Р Е Ш Е Н И Е

Номер 232 03.08.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд състав

На дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№478 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.50 от Закона за задълженията и договорите.

Депозирана е искова молба от Б.И.И., с която е предявен иск срещу К.В.Ц. и Ж.С.Ц. за заплащане на сумата 2 857,75 лв. обезщетение за неимуществени вреди, от които 2747,75 лв. щети, причинени в собственото му жилище и 110 лв. разходи за хотел поради невъзможността на ищеца да ползва собственото си жилище в продължение на два дена. Твърди, че ответниците са собственици на таванска стая, находяща се над собственото му жилище и че в резултат на теч от счупено стъкло на водомер в тази таванска стая, апартаментът му е бил наводнен и повреден, както и че два два дни се е наложило да нощува в хотел предвид невъзможност да ползва жилището. В о.с.з. на 14.06.2017 г. процесуалния представител на ищеца изрично заяви, че твърдят, че причина за наводнението е счупване на стъклото на водомера поради ниските температури.

Ответниците считат иска за недопустим, тъй като не ползват лично таванската стая, а същата е дадена под наем. Оспарват констативния протокол и считат, че отразените в него повреди в жилището са резултат на дългата употреба без рамонт и отопление. Твърдят, че след наводнението са поискали да огледат жилището на ищеца и ако има повреди да ги отстранят, но ищецът е отказал да ги допусне.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в гр.Разград, цялото от 365 кв.м.,съставляващо урегулиран парцел VIII-1279 от квартал 252 по плана на гр.Разград, третият етаж от построената в парцела жилищна сграда и първият южен гараж с приземна стая и таванско помещение. Правото на собственост върху този имот същият е придобил по наследство – като наследник на майка си В. Н. Ив., починала на **** г. /удостоверение за наследници №002734/06.07.2007 г., издадено от Община Разград и нотариален акт №**, т.*, дело №****г. – л.6 и 7/.

Жилище в същата сграда имат и ответниците. Над третия етаж, който е собственост на ищеца, се намират таванските стаи на собствениците в сградата. Таванската си стая ответниците са отдали под наем на свидетелката И. В края на 2016 г. свидетелката заедно със сина си и съпруга си заминали от имота и се върнали на 16.01.2017 г. Когато пристигнали, свидетелката разбрала от ответницата, че в таванската стая е имало наводнение, причинено от пукване на водомера. Водата към помещението свидетелката спряла преди да напусне имота, но остатъчната вода не е била източена. В тази таванска стая на 16.01.2017 г., когато се върнала свидетелката, вече нямало вода, нямало и следи от влага по стените, като почистването било извършено от ответницата. Свидетелката и съпруга й предложили помощ на ищеца за отстраняване на щетите, но той отказал. Свид. Т. Т. посетил жилището на ищеца веднага след наводнението. Според показанията му на фасадата на сградата, там където са таванските стаи и третият жилищен етаж, имало голямо замръзнало петно. В апартамента имало вода, която ищецът и свидетелят попили, но в апартамента имало много влага, поради което ищецът нощувал на хотел. Два-три дни след наводнението в апартамента все още имало мокри и влажни петна. За наводнението ищецът споделил със свид.П. Няколко дни след това, свидетелят видял следите от теч в спалнята и хола. Според свид.Т. в апартамента на ищеца няма ток, а те са се прибрали към 17,30 часа.

Според представената по делото фактура, към която има касова бележка от 17.012017 г. ищецът е платил две нощувки на стойност 110 лв. в хотел „ГабриСа” в гр.Разград.

На 16.01.2017 г. свидетелката М.Г., строителен инженер, проектант с пълна проектантска правоспособност, е извършила оглед в горепосочения недвижим имот, собственост на ищеца. На 18.01.2017 г. същата съставила констативен протокол за извършения от нея оглед. В този протокол свид.Г. е записала, че поради ниските температури през м.януари, водомерът в таванската стая, намираща се над жилището на ищеца е замръзнал и се е спукал. При затоплянето и размразяването на тръбите е било наводнено жилището на ищеца, като конкретно се сочи наводняване на дневната, спалнята, терасата, коридора, кухнята и банята. По-нататък свидетелката е посочила, че мазилката е замръзнала и при промяна на температурата, същата ще се напука и ще падне, влагата е проникнала и под дюшемето, както и че вследствие на наводнението мазилките по таваните и стените на жилището са намокрени и обрушени. Изводът в констативния протокол е, че след изсъхване на мазилката ще се наложи да се извършат строителни работи за отстраняване на нанесените щети от наводнението – стъргане, изкърпване, шпакловане и боядисване. Конкретно за всяко от помещенията в жилището са посочени нанесените увреждания: за дневната, кухнята и спалнята – жълто-кафяви петна на тавана и по стените, влага по настилката от дъски в дневната, измятане на дъските и отваряне на фугите, мазилка на петна и подпухнала, щети по дограмата, за банята и тоалетната – кафяви петна на тавана и стените, влага по стените, за коридора – жълто-кафяви петна на тавана и стените и напукана мазилка, тераси – жълто-кафяви петна на тавана и стените, обледенени водосточни тръби и настилки от изтеклата вода, ледени шушулки по стрехата. В протокола свид.Г. е отразила, че това жилище и преди е било наводнявано. Според стойностната сметка, изработена от нея, строителните работи за отстраняване на нанесените вследствие на наводняване щети са 2 747,75 лв., като съответно строителната стойност е 2081,63 лв., предвидената печалба на строителната фирма е 208,16 лв. и ДДС е на стойност 457,96 лв. Въпреки различната индивидуализация на имота в представения нотариален акт /като парцел от плана, действащ към 1990 г./ и в констативния протокол,изготвен от инж.Г. /по административен адрес и идентификатор по кадастралната карта/, между страните няма спор, че се касае за един и същ недвижим имот. В показанията си свид.Г. съобщава, че не е описала щетите по комина, тъй като ищецът е заявил, че за същите се води друго дело. Същата описала само това, което е прясно наводнено. При огледа на площадката също имало мокри петна и паднала мазилка, а прозорците на третия етаж били отворени, за да се проветрява, а от тавана падали капки, поради което на пода били разположени съдове за събиране на водата. Над терасата на ищеца имало 30 –сантиметрови шушулки. При огледа свидетелката заварила падналата мазилка, но не може да каже кога е паднала.

За установяване наличие на повреди но жилището на ищеца, които да са причинени от наводнение от горния имот, както и за установяване на сумата, необходима за тяхното отстраняване, е назначена съдебно-техническа експертиза с в.л. инж. В.С.К.. Според депозираното от същата заключение, имотът на ищеца се състои от дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна и преддверие към тях. При огледа на имота от вещото лице нямало вода по пода, а стените и таваните били сухи, но имало жълти петна по таваните и стените в помещенията, като най-много петна имало в дневната. Част от мазилката на тавана /около 2 кв.м./ в югоизточната част на това помещение била паднала и се виждала стоманобетоновата таванска плоча и армировката. Дюшемето на пода не е било надигнато, но се забелязвали фуги между дъските. Конкретно за отделните помещения според заключението се установяват следните повреди, причинени от наводнение: входно антре – жълти петна по стените и тавана, дневна, жълти петна по стените и тавана и падане на част от мазилката, фуги между дъските на дюшемето, спалня – жълти петна по стените и тавана, кухня – жълти петна по стените и тавана, тераса – обрушен таван във външния край, подкожушена мазилка, петна от намокряне по стените и таваните, преддверие на баня и тоалетна – жълто-сиви петна по стените и тавана, баня – жълто-сиви петна по стените и тавана, особено в ъгъла към тоалетната, тоалетна – жълто-сиви петна по стените и тавана. За последните сиви петна вещото лице пояснява, че същите са от водата, текла от отдушника. Според заключението сумата, която е необходима за отстраняване на щетите по апартамента е 2 047,85 лв. Към заключението има снимки от огледа и сметка за количествата и стойностите на конкретните работи, като е предвидена печалба и ДДС върху тези стойности. В отговор на зададените й въпроси в о.с.з. на 14.06.2017 г. вещото лице инж.К. потвърждава, че описаните от нея щети могат да бъдат причинени от проникване на вода от таванската плоча над жилището, както и че тези петна могат да бъдат причинени само от вода. Петната имат очертания според това докъде е стигнала водата и се образуват след изсъхване. При огледа същата е установила, че таванската стая на ответниците е разположена над дневната на ищеца, същевременно най-много поражения има именно в тази стая. Времето на извършване на наводнението вещото лице не може да установи. По отношение на времето за съхнене, според вещото лице това се определя от температурата, като ако е много студено, тези петна може и да замръзнат. Когато са мокри, петната от наводнение според вещото лице са по-тъмни. Според същата в това жилище последните 5-6 години не е правен ремонт. Фугите на дюшемето били отворени само в дневната, но не и в останалите стаи.

На 16.05.2013 г. ответникът К.В.Ц. е подал до Застрахователно акционерно дружество „Армеец”уведомление- декларация за щета /л.92 и 93/ на лек автомобил „Шкода Октавия”, в която е посочил,че щетата е нанесена от парчета от корниз, паднали от третия етаж.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.50 от ЗЗД, която разпоредба предвижда, че за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. В исковата молба, както и в о.с.з. на 14.06.2017 г. процесуалният представител на ищеца ясно е заявил, че причинените му вреди са в резултат на счупено стъкло на водомера вследствие на ниските температури, т.е. не се твърди противоправно поведение на ответниците или трето лице. В случая не се спори между страните, че ответниците са собственици на таванска стая, която се намира над жилището на ищеца, както и че в този имот в отсъствие на наемателите е спукан водомера и е текла вода. Следователно в случая не е налице действие на някоя от страните по делото или на третото лице, което да е причинило този теч, респ. единствено и само особеностите на вещта / жилище, което е водоснабдено/ са причината за същия. Конкретно не може да се твърди, че наемателите са имали противоправно поведение, тъй като същите, освен че са отсъствали от имота, са спрели водата към обитаваната от тях стая. В резултат на теча по мазилката на стените и таваните на жилището, собственост на ищеца, са нанесени щети, като според вещото лице тези щети са причинени именно от наводнение.

Спорът между страните е за размера на тези щети и за сумата, която е необходима същите да бъдат отстранени. При липсата на възможност да се отграничат щетите от различните наводнения по стените и таваните, съдът счита, че всички щети от наводнение,с изключение на тези за отстраняване на щетата от падналата варова мазилка, следва да бъдат покрити от ответниците. По отношение на дюшемето, независимо от възрастта на същото, следва да бъдат обезщетени тези вреди, които го правят различно от дюшеметата в останалите стаи, които според вещото лице са без фуги. Досежно двата квадрата паднала мазилка, съдът счита, че същата не е в резултат на това наводнение, тъй като още на 16.01.2017 г. при посещението на свид.Г. е била паднала. Сумата, предвидена в заключението на вещото лице за 2 кв.м. сваляне на стара вътрешна мазилка, със събиране на отпадъците, грундиране на бетон с контактен грунд и вътрешна варова мазилка по бетонни стени и тавани, двупластова е 28,70 лв./като сбор от позиция 2.1, 2.2 и 2.3 от приложение №2 към заключението/, респ.31,57 лв. с печалба и 37,88 лв. с ДДС. Тази сума, както и сумата 23,36 лв. , планирана за шпакловане за с готова смес при ремонти на терасата /позиция 5.2/, съответно с печалба 25,70 лв. и с ДДС 30,84 лв. следва да бъдат приспаднати от сумата 2047,85 лв. Приспадането на втората сума се налага, тъй като няма никакви данни, които да водят до извода, че мазилката на терасата е по-пострадала при това наводнение, отколкото тази по таваните и стените в останалите стаи. Освен това в жилището не е било правено ремонт от доста време, поради което е възможно тези повреди да са с друг произход. В подкрепа на това е и декларацията от ответника пред застрахователя, която е от време много преди времето на наводнението, за да се счита, че същата е съставена от ответниците, за да я използват в настоящия процес. Ето защо предявения от ищеца иск за заплащане на сумата 2 857,75 лв. следва да бъде уважен до размера на 2089,13 лв. - сбор от сумите 1979,13 лв., която е необходима за отстраняване на щетите от наводнението и сумата 110 лв., платени от ищеца за нощувки непосредствено след наводнението. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, тъй като не бяха представени доказателства за щети по апартамента, за чието отстраняване да е необходима сума до размера на 2 747,75 лв.

В горепосочената сума не се включени средства за отстраняване на щетите по коминното тяло, които са предмет на друго дело.

Разноските на ищеца за настоящото дело са 814,31 лв., съответно тези на ответниците – 270 лв. /последните не са представили списък с разноските, но това е сбора от сумата, вписана в договора за правна помощ като адвокатско възнаграждение и платения депозит за свидетел/. Съответно уважената част от иска е 2089,13 лв., а отхвърлената – 768,62 лв. В съответствие с разпоредбата на чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски съразмерно на уважената част от иска, а съответно ищеца на ответника – съразмерно на отхвърлената част от иска. Така ответниците следва да заплатят на ищеца сумата 595,07 лв., а съответно ищеца на ответниците – сумата 72,62 лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Ж.Г.Ц., ЕГН ********** и К.В.Ц., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б.И.И., ЕГН ********** *** сумата 2089,13 лв. /две хиляди осемдесет и девет лева и тринадесет стотинки/ обезщетение с правно основание чл.50 от Закона за задължението и договорите, както и сумата 595,07 лв. /петстотин деветдесет и пет лева и седем стотинки/ за направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално определения размер от 2 857,75 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Б.И.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Г.Ц., ЕГН ********** и К.В.Ц., ЕГН **********,*** сумата 72,62 лв. /седемдесет и два лева и шестдесет и две стотинки/ за направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: