Мотиви по Наказателно дело 547/2017г.

Мотиви към Присъда №410/11.09.2017г., постановена по НОХД №547/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Ф.Н.А. *** за това, че за времето от 11.08.2010г. до 30.06.2016г., в гр.Разград и в с.Богомилци, общ.Самуил, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 1330 от 15.07.2010г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“-гр.Разград, приложен към Заявление вх.№ МП-15565/11.08.2010г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и към Заявление вх.№ МП- 15566/11.08.2010г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени чрез служител на РУСО-гр.Разград до Директора на РУСО- гр.Разград /понастоящем ТП на НОИ-гр.Разград/, приложен и към Молба-декларация вх.№ 149/22.07.2011г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и към Молба-декларация вх.№ 191/24.08.2011г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, подадени чрез служител на ДСП- Самуил до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Самуил, е получил без правно основание чуждо движимо имущество, както следва:

-парични средства на обща стойност 9 020,20 лева, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, собственост на НОИ-гр.София, както и

-парични средства на обща стойност 1 160,25 лева, представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция, а именно за транспортни услуги и за диетично хранене и лекарствени продукти, собственост на Агенция „Социално подпомагане“-гр.София, всичко на обща стойност 10 180,45 лева, с намерение да го присвои - престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс. Ф.А. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което той е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен като му наложи съответно наказание.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице НОИ гр. София, претендиращо подсъдимият да бъде осъден да му заплати сумата от 9020,20 лв като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 1160,00 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Подсъдимият и защитника му молят за налагане на минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ф.Н.А. е роден на *** ***, общ. Самуил. Същият е със средно образование, женен, неосъждан.

Подсъдимият Ф.Н.А. ***. Същият не разполагал с парични средства, което го мотивирало да потърси начин да си осигури получаването такива средства. Поради тази причина, през месец юли 2010 г. той се сдобил, по неустановен начин и от неустановено в хода на делото лице, с неистински официален документ - експертно решение № 1330 зас. № 132 от 15.07.2010г., на който бил придаден вид, че е издаден от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” - гр. Разград. В същото решение било посочено, че подсъдимият е с водеща диагноза „Др. болести на артериите и артериолите”, била му определена 73 % трайно намалена работоспособност (ТНР), като за дата на инвалидизация била посочена - 19.05.2010 г., а срок на инвалидността - пожизнен. Освен това в Регионалната здравна инспекция - Разград на името на подсъдимия било образувано медицинско експертно досие (МЕД), към което освен горепосоченото ЕР, били приложени Протокол на медицинска комисия ЛКК от Хирургично отделение при МБАЛ «Св. Иван Рилски» АД - гр. Разград за изпращане на ТЕЛК и Етапна епикриза от същото отделение за заболяванията и лечението на подс. Ф. А.. Видно от направената справка в информационната система на същото болнично заведение /л.154 от ДП/подс. Ф.А. не е постъпвал за лечение там и съответно не са му издавани медицински документи.

1. Въпреки, че знаел, че не е освидетелстван от ТЕЛК - гр. Разград и от там не са му издавали ЕР, на 11.08.2010 г. подс. Ф. А. подал заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. МП-15565/11.08.2010 г. и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-15566 /11.08.2010 г. до директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /понастоящем Териториалното поделение на НОИ - гр. Разград/, чрез служителя св. С. С. Х. Към заявлението бил приложен неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на пенсията. Служителите, които обработили образуваната пенсионна преписка, преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение и разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване, подс. Ф.А. има право да получи лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване считано от 19.05.2010 г. със срок на инвалидността - пожизнен. С разпореждане № ********** от 10.09.2010 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Разград горепосочените пенсии били отпуснати на обвиняемия, като общият им размер за изплащане бил 385,16 лева месечно. По този начин за времето от 11.08.2010 г. до 30.04.2012 г. подс. Ф. А. получил от ТП на НОИ - гр. Разград парична сума в размер на 9 020,20 лева, представляваща изплатени пенсии, които му били изплащани по изплащателен картон от пощенската станция в с. Богомилци, обл. Разград.

С разпореждане № Ра-320/23.04.2012 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Разград, считано от 01.05.2012 г., отпуснатите на подс. Ф.А. пенсии били спрени на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.

2. На 22.07.2011 г. подс. Ф.А. подал молба-декларация вх. № 149/22.07.2011г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги пред св. Е. А. И. - технически сътрудник социални дейности в Дирекция „Социално подпомагане” с. Самуил, обл. Разград. В същата подс. Ф. А. декларирал, че притежава експертно решение № 1330 зас. № 132 от 15.07.2010г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград и го приложил. Като се запознали със същите, служителите от отдел ХУСУ преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента на ТНР и вида и степента на увреждането/ и нормативните разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ, подс. Ф.А. има право да получи исканата месечна добавка в размер на 9.75 лева месечно. Със заповед № 149/17.08.2011 г. на Директора на ДСП - Самуил добавката бил отпусната, считано от 01.07.2011 г., а сумите били изплащани по посочена от него банкова сметка *** «Банка ДСК» клон Разград.

3. На 24.08.2011 г. подс. Ф.А. подал молба-декларация вх. № 191/24.08.2011г. за отпускане на месечни добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти пред св. Е. А. И. - технически сътрудник социални дейности в Дирекция „Социално подпомагане” с. Самуил, обл. Разград. В същата подс. Ф. А. декларирал, че притежава експертно решение № 1330 зае. № 132 от 15.09.17г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски”-гр. Разград и го приложил. Като се запознали със същите, служителите от отдел ХУСУ преценили, че с оглед съдържанието на така подаденото експертно решение /съобразно степента на ТНР и вида и степента на увреждането/ и нормативните разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ, подс. Ф. А. има право да получи исканата месечна добавка в размер на 9.75 лева месечно. Със заповед № 191/08.09.2011 г. на Директора на ДСП - Самуил добавката била отпусната, считано от 01.08.2011 г., а сумите били изплащани по посочена от него банкова сметка *** «Банка ДСК», клон Разград.

По този начин за времето от 01.07.2011 г. до 30.06.2016 г. подс. Ф. А. получил от АСП - София парична сума в общ размер на 1 160,25 лева, представляваща изплатени интеграционни добавки.

На досъдебното производство е назначена съдебно- икономическа експертиза от заключението на която е видно, че:

1.За периода от 19.05.2010г. до 30.04.2012г. подс.Ф.Н.А. е получил суми като лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, в размер на 9 020,20 лева.

2. За периода от 01.07.2011г. до 30.06.2016г. подс.Ф.Н.А. е получил суми като интеграционни добавки по реда на ППЗИХУ, в размер на 1 160,25 лева.

Общо получени суми, във връзка с използване на ЕР № 1330/132 от 15.07.2010г. - 10 180,45 лева.

В хода на досъдебното производство била назначена комплексна техническа и почеркова експертиза, от заключението на която е видно, че:

1.Саморъчните подписи за «Председател» и «Членове» в ЕР № 1330/15.07.2010г. не са изпълнени съответно от Р. Д. Д., М. К. М., В. Х. М., Б. Г. Б.

2.Отпечатъкът от печат в ЕР № 1330/15.07.201 Ог. вероятно е положен от печата на ТЕЛК при МБАЛ «Св.Иван Рилски»-гр.Разград.

3.Саморъчните подписи за «получил решението» в ЕР № 1330/15.07.20Юг. и за декларатор в молба-декларация № 149/22.07.2011г. не са изпълнени от Ф.Н.А..

4.Саморъчните подписи за «заявител» в заявления №№ МП-15565,МП-15566/11.08.20 Юг. и за декларатор в молба-декларация №191/24.08.2011г. са изпълнени от Ф.Н.А..

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, заключенията на назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства подкрепят признанията на подсъдимия, поради което и съдът намира, че обстоятелствата по обвинението са доказани.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи: С деянието си подс.Ф.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като за времето от 11.08.2010г. до 30.06.2016г., в гр.Разград и в с.Богомилци, общ.Самуил, обл.Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 1330 от 15.07.2010г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“-гр.Разград, приложен към Заявление вх.№ МП-15565/11.08.2010г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и към Заявление вх.№ МП- 15566/11.08.2010г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени чрез служител на РУСО-гр.Разград до Директора на РУСО- гр.Разград /понастоящем ТП на НОИ-гр.Разград/, приложен и към Молба- декларация вх.№ 149/22.07.2011г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и към Молба-декларация вх.№ 191/24.08.2011г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти, подадени чрез служител на ДСП- Самуил до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Самуил, е получил без правно основание чуждо движимо имущество, както следва:

Подсъдимият е използвал неистински официален документ - процесното експертно решение, представяйки го пред служители на РУ “Социално осигуряване“ и Дирекция “Социално подпомагане”. Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимия на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, добавки за социална интеграция. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимия са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс. А. е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действал е съзнателно и целенасочено. Намерението му е било да присвои съответните парични средства. Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимия и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоил. Процесното неистинско експертно решение е използвано на няколко пъти. Извършените от подсъдимия деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия Ф.А. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимият не е осъждан, характеристиката му не е лоша. Отчитат се и направените признания. Отегчаващо обстоятелство обаче е твърде продължителния период в който е продължило неправомерното поведение на подсъдимия и сравнително високия размер на присвоените суми. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на три години лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Доколкото в случая делото се провежда по реда на съкратено съдебно следствие, то на основание чл.58, ал.1 от НК така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Основателни са и предявените граждански искове и същите следва да бъдат уважени в размерите в които са предявени. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на НОИ гр. София сумата от 9020,20 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а на Агенция “Социално подпомагане” гр. София следва да бъде осъден да заплати сумата от 1160 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху уважените искове.

Съдът се произнесе и относно приложените като веществени доказателства медицински документи.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: