Р Е Ш Е Н И Е
Номер 248 22.08.2017 г. гр.Разград
Разградският районен съд на 27.07.2017 г. в публично заседание в състав:
Председател: Атанас Христов
Секретар: Галя Мавродинова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 965 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на ищеца С.Ш.Я. ЕГН **********, с адрес ***, непълнолетен, действащ лично
и със съгласието на своя родител – майка му А.Р.Я., ЕГН **********, с адрес ***,
ПРОТИВ
Ответниците:
1. О.Р.З., ЕГН **********,*** –
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своите родители – майка М.О.А., ЕГН **********, с адрес *** и баща - Р.З.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***,
2. М.О.А.,
ЕГН **********, с адрес ***,
3. Р.З.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***,
с която са предявени кумулативно обективно
и субективно съединени искове по 52 ЗЗД, 47 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 86,
ал.1, във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Ищецът моли съдът да постановите решение,
с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно:
-
сумата
от 10 000 лева /десет хиляди лева/ представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди за деянието за което ответника О.Р.З.,
ЕГН ********** е осъден с одобрено споразумение с протоколно определение № 197
от 20.04.2016г. по НОХД № 153/2017г. по описа на Районен съд Разград, ведно със
законната лихва от деня на деликта – 20.09.2016г.,
до окончателното изплащане на сумата,
-
сумата
от 120 лева /сто и двадесет лева/
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за деянието за което
ответника О.Р.З., ЕГН ********** е осъден с одобрено споразумение с протоколно
определение № 197 от 20.04.2016г. по НОХД № 153/2017г. по описа на Районен съд
Разград, представляващи разноски заплатени за „Сет за
междучелюстна фиксация, включваща две шини тип Erich с дължина 13
см и двадесет броя фиксиращи ластици“, за които е издадена Фактура № 1000009235 от
26.09.2016г. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна и фискален бон към същата, ведно със законната лихва от 26.09.2016г., до окончателното
изплащане на сумата
Излага подробни съображения. Претендира
разноски. В открито съдебно заседание ищецът се явява лично заедно с майка си А.Р.Я.
и пълномощника си адв. К.К. ***. Поддържат исковите претенции. Депозират и подборна писмена защита.
Ответникът, О.Р.З., чрез пълномощника си
адв. Е.С. ***, депозира отговор на исковата молба. Оспорва исковете по
основание и размер. Излага подробни съображения. Прави възражение са съпричиняване.
Претендира разноски. Другите двама ответници не депозират отговор на исковата
молба. В открито съдебно заседание при редовност в призоваването ответниците не
се явяват. За всички ответници се явява пълномощника им адв. Е.С. ***, който
оспорва изцяло исковите претенции и моли за тяхното отхвърляне. Сочи че е
налице съпричиняване. При условие на евентуалност, в случай че съдът присъди
обезщетение, то се моли същото да бъде в минимален размер. Излага подробни
съображения.
Съдът, като
прецени събраните в процеса писмени и гласни доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от протоколно определение № 197 от
20.04.2017г. по нох дело № 153/2017 год. на Районен съд Разград, влязло в
законна сила на същата дата, съдът е
одобрил на осн. чл. 384, ал.1 във вр. с чл. 382, ал.7 НПК:
«сключеното между РРП представлявана от прокурор Якимов
от една страна, от друга О.Р.З., ЕГН **********
обвиняем по ДП 1873 ЗМ 550/2016г. по описа
на РУ МВР Разград и защитника му адв.С. споразумение запрекартяване на
производството по нохд 153/2017г. по описа на
РС Разаград в следния смисъл:
Настоящото споразумение касае
НОХД № 153/2017г. По описа на Районен съд-гр.Разград, водено
срещу подс. О.Р.З. за това,че:
На
20.09.2016г. в гр.Разград е причинил средна телесна повреда на С.Ш.Я. ***,
изразяваща се в счупване на долна челюст от дясната страна в областта на ъгъла, като макар и непълнолетен
е могъл да разбира свойството и значението на деянието, и да ръководи
постъпките си - престъпление по чл. 129,
ал.1 във вр.с чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
СЪДЪРЖАНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО
1.Страните приемат за безспорно и
категорично установено, че с деянието си подс. О.Р.З. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.1 във вр.с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
2. Приемат като вид и размер
на наказанието по отношение на подс. З.
за извършеното от него престъпление при
условията на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б.“б“ от НК
–„ПРОБАЦИЯ”,
включваща следните мерки:
А/Задължителна
регистрация по настоящия адрес на подсъдимия за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с
периодичност два пъти седмично.
Б/Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
В/ Включване в програма за обществено
въздействие за овладяване на гнева за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
3. Разноските по
делото – 217, 35лв.
/двеста и седемнадесет лева 35 ст./ се възлагат на подсъдимия платими по
сметка на ОДМВР- Разград, а сумата в размер на 40.00 /четиридесет лева/ лева представляващи на
правени по делото съдебни разноски следва да бъдат заплатени по сметка на РС
Разград.“
В своите показания
свидетеля Ш.Я. /баща на ищеца/, сочи
че по - малко около от седмица след началото на учебната година от
15.09.2016г., синът му – ищеца, му се оплакал че го боли скулата, която била и
посиняла. Оплакал се и че бил ударен. След направена рентгенова снимка в гр.
Русе се установило, че челюстта му е счупена. След това бил приет в болница в
гр. Варна, където му направили операция и му поставили шина. Първоначално челюстите
му били захванати с ластик, а след няколко дни му зашили челюстта с тел. Така
със зашити челюсти ищецът прекарал месец. През това време можел да се храни
само със сламка, като за целта пасирали храната му. През този период ищеца
отслабнал.
В своите показания Е. А. /ищецът е племенник на съпруга на свидетеля/,
сочи че видяла че ищеца е подут, имал болки поради което го завели в гр. Русе,
където му направили снимки и констатирали счупване. В гр. Варна с тел му
вързали челюстите, за около месец. През този период ищецът се хранил само със
сламка, като храната му била пасирана. Ищецът бил силно разстроен, станал
изнервен, а преди това бил спокоен, започнал да се стряска от шумове, отслабнал.
В своите показания
свидетеля Ю.С. /приятел на първия ответник/, сочи че конфликта между ищеца и
първия ответник възникнал заради момиче. Свидетеля пиел кафе в кафене „Стайко“
заедно с други лица. Първия ответник също дошъл в заведението. След около 10
минути дошъл и ищеца. Първия ответник извикал ищеца зад заведението, където
същите отишли. Пет минути по – късно свидетеля видял първия ответник върху
ищеца. Свидетелят сочи, че не е видял същите да си разменят удари. Видял че
ищецът направил опит да удари първия ответник. Сочи, че не е видял първия
ответник да удря ищеца.
Видно от Фактура №
1000009235 от 26.09.2016г. издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна и
фискален бон към същата, е че ищецът е заплатил сумата от 120.00 лв. за : „Сет за междучелюстна фиксация, включваща
две шини тип Erich
с дължина 13 см и двадесет броя фиксиращи ластици“, като изделията са вложени
при лечението на С.Я. /17-18/.
Видно от Епикриза издадена
от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна, е че ищецът е постъпли на 22.09.2016г. и е
изписан на 26.09.2016г. Извършена му е операция, като след щателна антесептика
на оперативното поле и под обща назотрахеална анестезия се извърши закрита
репозиция на мандибуларната фрактура. На горната и долната челюст се поставиха
шини по Ерих.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде реализирана деликтната отговорност по чл.
45 ЗЗД, следва да са налице няколко кумулативно дадени предпоставки, а именно
да е налице виновно противоправно поведение от страна на ответника, вследствие,
на което да е настъпила вреда за претендиращия обезщетяването й, същата да е
причинена виновно. Вредата, която е настъпила следва да е пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане. Съобразно презумцията
съдържаща се в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 ГПК : „Влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.“ Т.е. изключена
е преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с
влязла в сила присъда.
В случая,
спрямо първия ответник е постановена присъда, с която ответникът е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. чл.129, ал.1 във вр.с чл.63, ал.1, т.3
от НК, извършени срещу ищеца.
Първият ответник, видно от единния му граждански
номер е непълнолетен – роден на ***г.
Установено е по безспорен начин,
че поведението на първия ответник е виновно, в резултат на което ищецът е претърпял
имуществени и неимуществени вреди. В настоящото производство по безспорен начин
се установи и причинна връзка между деянието и претърпените от ищеца
неимуществени вреди, поради което, съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от
деликт и предявените искове срещу първия ответник, за обезщетяването им по
справедливост, са основателни.
След като противоправното поведение на ответника е
безспорно доказано, то съдът приема, че са налице и твърдените от ищеца вреди.
В този смисъл се е произнесъл и Европейският
съд по правата на човека в Страсбург, с Решение от 2 февруари 2006г. по делото
Георги Йовчев срещу България.
Не се спори, а и видно от справката за съдимост на
първия ответник /л. 9 ДП/, е че втория и третия ответник са родители на първия ответник.
Както е посочено и в постановеното по реда
на чл. 290 ГПК Решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 916/2016 г.,
IV г. о., ГК: „Родителите и осиновителите
на непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48
ЗЗД за уврежданията от противоправното деяние, които те лично не са
причинили, като отговорността им не е гаранционно-обезпечителна - вместо
непълнолетното дете - деликвент. Родителите и осиновителите имат задължението
да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го
подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието
му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на
пълнолетие - 18 години. Отговорността им по чл. 48
ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и за
недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл.
48, ал. 3 ЗЗД те се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние
да предотвратят настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт поради
неупражнен по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на
грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето - извършител
на деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че
родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното
поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да
възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта
родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да
попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл.
48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя
дълг по възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумира и, ако
непълнолетният извърши противоправно деяние, който е инкриминирано като
престъпление, то това е илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не
са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са
изпълнени. В този смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето
си, каква ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи,
щом то с поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални
норми, неуважение към личността и имуществото на други правни субекти. Важни са
не намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния процес,
а резултатът от същия.“
По делото липсват доказателства, че втория
и третия ответник не са били в състояние
да предотвратят настъпването на вредите. Ето защо, в случая са налице предпоставки за ангажиране
отговорността им, на осн. чл. 48, ал.1 ЗЗД.
Относно иска за имуществени вреди.
В тежест на ищеца е да докаже,
че в причинна връзка с деликта е претърпял имуществени вреди, както и какъв е
техния действителен размер.
Ищецът претендира имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за
медицински изделия.
По делото са представени
неоспорени от страните писмени доказателства – описаните по-горе фактура и
фискален бон, от които се установи, че ищецът е направил разходи за медицински
изделия в размер на сумата от 120.00 лв. с ДДС.
От събраните доказателства –
Епикриза и свидетелски показания, се установява, че тези разходите са свързани
с лечението на получените от ищеца увреждания и се явяват необходими разходи.
Поради изложеното съдът намира,
че предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен в
претендирания размер. Ето защо, тази сума следва да се присъди, ведно със
законната лихва от извършването на разхода – 26.09.2016г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 84, ал.3 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Според ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението
за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички конкретно установени
обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера на тези вреди
съобразно общественият критерий за справедливост, предвиден с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са
характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено
то, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, прогноза за развитие.
Съдът с оглед доказателствения
материал, намира, че претендираните от ищеца суми представляват справедливо обезщетение за причинените му от
ответника неимуществени вреди – касае се
за дете, което освен физическата болка от фрактурата, както и последвалата
операция, е следвало да изтърпи и редица други неприятни изживявания – в
продължителен период е бил със завързани с тел челюсти без възможност да ги
отваря, поради което е могъл да се храни единствено със сламка. Напълно
житейски логични са и показанията на свидетелите, че това се е отразило
изключително негативно на неукрепналата му детска психика.
Съдът намира, че претърпените от ищеца страдания биха
се компенсирали с претендираното обезщетение в размер на 10 000 лв. Същата
следва се присъди ведно със законната лихва считано от датата на деликта - 20.09.2016г.
до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 84, ал.3 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съдът се съобрази и съдебната практика. Така например
с Решение от 20.07.2017г. по т.д. № 6/2017г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД,
за причинено увреждане – двустранно счупване на глезенна става на ляв долен
крайник /също средна телесна повреда/,
съдът е преценил че справедливото обезщетение е в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/.
По възражението на ответника за съпричиняване по см. на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Както е прието и в постановеното по реда на чл. 290
ГПК Решение №.151 от 12.11.2012 г. по т.дело № 1140/2011г. на ВКС, ІІ т.о., ТК:
„С нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е
допринесъл за увреждането. Приложението на това правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно
е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т.е.
когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и
вредоносния резултат. При обективното съпричиняване от страна на пострадалия по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, намаляването на дължимото от делинквента
обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно поведение на
пострадалото лице. Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички
случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за
настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. Или, от
съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди.
По
обективният характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963 г., която не е съобразена изцяло от
решаващия въззивен състав. В постановлението е акцентирано върху предпоставките
за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане – допринасяне
от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинната връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Във всички случаи обаче
приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от
страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо би било
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД когато приносът на увреденото лице не е доказан
при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем.“
По настоящото
дело обективният принос на пострадалия за настъпване на вредите не е безспорно
установен. Свидетеля М.С. /приятел на
първия ответник/, сочи че по искане на първия ответник ищецът е отишъл с
него зад кафенето в което са се намирали, като самият свидетел не е отишъл
заедно с тях. Свидетелят не е видял размяна на удари между ищеца и първия
ответник. Видял е че двамата са на земята, като ищецът е направил опит да удари първия ответник,
но свидетеля не сочи че такъв удар е бил нанесен. Съдът намира, че в
конкретната ситуация – намирайки се на земята, под първия ответник, въпросното
действие – опит да се удари първия ответник, представлява напълно нормална
реакция за защита. Ето защо, същата не води до приложение на чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По делото липсват каквито и да е било други доказателства за наличие на
съпричиняване.
При липса на
категорично доказан принос от страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2
ЗЗД, на ищеца се дължи пълният размер на обезщетението за вредите.
По държавната такса.
На основание
чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Разград, сумата от 450 лв. за държавни такси за разглеждане на делото.
По разноските.
На осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените в производството
разноски в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА:
1. О.Р.З., ЕГН **********,***
– непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своите родители – майка М.О.А., ЕГН **********, с адрес *** и баща - Р.З.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***,
2. М.О.А.,
ЕГН **********, с адрес ***,
3. Р.З.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.Ш.Я. ЕГН **********, с адрес ***,
непълнолетен действащ лично и със съгласието на своите родители - майка А.Р.Я.,
ЕГН ********** с адрес *** и баща Ш.Р.Я., ЕГН **********, с адрес ***, следните
суми:
-
10 000.00 лева /десет хиляди лева/ представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за деянието за което ответника О.Р.З., ЕГН ********** е
осъден с одобрено споразумение с протоколно определение № 197 от 20.04.2016г.
по НОХД № 153/2017г. по описа на Районен съд Разград, ведно със законната лихва
от деня на деликта – 20.09.2016г.,
до окончателното изплащане на сумата,
-
120.00 лева /сто и двадесет лева/ представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди за деянието за което ответника О.Р.З., ЕГН ********** е осъден
с одобрено споразумение с протоколно определение № 197 от 20.04.2016г. по НОХД
№ 153/2017г. по описа на Районен съд Разград, представляващи разноски заплатени
за „Сет за междучелюстна фиксация, включваща две шини
тип Erich
с дължина 13 см и двадесет броя фиксиращи ластици“,
за които е
издадена Фактура № 1000009235 от 26.09.2016г. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр.
Варна и фискален бон към същата, ведно със законната лихва от 26.09.2016г.,
до окончателното изплащане на сумата,
-
400.00 лева /четиристотин лева/, представляваща сторените
по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА:
1. О.Р.З., ЕГН **********,***
– непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своите родители – майка М.О.А., ЕГН **********, с адрес *** и баща - Р.З.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***,
2. М.О.А.,
ЕГН **********, с адрес ***,
3. Р.З.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Разград сумата от 450.00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за
държавни такси за разглеждане на делото, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на осн. чл.
7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: