Мотиви към Присъда №400/05.09.2017г., постановена по НЧХД №380/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от М.М.М. *** срещу И.М.К. *** с обвинение за това, че подсъдимият на 28.04.2017г. в с. Топчии е причинил на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание и довела до разстройство на здравето– престъпление по чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.130, ал.2 от НК.

Тъжителката е предявила и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 2500 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителката и защитникът й поддържат тъжбата.

Подсъдимият дава обяснения, като отрича виновността си- твърди че не е удрял тъжителката. Моли да бъде оправдан.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият И.М.К. е роден на ***г. в гр.Ловеч. Живее в с. Топчии. гр. Същият е неженен, неосъждан.

Тъжителката живее в с. Топчии. В същото село живее и подсъдимия И.К.. На 28.04.2017г. вечерта около 19,00 ч. тъжителката отишла до магазина за хранителни стоки в селото за да извика мъжа си Д.Д.и сина си А. Там при тях дошъл с кола племенника й –св.М. М., който на улицата започнал да спори с мъжа й и сина й. Семействата били в обтегнати отношения. Малко по-късно дошъл и другият племенник на тъжителката – св. С. М.. Той се скарал с със сина на тъжителката - А. и му нанесъл няколко удара с ръка. Тъжителката М.М. се намесила да разтърве биещите се. В това време към тях се приближил и подсъдимия И.К., който бил наблизо и бил привлечен от виковете на каращите се. Той бил в приятелски отношения с братята М. и С. М., племенници на тъжителката, и решил да се намеси на тяхна страна. Виждайки тъжителката, която била застанала пред сина си, подсъдимият се приближил до нея и й нанесъл няколко удара с ръка в главата и тялото. При което тъжителката паднала на земята. След това свидетелите С. и М. М., както и подсъдимия си тръгнали. Близките на тъжителката й помогнали да се изправи и да се прибере в дома си. Малко по-късно била потърсена и медицинска помощ и на мястото дошла линейка за оказване помощ на пострадалата.

По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, която установява, че в резултат на инцидента тъжителката М.М. е получила участък с оток и насиняване на меки тъкани в тилна област на главата, хематом на дясна орбита, по изразен на долния клепач с дължина около 2 см, петнист хематом по канта на поясна област от дясната страна. По своята медико-биологична характеристика установените увреждания обуславят болка и страдание. Тези травми могат да бъдат получени от удари с юмруци, а хематома в кръстната област от удар с предмет с по-голяма удряща повърхност – напр. ритник с крак. Драскотината на горния клепач на дясно око може да се дължи на въздействие на ръб на нокет. Вещото лице счита, че в случая не е налице изпадане в безсъзнателно състояние на пострадалата – данните по делото не дават основа за такъв извод.

Съдът намира изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин, като се позовава на показанията на свидетелите И.Д. /брат на съпруга на тъжителката/, М. Х. /живуща на семейни начала със св. И. Д./, М.А./живеещ с дъщерята на тъжителката/. Действително тези свидетели са близки в определена степен с тъжителката, но съдът намира, че техните показания са достоверни, покриват се в конкретиката си, логични са и се потвърждават и от останалите данни по делото – заключението на експертизата. Ето защо съдът кредитира показанията именно на тази група свидетели и приема, че изложената по-горе фактическа обстановка, уличаваща подсъдимия е доказана. Обратно – съдът не кредитира показанията на свидетелите М. М., Р.Г. и С. М., които се стремят да оневинят подсъдимия, твърдейки, че той никого не бил удрял. Тези свидетели очевидно са в приятелски отношения с подсъдимия, участвали са в разразилия се конфликт на една страна с него, някои от тях също носят вина за ситуацията и показанията им са явно заинтересовани. Поради тази причина съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, отричащ деянието си. В крайна сметка назначената експертиза установява нараняванията на пострадалата и съдът приема за крайно несериозни твърденията, че синът й я бил набил /това твърдят свидетелите от втората група/. Очевидно подсъдимият се е включил в кавгата и е нанесъл удари на пострадалата, както сочат свидетелите от първата група. Казаното от тази група свидетели е логично и крайно конкретно, поради което съдът остава на извода си, че именно показанията на тази група свидетели са правдиви. С оглед изложеното съдът приема за доказано, че на процесната дата подсъдимият действително е нанесъл удари на пострадалата, без да бъде провокиран от нея, които удари са причинили уврежданията констатирани от експертизата.

Съдът направи следните правни изводи: С деянието си подсъдимият И.М.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, тъй като на 28.04.2017г. в с. Топчии е причинил на тъжителката М.М. К. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето. Подсъдимият недопустимо е нанесъл удари с юмруци по главата и тялото на пострадалата, като така й е причинил уврежданията, констатирани от експертизата. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл –целенасочено.

Доколкото не се установява подсъдимият да е причинил на пострадалата разстройство на здравето по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, то в тази част на обвинението подсъдимият следва да бъде оправдан. С оглед съдържанието на тъжбата съдът намира за нужно да посочи, че е неправилно едно деяние да се квалифицира едновременно и по чл.130, ал.1 и по чл.130, ал.2 от НК. В случая по- тежкия състав би погълнал по-лекия. С оглед обстоятелствата по делото в случая се установява, че е осъществен именно по -лекия състав по чл.130, ал.2 от НК и по по-тежкия състав посочен в тъжбата подсъдимият следва да бъде оневинен.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия И.К. съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Наказанието на подсъдимия следва да се определи именно в тези рамки, тъй като чл.78а, ал.5 от НК в случая не може да се приложи, понеже в специалната част на НК за престъплението се предвижда не само глоба, а и по-тежко наказание, каквито са пробацията и лишаването от свобода. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимият очевидно не е лице с висока обществена опасност, проявата му е явно инцидентна, поради което намира, че следва да му бъде наложено наказание в минимален размер, а именно глоба в размер на 1000 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимия.

Частично основателен се явява предявеният от тъжителката граждански иск. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на тъжителката са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания. Съдът отчита и преживяното от пострадалата унижение, доколкото са и нанесени удари пред нейни близки и други присъстващи лица. При това съдът намира, че с оглед причинените на тъжителката болки и страдания и с оглед цялостната ситуация подсъдимият следва да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 800 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. Обезщетение в по-голям размер не би било справедливо с оглед характера на разглеждания случай. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва както се претендира, считано от датата на деянието до окончателното плащане. В останалата му част /в частта му над 800 лв до 2500 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителката и направените от последната разноски по делото в размер на 612 лв

Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: