Мотиви по Наказателно дело 392/2017г.

МОТИВИ към Присъда № 427/18.09.2017г. постановено по НОХД № 392/201 г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия П.И.К. *** е за това, че: 1. На 22.03.2017 г., в гр.Разград, е причинил средна телесна повреда на И.Т.И. от с.гр., изразяваща се в обезобразяване на лицето, а именно изменение на първоначалния вид на дясно външно ухо, чрез частична ампутация на горния полюс на ушната мида, като деянието е извършено по начин, особено мъчителен за пострадалия, с особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5, т.9 и т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК, и 2. На 22.03.2017 г., в гр. Разград, се е заканил с убийство на И.Т.И. от с.гр., с думите: „Ще те заколя и никой няма да те намери“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, съгласно разпореждането на съда. При предварителното изслушване същият е признал фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв.В. заявява, че признават изцяло фактите и обстоятелствата по обвинението, но счита, че не е налице правната квалификация, тъй като липсва средна телесна повреда. Счита, че определяне на наказанията към неговия минимум, който е предвидил закона съответно намален с 1/3 според хипотезата на чл.58а от НК ще окаже своето превантивно и възпитателно въздействие у подсъдимия. Предвид факта, че подзащитният му е неосъждан моли наказанието да бъде отложено за съответен изпитателен срок. Относно гражданските искове счита същите за доказани по основание, но моли съда да прецени размера им по справедливост и да съобрази реално причинените неимущестевни вреди.

Пострадалият И.Т.И. *** е предявил срещу подсъдимия граждански искове в размер на 15 000лв. като обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.131, ал.1 от НК и в размер на 5000 лв. за престъплението по чл.144, ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на деликта- 22.03.2017г. до окончателното изплащане на сумите, които са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес. Същият е конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Повереникът му- адв.И. счита обвинението за обосновано и доказано, поради което моли гражданските искове да бъдат уважени в пълен размер.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатите му обвинения, като му се наложат наказания при условията на чл.58а, ал.1 от НК в размер на 4 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Свидетелят И.Т.И. ***.

На 21.03.2017г. вечерта, около 20,30ч. същият отишъл със свой приятел до магазин „Кауфланд“ в гр.Разград, след което се разделили. Свид.И. тръгнал да се прибира към дома си. По пътя спрял до магазин „Марица“ за дрехи втора употреба, който се намирал в близост до кооперативния пазар в гр.Разград. Там забелязал подс.П.И.К., който бил с майка си. Свидетелят видял, че подсъдимият се скарал с майка си, след което тя си тръгнала, а той тръгнал в обратна посока към мястото, където се намирал свид.И.. След като стигнал до него, подс.К. се спрял и го заговорил, като му предложил да отидат да се разходят някъде. Свид.И. се съгласил и двамата пеша тръгнали от кооперативния пазар към „Сити център“ в гр.Разград. След това отишли до часовниковата кула в центъра на гр.Разград, където седнали на пейка и разговаряли. От там отишли до денонощен магазин „Биляна“ в гр.Разград, където подсъдимият купил бира и предложил на свид.И. да отидат в дома му, находящ се в гр.Разград, *****, за да се почерпят. Свид.И. се съгласил. Междувременно, в близост до магазин „Биляна“ се срещнали и със свид.Г.В.П., приятел на подс.К.. Последният и на него предложил да отидат в дома му, за да се почерпят, което предложение свид.П. приел.

После тримата наели таксиметров автомобил, управляван от свид.Д.К. от пиацата, находяща се в близост до заведение „Моцарела“ в гр.Разград, който откарал подсъдимия и другите двама свидетели с таксиметровия си автомобил до вх.****** Там подсъдимият К. заплатил 2 лева за извършения таксиметров превоз, след което, заедно с двамата свидетели - И. и П., се качили в апартамента му, находящ се на горепосочения адрес. Там тримата употребили бира. Часът бил след полунощ, вече на 22.03.2017г.

По някое време подс.К. станал агресивен, започнал да удря свид.И. с юмруци и го съборил на земята, без последният да го е провокирал с нещо. После го ударил два пъти с дъска в тила. През това време свид.И. стоял свит на пода и прикривал главата си с ръце. На няколко пъти помолил подсъдимия да спре да го бие и да го пусне да си тръгне от дома му, но последният отказал да стори това. Също така забранил на свид.И. да става от пода, като периодично отивал и му нанасял побой с ритници и юмруци в областта на тялото и главата. Това продължило около час. После подсъдимият отправил закани за убийство към пострадалия И., заявявайки му: „ще те заколя и никой няма да те намери“. Същевременно подсъдимият взел нож, отишъл до пострадалия И., който стоял на земята, седнал отгоре му, притиснал го с крака и отрязал с ножа част от дясното му външно ухо, а именно горния полюс на дясната ушна мида. Свид.Ив.И. изпитал голяма болка, а освен това се изплашил силно за живота си, тъй като се страхувал, че подсъдимият може да изпълни заканите си и може да го убие с ножа. След като отрязал част от дясното ухо на пострадалия И., подс.К. се изправил, вдигнал свидетеля, дал му салфетки, за да попие кръвта от главата си и му казал да си отива, като го предупредил да не разказва на никого за случилото се. После отключил вратата, след което свид.И. обул обувките си и избягал от жилището на подсъдимия. След това се прибрал пеша в дома си.

На разсъмване на същия ден - 22.03.2017г., родителите на пострадалия И. - свидетелите В.Т. и Т.Т., видели състоянието му, след което свид.Т.Т. закарал сина си в МБАЛ „Св.И. ***, където му била оказана медицинска помощ.

С протокол за оглед на местопроизшествие от 22.03.2017г. от местопрестъплението били иззети следните веществени доказателства: нож, черен на цвят с дължина на острието 18 см., ведно с пластмасова кания и парче човешка плът с неправилна форма и размери 2см./2мм., /оставено за съхранение в отделението по съдебна медицина при МБАЛ „Св.И. ***/.

Видно от заключенията по назначените по делото съдебнопсихиатрични експертизи /л.42-43, 47-48/:

1. Освидетелстваният И.Т.И. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост.

Към момента на изследването И.Т.И. е психично здрав, може пълноценно да участва във всички фази на наказателния процес и да дава годни обяснения.

2. Освидетелваният П.И.К. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост.

Към момента на изследването П.К. е психично здрав, може пълноценно да участва във всички фази на наказателния процес и да дава годни обяснения.

При съдебно психиатричното изследване не се установиха психични, психологични и поведенчески разстройства, които пречат на освидетелстваният да разбира и ръководи постъпките си. По време на деянието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека към умерена степен, което също не може да мотивира невменяемост.

От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза /л.55- 57/ на св.И.Т.И., е видно, че в резултат на инцидента от 22.03.2017 г. пострадалият е получил:

-частична ампутация на горния полюс на дясна ушна мида - гладко прерязване в направление отпред/назад и отдолу/нагоре с дължина на раневата повърхност 3 см.; по съседство - четири повърхностни порезни наранявания, кръвонасядане на предна повърхност на остатъчната част на ушната миза;

-петнисти, с гофриран вид, кръвонасядания в лява половина на лицето;

-кръвонасядане в горна трета на дясна предмишница;

-дълбоки драскотини върху гърба на дланно-пръстовата става на средния пръст на дясна ръка;

-охлузване по гърба на дланта на лява ръка.

По своята медико-биологична характеристика установените при прегледа увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.

Травмата е свързана и с негативни преживявания от загубата на част от ушната мида и произтичащите неудобства от общуване.

Върховата ампутация на дясно ухо е причинена от предмет с остър/режещ ръб. От такова въздействие са и раничките по съседство и вероятно тези по дланно-пръстовата става на средния пръст на дясна ръка.

Кръвонасядането на лява лицева половина се дължи на удар с/върху твърд тъп предмет, с го-голяма повърхност, вкл.отпечатък на подметка на обувка. Не се изключва да е получено при упражнен силен натиск на лявата половина на лицето върху неравност, при фиксиране на главата с „оголване“ на дясната й половина.

От заключението по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /л.61-62/, при прегледа на подс.Пл.К. на 23.03.2017г. е установено, че в резултат на инцидента от 22.03.2017г. е получил:

-охлузване в дясна теменна област на главата, охлузвания по гърба на дланта на дясна ръка;

-кръвонасядане около левия очен ъгъл;

-кръвонасядане, подлежащ подлигавичен кръвоизлив и разкъсване на лигавицата около левия ъгъл на долна устна от лявата страна.

По своята медико биологична характеристика установените при прегледа увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия.

Те са причинени от твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмет/и, могат да бъдат получени при възникналия инцидент и имат оздравителен период до 2 седмици.

Не е изключено травмата по гърба на дланта на дясна ръка да се дължи на нанасяне на удар/и със същата.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите, протокол за оглед ведно със снимки, заключенията по съдебно-психиатричните експертизи, заключенията по съдебно-медицински експертизи, характеристика, справка за съдимост, удостоверение от 17.05.2017г. и др. писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Ето защо съдът приема, че: 1. На 22.03.2017 г., в гр.Разград, е причинил средна телесна повреда на И.Т.И. от с.гр., изразяваща се в обезобразяване на лицето, а именно изменение на първоначалния вид на дясно външно ухо, чрез частична ампутация на горния полюс на ушната мида, като деянието е извършено по начин, особено мъчителен за пострадалия, с особена жестокост и по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5, т.9 и т. 12 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК, и 2. На 22.03.2017 г., в гр. Разград, се е заканил с убийство на И.Т.И. от с.гр., с думите: „Ще те заколя и никой няма да те намери“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Спорният момент досежно първото обвинение- квалифицирана средна телесна повреда по чл.131, ал.1, т.5, т.9 и т.12 от НК е относно вида и характера на причиненото телесно увреждане. Съдът намира за безспорно установено, че телесната повреда е средна такава по смисъла на чл.129 от НК, изразяваща се в обезобразяване на пострадалия И. чрез частичната ампутация на горния полюс на ушната мида на дясното му външно ухо. Съгласно трайната съдебна практика обезобразяването представлява такова увреждане, при което се причиняват значителни изменения на лицето, снагата или крайниците на тялото и те обективно загрозяват вида на човека. Обезобразяването е такова загрозяване, при което лицето и тялото не само се изменят съществено, но тези изменения имат траен или постоянен характер. Понятието „обезобразяване“ не е медицинско, а по-скоро естетично, общочовешко понятие и включва в себе си два критерия- медико-биологичен /морфологичен/ и естетически. В случая съдът намира за установено по несъмнен начин, че е налице изменение, при това с постоянен характер на външното ухо /външната мушна мида/, изразяваща се в отрязването /ампутацията/ на горния полюс на дясна ушна мида. Травмата в случая, освен че по своята медико-биологична характеристика е причинила временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия, е свързана и с негативни преживявания от загубата на част от ушната мида и произтичащите от това неудобства от общуване, т.е. в случая загрозяването на пострадалия не само е довело до съществено изменение на нормалния вид на дясната му ушна мида, но и до негативни последици върху личността му свързани с неудобство от общуване. От изложеното следва да се приеме за установено по несъмнен начин, че причиненото травматично увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.

Останалите причинени травматични увреждания- четири повърхности порезни наранявания по съседство, кръвонасядане на предна повърхност на остатъчната част на ушната мида; петнисти, с гофриран вид кръвонасядания в лява половина на лицето; кръвонасядане в горна трета на дясна предмишница; дълбоки драскотини върху гърба на дланно-пръстовата става на средния пръст на дясна ръка; охлузване по гърба на дланта на лява ръка по своята медико-биологична същност обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия и представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

Налице са посочените от обвинението квалифициращи признаци на чл.131, ал.1, т.5, т.9 и т.12 от НК, а именно деянието да е извършено по начин, особено мъчителен за пострадалия и с особена жестокост, като подбудите за това са хулигански. За особено мъчителния начин и проявената жестокост при извършване на деянието говори факта, че са налице множество наранявания на пострадалия, факта, че в продължение на около час подс.К. методично е нанасял удари и ритници на пострадалия, оставил го е да лежи на земята „като куче“, а когато пострадалия се е изправял отново го е събарял на земята, причинените по съседство и по дланно-пръстовата става на средния пръст на дясна ръка повърхностни порезни наранявания /т.е. причинени порязвания преди последвалата частична ампутация на горния полюс на дясна ушна мида/, отправените многократни молби от страна на пострадалия да го пусне да си ходи, които обаче не са били чути от подсъдимия, отправените заплахи за убийство. Причинените болки и страдания на пострадалия са нанасяни периодично през един по-продължителен период от време /около час/, като подсъдимият е проявил очевидна коравосърдечност и безчовечност към жертвата си. Подбудите за извършване на деянието са били чисто хулигански, тъй като подсъдимият е проявил явно неуважение към личността на пострадалия, който не го е предизвикал по никакъв начин, още повече, че до този момент същите не са се познавали, не са от един приятелски или друг кръг, т.е. в случая освен явно неуважение към личността на пострадалия е налице и пренебрежение към правилата на морала.

От субективна страна подс.К. е действал при пряк умисъл, осъзнавайки, че накърнява здравето и телесната цялост на пострадалия И. и целейки настъпването на вредоносните последици- причиняване на телесните увреждания.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление /квалифицирана средна телесна повреда/, съдът отчете лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно наличието на три квалифициращи признака, лошите характеристични данни по отношение на подсъдимия, причиняването и на множество леки телесни повреди наред със средната такава, проявената престъпна упоритост по време на извършване на деянието, по-високата обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните такива. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, осъзнаване на извършеното довело до участието в дългосрочна рехабилитационна програма, съжалението. Преценявайки всичко това съдът му определи наказание при условията на чл.54 от НК в размер между минималния и средата на предвиденото в чл.131, ал.1 от НК, а именно 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3 и му наложи наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което съдът намира, че не следва да бъде търпяно ефективно, а изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. По този начин съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна степен. Мотивите на съда за прилагането на чл.66 от НК са свързани не само с факта, че наказанието е лишаване от свобода до 3 години, но най-вече предвид възможността за поправяне и превъзпитание на подсъдимия. Съдът съобрази проявената от него критичност към извършеното, осъзнаване на личния проблем и предприетата в тази връзка рехабилитация, младата му възраст. Ефективното изтърпяване на наложеното наказание съдът намира, че ще има обратен ефект върху личността на подсъдимия.

По отношение на второто обвинение- по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, съдът намира същото за доказано по несъмнен начин. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че едновременно с деянието е осъществен и състава на престъплението, предмет на второто обвинение, а именно закана с убийство, като това заканване би могло да породи основателен страх у пострадалия И. за осъществяването му. По време на осъществения побой над пострадалия И., подс.К. му отправил закани за убийство с дулите „ще те заколя и никой няма да те намери“, като същевременно взел процесния нож и отрязал част от дясното му ухо. Няма спор, че подсъдимият действително се е заканил с убийство спрямо И., като последвалите действия са породили основателния страх у последния, че действително може да изпълни отправената заплаха. Това е било възприето и от другия св.П., който заявява, че не смеел да се намеси в ситуацията, за да не пострада и той. Ето защо съдът намира, че подс.К. по този начин едновременно е осъществил от обективна страна и състава на второто повдигнато му обвинение- закана за убийство. От субективна страна същият е действал при пряк умисъл осъзнавайки, че заплашва с лишаване от живот пострадалия И. и целейки възможността от изпълнение на тази заплаха да достигне до последния.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление /закана за убийство/, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, осъзнаване на извършеното довело до участието в дългосрочна рехабилитационна програма, съжалението, а като отегччаващи такива- лошите характеристични данни, поради което му определи наказание при условията на чл.54 от НК- лишаване от свобода в размер на 1 година и 6 месеца, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3 и му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, чието изпълнение отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи на подс.К. за двете престъпления едно общо наказание в размер на по-тежкото, а именно ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, което съдът намира, че не следва да бъде търпяно ефективно, а изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. По този начин съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна степен. Мотивите на съда за прилагането на чл.66 от НК са свързани не само с факта, че наказанието е лишаване от свобода до 3 години, но най-вече предвид възможността за поправяне и превъзпитание на подсъдимия. Съдът съобрази проявената от него критичност към извършеното, осъзнаване на личния проблем и предприетата в тази връзка рехабилитация, младата му възраст. Ефективното изтърпяване на наложеното наказание съдът намира, че ще има обратен ефект върху личността на подсъдимия.

Досежно предявените граждански искове съдът намира същите за основателни и доказани в размерите, които са предявени- 15000 лв. за първото и 5000 лв. за второто обвинение, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на деликта- 22.03.2017г. до окончателното им изплащане. Налице са всички предпоставки за обезвреда на пострадалия И. досежно претърпените неимуществени вреди- болки и страдания, от двете престъпления. Безспорно се установява наличието на деликт, извършен от подс.И., което е в пряка причинно следствена връзка с претърпените вреди на И.- причинените телесни увреждания и свързаните с това болки и страдания, уплахата от реализиране на заканите. Ето защо последният следва да бъде обезщетен, като размерът /макар и занижен/ съдът намира за справедлив и до известна степен ще компенсира последиците от деянието на подс.К.. Ето защо съдът го осъди да заплати претендираните суми от гр.ищец.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: