Производството е по реда на Указа
за борба с дребното хулиганство.
Съставен е акт по УБДХ
срещу:
1. Г.Б.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, земеделски производител, с постоянен адрес ***, неосъждан, неженен, със средно образование, земеделски производител.
2.
В.Г.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, пост. адрес обл. Р., общ. Р., с. П., ур. Д.,
тел. **, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), женен, със средно
образование, безработен.
Районна прокуратура - Разград, редовно призована съгласно чл. 5, ал. 2 от УБДХ, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
ОДМВР Разград, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
РУ на МВР – Разград, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище.
В откритото съдебно заседание нарушителите се явяват лично заедно със защитници. Всеки сочи, че е бил нападнат от другия и е действал при самозащита.
Защитникът на
Г.Б.Д. – адв.
О. С.от АК – Велико Търново, сочи че подзащитният му е действал при условие на
неизбежна отбрана – за да защити сестра си от нападението на другия нарушител и
синът на последния. Сочи че последните двама нанесли удари като счупили носа на
подзащитния му. Освен това деянието е несъставомерно по УБДХ тъй като между нарушителите
имало лична вражда, като целта им не е била да нарушават обществения ред, а да
уредят своите отношения. При условие на евентуалност – в случай че съдът не
признае подзащитния му за невинен и не го оправдае по повдигнатото обвинение,
прави искане производството по делото да бъде прекратено и делото да бъде
изпратено на прокуратурата. Подзащитния му се присъединява към казаното от защитника.
Защитникът на В.Г.Д. – адв. С.Д. ***, намира действията на своя подзащитен
за несъставомерни, тъй като действията на нарушителите се дължат на предходна
лична вражда, а не са имали за цел да нарушават обществения ред. Сочи че
подзащитният му е действал при условие на неизбежна отбрана – за да се защити
от нападението на другия нарушител и неговата сестра. Подзащитния му се
присъединява към казаното от защитника.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Двамата нарушители се познавали по между си и били в силно влошени отношения, породени от неуредени облигационни отношения по повод на доставка на смески от страна на Д. в полза на Д., в резултат на която Д. бил нагрубил Д., около месец преди процесния инцидент.
На 03.07.2017г. нарушителят Д. *** заедно със свидетеля В.Д.В., с когото пътувал като използвал транспорта на последния. След като го оставил в Разград, свидетелят В. отишъл при нарушителя Д., с когото се бил запознал около месец преди това, чрез нарушителя Д.. В. и Д. отишли при И. Д. за да водят разговори В. да наеме земеделски земи от Иво Д.. След като приключили разговора, свидетеля В. и нарушителя Д. отишли в заведението „Улицата“, находящото се в гр. Разград, ул. Цар Асен. Там седнали на маса, като се събрала компания от тях двамата, както и синът на Д., съпругата на синът на Д. и още един мъж и една жена.
През това време нарушителя Д. бил заедно със сестра си – св. С.Б.Д.. Нарушителят Д. се обадил по телефона на нарушителя Д. и го извикал да дойде в заведението „Улицата“. Д. се съгласил и отишъл там заедно със сестра си, около 16.30 часа. Д. казал на Д. че му се извинява за това, че преди го е нагрубил, но Д. казал че не му приема извиненията. След това между Д., който е земеделски производител, и сестра му, която също земеделски производител, от една страна и от друга страна – Д. и синът му като последният също е земеделски производител, възникнал спор, кой да следва да ожъне определени ниви, като всяка страна твърдяла че тя следва да ги ожъне. Във възникналия спор сестрата на Д. нарекла Д. „Дърт педераст“, в резултат на което последния тръгнал към нея, а за да защити сестра си Д. застанал между двамата, след което се включил и синът на Д.. Последвала размяна на удари между двете групи – Д. и сестра му от една страна, а от друга Д. и сина му. Св. В. направил опит на да ги разтърве, дошли и хора от персонала на заведението сред които и сервитьорката св. С.Е.Г., които се развикали да спрат. В резултат конфликта бил преустановен.
Горната фактическа обстановка се подкрепя частично от обясненията на нарушителите, както и от съдебно медицински удостоверения, показанията на св. С. Г., В.В., С. А., както и частично от показанията на св. С. Д. /сестра на нарушителя Д./, Г. Д. /син на нарушителя Д./.
Съдът не кредитира с доверие обясненията на нарушителя В.Д. и синът му св. Г. Д., в частта им в която сочат че е имало само дърпане и бутане, тъй като същото противоречи на останалия доказателствен материал – съдебно медицинските удостоверения на нарушителя Д. и сестра му, в които е посочено, че уврежданията са причинени от твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмети, могат да бъдат получени по време и начин както съобщават освидетелстваните – чрез нанесени удари. Незаинтересования от изхода на делото свидетел – сервитьорката С. Г., също сочи в своите показания че е видяла боя между двама мъже, а не дърпане. За нанасяне на удари, а не само дърпане сочи и свидетеля В.В.. Действително същият има облигационни отношения с нарушителя Д., но по делото е безспорно че същият поддържа добри отношения и с нарушителя Д. – същия ден по - рано е ходил с него при трето лице, с цел Д. да съдейства на свидетеля наемане на ниви от това трето лице. Ето защо, съдът не приема възражението на защитата на Д., че показанията на този свидетел не следва да се кредитират с доверие поради заинтересованост в полза на нарушителя Д.. Съдът не кредитира с доверие обясненията на нарушителя Д. и показанията на сестрата на нарушителя Д. – св. С. Д., в частта им в която сочат, че само са получавали удари, без да нанасят такива, тъй като в тази им част показанията са изолирани от събрания доказателствен материал.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът от ПРАВНА СТРАНА намира, че нарушителите на горепосочената дата са извършили непристойна проява в резултат на което са нарушили обществения ред и спокойствие. Поради своята по-ниска степен на обществена опасност, деянието им не представлява престъпление по чл. 325 от НК, а съдът го квалифицира като проява на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Деянието е консумирано виновно от лицата посочени в акта като нарушители и е налице умисъл при осъществяването му от дейците.
По възражението, че деянието е
несъставомерно, тъй като действията на нарушителите са извършени изцяло поради
личен мотив.
Съгласно дадените с т.І, т.3 от Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, хулиганството може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с нарушение на обществения ред.
Ето защо,
въпреки че действията на нарушителите са извършени изцяло поради личен мотив,
то със същите е осъществен състава на административното нарушение посочено в
УБДХ.
По евентуалното искане на защитника адв. О.
С., производството да бъде прекратено и делото да се изпрати по компетентност
на прокуратурата.
Тъй като настоящия състав не установи данни за осъществено престъпление от общ характер, то и не изпрати материалите на Прокуратурата.
По наказанието.
При индивидуализиране на наказанието, съдът отчете участието на нарушителите в инцидента, степента на обществена опасност на деянието и извършителите му.
Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, спрямо всички нарушители съдът отчете наличието на
по - тежката форма на нарушаване на обществения ред – сбиване. Съдът отчете и
че хулиганството е станало на място където обичайно се събират много хора –
обществено заведение. Съдът отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство
спрямо всички нарушители и липсата на критичност към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС, II н. о. по н. д. № 11/2011г., както и Решение № 94 от 19.09.2012г. по ВНОХД № 123/2012г. на ОКРЪЖЕН СЪД РАЗГРАД. От изявленията за изразено съжаление на
нарушителя Д. не става ясно за какво
съжалява, след като сочи, че той е бил нападнат и е действал при самозащита.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство спрямо всички нарушители съдът намира, че следва да се отчете и високата динамика, значителния ръст, многократността и ежедневната повторяемост на този вид нарушения /в този смисъл вж. Решение № 272 от 17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г., III н. о., НК, Решение №№ 500 от 14.05.2012 г. по н. д. № 2393/2011 г. на ВКС ІІ н.о., НК, Решение № 76 от 08.05.2012 год. по КНОХД № 6/2012г. на ВКС, ІІІ н.о, НК/.
Като отгечващо отговорноста обстоятелство спрямо
нарушителя Д., съдът взе предвид
предходното му осъждане, назависимо от настъпилата реабилитация. Следва изрично
да се отбележи, че реабилитацията заличава факта на самото осъждане и отменя за
в бъдеще последиците, които законите свързват с него; тя обаче не може да
заличи факта на престъплението и на наказанието, на значението, което те, в
своето разнообразие, имат за преценките при индивидуализацията на актуалната
наказателна отговорност /така и Решение № 430 от 7.10.1996 г. по н. д. №
468/1995 г., Съдебна практика, Бюлетин на ВКС и ВАС на РБ, кн. 1 - 2/1997 г.,
стр. 4 и
Решение № 611 от 29.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 651/2008 г., I н. о.,
НК, докладчик съдията РУМЕН НЕНКОВ/.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства спрямо всички нарушители, съдът отчете
много добрите им характеристични данни видни от характеристичните им справки,
чистото им съдебно минало и тежкото им материално състояние. Следва
обаче да се изтъкне, че тежкото материално състояние, не
може да бъде мотив за извършване на престъпления и нарушаване по недопустим
начин законните права и свободи на гражданите /така
и Решение
№ 406 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. по № 400/2008 г., II н. о., НК/.
С оглед обществената опасност на деянието и дейците, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намери, че на нарушителите следва да бъде наложено по-лекото от двете алтернативни наказания, а именно – Глоба. Досежно размера й, съдът намира че за всеки един от нарушители размера й следва да бъде от 500 лв.
Съдът намери, че едно по - ниско наказание не би могло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция.
По веществените доказателства.
Относно вещественото
доказателства – 1 бр. риза, съдът постанови същото да се върне на предалото я
лице – В.Д., тъй като няма спор за собственост относно същата.
В този смисъл съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/А. Христов/