Мотиви към Присъда № 431/19.09.2017г., постановена по НОХД №611/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Т.К.С. *** за това, че на 29.08.2016г. в гр. Разград е намерил чужда движима вещ – портмоне на стойност 5 лв с намиращи се в него 1 бр. лична карта на стойност 18 лв, 1 бр.удостоверение за раждане на стойност 5 лв и пари на обща стойност 120 лв, всичко на обща стойност 148 лв, собственост на И.Р.И. *** и в продължения на една седмица не е съобщил на собственика за това- престъпление по чл.207, ал.1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подс.С. е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия при което той е признал фактите, изложени в обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимият лично и чрез защитника си моли за минимално наказание.

Подсъдимият Т.К.С. е роден на ***г. в гр. Т., живее в с. П. Същият е със средно образование, неженен, осъждан многократно.

Пострадалият И.И. ***. На 29.08.2016г. той пристигнал в гр. Разград, за да подаде документи за издаване на задграничен паспорт. След като приключил с този ангажимент той спрял на павилион на бул. България в гр. Разград и си купил лотариен билет. Застанал на масичката до павилиона за да провери печалбата си и оставил портмонето си на масичката. Понеже билетът му бил печеливш той решил да го замени с друг и отново застанал на гишето на павилиона. Потмонето му останало на масичката. Когато И. закупил втория билет и отново застанал до масичката видял, че портмонето му го няма. Не го намерил и на земята.

В портмонето му били личната му карта, актът му за раждане, парична сума от 120 лв, както и два броя дебитни карти.

След като установил липсата на портмонето пострадалият телефонирал в централата на „Райфайзенбанк“, за да блокират банковата му карта, но го информирали, че вече са извършени две транзакции на обща стойност 250 лв.

От прегледа на охранителната камера при банковия офис било установено, че извършител на деянието е подсъдимият Т.С..

На 29.08.2016г. подс. Т.С. бил със семейството си в гр. Разград. Той намерил портмонето на пострадалия И.. Той взел от портмонето намиращите се там пари и дебитна карта и изтегли посочените суми от банката.

На досъдебното производство е назначена видеотехническа експертиза, като същата идентифицира подсъдимия Т.К.С., като лицето заснето на записа, предоставен от „Общинска банка“ – АД.

Назначена е и оценъчна експертиза, установяваща стойността на намерените от подсъдимия вещи.

С одобрено от съда споразумение по НОХД №146/2017г. на Разградски окръжен съд подсъдимият Т.С. е признат за виновен за престъпление по чл.249, ал.1 от НК за извършените неправомерни транзакции, като му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите, разпитани на досъдебното производство, назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Всички тези доказателства категорично подкрепят признанията на подсъдимия, поради което и съдът намира, че обстоятелствата, изложени в обвинителния акт са доказани по несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Т.К.С. е осъществил състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК, тъй като на 29.08.2016г. в гр. Разград е намерил чужда движима вещ – портмоне на стойност 5 лв и пари на обща стойност 120 лв, всичко на обща стойност 125 лв, собственост на И.Р.И. *** и в продължения на една седмица не е съобщил на собственика за това. Подсъдимият е намерил чужди вещи /портмоне и съдържащи се в него пари/, но вместо да ги предаде на някое от лицата или органите изброени в закона, той е решил да ги задържи, за да се разпореди с тях и в крайна сметка точно така е постъпил. Подсъдимият е действал с пряк умисъл, съзнателно пренебрегвайки законовите си задължения. От съдържанието на осъдителния диспозитив следва да отпаднат включените в обвинението лична карта и удостоверение за раждане – същите вещи нямат имуществен характер в качеството си на официални документи. Последното не налага частично оправдаване, тъй като никой не може да бъде оправдан за факт според наложилата се практика.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът намира, че предишните осъждания на подсъдимия следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства, а като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете направеното признание. Поради това на подсъдимия следва да се определи наказание в средния законов размер, а именно глоба в размер на 200 лв. На основание чл.25, ал.1 от НК във вр. с чл.23, ал.1 от НК следва да се определи и общо наказание с осъждането му по НОХД №146/2017г. на Разградски окръжен съд в размер на по-тежкото наказание, а именно 3 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. На основание чл.23, ал.3 от НК наказанието глоба, наложено с настоящата присъда следва да се присъедини изцяло към определеното общо наказание.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: