Мотиви към Присъда №443/25.09.2017 г., постановена по НОХД №187/2016г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.Х.И. за това, че в периода от 13.07.2011 г. до 30.04.2012 г. включително в гр. Разград, в с.Раковски, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1348 от 28.06.2010 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, представен на 13.07.2011 г. в гр. Разград пред служител на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари, на обща стойност 2043,33 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ гр. София с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимият счита, че е невинен по така повдигнатото му обвинение, тъй като не е направил нищо съзнателно.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновен като му наложи наказание към минимума, предвиден в закона за това престъпление.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 2043,33 лв., като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.Х.И. е роден на *** ***. Същият е със средно образование, женен, работи като управител на „Луксор-68“ЕООД, неосъждан.

Подсъдимият И.Х.И. ***. През 2010г. по неустановен начин същият се снабдил с неистинско експертно решение № 1348 от 28.06.2010 г., на което бил придаден вид, че е издадено от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград. Същото експертно решение било неистински официален документ, понеже не било издадено от ТЕЛК. В действителност решението не било подписано от посочените в него лица съответно като председател и членове – д-р Р. Д., д-р М. М., д-р В.М. и д-р Пл.И., но му бил придаден вид, че е подписано от тях. В експертното решение било посочено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Артериална емболия и тромбоза“, а също и че е с 72% трайно намалена работоспособност, считано от 28.06.2011 г..

На 13.07.2011 г. подсъдимият И.Х.И. се явил в РУ„Социално осигуряване“ гр. Разград / сега ТП на НОИ-гр. Разград/ и подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-10818/13.07.2011 г. и заявление за отпускане на социална пенсия за инвалидност с вх. № МП – 10819/13.07.2011 г., като се подписал в тези заявления като заявител и приложил неистинското експертно решение №1348 от 28.06.2010 г. Тези документи били приети от св.С.Х. –служител в Районно управление „Социално осигуряване“ –гр. Разград. Самите заявления били отправени до Директора на РУ„Социално осигуряване“. С оглед представената документация с разпореждане от 29.08.2011 г., на подсъдимият била определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 28.06.2011 г. в размер на 142,88 лв и социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност по чл.90, ал.1 от КСО, считано от 28.06.2011 г. в размер на 27,74 лв./25% от 110,95лв/. Общият месечен размер на пенсиите, получавани от подсъдимия по силата на това разпореждане бил 170,62 лв. Тази месечна сума била изплащана на подсъдимия чрез пощенската станция в с. Раковски, а след това – по банков път. Така за периода 28.06.2011 г. – 30.04.2012 г. И.Х.И. *** сумата 2 043,33 лв.

С разпореждане № Ра-294/23.04.2012г. на ТП – Разград при НОИ –гр. София изплащането на пенсиите е спряно, считано от 01.05.2012г. на основание чл.95, ал.2 от КСО.

От заключенията на назначените по делото съдебно-почеркови експертизи, от които първата е изследвала образци от подписите, взети по време на процеса, а втората – свободни образци от архива на ТЕЛК Разград от дати, близки до датата на процесното решение, е видно че:

1.Подписите положени в графа „председател” и графа „членове” в ЕР № №1348 от 28.06.2010 г. не са изпълнени съответно от -р Р. Д., д-р М. М., д-р В.М. и д-р Пл.И..

2. Подписът положен в графа „получих решението“ в ЕР № №1348 от 28.06.2010 г. не е изпълнен от И.Х.И..

3. Отпечатъкът от печат в ЕР № №1348 от 28.06.2010 г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-гр.Разград.

4. Подписите в графа „декларатор “ положен в Заявление №МП 10818/13.07.2011 г. и в Заявление с вх. №10819/13.07.2011 г. са изпълнени от И.Х.И..

Назначената съдебно-икономическа експертиза установява, че в периода от 28.06.2011 г. до 30.04.2012г. подсъдимият е получил от НОИ гр. София сумата от2 043,33 лв., изплатена като пенсии.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. След като заявленията за пенсии са подписани лично от подсъдимият, от това следва, че същият лично е подал пред ТП на НОИ заявленията си за отпускане на пенсии. Според показанията на свид.Х. тези заявления са били подавани лично или чрез пълномощник, но към заявлението на подсъдимият не е приложено пълномощно. Също така за съда е несъмнено, че подсъдимата е била наясно, че това експертно решение е неистински документ. Според показанията на свидетелите д-р Д., д-р М., д-р М. и д-р И., подсъдимият не се е явил за освидетелстване пред комисията. Особено категоричен в своите показания е д-р М., който заявява, че познава подсъдимият от преди датата на решението, предмет на делото, поради което би забелязал неговото явяване за освидетелстване. След като не се е явил за освидетелстване, подсъдимият е знаял, че снабдяването му с решение на ТЕЛК не е станало в редовна процедура. С ясното съзнание относно нередовността на това експертно решение подсъдимият го е представил пред съответното длъжностно лице. В този смисъл съдът приема, че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс. И.Х.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1, пр.2 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода в периода от 13.07.2011 г. до 30.04.2012 г. включително в гр. Разград, в с.Раковски, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 1348 от 28.06.2010 г. на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” АД гр. Разград, представен на 13.07.2011 г. в гр. Разград пред служител на Районно управление “Социално осигуряване” гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/, е получил без правно основание чуждо движимо имущество – пари, на обща стойност 2043,33 лв., представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ гр. София с намерение да ги присвои

Подсъдимият е използвал неистински официален документ - процесното експертно решение, представяйки го пред служител на РУ “Социално осигуряване. Така се е стигнало до издаване на разпореждане от директора на НОИ за отпускане в полза на подсъдимия на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица – служители и директор на НОИ, на подсъдимия са изплатени парични средства, без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. И.Х.И. е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действал е съзнателно и целенасочено. Намерението му е било да присвои съответните парични средства и същият ежемесечно е получавал парични средства до датата, на която е прекратено изплащането на пенсията. Извършените от него деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия И.Х.И., съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдият не е осъждан. Ето защо съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание около минимума, предвиден за съответното престъпление, а именно две години лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за отлагане на изпълнението по реда на чл.66 от НК и че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието, тъй като и специалната и генералната превенция на наказанието ще се реализират с факта на налагане на наказанието, респ. третирането на лицето като осъждан, поради което изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателен е и предявения граждански иск и същия следва да бъдат уважен в размера, в който е предявен. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на НОИ гр. София сумата от 2043,33 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху уважените граждански искове.

Съдът се произнесе и относно приложените като веществени доказателства медицински документи.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: