Мотиви към Присъда №409/11.09.2017г., постановена по НОХД №540/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата С.Х.О. *** за това, че в периода 26.01.2009 г. до 28.02.2016 г., в гр. Разград, обл. Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 0009/05.01.2009 г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“-гр. Разград АД, а не на лицето, което действително го е съставило, представен пред служители на Районно управление „Социално осигуряване“- гр.Разград /понастоящем ТП на НОИ-гр.Разград/ и пред служители на Дирекция „Социално подпомагане“-гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 7062,29 лева, собственост на Националния осигурителен институт-гр. София, месечни добавки за социална интеграция по чл.25 и чл.29 /транспорт и диетично хранене и лекарствени продукти/ от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания в размер на 1189,50 лева, собственост на „Агенция „Социално подпомагане“- гр. София и 2 броя винетни стикера за ползване на републиканските пътища за 2010г. и 2011г. на обща стойност 134,00 лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр. София, или всичко на стойност 8385,79 лева, с намерение да го присвои -престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. С.О. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимата при което тя е признала фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна като й наложи съответно наказание.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 6762,29 лв като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва. Този размер на иска е формиран след допуснато от съда изменение на иска, поради настъпило частично плащане на задължението от подсъдимата.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата от 989,50 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва. Този размер на иска е формиран след допуснато от съда изменение на иска, поради настъпило частично плащане на задължението от подсъдимата.

Причинените на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр. София щети са възстановени от подсъдимата в хода на процеса.

Подсъдимата и защитника й молят за налагане на минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата С.Х.О. е родена на *** ***, живее в с.Раковски, обл. Разград. Същата е с основно образование, омъжена, неосъждана.

Подсъдимата С.Х.О. никога не била лекувана в Хирургично отделение при МБАЛ «Св.Иван Рилски» АД-гр.Разград. По тази причина към 05.01.2009 г. същата не се води на диспансерен учет в лечебното заведение и не й били издавани медицински протоколи за освидетелстване пред ТЕЛК и епикризи. Подс. О. била хоспитализирана в Отделение по нервни болести, Отделение за рехабилитация и физиотерапия и Кардиологично отделение, но през 2010 г. и 2012 г. Въпреки това, подс. С. О. се сдобила по неустановен по делото начин и от неустановено в хода на досъдебното производство лице с неистински официален документ на нейно име - Експертно решение № 0009/05.01.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В. К. Ш. за „Председател”, д-р Р. Д. Д., д-р М. К. М. и С. А. М.-АСП за „Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило. Експертното решение било издадено въз основа на медицинска документация от МБАЛ «Св. Иван Рилски» АД- Разград. В експертното решение било посочено, че подс. С.О. е с намалена работоспособност в размер на 72 %, считано от 30.11.2008 г., с водеща диагноза «Варикозни вени на долните крайници». За дата на инвалидността била посочена 30.11.2008 г. и срок пожизнен.

След като се сдобила с неистинското експертно решение, на 26.01.2009 г. подс. С. О. се явила в сградата на РУ «Социално осигуряване»- Разград /ТП на НОИ-Разград/ и подала Заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-1237/26.01.2009 г. и Заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-1238/26.01.2009 г. до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване“ - гр. Разград /ТП на НОИ-Разград/. Към заявленията подс. С. О. приложила и неистинското Експертно решение № 0009/05.01.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-гр. Разград“ АД. Тъй като в експертното решение била посочена намалена работоспособност 72 %, св. П. И.И.-***, приела и обработила заявленията и приложеното от подс. С. О. експертно решение.

С Разпореждане за отпускане на пенсия № ********** от 27.02.2009 г. на подс. С.О. били отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто пожизнено по чл. 74, ал. 1 от КСО и лична социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто пожизнено по чл. 90, ал. 1 от КСО, считано от датата на инвалидизиране 30.11.2008 г.

Пенсиите подс. С.О. получавала в пощенската станция в с.Раковски, общ.Разград

Изплащането на пенсии било преустановено с Разпореждане № Ра- 332/23.04.2012 г., считано от 01.05.2012 г. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.

Общо за периода от 26.01.2009 г. до 30.04.2012 г. подс. С.О. ***/ пенсии в размер на 7062,29 лева, начислени за периода от датата на инвалидизация 30.11.2008 г. до 30.04.2012 г., собственост на Националния осигурителен институт-гр. София.

Тъй като притежавала неистинското Експертно решение № 0009/05.01.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД-гр. Разград, подс. С.О. решила да подаде и молба- декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните им потребности, установени в оценката въз основа на медицинската експертиза, която представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за ежедневни нужди, обучение, балнеолечение, рехабилитационни услуги и лекарствени продукти.

На 26.01.2011 г. подс. С. О. подала пред св. Ц. С. К. - социален работник при Дирекция «Социално подпомагане»-гр. Разград, Молба-декларация вх. № 40/26.01.2011г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Към молбата приложила и Експертно решение № 0009/05.01.2009 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски-Разград» АД. Св. Цв.К. приела представените от подс. С. О. документи. Въз основа на тях със Заповед № 40- ЗИХУ/07.02.2011г. на подс. С. О. била отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл. 25, ал.1 от ППЗИХУ за транспортни услуги в размер на 9,75 лева, считано от 01.01.2011 г. и по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти, в размер на 9,75 лева, считано от 01.01.2011г.

Общо през периода от 01.02.2011г. до 28.02.2016г. подс. С. О. получила от Дирекция «Социално подпомагане»-гр. Разград по банкова сметка ***рация в общ размер на 1189,50 лева, дължими за времето от 01.01.2011г. до 31.01.2016г. Интеграционните добавки били изплащани през месеца, следващ този, за който се дължат.

Съгласно ЗДвП лицата с увреждания 50 % и над 50 % ТНР имат право на безплатен винетен стикер, ако притежават лек автомобил, семейна собственост, с габарити-2000 кубика, 117 киловата или 160 конски сили. Правоимащите лица следвало да подадат в Дирекция «Социално подпомагане» молба-декларация по реда на Наредба № Н-19 от 02.12.2008 г. за условията и реда за освобождаване на лица с трайни увреждания от винетни такси при ползване на републиканската пътна мрежа и да представят съответно експертно решение за определена намалена работоспособност. Към молбата лицата следвало да приложат експертно решение на ТЕЛК, копие от свидетелство за регистрация на МПС и копие на валидна застрахователна полица «Гражданска отговорност».

На 30.06.2010 г. подс. С. О. се явила в Дирекция «Социално подпомагане»-град Разград, където подала Молба-декларация с № 1188/30.06.2010 г. за получаване на безплатен винетен стикер за лек автомобил, съпружеска имуществена общност. Тъй като приложила Експертно решение № 0009/05.01.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ ”Св. Иван Рилски- гр. Разград» АД с посочена 72 % ТНР, на подс. С. О. бил предоставен безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за 2010 г. на стойност 67,00 лева.

На 21.12.2010 г. подс. С. О. се явила в Дирекция «Социално подпомагане»-град Разград и подала пред св. Ц. К.-главен социален работник, Молба-декларация вх. № 505/21.12.2010г. за получаване на безплатен винетен стикер за ползване на републиканските пътища за лек автомобил, съпружески икономическа общност. Тъй като приложила Експертно решение № 0009/05.01.2009 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ ”Св. Иван Рилски”- гр. Разград с посочена 72 % ТНР, на подс. С. О. получила безплатен винетен стикер за 2011 г. на стойност 67,00 лева.

От заключението на назначената по делото комплексна техническа и графическа експертиза е видно, че:

1.Подписите, положени в графите „Председател“ и „Членове“ в ЕР № 0009/05.01.2009 г. не са изпълнени съответно от В. К. Ш., Р. Д. Д., М. К. М. и С. А. М.

2. Подписът, положен в графа „Получих решението“ в ЕР № 0009/05.01.2009г. не е изпълнен от С.Х.О., ЕГН **********.

3.Отпечатъкът от печат в ЕР № 0009/05.01.2009г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК-гр.Разград.

4.Подписите в графа „Подпис“ в заявление № МП-1237/26.01.2009г., Заявление № МП-1238/26.01.2009г. и в молба-декларация с № 40/26.01.2011г. са изпълнени от С.Х.О..

От заключението по назначената по ДП съдебно-икономическа експертиза, е видно, че:

1.3а периода от 30.11.2008г. до 30.04.2012 г. подс.С.Х.О. е получила суми като лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия в размер на 7 062,29 лева.

2.3а периода от 01.02.2011г. до 28.02.2016г., обв. С.Х.О., е получила суми като интеграционни добавки по реда на ППЗИХУ, в размер на 1 189,50 лева.

3.3а периода от 30.06.20Юг до 31.01.2011г., обв.С.Х. , е получила 2 броя винетни стикера по 67 лева всеки, на обща стойност 134,00 лева.

В хода на процеса подсъдимата е изплатила част от щетите на ощетените юридически лица.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, заключенията на назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства подкрепят признанията на подсъдимата, поради което и съдът намира, че обстоятелствата по обвинението са доказани.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс.С.О. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода 26.01.2009 г. до 28.02.2016 г., в гр. Разград, обл. Разград, действайки в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 0009/05.01.2009 г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“-гр. Разград АД, а не на лицето, което действително го е съставило, представен пред служители на Районно управление „Социално осигуряване“- гр.Разград /понастоящем ТП на НОИ-гр.Разград/ и пред служители на Дирекция „Социално подпомагане“-гр. Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност в общ размер на 7062,29 лева, собственост на Националния осигурителен институт-гр. София, месечни добавки за социална интеграция по чл.25 и чл.29 /транспорт и диетично хранене и лекарствени продукти/ от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания в размер на 1189,50 лева, собственост на „Агенция „Социално подпомагане“- гр. София и 2 броя винетни стикера за ползване на републиканските пътища за 2010г. и 2011г. на обща стойност 134,00 лева, собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“-гр. София, или всичко на стойност 8385,79 лева, с намерение да го присвои. Подсъдимата е използвала неистински официален документ - процесното експертно решение, представяйки го пред служители на РУ “Социално осигуряване“ и Дирекция “Социално подпомагане” . Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимата на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, добавки за социална интеграция, предоставен й е безплатно винетен стикер. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимата са изплатени парични средства и й е предоставен винетен стикер без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. О. е действала с пряк умисъл – била е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действала е съзнателно и целенасочено. Намерението й е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимата и изразяващи се в периодично получаване на парични суми и стикер, които присвоила. Процесното неистинско експертно решение е използвано на няколко пъти. Извършените от подсъдимата деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимата С.О. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимата не е осъждана, характеристиката й не е лоша. Отчитат се и направените признания. Отегчаващо обстоятелство е твърде продължителния период в който е продължило неправомерното поведение на подсъдимата и сравнително високия размер на присвоените суми. Все пак съдът отчита като особено съществено смекчаващо обстоятелство това, че подсъдимата е започнала постепенно да възстановява присвоеното на ощетените лица. При това съдът намира, че на подсъдимата следва да се определи наказание в размер на минималния законов размер, а именно две години лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година е четири месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимата не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателни са и предявените граждански искове и същите следва да бъдат уважени в размерите в които са предявени, след допуснатото от съда изменение, поради извършени от подсъдимата частични плащания. Подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на НОИ гр. София сумата от 6762,29 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на Агенция “Социално подпомагане” гр. София следва да бъде осъдена да заплати сумата от 989,50 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху уважените искове.

Съдът се произнесе и относно приложените като веществени доказателства медицински документи.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: