МОТИВИ към Присъда № 408/11.09.2017г.

по НОХД №538/2017г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу М.С.Я. ЕГН ********** за това, че за времето от 23.03.2010 г. до 30.04.2017 г., в гр. Цар Калоян, обл. Разград и в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0400 от 26.02.2010 г., на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-гр. Разград, а не на лицето, което действително го е съставило, е получил без правно основание чуждо движимо имущество - пари в размер на 8 681,44 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ- гр. София и 1 579,50 лева, представляващи изплатени добавки за социална интеграция /транспортни услуги и диетично хранене и лекарства/, собственост на Агенция „Социално подпомагане“-гр. София, всичко на обща стойност 10 260,94 лева /десет хиляди двеста и шестдесет лева и деветдесет и четири стотинки/, с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подсъдимия Я. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, да бъде наложено наказание „ Лишаване от свобода” в размер на три години, което да бъде редуцирано при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а изтърпяването да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години.

По делото е предявен и съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от ощетените юридически лица - Агенция за социално подпомагане – София, *****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *** представлявана от Ц.С.В.– изп. директор, за сумата от 1579,50 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2017 г. до окончателното й изплащане.

От НОИ гр. София, ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***представляван от В.Н.К.Н.- подуправител, за сумата от 8681,44 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г. до окончателното й изплащане.

Поверениците на гражданските ищци, считат предявените граждански искове за доказани по основание и размер и молят съда с присъдата да осъди подс. Я. да заплати в пълен размер предявените обезщетения, ведно с разноските по делото.

Защитата на подсъдимия по същество пледира в унисон с държавното обвинение, като предлага на съда да постанови присъда при условията на чл.58а, ал.1 от НК, като определи минимален размер на наказанието „ лишаване от свобода” и минимален изпитателен срок за отложеното й изтърпяване.

Подсъдимият М.С.Я. признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират доказателства за тях, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимата, направено по реда на чл. 371, т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М.С.Я. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********

Съдът с оглед самопризнанието на подс. Я., което се подкрепя от доказателствата събрани в хода на ДП, приема за установена по делото фактическата обстановка така както е описана в обвинителния акт, а именно:

Подс. М.С.Я. не се бил явявял за освидетелстване пред ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”- гр. Разград. Въпреки това, той се сдобил по неустановен по делото начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице с неистински официален документ на негово име - Експертно решение № 0400/26.02.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”- гр. Разград, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В.К.Ш.за „Председател”, д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М.и д-р Б.Б.-НОИ за „Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило. Експертното решение било издадено въз основа на медицинска документация от МБАЛ «Св. Иван Рилски» АД-Разград. В експертното решение било посочено, че подс. М. Я. е с намалена работоспособност в размер на 74 %, считано от 26.02.2010г., с водеща диагноза «Др. болести на артериите и артериолите». Срокът на инвалидността бил определен за пожизнен. След като се сдобил с неистинското експертно решение, на 23.03.2010г., подс. М. Я. се явил в сградата на РУ «Социално осигуряване»-Разград /ТП на НОИ-Разград/ и подал Заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-7729/23.03.2010 г. и Заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-7730/23.03.2010 г. до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване“ - гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/. Към заявленията подс. М. Я. приложил Експертно решение № 0400/26.02.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-гр. Разград“ АД. Тъй като в експертното решение била посочена намалена работоспособност 74 %, св. Н.Н.Ю.- пенсионен инспектор при РУ «СО»-Разград, приела и обработила заявленията и приложеното от подс. М. Я. експертно решение.

С Разпореждане за отпускане на пенсия № ********** от 23.04.2010 г. на подс. М. Я. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто пожизнено по чл. 74, ал. 1 от КСО и лична социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто пожизнено по чл. 90, ал. 1 от КСО, считано от 26.02.2010 г. Пенсиите подс. М. Я. получавал по посочена от него банкова сметка ***. Изплащането на пенсии било преустановено с Разпореждане № Ра- 133/21.04.2012г., считано от 01.05.2012 г. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.

Общо за периода от 23.03.2010 г. до 30.04.2012 г. подс. М. Я. ***/ пенсии в размер на 8 681,44 лева, начислени за периода от датата на инвалидизация 26.02.2010 г. до 30.04.2012 г., собственост на Националния осигурителен институт-гр. София.

Тъй като притежавал неистинското Експертно решение № 0400/26.02.2010 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД-гр. Разград, подс. М. Я. решил да подаде и молби-декларации за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните им потребности, установени в оценката въз основа на медицинската експертиза, която представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за ежедневни нужди, обучение, балнеолечение, рехабилитационни услуги и лекарствени продукти.

На 25.06.2010 г. подс. М. Я. подал пред св.Й.И.Й.- социален работник при Дирекция «Социално подпомагане»-гр. Разград, ИРМ гр. Цар Калоян, Молба-декларация вх. № ЦК-243/25.06.2010 г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Към молбата приложил и Експертно решение № 0400/26.02.2010 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски-Разград» АД. Св. Й. Й. приел и обработил представените от подс. М. Я. документи. Въз основа на тях със Заповед № 243/02.07.2010 г. на подс. М. Я. била отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл. 25, ал.1 от ППЗИХУ за транспортни услуги в размер на 9,75 лева, считано от 01.06.2010 г. до 30.06.2015 г. и по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти в размер на 9,75 лева, считано от 01.06.2010 г. до 30.06.2015 г.

След изтичане на този период на 30.07.2015 г. подс. М. Я. подал пред св. Е.Н.А.- социален работник при Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград, ИРМ гр.Цар Калоян, Заявление-декларация вх. № ЦК-319/30.07.2017г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Към молбата отново приложил неистинското Експертно решение№ 0400/26.02.2010 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски-Разград» АД. Св. Е. А. приела и обработила представените от подс. М. Я. документи. Въз основа на тях със Заповед № ЦК-319/04.08.2015г. на подс. М. Я. била отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл. 25, ал.1 от ППЗИХУ за транспортни услуги в размер на 9,75 лева, считано от 01.07.2015 г. и по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева, считано от 01.07.2015 г. Интеграционните добавки били превеждани по посочена от подс. Я. банкова сметка ***. Изплащането се извършвало през месеца, следващ този, за който били дължими.

Изплащането на месечните добавки за социална интеграция по чл. 25, ал. 1 от ППЗИХУ за транспортни услуги и по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти било преустановено със заповед № D-РР/ЦК 319/12.04.2017г., считано от 01.04.2017 г.

Общо за периода от 25.06.2010 г. до 30.04.2017 г. падс. М. Я. получил от Дирекция «Социално подпомагане»-гр. Разград месечни добавки за социална интеграция в размер на 1 579,50 лева, дължими за времето от 01.07.2010 г. до 31.03.2017 г.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП комплексна техническа и графологическа експертиза се установява, че:

1. Подписите, положени в графите „Председател“ и „Членове“ в ЕР № 0400/26.02.2010 г. не са изпълнени съответно от В.К.Ш.., Р.Д.Д., М.К.М.и Б.Г. Б.

2. Отпечатъкът от печат в ЕР № 0400/26.02.2010 г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК-гр. Разград.

3. Поради необработеност, липса на съвкупност от устойчиви графически признаци, повторяемост на елементи в строежа и вида на транскрипцията в подписите на М.С.Я. от сравнителния материал не е възможно провеждане на сравнително изследване относно подписите, положени в графа „Получих решението“ в ЕР № 0400/26.02.2010 г., в Заявление № МП-7729/23.03.2010 г., в Заявление № МП- 7730/23.03.20Юг., в молби-декларации с вх. № ЦК 243/25.06.2010 г. и вх. № ЦК 319/30.07.2015 г.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на ДП съдебно-икономическа експертиза, се установява, че:

1.3а периода 26.02.2010 г. - 30.04.2012 г. вкл., подс. М.С.Я., ЕГН ********** е получил суми като пенсия /лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност/, в размер на 8 681,44 лева.

2. За периода 01.07.2010 г. - 31.03.2017 г., подс. М.С.Я., ЕГН **********, е получил суми като месечни добавки за социална интеграция по реда на ППЗИХУ /чл.25 и чл.29/, в общ размер на 1 579,50 лева.

3.Общо получени суми във връзка с използване на неистински документ - ЕР № 0400 зас.№ 040 от 26.02.2010 г.

-пенсии 8 681,44 лева

-месечни добавки по реда ППЗИХУ 1 579,50 лева

ОБЩО 10 260,94 лева

Подс. Я. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подс. М. Я., което се подкрепя от доказателствата събрани в досъдебното производство: Заявление № МП-7729/23.03.2010г. /л.38-39/, Заявление № МП-7730/23.03.2010г. /л.41/, ЕР № 0400/26.02.2010г. /л.43/, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /л.85-86, 94, 95, 96, 97-98/, комплексна техническа и графологическа експертиза /л. 110-112/, съдебно-икономическа експертиза /л.116-123/, молба-декларация вх.№ ЦК-243/25.06.2010г. /л. 133/, Заявление- декларация вх.№ ЦК-319/30.07.2015г. /л. 135/Експертно решение № № 0445/05.03.2010г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св.Ив.Рилски” АД гр. Разград, заявление №№ МП- 10403/11.05.2010г. и МП-10404/11.05.2010г., молба-декларация с вх.№ ЦК- 286/31.08.2010г., Справка за съдимост, Характеристична справка, Декларация, от показанията на свидетелите В. Ш., С. В., С. И., Р. Д., М. М., Б. Б., Н. Ю., Й. Й., Е. А.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна – подс. М. Я. лично се е ползвал от неистински официален документ - Експертно решение № 0400 от 26.02.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ АД-гр. Разград, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В.К.Ш.- за „Председател”, д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М., и д-р Б.Б.-НОИ - за „Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило. Подс. М. Я. представил документа пред лица - служители на РУ „Социално осигуряване”-град Разград /ТП на НОИ- град Разград/ и Дирекция «Социално подпомагане»-град Разград, в чиято фактическа власт се намирал имущественият предмет на посегателство. Функцията на неистинския официален документ, използван от подс. М. Я., като средство при осъществяване на документната измама, била да създаде привидно правно основание за разпореждане от страна на служителите. В случай, че подс. М. Я. не бил представил неистинското експертно решение, то не би било налице и правно основание за отпускането на лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване и лични социални пенсии за инвалидност, както и месечни добавки за социална интеграция. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица, конкретните движими вещи - парични средства на стойност 8 681,44 лева, интеграционни добавки по реда на ППЗИХУ на стойност 1 579,50 лева, всичко на обща стойност 10 260,94 лева, преминали във фактическата власт на подс. М. Я..

От субективна страна подс. М. Я. извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавал, че използва неистински официален документ и че отсъства основание за разпореждане с имуществото. Той предвиждал заблуждението на измамените лица, предвиждал акта на имуществено разпореждане като следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждото движимо имущество. Във волево отношение обвиняемият имал за цел да получи фактическата власт върху имуществения предмет на престъплението. Наред с прекия умисъл било налице и намерение да присвои предмета на посегателството, след като го получи.

Причини за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимия, стремежът да се облагодетелства без полагане на труд, пренебрежение към правовия ред в страната.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 212 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до осем години.

Съдът счете с оглед на обстоятелствата в конкретния случай, че по отношение на подсъдимия М. Я., следва да определи размера на посоченото наказание към минималния – три години, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, все пак нелекото социално положение, послужило като основен мотив за извършване на деянието. На основание чл. 58а, ал.1 от НК, съдът намали така определеното наказание и постанови подс. М. Я. да изтърпи наказание „ Лишаване от свобода” в размер на две години, изтърпяването на което отложи за изпитателен срок на основание чл. 66 ал.1 от НК в размер на три години. Като мотив за това наказание, съдът съзира относително високия размер на присвоеното имущество. Съдът намира, че така наложеното наказание в най-висша степен е годно да осъществи целите по чл.36 от НК и отговаря на изискванията на чл.54 от НК.

По гражданският иск:

С оглед така постановената присъда, съдът осъди М.С.Я. - ЕГН **********, да заплати на НОИ гр. София, ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***представляван от В.Н.К.Н.- подуправител, сумата от 8681,44 лв. /осем хиляди шестотин осемдесет и един лева и 44 ст./ лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2012 г. до окончателното й изплащане.

Съдът осъди подсъдимия М.С.Я. - ЕГН **********, да заплати на Агенция за социално подпомагане – София, *****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *** представлявана от Ц.С.В.– изп. директор, сумата от 1579,50 лв./ хиляда петстотин седемдесет и девет лева и 50 ст./, представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл. 212, ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2017 г. до окончателното й изплащане.

По веществените доказателства :

Съдът определи : Експертно решение № 0400/26.02.2010 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ “Св. Иван Рилски” ад гр. Разград на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК СЕ ОТНЕМА в полза на Държавата, като следва да остане приложено по делото.

ЗАЯВЛЕНИЕ с вх. № МП-7729/23.03.2010 г., Заявление № МП – 7730/23.03.2010 г. след влизане в сила на присъдата да се върнат на ТП на НОИ гр. Разград, като по делото остане заверено копие.

ЗАЯВЛЕНИЕ – ДЕКЛАРАЦИЯ вх. № ЦК – 319/30.07.2015 г. и молба – декларация вх. № ЦК-243/25.06.2010 г. след влизане в сила на присъдата да се върнат на Агенция “социално подпомагане” гр. Разград, като по делото остане заверено копие.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 225.18 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 410.44 лв., представляваща държавна такса върху уважените гр. искове.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: