Р Е Ш Е Н И Е

Номер 267 21.09.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На пети септември две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Ганка Атанасова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №950/2017 г.

Производството е с правно основание чл.124 вр с чл.439 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Б.Д.Н., с която е предявен иск срещу СЖ Експресбанк АД, за приемане на установено по отношение на ответника, че вземането по изпълнителен лист в размер на 5250лв., представляваща част от вземане по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№15763/11г. по описа на РС Варна предмет на образувано изпълнително дело №2113/16г. по описа на ЧСИ Г.С., не съществува и е погасено по давност, в условията на евентуалност, че посоченото вземане не се дължи поради погасено по давност право на принудително изпълнение. Иска и разноски. Сочи, че е образувано из. дело №2113/16г. по описа на ЧСИ Г.С.с район на действие ОС-Разград изпратено по подсъдност за извършване на определени изп. действия, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист, с който е осъдена солидарно с К.Е.Г.и Б.Х.Ч. да заплатят на взискателя- ответник сумата 21361,72лв., представляваща неизплатена главница по договор за кредит както и 31,75лв.- такси и застраховки по договора. Твърди, че до началото на 2017г. по отношение на ищеца не са поискани и не са извършвани никакви изпълнителни действия, като това пасивно поведение на взискателя е продължило повече от три години, че е настъпило основание за прекратяване на изп. дело по отношение на ищеца съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, което прекратяване води до недопустимост на последващи изпълнителни действия по делото. Както и, че са изтекли повече от пет години от издаването на заповедта за изпълнение от ВРС до настоящия момент и по силата на чл.110 от ЗЗД всички вземания на банката срещу ищеца са погасени по давност. На 18.05.2017г. е насрочена публична продан на 1/6 ид. част от недвижим имот, находящ се в гр.Разград ул.****, получена с договор за дарение от 01.07.2016г., чиято продан се извършва по силата на наложена възбрана. По изпълнителното дело са конституирани като солидарни длъжници още две лица, като по отношение на длъжника К.Г..са извършвани изпълнителни действия, като съгласно чл.125 а.1 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник, не произвежда действие спрямо останалите длъжници.

Ответникът депозира отговор, намира претенцията за неоснователна. Не оспорва фактическите твърдения за образувано изп.дело №427/11г. на СИС при РС Варна, в последствие прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ Г.С.и образувано под №2113/16г. С молба от 23.11.2011г. от Сосиете Женерал Експресбанк АД до ДСИ при РС Варна, с която освен че е било поискано образуването на изп. дело, изрично взискателят е поискал предприемането на изп. действия - налагане на запор върху трудови възнаграждения, извършване на опис и публична продан на притежаваните от всеки солидарните длъжници движими вещи, в т.ч. и МПС-та. Междувременно са искани от взискателя и предприемани от съд. изпълнител са изпълнителни действия, поради което изп. дело не е прекратено на основание чл.433 т.8 от ГПК, кредиторът-взискател и настоящ ответник не е бездействал и изпълнението е водено активно, като същевременно дългът е бил погасяван в резултат на предприетите изпълнителни действия.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Срещу ищеца като солидарен с К.Е.Г.иБ.Х.Ч. длъжник е издаден изпълнителен лист в полза на СЖ Експресбанк АД, по ч.гр.д.№15763/11г. по описа на ВРС Х състав, по реда на чл.417 от ГПК, за сумата 21361,72лв., представляваща главница по договор за кредит „Експресо“ №110307, сумата 6907,52лв. представляваща договорна лихва и сумата 31,75лв. дължими такси и застраховки по кредита, въз основа на заповед №920 от 18.10.2011г. Изп. дело №427/11г. по описа на СИС при ВРС/том 1/ е образувано на 24.11.2011г., по молба на банката – ответник в срещу ищцата и двамата солидарни длъжници. В молбата до ДСИ се иска проучване на имущественото им състояние и налагане запори и възбрани. На 28.11.2011г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника – ищец, която не е връчена, тъй лицето не е открито на адреса, като залепено уведомление. По изпълнителното дело е наложен запор върху трудовото възнаграждение на другия солидарен длъжник - К.Г., от чието възнаграждение са превеждани суми за погасяване на дълга. С молба от 20.03.2014г. от ответника до ДСИ при РС Варна, е поискана справка ГРАО за ищеца, дали има наследодатели, като се извършат справки МДТ по техните партиди и да се наложат запори и възбрани върху откритото имущество. В тази връзка от ДСИ при ВРС е изпратено е запитване до Община Разград изх.№25353/02.06.2014г. на основание чл.431 ал.3 от ГПК относно притежаваните имоти и движими вещи от ищцата. Постъпил е отговор от Община Разград вх. №7516/16.06.2014г., по отношение на притежаван в съсобственост от ищцата недвижим имот в гр.Разград, ул.****, деклариран с декларация от 2007г. С молба №87401/09.07.2014г. от ответника по изп. дело №427/11г., е поискано налагане на възбрана върху посочения недвижим имот, собственост на ищцата. С молба изх.№67689/11.12.2014г. на ДСИ при ВРС до АС при РС Разград е поискано налагане възбрана върху 1/6 ид. част от посочения недвижим имот, собственост на Б.Д.Н./л.16 т.2/. С писмо изх.№41778/17.08.2016г. на ДСИ при ВРС по молба на взискателя, изп. дело е изпратено на ЧСИ Г.С. рег. №912 гр.Разград за продължаване на изпълнителното производство. Същото е входирано с №13458/09.09.2016г. и заведено под нов №20169120402113 при ЧСИ Г.С. рег.№912 район на действие Окръжен съд – Разград. По същото е извършено проучване на имуществото и доходи на ищцата и другите двама солидарни длъжници. С молба от 14.09.2106г./л.35 т.2/ на ответника, е поискано налагане запор върху банкови сметки на длъжниците по изп.дело №2113/201г. по описа на ЧСИ Г.С.. По делото на 15.09.2016г. са изпратени запорни съобщения до банки в страната по отношение на всички сметки на ищцата/л.37-л.53, том2/, както и на останалите длъжници. Запорното съобщение не е връчено на ищцата/л.94-95, том2/. С молба-възражение вх.№18314/17.10.2016г. по изп.дело №2113/16г. на ЧСИ, ищцата е поискала прекратяване на същото поради изтекъл срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Ответникът Сосиете женерал Експресбанк е изразил становище по молбата от ищцата/л.165,том 2/, че в продължение на двугодишния срок от предприемане на последното принудително действие, сумите постъпват по принудителен ред, поради което този срок не е предпоставка за прекратяването му, като обръща внимание, че „става въпрос за непредприемане на действия в рамките на изпълнителното дело, а не по отношение на всеки един от длъжниците, какъвто с мисъл се опитва да му придаде пълномощника на Б.Н.“. С молба от 24.10.2016г. до ЧСИ ответникът е поискал насрочване дата за опис и оценка на възбранения по делото недвижим имот собственост на Б.Д.Н., поради което е издадено постановление за насрочването му на 16.11.2016г. и изпратена призовка за принудително изпълнение до ищцата/л.175, том2/.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим, поради наличието на интерес от воденето му, тъй като ищецът се позовава на факт - погасителна давност, последващ издаването на изпълнителния титул, което може да бъде предявено от длъжника към взискателя единствено по съдебен ред. Предявеният иск е основателен и доказан. За да се приеме, че е изтекъл срокът по чл.117 ал.1 от ЗЗД за погасяване вземането на банката кредитор в изпълнителното производство, съдът счита, че следва да се изхожда от задължителното тълкуване дадено с ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемане на кое да е действие за принудително изпълнение – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,насрочването и извършването на продан и т.н. до настъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, прочуването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др. Прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно/за разлика от исковия/ с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа, или да не действа, като е посочено, че ППВС №3/80г. следва да се счита за изгубило сила. Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, като същото настъпва по силата на закона т.нар. „перемпция“. Без правно значение е дали съдебния изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова погасителна давност започва да тече от предприемане на последното по време валидно изпълнително действие - т.10 от ТР №2/15г. на ОСГТК ВКС. Прекратяване на изпълнителното производство по право, води до отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното изп. производство. Т.е., когато е налице прекратяване в хипотезата на „перемпция“, тогава няма да има каквито и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла на т.10 от посоченото ТР, и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл.116 б.“в“ от ЗЗД, в т.см. и задължителната практика на ВКС- Р-е №42/26.02.2016г. гр.д. №1812/15г. IV г.о. ВКС, Р-е №371/29.10.2015г. гр.д.№1385/12г. IV г.о. на ВКС. В настоящия случай двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК по отношение на длъжника-ищец е изтекъл на 28.11.2013г., тъй като след подаването на молбата за образуване изпълнително дело, в която банката - ответник е поискала налагане на запори и възбрани на имущество на длъжника, е изтекъл посоченият срок. Поисканата възбрана върху имот на длъжника-ищец с молба от 09.07.2014г. е действие, което не е валидно по отношение на същия, поради което не прекъсва давността, тъй като изпълнителното производство срещу ищцата е прекратено по силата на закона. Съдът намира за необходимо да отбележи, че е неоснователно възражението на ответника, че не е бездействал по изпълнителното производство. Това е така, тъй като предприетите действия по принудително изпълнение срещу другия длъжник К.Г..не произвеждат действия спрямо останалите солидарни длъжници, в частност срещу ищцата, по смисъла на чл.125 ал.1 от ЗЗД. По отношение на процесното вземане произтичащо от банков заем/кредит/ давността е пет годишна съгласно чл.110 от ЗЗД/В т.см. Р-1 №261/12.07.11г. гр.д. №795/10г. IV г.о., Р-е №28/05.04.12г. гр.д. №523/11г. III г.о. ВКС/. Същата започва да тече от датата, на която следва да бъде върнат целия кредит или от датата на обвяването за предсрочно изискуем, какъвто е настоящия случай, т.е от 17.10.2011г. видно от заповед №9205 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №15763/11г. на РС Варна. Поради което давностния срок по отношение на вземането е изтекъл на 17.10.2016г. Същата не е прекъсвана както бе посочено по-горе, тъй като поисканото и предприето действие по принудително изпълнение по отношение на ищцата – налагане на възбрана, не е валидно такова, поради това, че изпълнителното производство по отношение на ищеца, е прекратено по силата на закона. Позоваването на изтекла в полза на длъжника погасителна давност препятства възможността на взискателя да търси принудително удовлетворяване на иначе съществуващото за него материално право. По изложените съображения претенцията, че вземането е погасено по давност е основателна.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски, включващи заплатена държавна такса в размер на 210лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на „Сосиете Женерал Експресбанк АД, ЕИК *****, седалище гр.Варна, бул. ********, че Б.Д.Н., ЕГН**********, адрес ***, не дължи сумата 5250лв./пет хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща част от вземане по изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание /по чл.417 от ГПК/ по ч.гр.д.№15763/2011г. по описа на РС Варна и предмет на образувано изпълнително дело №2113/2016т. по описа на ЧСИ Г.С., рег. №912 район на действие ОС Разград, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА Сосиете Женерал Експресбанк АД, ****, седалище гр.Варна, бул. „*******, да заплати на Б.Д.Н., ЕГН**********, адрес *** сумата от 210лв./двеста и десет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: