В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на десети юли, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Даринка Димитрова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №366 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът-Банка ДСК ЕАД, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата 1 060,10 лева, представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта, сключен на 11.04.2014г., преструктуриран в кредит за текущо потребление с допълнително споразумение от 16.12.2015г., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2016г. до окончателното плакане, както и 38,92лева неплатена редовна лихва за периода от 16.12.2015г. до 15.03.2016г.; 0,70 лева лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 16.12.2015г. до 14.03.2016г.; 0,29 лева лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 15.03.2016г. до 15.03.2016г.; 120 лева такси и разноски по заповедното производство в размер на 325 лева. Претендира и присъждане на разноски по настоящото исково производство.

Ответницата депозира писмен отговор, с който настоява иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание не се явява, упълномощения от нея адв.С.Н. депозира молба делото да се гледа в негово отсъствие. В отговора твърди, че чл.7.3 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление е неравноправна клауза и като такава е нищожна, а именно, възможността на кредитора едностранно да променя лихвата по кредита, че тази клауза не фигурира в индивидуалния договор и тя е нямала възможност да възрази. Оспорва правилността и съдържанието на получената на 09.03.2016г. нотариална покана от нотариус Р.Кирилова с която е уведомена за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и в която се говори за два договора за кредит. Оспорва размера на вземането по пера, като твърди, че предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила, поради ненадлежно уведомяване за това. Възразява срещу привличането на трето лице помагач, тъй като не е уведомена за прехвърляне на вземането.

Третото лице, помагач на ищеца-„ОТП Факторинг България”ЕАД, настоява иска да се уважи изцяло.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№532/2016г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за сумата от 1 060,10 лева, представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, сключен на 11.04.2014г., преструктуриран с допълнително споразумение в кредит за текущо потребление от 16.12.2015г., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2016г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане както и за 38,92 лева неплатена редовна лихва за периода от 16.12.2015г. до 15.03.2016г.; 0,70 лева лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 16.12.2015г. до 14.03.2016г., 0,29 лева лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 15.03.2016г. до 15.03.2016г. и 120 лева дължима такса по кредита. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 325 лева, от които 25 лева платена държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.

С възражение вх.№10661 от 02.11.2016г. длъжникът-настоящата ответница е заявил, че не дължи изпълнение на вземането, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че на 11.04.2014г. между страните е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. На ответницата е предоставена кредитна карта в размер на 1 000 лева с променлив лихвен процент, който размер към сключване на договора е 21,95%. Кредитът е бил усвоен чрез теглене от АТМ и отчитан по сметка №02/0000000021672990, чиито титуляр е ответницата-л.54-л.57 от делото. Последната вноска по кредита е на 29.04.2015г.

На 16.12.2015г. поради допусната забава в плащанията и по искане на ответницата е сключено допълнително споразумение, с което ползвания кредит е преструктуриран в „Стандартен кредит за текущо потребление” в размер на 1060,10 лева със срок на издължаване 16.12.2018г. Договорена била нова падежна дата и лихвен процент в размер на 14,95% годишно. Вещото лице е констатирало, че след датата на допълнителното споразумение т.е. от 10.01.2016г. до 15.03.2016г./90 дни/ няма погасяване по кредита и от 15.03.2016г. кредита е предсрочно изискуем пред вид разпоредбата на чл.20.1 от „Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление”. Съгласно заключението неплатената главница по кредита е в размер на 1060,10лева; неплатената редовна лихва по кредита е в размер на 38,92 лева за периода от 16.12.2015г.-15.03.2016г.; 0,70 лева лихва за забава върху просрочената главница за периода от 16.12.2015г. до 14.03.2016г., а лихвената надбавка върху цялата главница е в размер на0,29 лева за периода 15.03.2016г. до 15.03.2016г. Видно от допълнителното заключение на вещото лице-л.132 от делото, за целия период от сключване на договора за издаване на кредитна карта до преструктурирането му-11.04.2014г. до 31.12.2015г. лихвения процент не е променян- при сключване на договора е бил 21,95%, с допълнителното споразумение от 16.12.2015г. годишния лихвен процент е намален със 7%, като договорения е 14,95% годишно.

По искане на ответницата, третото лице-помагач е представил по делото в оригинал подписаните от страните: договор за издаване и обслужване на кредитна карта, ОУ към него, подписани от кредитополучателя, допълнителното споразумение и погасителния план към него.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта, преструктуриран в стандартен кредит за текущо потребление. Кредита е усвоен изцяло от ответницата и тя дължи връщане на получения кредит в сроковете договорени в погасителния план. Неоснователно ответницата възразява, че чл.7.1 в ОУ е неравноправна клауза и същата е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗПП, тъй като кредитора, настоящия ищец си е запазил правото едностранно, по собствено решение да изменя лихвата по кредита. Съдът не счита за необходимо да преценява и анализира доколко така посочената клауза има неравноправен характер, тъй като през целия период на кредита до обявяването му за предсрочно изискуем лихвата по кредита не е променена, а след сключване на допълнителното споразумение е намален със 7%. Размера на дължимата редовна лихва е правилно определен, размера на дължимата такса по кредита-също, още повече, че при сключване на договора за издаване на кредитна карта, ответницата се е запознала и подписала Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти-л.112 от делото. Забавата за погасяване на кредита е 90 дни, предсрочната изискуемост е настъпила на 15.03.2016г., за което ответницата е уведомена с нотариална покана връчена й на 09.03.2016г. Затова предявеният иск за съществуване на вземане, като основателен и доказан следва да се уважи.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. ответницата дължи на ищеца и направените разноски и по настоящото и по заповедното производство и следва да бъде осъдена да ги заплати. По заповедното производство разноските са: 25 лева платена държавна такса и 300 лева юрисконсулско възнаграждение. В настоящото производство разноски са в размер на 475 лева=175 платена държавна такса и 300 лева платен депозит за вещо лице.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Е.С.Д. ЕГН-********** ***, че съществува вземането на „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК-*-гр.София с адрес за кореспонденция: гр.Разград, ул.”Св.Св.Кирил и Методий” №19 и че тя дължи сумата от 1 060,10 лева, представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, сключен на 11.04.2014г. и допълнително споразумение към него за преструктурирането му в стандартен кредит за текущо потребление от 16.12.2015г., ведно със законна лихва, считано от 16.03.2016г. до окончателното плащане, както и 38,92 лева неплатена редовна лихва за периода от 16.12.2015г. до 15.03.2016г.; 0,70 лева лихва за забава върху просрочената главница за периода от 16.12.2015г. до 14.03.2016г.; 0,29 лева лихвена надбавка върху цялата главница за периода от 15.03.2016г. до 15.03.2016г. и 120 лева такса по кредита.

ОСЪЖДА Е.С.Д. ЕГН-********** *** да заплати на „Банка ДСК”ЕАД с ЕИК-**-гр.София сумите: 325 лева разноски по заповедното производство и 475 лева разноски по настоящото дело.

Решението е постановено при участието на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕАД-София, като трето лице помагач на ищеца.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :