Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  222                      07.08.2017 г.                        гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд, на 06.07.2017 г., в публично заседание в състав:

                                                 Председател:  Атанас Христов

 

секретар    Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1135 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 и чл. 84 ЗЗД.

С искова молба са предявени от ищеца "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” No 19, ет. 2, законен представител И.Г. Д.- М.– изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Г.Г., иск ПРОТИВ  И.Ж.Й., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

-             10 646.52 евро /десет хиляди шестстотин четиридесет и шест и евро и петдесет и два евроцента/ - представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2012г., ведно със законна лихва, считано от 22.04.2015г. до окончателното плащане,

-       604.55 евро /шестстотин и четири евро и петдесет и пет евроцента/ - редовна лихва за периода от 10.10.2014г. до 21.04.2015г.,

- 2.34 евро /две евро и тридесет и четири евроцента/- лихвена надбавка за периода от 31.03.2015г. до 20.04.2015г.,

- 2.96 евро /две евро и деветдесет и шест евроцента/ - лихвена надбавка за периода от 21.04.2015г. до 21.04.2015г.,

- 60.00 евро /шестдесет евро/ - дължими такси,

за които суми е издадена Заповед № 304 от 23.04.2015г. за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 565/2015г. по описа на Районен съд – Търговище. Претендират се и деловодни разноски, както по заповедното, така и по исковото производство. Прави искане за прилагане на горепосоченото заповедно производство.

Ищецът сочи, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2012г. и Договор за поръчителство от 30.08.2012г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника.

След издаването на процесната Заповед по чл. 417 ГПК в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, на 16.07.2015г. е сключен Договор за покупко продабжа на вземания /цесия/, между „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ и ищеца /цесионер/, като последния придобил процесното вземане срещу ответника. Ищецът сочи, че на базата на изрично пълномощно от „Банка ДСК“ ЕАД е изпратил уведомително писмо за цесията до ответника на посочения му в договора адрес.

При условията на евентуалност - в случай, че главните установителни искове по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК бъдат отхвърлени, на основание чл. 79, във връзка с чл. 86 от ЗЗД и във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в TP №4/2013 г. (т. 11б), се моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумите:

-             10 646.52 евро /десет хиляди шестстотин четиридесет и шест и евро и петдесет и два евроцента/ - представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2012г., ведно със законна лихва, считано от 06.01.2017г. до окончателното плащане,

-       604.55 евро /шестстотин и четири евро и петдесет и пет евроцента/ - редовна лихва за периода от 10.10.2014г. до 21.04.2015г.,

-      60.00 евро /шестдесет евро/ - дължими такси.

Излага подробни съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.8 във вр. с ал.1 ГПК.

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат  С.Н. ***, депозира отговор на исковата молба.

Намира исковите претенции за недопустими, тъй като не е бил уведомен за цесията, ищецът не е легитимиран да предяви иска по чл. 422 ГПК, а и иска не е предявен в срока по чл. 415, ал.1 ГПК и моли за прекратяване на делото и обезсилване издадената Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.  Излага подробни съображения.

Относно основателността – намира исковите претенции за неоснователни, тъй като банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, тъй като волеизявлението й не е достигнало до ответника и до кредитополучателя. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

 

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, от фактическа страна съдът приема за установено следното:

 

Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2012г. „Банка ДСК“ ЕАД  е предоставила на П. Д. С. кредит в размер на 12 500 евро. За обезпечаване на задължения на кредитополучателя  по договора за кредит от 30.08.2012г., на същата дата между „Банка ДСК“ ЕАД и И.Ж.Й. и С.Д.С.е сключен Договор за поръчителство.

В т. 19.2 от Общите условия е посочено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става автоматично предстрочно изискуем и се отнася в просрочие.

Съгласно т. 20.1.1 от Общите условия, „кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница“ /л. 25 дело РС Търговище/.

По заявление на „Банка ДСК“ ЕАД е издадена Заповед № 304 от 23.04.2015г. за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 565/2015г. по описа на Районен съд – Търговище.

След издаването на процесната Заповед по чл. 417 ГПК в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, на 16.07.2015г. е сключен Договор за покупко продабжа на вземания /цесия/, между „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ и ищеца /цесионер/, като последния придобил процесното вземане срещу ответника /л. 31-48 дело РС Русе/.

С пълномощно с нотариално удостоверяване на подпис с рег. № 8145 от 13.08.2015г. на Маргарита Шамлиян, нотариус в район РС София, Банка ДСК ЕАД упълномощила ищеца да уведоми от нейно име  ответника за извършената цесия, на осн.  чл. 99, ал.3 ЗЗД /л. л. 49-50 дело РС Русе/. Уведомлението е приложено към исковата молба и е връчено на ответника, при връчването на исковата молба /л. 27 дело РС Русе/.

За изясняване на обстоятелствата във връзка с изпълнението по договора по делото е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение се възприема от съда, като пълно обективно, и компетентно изготвено.

Видно от заключението е че на 30.08.2012г. са преведени 12 500 евро от „Банка ДСК“ ЕАД по сметка на кредитополучателя П.С., съгласно процесния договор за кредит.

Последното плащане по заема е на 31.03.2015г., като от предходните месеци плащанията са само частични /в по- малък размер от предвиденото в погасителния план – сравни л. 17-18 дело РС Търговище и л. 30 от настоящото дело/.

Дължимата главница е в размер на 10 646.52 евро. За периода 10.10.2014г. - 21.04.2015г. неплатената редовна лихва е в размер на 604.55 евро. Лихвената надбавка за забава върху просрочената главница за периода 31.03.2015г. – 20.04.2015г. е в размер 2.34 евро. Лихвената надбавка за забава върху цялата главница за периода 21.04.2015г. – 21.04.2015г. е 2.96 евро, дължимите такси са в размер на 60 евро.

 

С уведомление № 0622 от 02.04.2015г., банката посочила че поради забава на задълженията по Договора за банков кредит обявява кредита за предсрочно изискуем, като от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница става дължима и върху нея се начислява предвидената в договора лихва за забава /л. 28  дело РС Търговище/. Уведомлението е получено на 06.04.2015г. кредитополучателя П.С., чрез пълномощника му П.Г.Х., по пощата /л. 29 дело РС Търговище/.

 

При така изяснената между страните фактическа обстановка за произнасянето си повдигнатия спор съдът взе предвид следното от правна страна:

По допустимостта на евентуалното съединяване на установителен иск по чл. 422 ГПК и осъдителен такъв.

Това съединяване е допустимо - вж. и Определение №143/14.01.2016г., постановено по ч.гр.д.№ 26/2016г., СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, както и Решение от 17.03.2016г. Врачанският окръжен съд, търговско отделение по т.д.№ 42/2015г. Аргумент за това се черпят от мотивите към т.11 "б" от ТР№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

 

По възражението на ответника, че ищецът не е спазил срока по чл. 415, ал.2 ГПК, за представяне доказателства пред заповедния съд за това че е предявил иска в едномесечен срок.

Определение № 1341 от 05.12.2016г. по ч.гр.д. № 565/2015г. по описа на РС Търговище, с което на заявителя е указано да предяви иск  за установяване на вземането си в едномесечен срок, е връчено заявителя на 06.12.2016г. /л.50 от ч.гр.д. № 565/2015г. по описа на РС Търговище/.

Така срокът е изтекъл в края на 06.01.2017г.

С молба с вх. № 216 от 10.01.2017г., ищецът е представил пред заповедния съд  процесната искова молба. Видно от отразяването върху същата, е че е подадена по пощата с дата на пощенско клеймо от 06.01.2017г., като е приложена и товарителница с дата на подаване  06.01.2017г.  /л.53-54  от ч.гр.д. № 565/2015г. по описа на РС Търговище/.

Съгласно чл. 62, ал.2 ГПК: „Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.“

Ето защо, това възражение на ответника се явява неоснователно.

 

По допустимостта на установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК.

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 1 от 1.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3228/2015 г., II т. о., ТК е посочено че:

„По въпроса за процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение, и кои са легитимираните страни в производството, в т.10б от ТР№ 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при частно правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - това е общият принцип. Съгласно т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т. 4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист.

Поради това отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е: когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК.“

 

По съображения, че новият кредитор няма специалното качество банка по чл. 417, т. 2 ГПК и не може да се ползва от този ред за принудително изпълнение спрямо длъжника, съдът счита, че при прехвърляне на вземането след издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК по заявление на кредитор банка на друг кредитор, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е само цедентът, не и цесионерът и поради липса на активна легитимация на ищеца. Ето защо, следва да се прекрати производството по делото в частта му с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК.

 

Съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона дадени с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:

Издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.“

Ето защо, настоящия състав следва частично да обезсили заповедта по чл. 417 ГПК и изпълнителният лист – само по отношение на ответника.

 

По осъдителния иск.

 

По възражението на ответника, че кредитополучателя П.С. не е бил уведомен от банката кредитор за обявена предсрочна изискуемост на кредита, тъй като видно от известие за доставяне същото е получено на 06.04.2015г. от лице на име П.Г.Х., като не ставало ясно в какво качество същото е получило пощенската пратка /л. 28-29  дело РС Търговище/.

Известието за доставяне на Уведомлението изпратено до кредитополучателя е получено на 06.04.2015г. от лице на име П.Г.Х., като е посочено че същото е упълномощено лице /л. 29  дело РС Търговище/.

Съгласно чл. 44 б. „а“ от Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ“ ЕАД: „препоръчаните пощенски пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя пратката може да се достави на негов пълномощник, а когато върху пратката няма изрично указание „лично на получателя“, може  и на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена иродствената връзка на лицето, получило пратката;

Съгласно чл. 52, т. 3: „Упълномощеният се легитимира с документ за упълномощаване и документ за самоличност.“

 

Ето защо, следва да се приеме, че подписът върху обратната разписка принадлежи на надлежен получател. Удостоверяването в разписката, че пратката е получена от адресата чрез пълномощник, представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, обвързващ съда с материална доказателствена сила. Тя не е опровергана от ответника. Вж. и Определение № 153 от 4.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 114/2006 г., ГК, IV-А г. о.

 

Поради настъпилата забава в плащанията, която е безспорна, на осн. т.20.1.1 от Общите условия и предвид връченото на кредитополучателя на 06.04.2015г. уведомление за предсрочна изискуемост, кредита е станал предсрочно изискуем на 06.04.2015г. /датата на получаване на умедомлението/

На 22.04.2015г. банката е подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК пред РС Търговище.

 

Издадената заповед за изпълнение срещу кредитополучателя е влязла в сила съгласно чл. 416, пр. 1 ГПК. При тези данни би могло да се приеме, че банката е предявила иск срещу длъжника по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 149 от 19.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2142/2015 г., I т. о., ТК

 

По възражението, че на ответника, че изпратената му пощенска пратка не е съдържала Уведомление за предсрочна изискуемост.

В решение №40 от 17.06.2015г. на ВКС по т.д.№601/2014г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че: „ …  моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД.“.  Подобно разбиране е застъпено и в други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК (Решение 23 от 24.03.2015г. по т.д.1717/2013г., I т.о., Решение 132 от 02.10.2015г. по т.д. 1907/2014г., I т.о.) и с оглед техния задължителен характер, следва да се приеме, че уведомяването на поръчителя не съставлява предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по договор за кредит. Така и окончателното Определение  № 715 от 03.10.2016г. по в.гр.д.№ 327/2016г. по описа на ОС-Кюстендил, четвърти състав.

 

Размера на претендираните суми по осъдителния иск, съвпадат изцяло с горепосоченото заключение на  ССЕ.

С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е доказан по основание и размер.

 

По разноските.

По разноските в заповедното производство.

При този изход на делото на ищеца не следва да бъдат присъждани направените от него разноски в заповедното производство, представляващи сумата 442.66 лв. – за заплатена държавна такса и сумата 861.99 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 300 лв. представляваща разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

 

По разноските в исковото производство.

Съдът определя на ищеца възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал.8 във вр. с ал.1 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Такива ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на  1 084.95 лв. За разликата до претендирания размер от 1085.46 лв. искането за разноски следва да се отхвърли, като неоснователно, на осн. чл 78, ал.1 и ал.8 ГПК.

С оглед изхода от спора, на ответника следва да се присъдят сторени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. Ето защо, на ответника следва да се присъди сумата от  0.93 лв., като за разликата до претендирания размер от 2 000 лв. искането за разноски следва да се отхвърли, като неоснователно, на осн. чл 78, ал.3

Мотивиран така, съдът

                                        Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим предявения от "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” No 19, ет. 2, законен представител И.Г. Д.- М.– изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Г.Г., иск ПРОТИВ  И.Ж.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

-             10 646.52 евро /десет хиляди шестстотин четиридесет и шест и евро и петдесет и два евроцента/ - представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2012г., ведно със законна лихва, считано от 22.04.2015г. до окончателното плащане,

-       604.55 евро /шестстотин и четири евро и петдесет и пет евроцента/ - редовна лихва за периода от 10.10.2014г. до 21.04.2015г.,

- 2.34 евро /две евро и тридесет и четири евроцента/- лихвена надбавка за периода от 31.03.2015г. до 20.04.2015г.,

- 2.96 евро /две евро и деветдесет и шест евроцента/ - лихвена надбавка за периода от 21.04.2015г. до 21.04.2015г.,

- 60.00 евро /шестдесет евро/ - дължими такси,

за които суми е издадена Заповед № 304 от 23.04.2015г. за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 565/2015г. по описа на Районен съд – Търговище,

и ПРЕКРАТЯВА В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПРОИЗВОДСТВОТО  по гр.д.№ 1135/2017г. при описа на Районен съд - Разград.

ОБЕЗСИЛВА ЧАСТИЧНО Заповед № 304 от 23.04.2015г. за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 565/2015г. по описа на Районен съд – Търговище и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 565/2015г. по описа на Районен съд – Търговище въз основа на горепосочената заповед - САМО ПО ОТНОШЕНИЕ НА И.Ж.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***.

ОСЪЖДА И.Ж.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” No 19, ет. 2, законен представител И.Г. Д.- М.– изпълнителен директор:

-             10 646.52 евро /десет хиляди шестстотин четиридесет и шест и евро и петдесет и два евроцента/ - представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.08.2012г., ведно със законна лихва, считано от 06.01.2017г. до окончателното плащане,

-       604.55 евро /шестстотин и четири евро и петдесет и пет евроцента/ - редовна лихва за периода от 10.10.2014г. до 21.04.2015г.,

-   60.00 евро /шестдесет евро/ - дължими такси.

-             1084.95 лв. /хиляда осемдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ - деловодни разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 1085.46 лева като неоснователно.

    ОСЪЖДА "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” No 19, ет. 2, законен представител И.Г. Д.- М.– изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ  на И.Ж.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата:

-             300.00 лева /триста лева/ представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 565/2015г. по описа на Районен съд – Търговище,

-              0.93 лв. /деветдесет и три стотинки/ - деловодни разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до претендирания размер от 2 000 лева като неоснователно.

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район Оборище, бул.”Княз Александър Дондуков” No 19, ет. 2, законен представител И.Г. Д.- М.– изпълнителен директор, ответникът И.Ж.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА БЪДЕ ОСЪДЕН ДА МУ ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИТЕ по ч.гр.д. № 565/2015г. по описа на Районен съд – Търговище, представляващи сумата 442.66 лв. – за заплатена държавна такса и сумата 861.99 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. № 565/2015 г. по описа на Районен съд –Търговище.

                                                                                                                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: