Р Е Ш Е Н И Е
Номер 256 18.09.2017 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд, на 17.08.2017 г., в публично заседание в
състав:
Председател: А. Христов
секретар Пенка Тоцева
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 372 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 422 във
вр. чл. 415 ГПК и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 и чл. 84 ЗЗД, чл.
124, ал.1 ГПК, вр. чл.
26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 59, ал.1 ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес
гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя Михаил Николаев Ковачев,
чрез пълномощника
юрисконсулт Деян Дончев, с която при условията на
кумулативно обективно и субективно съединяване на исковете са предявени такива
за установяване в отношенията между страните на осн. чл. 422 ГПК, че ответникът
Б.К.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***0, ДЪЛЖИ на ищеца:
-
сумата 1 030,77 лева /хиляди и тридесет лева и седемдесет и седем стотинки/
за незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2012г. до 25.10.2015г., на
адрес гр.**, ведно със законна лихва считано от 01.03.2016г., до окончателното
плащане на вземането,
-
сумата 136,86 лева /сто тридесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/ изтекла
лихва за забава върху горепосочената главница за периода от 30.12.2012г. до
30.11.2015г.,
за които суми е издадена Заповед
№ 755 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 07.03.2016г. по ч.гр.д. № 461/2016г. по описа на
районен съд – Разград.
Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си
адв. А.С.Ч. от АК - Разград, депозират отговор на ИМ. Оспорва изцяло исковите
претенции. Сочи, че не е купувал и потребявал топлинна енергия в процесния
имот, няма монтирани радиатори, няма сключен договор с ищеца, съгласно чл. 56,
ал.1, т.2 от ОУ на ищеца, не е получавал фактури за претендираните суми.
Относно периода 30.11.2012г. до 30.03.2013г. прави възражение за изтекла
погасителна давност по чл. 111 ЗЗД. Излага подробни съображения. Претендира
разноски.
Предявява против ищеца следните
обективно кумулативно съединени иска:
1.
На осн. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, за
прогласяване нищожността на чл. 66 от Общите условия на договорите за продажба
на топлинна енергия от „Топлофикация Разград“
ЕАД, поради противоречие със закона.
Сочи, че процесните общи условия не са
му били предоставени и той не се е съгласил с тях по смисъла на чл. 147а, ал.2 ЗЗП
- не ги е подписвал. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
2.
Да се осъди „Топлофикация Разград“
ЕАД да заплати на Б.К.С. сумата от 900 лв. представляваща обезщетение по
реда на чл. 59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, за неоснователно
ползване на притежаваната от Б.К.С. 1/2 идеална част от Избено помещение № 10 представляващо
прилежаща част от недвижим имот с идентификатор 61710.505.506.3.10, находящ се в гр.**, с площ от 73.58 кв.м., за
периода от м. май 2014г. до м. април 2017г., ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждането на исковата молба – 13.04.2017г. до окончателното
изплащане на вземането. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
Сочи, че притежава право на
собственост върху ½ ид. ч. от процесния имот. Абонатната станция е
изградена в избено помещение № 10, което прилежаща част към процесния имот.
Ответникът по насрещия иск е ползвал цялото Избено помещение № 10, без наличие на правно основание за това, което да бъде противопоставимо
на ищеца, поради което му дължи процесното обезщетение за ползването. Излага
подробни съображения. Претендира разноски.
Ответникът по насрещните искове -
„Топлофикация Разград“ ЕАД, депозита
отговор. Намира същите за неоснователни и недоказани, поради което моли за
тяхното отхвърляне. В отрито съдебно заседание, чрез двамата си пълномощници –
юрисконсулт Деян Дончев и юрисконсулт Ивелина Атанасова, „Топлофикация
Разград“ ЕАД поддържа исковата си молба
и отговора по насрещните искове, излагат допълнителни съображения. Депозира и
подробна писмена защита.
В открито съдебно заседание, при
редовност в призоваването, Б.К.С. не се явява. Явява се пълномощникът му адв. А.С.Ч.
от АК – Разград. Същият поддържа отговора на исковата молба, както и
предявените насрещни искове, излага допълнителни съображения. Депозира и
подробна писмена защита.
Третото лице помагач
„Бруната България“ ООД, привлечено от „Топлофикация Разград“ ЕАД, не изразява
становище по предявените искове. В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа
и правна страна страна:
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна
енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване.
В случая
не се спори, а и от Договор за продажба на недвижим имот по реда на наредбата
за държавните имоти от 09.12.1987г. /л.45/, е видно че В. Д. С. е закупила процесния апартамент.
Не се спори, че към тази дата, а и към момента купувача се е намирал в брак с
ответника. Ето защо, процесния имот е придобит в режим на СИО между ответника и
съпругата му В. Д. С., на
осн. чл. 21 във вр. с § 4, ал.1 ПЗР СК.
Правото на съсобственост на ответника върху апартамента води до създаване
на договорни отношения по продажба на топлинна енергия между него и
топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща
стойността на изразходваната топлоенергия съобразно квотата му в
съсобствеността. Така и Определение № 1200 от 02.12.2013 г. по гр. д. № 4372 по
описа за 2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., ГК.
Следователно,
установено е съществуване на облигационно договорно правоотношение между ищеца
и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който
ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия,
утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично
съгласно специалната норма на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по
чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Безспорно е, че за времето от 30.11.2012 г.
до 25.10.2015 г. ищецът е доставял топлинна енергия от топлопреносното дружество чрез
абонатна станция № 73, захранваща имоти в гр. Разград на ул. Трапезица № 11, в
който се намира и апартамента на ответника. Видно от събраните по делото
доказателства и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
на ответинка са начислени само суми за ползвана топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, която е обща част на сградата, представляваща етажна
собственост и за отопление с лира. Договорна обвързаност между страните по
делото съществува чрез сключен договор при общи условия за продажба на топлинна
енергия, приети от „Топлофикация Разград” ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-005/ 23.
01. 06 г. на ДКЕВР. Според чл. 67 от общите условия, както и съгл.
разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Съответно
според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което
да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито
има данни, че ответника
е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Така и Решение № 18/2017 г. на Окръжен
съд – Разград по в.т.дело № 53/ 2017
г.
Видно от неоспореното в срока по чл. 200, ал.3, изр.2 ГПК заключението на
ССЕ, което съдът възприема като пълно, ясно и обосновано, е че задълженията
за доставяна топлинна енергия за периода от 30.11.2012г. до 25.10.2015г., е в размер на 1 030.77
лв., а мораторната лихва за пориода 30.12.2012г. – 30.11.2015г. е 130.78 лв.
Според извършената проверка от
вещото лице, ползваната топлинна енергия е начислена от загуба сградна
инсталация и отопление от щранг лира и е съобразена с методиката, определена в
действащата нормативна уредба.
Следва да се отбележи, че ответникът не твърди и не
е установено да е заявил надлежно възражения срещу начисленията и отчетите
съгласно чл. 32, ал.3 от Общите условия, които имат силата на закон за страните
- в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Поради изложеното,
следва да се приеме, че ищецът е доставил
посочените количества топлоенергия на ответника по отношение на процесния имот, отразени във
фактурите, което ангажира договорната му отговорност.
По възражението, че вещото лице по назначената ССЕ е използвало счетоводни
документи изготвени в разрез с нармативните изисквания, което е опорочило
заключението.
Тъй като в срока по чл. 200, ал.3, изр.2 ГПК, заключението на ССЕ, не е
оспорено, съдът намира, това възражение за неоснователно.
Ответникът е предявил
възражение за изтекла погасителна давност, частично основателно за погасяване
на дълга.
Задълженията
за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия представляват
вземане за "периодични плащания" по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност - Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
В чл. 32, ал.1 от
Общите условия, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а в ал.6 на същата разпоредба е предвидено, че
при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/,
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника
и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията
на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни - както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Искът е предявен на 01.03.2016 г. /датата на депозиране на
Заявлението по чл. 410 ГПК/, поради което извън погасителната давност са всички
вземания, чиято изискуемост настъпва след 01.03.2013г. При липсата на твърдения
и доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за
погасени по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди повече от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. три години
назад от 01.03.2016 г., а такива са задълженията за заплащане на доставена
топлоенергия за периода м.11.2012 г. - м.12.2012 г., включително. Първото
непогасено по давност задължение е това за м.01.2013 г., тъй като изискуемостта
му е настъпила на 02.03.2013 г., а давността е прекъсната на 01.03.2016 г.
От изслушани по
делото ССЕ се установява, че размерът на топлинна енергия за процесния непогасен
по давност период дължима от ответника възлиза на 924.54 лв. (сбор на сумите за
всяка месечна вноска за периода 01.01.2013г. – 25.10.2015г.)
Предвид изложеното
установителния иск за главницата се явява основателен за сумата 924.54 лв.
представляваща цена на потребена топлинна енергия за периода 01.01.2013 г. - 25.10.2015
г. За разликата до претендирания размер
от 1 030.77 лв., както и за периода 30.11.2012г. – 31.12.2012г., иска
следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска по чл. 86
ЗЗД.
Основателността на
иска за главницата предполага наличие на дълг и забава в погасяването му.
Момента на забавата се определя съобразно уговореното между страните в Общите
условия.
Съгласно чл. 32, ал.
1 от ОУ купувачът е длъжен за заплаща месечна сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, което важи и
за случаите, когато топлинната енергия се заплаща при условията на чл. 30, ал.
1, т. 1 ОУ - на равни месечни вноски и една изравнителна, както е в настоящия
случай. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ОУ при забава в плащането потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва. От анализа на разпоредбите се налага
извода, че независимо от прогнозния характер на месечните вноски, потребителят
е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в
случай, че след изравняването се установи по-малко количество на потребена
енергия, това не се отразява на възникналото вече задължение за лихви върху
забавената месечна вноска. Затова ответницата дължи лихви върху месечните
задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно
вземане.
Задължението за лихви
върху погасената по давност главница се явява също погасено по давност (чл. 119
ЗЗД). Поради това ответника дължи обезщетение за забава в плащането само на
главницата за топлинна енергия за периода 01.01.2013 г. – 25.10.2015г., което
възлиза на 100.67 лв. (сбор на сумите за всяка месечна вноска от деня на
забавата до 30.11.2015 г.) съгласно приета по делото съдебно - счетоводна
експертиза. В този размер иска по чл. 86
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания
размер от 136.86 лв. и за периода 30.12.2012г. до 01.03.2013г., като
неоснователен.
Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3184/2013 г., III г. о., ГК.
По възражението, че между страните липсва облигациоонна
връзка предвид обстоятелството, че ответникът не е сключвал договор с ищеца.
Топлоснабдяването е
обществена услуга, доставянето и ползването на ТЕ предполага масово потребление
и осъществяването на тази услуга изисква някои съобразявания на индивидуалните
права и интереси с колективните и обществените. В случая законодателят е
предвидил,че ако болшинството етажни собственици желаят да ползват ТЕ, то това
следва да им бъде гарантирано, което може и да засяга някои права и интереси на
останалите собственици, доколкото в част от сградите е технически невъзможно,
без извършването на ремонт на сградната инсталация от собствениците, да бъде
доставяна ТЕ до едни имоти, а до други - не. От изложеното следва, че пред
собствениците на имоти в ЕС стои избора по надлежен, законов ред да вземат
решение дали желаят ползването на ТЕ в сградата - ЕС, ако не -
топлоснабдяването следва да бъде преустановено изцяло/ чл.
153, ал.2 от ЗЕ/. Ако се вземе решение, че ще се ползва ТЕ в съответната
сграда - ЕС, то това решение обвързва и нежелаещите да ползват топлоснабдяване,
като съответно им налага имуществени задължения, с оглед техническата
невъзможност да бъде преустановено частично топлоснабдяването до някои имоти, а
до други не, и в защита на интереса на мнозинството. Именно посочената
невъзможност е отчетена и от Директива 2006/32/ЕО
- чл. 13, където метода за отчитане на доставената ТЕ до потребителя е
предоставен на избора на държавите-членки, съответно техническата възможност на
потребителите. Изложеното мотивира извод, че обвързването на потребителя в
договорни отношения с ищеца е в зависимост от неговото желание или решението на
мнозинството, което е оправдано с оглед колективния интерес и не представлява
доставка на непоръчана стока или някаква друга форма на накърняване на права на
потребител. Следва да се съобрази и това,че приемането на ОУ за доставка на ТЕ
по закон не се презюмира, а е предпоставено от действието или бездействието на
самия потребител. Законът дава възможност на потребителя на ТЕ /клиент на ТЕ/
да възрази срещу ОУ, ако не е съгласен с предложените му такива. Възразявайки,
потребителят защита своите права и пред него се открива възможността да
договаря индивидуални права и задължения по доставката на ТЕ. Липсата на
възражение законът презюмира като съгласие, което е различно от твърдяното от
ответника. След като не е упражнил предоставените му права да договаря с ищеца
за индивидуални условия за доставка на ТЕ, то липсва основание ответникът да
твърди, че правата му са нарушени от действия на насрещната страна. Така и Решение
№ 5367 от 27.06.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 9669/2015 г.
Освен това вече е налице и
задължителна съдебна практика, формирана с приетото Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т.
д. № 2/2016 г., ОСГК, според което не се изисква сключването на индивидуален договор между
топлопреносното предприятие и всеки собственик в етажната собственост. Присъединяването на сградата към
топлопреносната мрежа става въз основа на решение на общото събрание на
етажната собственост. Присъединяването се извършва единствено при сключен писмен договор между производител и потребител
(чл. 138, ал. 1 ЗЕ). Поради изложеното съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, с оглед на което са неоснователни възраженията на ответника в този смисъл. Решение № 18/2017 г. на Окръжен съд – Разград по в.т.дело №
53/ 2017 г.
По възражението, че „Топлофикация –Разград“ ЕАД не е връчила фактури,
поради което процесните суми не се дължат от насрещната страна.
Фактурата сама по
себе си не е основание за плащане, а осчетоводената реална доставка с нея.
Така и Решение № 18/2017 г. на Окръжен
съд – Разград по в.т.дело № 53/ 2017
г. Ето защо възражението е
неоснователно.
По възражението, че Заявлението по чл. 410 ГПК е нередовно, тъй като в т. 7
не е попълнено мястото на доставка на енергията.
В т. 12 от
Заявлението – „Обстоятелства, от които
произтича вземането“, е посочено: „Задължение
за незаплатена топлинна енергия на адрес гр. Р**“.
Т.е. Заявлението
съдържа мястото на доставката, поради и което възражението е неоснователно.
По възражението, че исковата молба е нередовна, тъй като
в заявлението не е посочено какъв вид е топлинната енергия, а едва с исковата
молба се сочи че се претендира заплащане на потребена топлинна енергия.
Общите условия на
ищеца, съдържат само един вид топлинна
енергия, поради кото претендирането на заплащането на същата в заявлението и
исковата молба са индивидуализирани в достатъчна степен.
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на чл. 66 от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
Разград“ ЕАД, поради противоречие със
закона.
Съдът намира за
неоснователно твърдяното изискване общите условия да бъдат подписани от потребителя.
Договорът за покупко-продажба на топлинна енергия се счита за сключен с
конклудентни действия - арг. чл.
150, ал.1 Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно чл.
150, ал.2 ЗЕ топлопреносното предприятие е длъжно да публикува одобрените
от комисията общи условия най-малко в един централен и един местен ежедневник в
градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Законовата разпоредба е категорична, че не е необходимо общите
условия да бъдат подписани от потребителя. Посочената от жалбодателя норма на чл.
147а, ал.2 ЗЗПотр. е нова - приета е
с ДВ, бр.61 от 2014 г. и е в сила от 25.07.2014 г. Предвид нейния
материалноправен характер и липсата на изрична преходна и заключителна
разпоредба, придаваща й обратно действие, съдът намира същата за неприложима в
отношенията между страните по спора. Затова публично известните общи условия
уреждат отношенията между страните, макар и същите да не се установява да са
подписани от потребителя на топлинна енергия. Така и:
-
Окончателното Решение № 43 от
12.01.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2784/2015 г.,
-
Решение № 5367 от 27.06.2016 г.
на СГС по в. гр. д. № 9669/2015 г.
Не е налице и
соченото противоречие с чл. 19, ал.2 КРБ. В този мисъл вж. мотивите на Решение
№ 5 от 22.04.2010 г. на КС по
конституционно дело № 15 от 2009 г.
Ето защо, този иск
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По предявения иск с правно основание
чл. 59, ал.1 ЗЗД.
Абонатна станция,
представлява енергиен обект, съобразно легалното определение на това понятие,
дадено в § 1, т. 23 от ДР на Закона за
енергетиката /ДВ бр. 107/2003 г./, аналогична на § 1, т. 17 от ДР на Закона за енергетиката и
енергийната ефективност (отм.).
По силата на закона
са създадени и сервитутни зони в полза на енергийните предприятия - чл.
60, ал. 2 от ЗЕЕЕ /отм./. Те представляват ограничени вещни права върху
чужди имоти. С тях действително се ограничават правата на собствениците на
служещите имоти, но това ограничение е в рамките на закона. Наличието на
сервитутни права в полза на енергийните предприятия изключва възможността за търсене
на обезщетение от страна на собствениците на служещите имоти за използването им
от енергийните предприятия. В тези случаи няма неоснователно обогатяване от
страна на енергийните предприятия, тъй като те ползват части от служещия имот
само в рамките на учредения сервитут и това ползване не е без основание, поради
което не може да се претендират суми по чл. 59
от ЗЗД.
По делото е
безспорно, че процесната абонатна централа е съществувала към м. юли 1999 г. /дори свидетеля В. Д. С. – съпруга на Б.К.С.,
сочи че същата е въведена в експлоатация още през 80-те години на 20-ти век/.
По делото е
установено по безспорен начин, че „Топлофикация – Разград“ ЕАД притежава
сервитутно право за около процесната абонатна централа, която е заварен
енергиен обект /изградена през 80-те години на 20-ти век/ по смисъла на
разпоредбата на §26
от ПР на Закона за енергетиката и чл.
60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ (отм.). Според нея за съществуващите към юли 1999 г.
енергийни обекти сервитутите възникват с влизане в сила на закона. Т. е. сервитутът възниква по силата
на самия закон. Само за учредяването на сервитутно право на нови енергийни
обекти е предвидено енергийното предприятие да заплаща на собственика
еднократно обезщетение - чл.
60, ал. 3 ЗЕЕЕ (отм.).
Такава е и
константната съдебна практика, намерила израз в:
-
Решение № 237 от
9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 621/2008 г., III г. о., ГК, с което е оставени
в сила въззивното решение на Софийски градски съд, ВК, II "В" отд, от
30.10.2007 г. по в. гр. д. № 918/2006 г.,
-
Решение № 237 от 15.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5124/2007 г., IV г. о.,
ГК, с което е оставено в сила решение №
1101 от 11.06.2007 г. по гр. дело № 1012/2007 г. на Пловдивския окръжен съд,
-
Определение № 1053 от 13.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 886/2010 г., IV г.
о., ГК, с което не е допуснато касационно
обжалване на решение от 5.01.2010 г. по гр. д. № 5326/2009 г. на Софийски
градски съд II "г" въззивен състав,
-
Определение № 167
от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4223/2008 г., I г. о., ГК, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 1195 от 14.07.2008 г. по гр.д. №
1551/2008 г. на Пловдивския окръжен съд,
-
Определение № 167 от 5.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4223/2008 г., I г.
о., ГК, с което не е допуснато до касоционно обжалване Решение № 1195 от
14.07.2008 г. по гр.д. № 1551/2008 г. на Пловдивския окръжен съд,
-
Определение №
1295 от 19.11. 2012 г. на ВКС по гр. д. № 773/2012 г. ІІІ г.о., ГК, с което не
е допуснато касационно обжалване на решение № 434 от 19.3.2012 г. на Софийския
апелативен съд, ГК, ІІ състав, постановено по гр. д. № 452 по описа за 2012 г.,
с което е оставено в сила решение от 28.11.2011 г., постановено по гр. д. №
4481 по описа за 2003 г. на СГС, 1 ГО, 12 състав,
-
Окончателното Решение № 7714 от 18.11.2013 г. на СГС по в. гр. д. №
2819/2013 г., с което е потвърдено решението
от 23.11.2012 г., постановено по гр.дело № 43043/2011 г. по описа на СРС, ГО,
41 с-в, в обжалваната му част,
-
Решение № 2703 от 20.04.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 6437/2011 г., с което е потвърдено решението от 01.12.2010 г., постановено по гр.дело № 28287/2009 г. по
описа на СРС, ГО, 49 с-в.
По разноските.
Относно
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
По възражението, че
„Топлофикация Разград” ЕАД не е представила доказателства направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, поради което не следва й да се присъда такова.
В мотивите на Решение № 10 от 29.09.2016 г. на КС по к. д. № 3/2016 г., изрично е посочено че :“При правна защита,
осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко направения
разход“.
„Топлофикация Разград“ ЕАД претендира юрисконсултско
възнажраждение в исковото производство в общ размер на 200 лв.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, съгласно чл. 25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, във с чл. 37 ЗПП, във вр. с
чл. 78, ал.8, във вр. с ал. 1 ГПК, предвиденото възнаграждение е от 100 до 300 лв.
По иска с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, съгласно чл.
25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, във с чл. 37 ЗПП, във вр.
с чл. 78, ал.8, във вр. с ал. 1 ГПК, предвиденото възнаграждение е от 100 до 300 лв.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД, съгласно
чл. 23, т.4 от Наредба за заплащането на правната помощ, във с чл. 37 ЗПП, във
вр. с чл. 78, ал.8, във вр. с ал. 1 ГПК, предвиденото възнаграждение е от 80 до 120 лв.
Т.е. дори и съдът да определи в абсолютния минимум
юрисконсултското възнаграждение за трите иска /100+100+80/, то възнаграждението
би било 280 лв., което е с 80 лв. по-молко от претендираното. Ето защо, съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото, настоящият
състав по правилата на осн. чл. 162 ГПК /вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 207 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 911/2012 г., IV г. о., ГК/, че в полза на„Топлофикация
Разград“ ЕАД, следва да се присъдят
разноски в размер на 21.95 лв. за заплатена държавна такса в заповедното
производство, както и сумата от 584.30 лв. за разноски в исковото производство,
включително и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
първонабалните искове и отхвърлените насрещни искове. За разликата до пълния размер на претендираните
разноски, искането следва да се отхвърли като неоснователно.
С оглед изхода на делото, на
ответника Б.К.С., по правилата на осн. чл. 162 ГПК, следва
да се присъди сумата от 1.52 лв. разноски за заплатена държавна такса по заповедното производство, както и 36.59
лв. разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, съразмерно с
уважената част от първоначалните искове. За
разликата до пълния размер на претендираните разноски, искането следва
да се отхвърли като неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът,
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции
от „Топлофикация Разград” ЕАД,
ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя М. Н. К., ПРОТИВ Б.К.С. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***0, с
правно основание чл.
422 във връзка с чл. 415
ГПК, във връзка с чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 във вр. с чл. 84, ал.1 ЗЗД, че
Б.К.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***0, ДЪЛЖИ на ищеца:
-
сумата 924.54 лева /деветстотин двадесет и четири
лева и петдесет и четири стотинки/ за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2013г. до 25.10.2015г., на адрес гр.**, ведно със законна
лихва считано от 01.03.2016г., до окончателното плащане на вземането, като
отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 1 030,77 лв., както и за
периода от 30.11.2012г. до 31.12.2012г., като
неоснователен,
-
сумата 100.69 лева /сто лева и шестдесет
и девет стотинки/ изтекла лихва за забава върху горепосочената главница за
периода от 02.03.2013г. до 30.11.2015г.,
като отхвърля иска за разликата до претендирания размер от 136,86 лева,
както и за периода от 30.12.2012г.
до 01.03.2013г., като неоснователен,
за които суми е издадена Заповед
№ 755 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.03.2016г. по ч.гр.д. № 461/2016г. по описа на районен съд –
Разград.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.К.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***0, СРЕЩУ „Топлофикация
Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от
управителя Михаил Николаев Ковачев, иск с правно основание чл.
124, ал.1 ГПК, вр. чл.
26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 66 от Общите условия на договорите за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград“ ЕАД, поради противоречие със закона, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.К.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***0, СРЕЩУ „Топлофикация
Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от
управителя Михаил Николаев Ковачев, иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 900 лв. представляваща обезщетение за неоснователно ползване на притежаваната от Б.К.С. 1/2
идеална част от Избено помещение № 10,
представляващо прилежаща част от недвижим имот с идентификатор
61710.505.506.3.10, находящ се в гр.**,
с площ от 73.58 кв.м., за периода от м. май 2014г. до м. април 2017г., ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба –
13.04.2017г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 и 3 във вр. с ал.8 ГПК, Б.К.С. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***0, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация Разград” ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр.
Разград, ул. “Черна”, представлявано от управителя Михаил Николаев Ковачев, сумата:
-
584.30
лв. /петстотин осемдесет и четири лева и тридесет стотинки/ - разноски по настоящото исково производство, като
отхвърля искането за разноски до пълния му размер от 666.46 лв., като
неоснователно,
-
21.95 лв.
/двадесет и един лева и деветдесет и пет стотинки / - разноски по
заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете, като отхвърля искането за разноски до пълния му
размер от 25.00 лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 и 3 ГПК, „Топлофикация Разград”
ЕАД, ЕИК 116019472, адрес гр. Разград, ул. “Черна”, представлявано от
управителя Михаил Николаев Ковачев, ДА ЗАПЛАТИ на Д Б.К.С. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***0, сумата:
-
36.59 лв.
/тридесет и шест лева и петдесет и девет
стотинки/ - разноски по исково производство, като отхвърля
искането за разноски до пълния му размер
от 588.00 лв., като неоснователно,
-
1.52 лв. /един лев и петдесет
и две стотинки/ - разноски по заповедното производство, като отхвърля искането за разноски
до пълния му размер от 12.50 лв., като
неоснователно,
Решението е
постановено при участие на Третото лице помагач "БРУНАТА" ООД, ЕИК 041029500, привлечено от „Топлофикация Разград“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл.
7, ал.2 ГПК.
След влизане в сила на решението,
заверен препис от същото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. № 461/2016 г. по описа на Районен съд –
Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: