МОТИВИ към Присъда № 420/13.09.2017г.

по НОХД № 318/2017г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Д.К.Й. ЕГН **********, за това, че на 13.01.2017г. в гр.Разград, в условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител с Н.А.А., отнел чужди движими вещи - пари в размер на 4700 лева от владението на Г.М.Г. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б “б“ НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание„ лишаване от свобода” около средния, предвиден в закона размер, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, при „строг режим” на изтърпяване.

Защитата на подсъдимия Й., пледира за налагане на наказание „ лишаване от свобода „ в размер чувствително под средния, посочен от Закона, което наказание да бъде редуцерано съгласно чл.58а от НК.

Подсъдимият Й. признава вината си, признава фактите, така както са изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и не желаят да се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д.К.Й., роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, ЕГН **********.

С оглед признанието на фактите от страна на подс. Й., по реда на чл. 371, т.2 от НПК, съдът приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Подс. Й. познавал от години Н. А. и бил приятел с него. На 12.01.2017г. Н. А. минавал покрай жилищния блок, находящ се в гр.Разград на бул.“България“№29, когато видял на пейката пред блока да седи св. Г. Г., с когото не се познавали. Тъй като Н. А. имал нужда от пари и под предлог, че му предстои операция, поискал от св. Г. да му помогне като му даде някаква парична сума. Г. завил, че не може да му помогне, но ще помисли по- късно по въпроса. Н. А. му оставил своя визитка, на която бил записан телефонния му номер. Вземайки визитката, св. Г. Г. казал на Н. А., че живее в този блок и обичайно може да го намери в мазата, където работи.

На следващият ден 13.01.2017г. около 18.20часа св. Г. бил в мазата си, когато при него дошли Н. А. и подс. Й.. Последният нямал никакви пари и бил гладен. Св. Г. Г. го съжалил и му казал да си вземе храна от хладилника, за да се нахрани. В този хладилник „Мраз“, който не работел, св. Г. Г. държал не само храна, но и други вещи. В него ден, на най-горния рафт в хладилника се намирала и сумата от 4 700лева, поставена в синьо-бяла на цвят найлонова чантичка. Тези пари били в три пачки с номинал на банкнотите по 10, 20 и 50лева. Докато вадел сиренето и хляба от хладилника подс. Й. забелязал найлоновата торбичка с пачките пари. В следващите минути, докато двамата с Н. А. разговаряли със св. Г. Г., подс. Й. се опитал да подскаже с мимики и жестове на Н. А. какво е видял. Н. А., обаче не го разбрал и под предлог, че ще пикаят двамата излезли извън мазата, където подс. Й. му казал, за торбичката с пари в хладилника. Върнали се обратно при възрастния човек в мазата и докато подс. Й. разсейвал св. Г. Г., Н. А. взел от хладилника найлоновата торбичка с парите и ги скрил в ластичния колан на кръста си така, че да не се виждат. Той бил облечен с дебела кафява връхна дреха, която не бил съблякъл по време на престоя си в мазата на св. Г. Г.. Още известно време двамата разговаряли на различни теми със св. Г. Г., след което Н. А. предложил да отидат тримата на кафе в центъра на града. Св. Г. Г. се съгласил. Докато той се обличал, Н. А. и подс. Й. излезли извън мазата да го изчакат. Пред блока двамата си разделили сумата от 4700лева без да ги броят - „на око“, като всеки от тях прибрал и скрил в себе си неговата си част. След като св. Г. Г. излязъл от мазата, тримата заедно отишли в заведение на „Ларгото“, където пили кафе и други напитки, св. Г. Г. почерпил. После се разделили. На следващият ден св. Г. Г. установил липсата на парите от хладилника. С неговата част от парите подс. Й. си купил лек автомобил „Рено Клио“, като дал дребни суми на близки и познати, а останалите изхарчил за покриване разходи и покупка на дребни вещи.

Подсъдимият Д.Й. е многократно е осъждан, като му е налагано наказание „ Лишаване от свобода”, , чието изтърпяване не е отлагано по реда на чл.66 от НК, освободен е по изтърпяване на 27.10.2016г., с постановено УПО с изпитателен срок в размер на шест месеца, считано от 03.11.2016г., т.е. настоящото престъпление е извършено в този срок, поради изложеното е налице квалифициращото обстоятелство „ Опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанията на подс. Й., които се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебното производство: Съобщение за извършено престъплени от общ характер, Протоколи за разпознаване на лица, Справки за съдимост на двамата подсъдими, Характеристични справки на двамата подсъдими, Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на двамата подсъдими, Заключение на вещото лице по назначената СТЕ, от показанията на свидетелите Г. Г., Д. К., Кр. Т., Б. Б., Ст. С., Л. Т., Хр. Х., Св. Ц., П. И., Дж. Х..

Посочените свидетелски показания, ценени в съвкупност и поотделно, по категоричен и несъмнен начин установяват авторството на деянието от страна на подс. Д. Й. и Н. А., както и последващите им действия по разпореждане с предмета на престъплението.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че: подсъдимият Д. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б “б“ НК.

От обективна страна – подс. Д. Й. ***, в условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител с Н.А.А. /също извършител/, отнел чужди движими вещи - пари в размер на 4700 лева от владението на Г.М.Г. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От субективна страна - подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици – да присвои и да се разпореди с предмета на престъплението. Действал е съзнавайки, че в престъплението участва и Н. А., с когото с общи усилия и действия са целели постигане на общ съвкупен престъпен резултат. Предишните осъждания на подсъдимия обуславят наличие на квалифициращият признак „ опасен рецидив” в извършеното деяние.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б “б“ НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до десет години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимият, не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК за определяне на наказание лишаване от свобода под най-ниския предел, предвиден в закона. Налице са голям брой отегчаващи отговорността обстоятелства, като според настоящия съдебен състав определянето на наказанието в рамките, посочени от закона, не би се явило несъразмерно тежко с оглед на конкретното деяние и отговаря на целите на генералната и специалната превенция по българското наказателно право.

Досежно самопризнанието направено от подсъдимия в съдебно заседание, съдът намира, че това обстоятелство е отчето от законодателя с нормата на чл.58а от НК, чрез редукцията на определеното по общите разпоредби на НК наказание „ лишаване от свобода”, чрез намаляване размера с 1/3.

Съдът съзира многобройни отегчаващи отговорността на подс. Д. Й. обстоятелства – личността на подсъдимия, многобройните предходни осъждания с наложени наказания „ Лишаване от свобода”, чието изтърпяване не е отложено, говорят за личност с висока степен на обществена опасност. Предходните изтърпявения на наказанията, не са довели до неговото превъзпитание и поправяне, което обуславя определяне на наказание „ лишаване от свобода” около средния предвиден в НК размер. От друга страна - начина на извършване на деянието – в присъствие на пострадалото лице, ситуация, която реално може да ескалира с посегателство върху здравето или живота с оглед запазване на владението върху отнетите вещи. От друга страна и демонстрираната по този начин дързост при извършване на престъплението.

Изхождайки от посочените обстоятелства за извършеното престъпление съдът определи на подс. Д. Й., при съобразяване целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, наказание към средният размер, предвиден в закона, а именно наказание “лишаване от свобода” за срок от шест години. Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при спазване разпоредбата на чл.58а от НК. Така определеното, съгласно общите правила на НК, наказание, съдът намали с 1/3 и определи на подсъдимият Д. Й. наказание „ Лишаване от свобода” в размер на четири години.

Съдът прие, че не са налице основанията за отлагане на изпълнението на наложеното наказание "лишаване от свобода" по реда на чл.66, ал.1 от НК, тъй като подс. Д. Й. е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран по право и не е отлагано изтърпяването му по реда на чл. 66, ал.1 от НК. Ето защо, на основание ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг” за изтърпяване на така наложеното наказание “лишаване от свобода” в затворническо заведение.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия Д. Й. да заплати по сметка на ОДМВР гр. Разград сумата 207.09лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 286.14лв., представляваща разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: