Р Е Ш Е Н И Е
Номер 236 14.08.2017 г. гр.Разград
Разградският районен съд на 13.07.2017 г. в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Ганка
Атанасова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 867 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни
искове по чл. 200 КТ за обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди от трудова злополука, от Н.Х.П., ЕГН **********, с адрес *** А,
СРЕЩУ
"МАГИ -
КА" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград 7200, ул. В. No ***,
законен представител: М. Н. С. и К. Х. Д.– управител, начин на представляване: заедно.
С молбата са предявени следните кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, във вр. с чл. 45 ЗЗД,
във вр. с 52 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден ответника ДА ЗАПЛАТИ на ищеца,
сумите:
-
15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на
деликта – 09.09.2016 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от претърпена от трудова
злополука
от 09.09.2016 г., приета с Разпореждане № 15
от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград,
-
2 107.85 лева /две хиляди сто и седем
лева и осемдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба – 04.05.2017 г. до
окончателното изплащане, представляваща неизплатен
остатък от обезщетение за имуществени вреди –
претърпяна загуба, изразяваща се в направени разноски за лечение в следствие на трудова
злополука от 09.09.2016г., приета с
Разпореждане № 15 от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград,
-
452.74 лева /четиристотин петдесет и два лева и
седемдесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба – 04.05.2017г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи от разликата между получаваното трудово възнаграждение и
обезщетението поради временна неработоспособност поради настъпила трудова
злополука, за периода 09.09.2016г. до 01.05.2017г., приета с Разпореждане № 15 от 19.10.2016г. на ТП на
НОИ – Разград.
Претендират се разноски. Ищецът твърди, че между
страните е имало валидно трудово правоотношение. На 09.09.2016г. ищецът
претърпял трудова злополука, приета с Разпореждане № 15 от 19.10.2016г. на ТП на НОИ –
Разград, в следствие на която претърпял
горепосочените вреди. Сочи, че ответникът преди завеждане на иска е извършил
частично плащане в общ размер на 1 800 лв., като сега предявените
претенции представляват остатъка от неизплатените суми. В открито съдебно заседание
при редовност в призоваването ищцата не се явява. Явявя се пълномощника й адв. С.Д.
***, който поддържа исковите претенции и излага допълнителни съображения, като
представя и писмена защита.
Ответникът чрез пълномощника си адв. В.С. *** депозира отговор на ИМ. Намира
исковите претенции за допустими, а по същество за неоснователни и недоказани
поради което моли за тяхното отхвърляне. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение между страните, както и трудовата злополука. Сочи обаче че не са
налице вреди от злополуката, които да доплежат на репариране. При условие на
евентуалност, сочи че ищцата е проявила груба небрежност, поради което следва
да се приложи разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ. Излага подробни съображения.
Претендира разноски. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването
за ответника се явява управителя К. Х. Д., както и пълномощниците адв. В. С. ***
и адв. М. П. от АК –Русе. Признават частично исковите претенции, като
представят и подробна писмена защита. В хода на производството пред РРС
представят доказателства за изпратени с пощенски записи от 14.07.2017г. до
ищцата суми относно трудовата злополука
/л. 224-226/: 85.08 лв. – доплащане обезщетение за имуществени вреди
/главница/; 35.26 лв. – главница за обезщетение за разлика между получено
обезщетение по КСО и получено трудово възнаграждение; 2 000 лв. –
доплащане на обезщетение за неимуществени вреди /главница/. Сочи, че с
плащането на горепосочените суми в хода на процеса, е изплатил изцяло причинените
на ищцата вреди от трудовата злополука.
Съдът, като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
правна и фактическа страна следното:
По делото е безспорно, а и от представеното
допълнително споразумение № 04 от 04.01.2016г., се установява, че между
страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на Трудов договор № 7
от 09.02.2012г. /л.10/. Ищцата е назначена при ответника на длъжност „окачествител”.
Видно от служебна бележка № 7 от 10.02.2012г. е, че на
ищцата е проведен инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана /л. 93/. Видно от извлечение от книга за периодичен инструктаж, е че такъв
също е бил проведен на ищцата /л.91-92/.
От декларация за трудова злополука с вх. № 5101-16-14 от 10.09.2016г. /л.57/ и Разпореждане
№ 15 от 19.10.2016г. на Национален осигурителен институт, Териториално
поделение – Разград /л.50/, се установява, че на 09.09.2016г. в цел
„довършителен“ на фирма Маги-Ка ООД, ищцата взела от неподвижен щендер три
мъжки палта и се придвижила назад преминавайки под друг неподвижен щендер за да
ги окачи на подвижен. Долната тръба на подвижния щендер попаднала между
джапанката и ходилото на десния й крак, при което ищцата загубила равновесие и
паднала усуквайки крака си в областта на глезена, което довело до множество
счупвания в тази област. Увреждането е квалифицирано от РУСО – Разград, като
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО.
Не се спори по делото, че горецитираното разпореждане
е влязло в сила като необжалвано.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
неоспорено от страните, и прието от съда като пълно, ясно и обосновано в частта
на уврежданията /л. 160-180/, се установява, че при злополуката, на ищцата е
получила счупване в областта на десен глезен – закрито двустранни счупване на
глезенните израстъци на големия и малкия пищял на подбедрицата. По своята
медико-биологична характеристика, описаното счупване обуславя трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за срок повече от един месец.
Такъв вид счупване се получава от силно и внезапно движение на скочната кост
при рязко огъване на стъплато във външно – и вътрешностранична посока и
последователно счупване на двата глезенни израстъка. Описания механизъм на
получаване на счупването в областта на десния глезен отговаря на сочените от
ищеца обстоятелства. Обичайно след проведеното оперативно лечение се налага
гипсова имобилизация за срок от 2-3 месеца, а работоспособността се
възстановява след 2-3 месеца.
На 27.10.2016г. с разходен касов ордер № 1, ответникът
заплатил на ищеца сумата от 1 000
лв., като в ордера е посочено, че същата се заплаща като ав. сума за лекарства за трудова
злополука /л. 114/.
На 09.01.2017г. с разходен касов ордер № 2, ответникът
заплатил на ищеца сумата от 800 лв.,
като в ордера е посочено, че същата се заплаща като помощ за трудова злополука
/л. 114/.
На 14.07.2017г. ответникът изпратил до ищцата пощенски
записи за следните суми относно трудовата злополука /л. 224-226/: 85.08 лв. – доплащане обезщетение за
имуществени вреди /главница/; 35.26 лв.
– главница за обезщетение за разлика между получено обезщетение по КСО и
получено трудово възнаграждение; 2 000
лв. – доплащане на обезщетение за неимуществени вреди /главница/.
От заключение на съдебно-икономическата и техническа
експертиза, неоспорено от страните, и прието от съда като пълно, ясно и
обосновано /л. 149-164/, се установява, че:
Относно разликата между получаваното трудово
възнаграждение и обезщетението поради временна неработоспособност поради
настъпила трудова злополука, за периода 09.09.2016г. до 01.05.2017г., ищцата щеше да получи сумата от 35.26 лв. повече като трудово възнаграждение, ако беше на работа.
Ако подвижния Щендер беше неподвижен, нямаше да се получи заклещване на
джапанката и падането щеше да бъде избегнато. Ако пострадалата беше с обувки,
не може да се получи заклещване, както се е получило с джапанката.
Хоризонталната тръба на подвижния Щендер, стои на 9 см от пода. Хоризонталния
профил на неподвижния Щендер е плътно опрял до пода /широката страна на профила
е върху пода/ и е невъзможно джапанката да влезе под профила.
Видно от показанията на свидетеля Х. А. С., е че
същият е извършвал превоз на ищцата със своя таксиметров автомобил от дома й до
рехабилитационен център и обратно, за което е издавал и приложените по делото
фискални бонове/л. 210 и л. 35-41/. Ищцата се придвижвала с две патерици,
придружавана от съпруга си, като се оплаквала от болки в крака.
Свидетеля Р. Т. – работещ на длъжност специалист ТРЗ и
личен състав при ответника, сочи че е правил инструктажи на работниците във
фирмата, в.т.ч. и че следва да са със затворени обувки. Тъй като в горещините
някои работници в нарушение на инструктажа ходели с джапанки, при подобна
констатация на същите било указвано да си обуят обувките. Предишния ден
констатирала, че ищцата е с джапанки, поради което й разпоредила да ги събуе,
което ищцата изпълнила.
Свидетеля Ф. Х. – гладачка при ищеца, работеща в едно
помещение с ищцата сочи че на 09.09.2016г. първоначално ищцата била обута с
чехли. В последствие обаче ги сменила с джапанки и към 13 ч. я чула да вика на
около 4-5 метра от свидетеля „Счупих си крака“. Видяла ищцата паднала на земята
с 3-4 балтона, които били върху нея, всеки с тегло по около 2 кг. Сочи, че били
инструктирани балтоните да се вземат един по един. Свидетеля сочи, че работодателя му предоставя престилки за работно
облекло, но не и обувки.
На съда е служебно известно, че с влязло в сила на
22.03.2017г. Решение № 26 от 27.02.2017г. по АНД № 1004/2016г. по описа на
Районен съд – Разград, е потвърдено наказателно постановление №
17-000393/11.11.2016г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Разград, с което на основание чл.416, ал.5
във връзка с чл.413, ал.2 от КТ на „ Маги - Ка ” ООД – Разград, ЕИК ***,
с седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. „ Вардар „ № ***,
представлявано от К. Х. Д., в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500,00 лв., за
нарушение на чл. 14, ал.1 вр. чл.16, ал.1,т.7 от ЗЗБУТ. Наказанието е наложено
за това, че ответникът не е изпълнил
административното си задължение да осигури на ищцата здравословни и безопасни
условия на труд, като й предостави
работни обувки и едновременно с това да осъществи контрол по спазване
на трудовата дисциплина, да провери дали работничката осъществява трудовите си
задължения с работно облекло и обувки /екипировка/.
Свидетеля А. А. – организатор производство при
ответника, сочи, че на 09.09.2016г. сутринта ищцата е била обута с чехли, като
свидетеля не е забелязал кога в последствие ищцата си е обула джапанките. Чула шум и видяла че ищцата е паднала в цеха,
след което свидетеля отишъл в счетоводството и извикал Бърза помощ, която дошла
и взела ищцата.
От установените горепосочени факти е видно, че по
настоящото дело е доказано по безспорен начин травматични увреждания на ищеца,
осъществени в резултат от злополука през работното му време и при изпълнение на
възложени му задачи по повод на изпълняваните трудови функции. Установена е и
причинната връзка между увреждането и неблагоприятните последици от него -
временната нетрудоспособност на ищеца.
От гореизложеното е видно, че в конкретния случай са
налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 200, ал.1 КТ за ангажиране
отговорността на ответника в качеството му на работодател за неимуществените и
имуществените вреди, причинени на ищеца от травмите му, които следва да бъдат
квалифицирани като увреждания, осъществени при трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 КСО. Правопораждащият
фактически състав на задължението за обезвреда по чл. 200 КТ не включва субективен елемент -
вина на някой от служителите на работодателя за причиненото на съответния
работник непозволено увреждане, поради което такава не се търси.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 200, ал.3 КТ в посочения случай
работодателят дължи обезщетение за всички претърпени от работника вреди, намиращи
се в пряка причинна връзка с увреждането, включително и за неимуществените.
Относно иска
за неимуществени вреди.
Размерът на неимуществените вреди по чл. 200 КТ (доколкото се касае за вземане,
породено от непозволено увреждане) се определя съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, т.е. по справедливост с оглед
на обстоятелствата по делото. В съответствие с критерия, посочен в чл. 52 ЗЗД и конкретизиран в раздел ІІ,
т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г. съдът преценява, че тежестта на травмите, както
и физическите болки и страдания, които са му причинили физически и психически
дискомфорт, представляват неимуществени вреди, които следва да бъдат надлежно
обезщетени от работодателя.
Съдът отчете и извършените няколко
операции на ищеца.
С оглед на
посочените обстоятелства, съдът счита че дължимото от ответника на ищеца
обезщетение за неимуществените вреди следва да бъде в размер на 15 000 лв. Съдът
се съобрази и съдебната практика. Така например с Решение от 20.07.2017г. по
т.д. № 6/2017г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД, за причинено увреждане –
двустранно счупване на глезенна става на ляв долен крайник, съдът е преценил че
справедливото обезщетение е в размер на 50 000
лв. /петдесет хиляди лева/.
По
възражението на ответника, че със заплащането на сумата от 1 000 лв. с РКО № 1
от 27.10.2017г. /л. 94/, ответникът е репарирал част от неимуществените вреди.
Като основание в РКО е посочено „ав. сума за лекарства
за трудова злополука“. Ето защо, съдът приема че тази сума е била за
заплащане на имуществените вреди – разходи за лечение, а не за заплащане на
неимуществени вреди. Ето защо, тази сума не следва да се прихваща от дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
От определената сума от 15 000 лв., следва да се
приспадне платената в хода на процеса сума от 2 000 лв., с пощенски превод
от 14.07.2017г. Същата следва да се приспадне от главницата, а не от лихвата. Така
и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 211 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. №
958/2016 г., III г. о., ГК. Ето защо, иска следва да се уважи за главницата
от 13 000 лв., която следва да се присъди, ведно със законната лихва
считано от 14.07.2017г. /датата на частичното плащане/, до окончателното
изплащане, като за разликата иска следва да се отхвърли поради извършено
плащане в хода на процеса. За периода от 09.09.2016г. /датата на увреждането/
до 14.07.2017г. /датата на частичното плащане/, на ищеца следва да се присъди
сумата от 1 287.50 лв.,
представляваща законна лихва върху главницата от 15 000 лв., на осн. чл.
86, ал.1 ЗЗД.
Относно
исковете за имуществени вреди.
-
По иска за заплащане на сумата 2 107.85 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба – 04.05.2017г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпяна загуба, изразяваща се в направени разноски за
лечение в следствие на трудова
злополука.
С оглед събраните по делото доказателства - писмени /фактури, фискални бонове/ и гласни, за
извършени разходи за лечението на ищцата, по арг. на чл. 162 ГПК, намери за
основателни претенциите на ищцата за заплащане на сумата от 2 107.85 лв.,
получена след прихващането с платените преди завеждане на делото суми от 1000
лв. и 800 лв. От тази сума следва да се приспадне сумата от 85.08 лв.,
заплатени в хода на процеса. Така ответника следва да заплати на ищеца сумата
от 2 022.77 лв. Сумата следва
да се присъди ведно със законната лихва считано от 14.07.2017г., до
окончателното изплащане. За разликата до претендирания размер от 2 107.85
лв. иска следва да се отхвърли, поради извършено плащане в хода на процеса.
Ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 42.16 лв., представляваща законна лихва върху главницата от
2 107.85 лв., за периода от 04.05.2017г. /датата на подаването на исковата
молба/ до 14.07.2017г. /датата на частичното плащане/, на осн. чл. 86, ал.1
ЗЗД.
По възражението, че направените разходи за избор на
екип не подлежат на репариране.
Настоящия
съдебен състав намира това възражение за неоснователно, каквато е и съдебната
практика намерила израз в:
-
Решение № 470 от 11.23.2016 г. по в.гр.д. № 20164100500749 по описа на Окръжен съд –
Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 236 от 15.07.2016 г. постановено
по гр.д. № 40/2016 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица,
-
Решение № 101 от 23.11.2012г. по гр.д.№ 1136/2011г.,
по описа на Окръжен съд – Стара Загора, гражданско отделение , ІV състав,
-
Решение от
10.01.2014 г. по гр.дело № 17090/2012г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 6 състав,
-
Решение от 07.06.2017г. в.гр.д. № 186/2017г. по
описа на Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав,
-
Решение № 38 от
02.10. 2012 г. по гр.дело № 161, по описа за 2012 г. по описа на Търговищки
окръжен съд,
-
Решение № 47 от 13.02.2017г. по гр. д. № 3681 по
описа за 2016г. по описа на Пернишки районен съд, ГК, 5-ти състав,
-
Решение № 107 от
22.03.2011 г. по гр. дело № 2526/2010 г. по описа на Габровският районен съд,
-
Решение № 89 от
30.09.2014 г. по гр. д. № 563/2013 г. по описа на Свогенският районен съд,
втори състав.
По
възражението, че тъй като ищецът е бил здравно осигурен то е следвало да ползва
здравни услуги заплащани изцяло от НЗОК, поради и което ответникът не дължи
заплащане на услуги, които е можело да бъдат заплатени по клинични пътеки, в
случай на хоспитализиране. По възражението, че направените разходите за
таксиметров превоз от дома на ищцата до рехабилитационния център и обратно не
следва да се репарират, тъй като ако същата бе предпочела да бъде
хоспитализирана, то не би извършила такива разходи, тъй като рехабилитационен
център се е намирал в същата сграда, където е щяло да се извършва болничното
лечение.
Настоящият съдебен състав намира, че както пострадалия
има право да на избор на екип, така следва има право да избере да бъде лекуван
и от лекар без да бъде хоспитализиран, респективно разноските които прави за
това се намират в причинно следствена връзка от увреждането и следва да се
репарират.
Съдът не кредитира заключението на СМЕ в частта
относно разноските, тъй като в тази си част заключението е изолирано от
доказателствения материал, в т.ч. се правят правни изводи /като дали към
лечението има отношение разхода за избор на екип, за което съображения се
изложиха по-горе/.
-
По иска за заплащане на сумата 452.74 лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждането на исковата молба – 04.05.2017г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от разликата между получаваното трудово
възнаграждение и обезщетението поради временна неработоспособност поради
настъпила трудова злополука, за периода 09.09.2016г. до 01.05.2017г.
Както вече по –горе се посочи, видно от неоспореното
заключение на съдебно икономическа и техническа експертиза, е че размера на
дължимото от работодателя обезщетение за разликата между полученото обезщетение
за временна нетрудостпособност по реда на КСО и получаваното преди трудовата
злополука възнаграждение е в общ размер на 35.26 лв. Тази сума е заплатена на
ищцата в хода на процеса, чрез пощенски запис от 14.07.2017г. Ето защо, за
разликата над 35.26 лв. до размера на 452.74 лева, искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан, а за сумата 35.26 лв. иска следва да се отхвърли
поради извършено плащане в хода на процеса.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 0.71 лв. представляваща законна лихва върху главницата от 35.26 лв. за периода от подаването на исковата молба –
04.05.2017г. до плащането на главницата – 14.07.2017г., на осн. чл. 86, ал.1
ЗЗД.
По
възражението на ответника, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност, поради което обезщетението да се намали, на осн. чл. 201,
ал.2 КТ.
В
постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 194 от 21.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., III г. о., ГК, е посочено, че : В практиката и теорията няма спор, че не
всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от пострадалия съставлява
основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е налице
виновно допринасяне от страна пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение/ груба небрежност/, съответстваща на
самонадеяността /съзнавана небрежност/ по терминологията на наказателното
право. За да е налице груба небрежност следва пострадалия да е предвиждал
настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че
той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Преценката е конкретна и
зависи от фактите по делото.
Не само наличието на груба небрежност е от значение,
но за намаляване отговорността е необходимо пострадалият да е допринесъл за
злополуката с това /вж. Определение № 14 от 12.01.2011г. по гр. дело №1109/2010
г., ІІІ г. о., ГК/.
Действителност ищцата е допуснала небрежност, като е
взела едновременно 3 вместо само едно палто, вървяла е назад като е минала под
друг неподвижен щендер и е била обута с джапанки вместо с обувки.
Съдът намира, че тази небрежност не може да се приеме
за груба, особено що се отнася до
обстоятелството, че ответникът е санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление, за допуснатото от него административно нарушение – за това че, не е изпълнил административното си
задължение да осигури на ищцата здравословни и безопасни условия на труд, като й предостави работни обувки и
едновременно с това да осъществи контрол по спазване на трудовата дисциплина,
да провери дали работничката осъществява трудовите си задължения с работно
облекло и обувки /екипировка/.
Ето защо, възражението по чл. 201, ал.2 КТ се явява
неоснователно.
Относно държавната
такса и разноските по делото:
На основание чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РРС дължимата държавна такса за уважената част от исковете –
600 лв. за иска за неимуществени вреди и сумата от 80.91 лв. за първия иск на
имуществени вреди и 50 лв. за втория иск за имуществени вреди. Т.е. ответникът
следва заплати дължими държавни такси по трите иска в общ размер на 730.91 лв. На основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр.
чл. 11 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответникът следва да бъдат осъден да заплати и 5 лв., в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати
на ищеца сумата от 1 073.85 лв. представляваща деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции и
отхвърлените поради извършено плащане в хода на процеса. Искането за присъждане
на разноски за разликата до пълния размер от 1 100 лв., следва да се отхвърли
като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
С оглед изхода от спора, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 36.91 лв. представляваща деловодни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции като
неоснователин и недоказани. Искането за присъждане на разноски за разликата до
пълния размер от 1 552.48 лв. следва да се отхвърли като неоснователно, на
осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА "МАГИ - КА" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Разград 7200, ул. В. No ***, законен представител: М. Н. С. и К. Х. Д.– управител,
начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 200, ал.1 КТ, във вр. с чл. 84, ал.1
във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД на Н.Х.П., ЕГН **********, с адрес *** А, сумите:
-
13 000 лв. /тринадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва считано от 14.07.2017г. до окончателното изплащане
на сумата - представляваща обезщетение да претърпени неимуществени вреди
изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания причинени
от претърпяна трудова
злополука
от 09.09.2016г., приета с Разпореждане № 15
от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград,
като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 15 000 лв., поради
извършено плащане в хода на процеса,
-
1 287.50 лв. /хиляда двеста осемдесет и седем лева и
петдесет стотинки/, представляваща законна лихва, върху сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение да претърпени неимуществени вреди изразяващи се в претърпените от
ищеца болки и страдания причинени от претърпяна трудова
злополука
от 09.09.2016г., приета с Разпореждане № 15
от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград, която законна лихва е дължима за периода от 09.09.2016г.
до 14.07.2017г.,
-
2 022.77 лв. /две
хиляди и двадесет и два лева и седемдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва от 14.07.2017г. до окончателното
изплащане, представляваща неизплатен
остатък от обезщетение за имуществени вреди –
претърпяна загуба, изразяваща се в направени разноски за лечение в следствие на трудова
злополука от 09.09.2016г., приета с
Разпореждане № 15 от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград, като отхвърля иска за разликата до
2 107.85 лева,
поради извършено плащане в хода на процеса,
-
42.16 лв. /четиридесет и два лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща законна лихва върху сумата от 2 107.85 лева, представляваща неизплатен
остатък от обезщетение за имуществени вреди –
претърпяна загуба, изразяваща се в направени разноски за лечение в следствие на трудова
злополука от 09.09.2016г., приета с
Разпореждане № 15 от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград, която законна лихва е
дължима
за периода от 04.05.2017г. до 14.07.2017г.,
-
0.71 лв. /седемдесет и една стотинки/, представляваща законна
лихва върху главницата от 35.26 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от разликата между
получаваното трудово възнаграждение и обезщетението поради временна
неработоспособност поради настъпила трудова злополука, за периода 09.09.2016г.
до 01.05.2017г., приета с Разпореждане №
15 от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград, за периода
04.05.2017г. – 14.07.2017г.,
-
1 073.85 лв. /хиляда седемдесет и три лева и
осемдесет и пет стотинки/ - представляваща
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковите претенции и отхвърлените поради извършено плащане в
хода на процеса, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата
до пълния размер от 1 100 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Х.П., ЕГН **********, с адрес *** А, ПРОТИВ "МАГИ -
КА" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград 7200, ул. В. No ***,
законен представител: М. Н. С. и К. Х. Д.– управител, начин на представляване: заедно, иск за заплащане на сумата представляваща
разлика над 35.26 лв. до пълния предявен размер от 452.74
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от
разликата между получаваното трудово възнаграждение и обезщетението поради
временна неработоспособност поради настъпила трудова злополука, за периода
09.09.2016г. до 01.05.2017г., приета с
Разпореждане № 15 от 19.10.2016г. на ТП на НОИ – Разград, като неоснователен и
недоказан, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера от 35.26
лв., поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Н.Х.П., ЕГН **********, с адрес *** А, ДА
ЗАПЛАТИ на "МАГИ - КА" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград 7200, ул. В. No ***,
законен представител: М. Н. С. и К. Х. Д.– управител, начин на представляване: заедно, сумата от 36.91
лв. /тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции като
неоснователин и недоказани, като отхвърля искането за разликата до пълния
претендиран размер от 1 552.48 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78,
ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, "МАГИ - КА" ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Разград 7200, ул. В. No ***, законен представител: М. Н. С. и К. Х. Д.– управител,
начин на представляване: заедно, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград, сумите:
-
730.91 лв. /седемстотин и тридесет лева и тридесет
и деветдесет и една стотинки/ - представляваща дължими държавни такси за
предявените искове, съразмерно с уважената част от исковите претенции, и
отхвърлените поради извършено плащане в хода на процеса,
-
5 лв. /пет лева/ представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: