Мотиви към Присъда №424/14.09.2017г., постановена по НЧХД №532/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от Н.К.М. ***, с която е повдигнато обвинение срещу С.М.С. *** за това, че на 27.05.2017г. в с. Гецово, община Разград е нанесъл на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на временно разстройство за здравето– престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителката е предявила и граждански иск срещу подсъдимия за сумата от 3500 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителката лично и чрез повереника си поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимият дава обяснения, в които отрича вината си – твърди, че не е удрял тъжителката. Лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимият С.М.С. е роден на ***г. в гр. Разград. Живее в с. Гецово. Същият е вдовец, неосъждан.

Тъжителката Н. М. *** – дворно място със селскостопански постройки. В съседство с този имот бил имота на подсъдимия С.С.. На 27.05.2017г. около 11.00 ч. преди обяд тъжителката била пред имота си, където пълнела съдове с вода от стичаща се по улицата дъждовна вода. Тогава подсъдимият спрял с автомобил пред своя имот и излизайки от автомобила започнал да псува. Тъжителката останала с впечатление, че подсъдимият псува нея и се приближила до него, питайки го защо я псува. Тогава подсъдимият взел едно дърво, което било до вратата на гаража му и ударил с него тъжителката през гърдите. Тъжителката паднала по гръб и си ударила главата в нещо твърдо. За кратко изгубила съзнание.Скоро се свестила и с мъка се изправила. Видяла подсъдимия до вратата на гаража му и го попитала защо я е ударил. Подсъдимият й казал да извика полицаите.Тъжителката се прибрала в дома си в с. Гецово, където синът й и съпругът й възприели състоянието й. Обадили с в полицията и дошли полицейски служители за изясняване на случая. Впоследствие тъжителката била настанена за лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград“.

От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на инцидента пострадалата е получила разкъсно-контузна рана на гърдите и подлежащ хематом, палапторна и спонтанна болка в долната част на шийната и изцяло поясна област на гръбначния стълб, в двете лакътни области, клинични данни за сътресение на мозъка. Установените увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По своята съвкупност описаните увреждания могат да бъдат получени по начин, както сочи пострадалата – след удар с твърд тъп предмет /отрязано дърво/ в областта на гърдите, от който е хематома и разкъсно-контузната рана върху гръдната кост и последвало приземяване на терена по гръб с удар на главата и травмиране на шийния поясен отдел на гръбначния стълб. За преживяното мозъчно сътресение в болнични условия са проведени диагностични и терапевтични процедури по правилата на добрата клинична практика. Пациентката е дисхоспитализирана в подобрено състояние. Оздравителния период е около две седмици.

Съдът намира изложената фактическа обстановка за доказана. На първо място съдът се основава на показанията на свидетелите М. М. /съпруг на тъжителката/ и Н. Н. /син на тъжителката/. Тези свидетели не са очевидци на самия конфликт, но са възприели състоянието на тъжителката веднага след това – по думите им тя била цялата в кал от падането на земята. Забелязали зачервявания по ударените места.Тъжителката им разказала какво се е случило, поради което и се обадили в полицията. Въпреки близостта на тези свидетели с тъжителката, съдът кредитира техните показания, тъй като ги намира за логични и добросъвестни. Те се потвърждават и от показанията на полицейските служители, явили се за изясняване на случая – свидетелите К.К. и Г.Г.. По думите на тези свидетели тъжителката имала кал по краката, по колената, била мокра. Разговаряли с подсъдимия и им направило впечатление, че е в нетрезво състояние. Съществено значение има и заключението на медицинската експертиза, сочещо уврежданията на тъжителката. В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелката М. А. /съжителница на подсъдимия/.Същата свидетелка дава крайно пристрастни показания – твърди, че присъствала /наблюдавала от вратата/ и видяла инцидента, като сочи, че подсъдимия не бил удрял тъжителката. Сочи обаче, че наблюдавала само началото на инцидента и след това не продължила да наблюдава, а се прибрала. Последното е крайно нелогично и само по себе си сочи на недостоверност на твърденията на тази свидетелка – излиза, че тя е проявила някаква необяснима незаинтересованост към разразяващ се инцидент, с участието на фактическия й съжителник, а иначе твърдо сочи, че той не е удрял тъжителката. Подсъдимият също дава обяснения, които обаче са крайно противоречиви. Първоначално сочи следното: „…Понечих да я отблъсна на една страна, а тя прави стъпка назад и пада.“. След това започва да твърди, че не я е докосвал и не я е видял да пада. Фактически цялостното съдържание на обясненията на подсъдимия затвърждава у съда извода, че подсъдимият наистина е ударил свидетелката, при което тя е паднала на земята. Както се каза уврежданията на тъжителката се установяват от експертизата и установеният начин на получаването им съвпада с твърденията й в тъжбата. С оглед и на останалите кредитирани от съда доказателства съдът намира, че обвинението от фактическа страна е доказано. Не се доказва такова поведение на тъжителката, което да е провокирало подсъдимия до степен, че да се приеме, че е бил афектиран. Подсъдимият и св. М. А. сочат, че тъжителката също била обидила подсъдимия, но както се каза съдът намира, че техните твърдения, с оглед съдържанието си разкриват явна заинтересованост, поради което и не могат да бъдат база за категорични изводи.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: С деянието си подс. С.М.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 27.05.2017г. в с. Гецово, Община Разград е причинил на Н.К.М. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК.Този диспозитив съдът формира с оглед задължението си да даде окончателна квалификация на деянието описано в тъжбата. Посочените в същата болки и страдания се поглъщат от по-тежкия състав – разстройство на здравето. Подсъдимият е нанесъл удар на пострадалата с дърво, след което тя е паднала на земята и е ударила главата си. Уврежданията, които са й причинени са установени от експертизата и сочат именно на причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл –целенасочено.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът отчита като смекчаващи обстоятелства това, че подсъдимият очевидно не е лице с висока обществена опасност, проявата му е явно инцидентна. Все пак се отчита и проявеното в случая недопустимо агресивно поведение, което е могло да доведе и до по - тежки последици. Поради това съдът намира, че следва да му бъде наложено наказание в размер малко над минималния, а именно глоба в размер на 1300 лв. Този размер на санкцията в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на подсъдимия.

Частично основателен се явява предявеният от пострадалата граждански иск. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимия на пострадалата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, причиненото разстройство на здравето, а и разбира се в претърпяно унижение. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалата неимуществени вреди подсъдимият следва да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 1200 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. Става дума именно за по-тежката форма на лека телесна повреда, свързана с разстройство на здравето, което съдът отчита. В останалата му част /в частта му над 1200 лв до 3500 лв/ гражданският иск следва да бъде отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част. Сумата от 3500 лв следва да бъде присъдена на пострадалата ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на пострадалата извършените от последната разноски, а също така следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата 50 лв за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: