МОТИВИ към решение № 439 постановено по АНД № 717/ 2017г. по описа на РС- Разград

Постъпило е Постановление от РП Разград, в което се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу Е.Д.А., ЕГН: **********, за това, че на 07.09.2015г. в гр.Разград е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № I- 157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда на издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина-“ Първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя: декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз“ която по силата на чл.151,ал.5 от ЗДвП „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация“ се дава пред орган на властта - Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Разград за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз.

Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание глоба.

В с.з. нарушителят А., нередовно призован не се явява. За него упълномощен защитник от ДП – адв. Р. М. – АК – Сливен, който не оспорва фактическата обстановка описана в Постановлението на РРП. Моли за минимално наказание.

За РП Разград в с.з. участва представител – Прокурор Н. Петрова, който поддържа предложението, като моли съда при определяне размера на наказанието да вземе предвид ниската степен на обществена опасност на деянието, чистото съдебно минало на обвиняемия и да определи наказание „ глоба „ към минимума.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Обв. А. ***. От 2011г. същия живее и работи в Германия, където е адресно регистриран и където пребивава и понастоящем, като се прибира за кратки периоди от време в България. За времето от 03.08.2011г. до 20.03.2016г. същия е бил адресно регистриран на различни адреси в гр. Куксхафен, където е имал обичайно пребиваване съгласно Директива 2006/126/ЕО.

На 07.09.2015г. обвиняемият А. се явил в Сектор „Пътна полиция" при ОДМВР- Разград на Гише за прием на документи за издаване на СУМПС, на което работела св. Й. А.. Пред нея обв. А. лично подал Заявление № 5264/ 07.09.2015г. за издаване на СУМПС. Съобразно изискванията на чл.14 ал.1 от Наредба 1-157/2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС и Правилника за издаване на български документи за самоличност към това заявление обв. А. приложил: Удостоверение за здравословното състояние па водач/кандидат за водач на МПС; Удостоверение за допускане до теоретичен и практически изпит за водач на МПС от категория „А"; Копие от свидетелство за основно образование и Декларация от същата дата във връзка с чл.13 т.6 от Наредба 1-157/2002 г.

Попълването и подписване на такава декларация се изисквала по силата на чл.151 ал.5 от Закон за движение по пътищата - „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в РБ, за което обстоятелство подписват декларация....”

С визираната декларация А. декларирал, че постоянния му адрес е в с. Р. и не пребивава обичайно в друга държава-членка на Европейския съюз и не притежава друго валидно СУМПС, издадено от държава-членка на Европейския съюз.

Обвиняемия попълнил тази декларация въпреки, че обичайното му пребиваване в този период не било в Р България, а в Германия.

На основание така представените документи на А. било издадено СУМПС с №282760166.

На 26.09.2016г. в ГД „Национална полиция" МВР било получено инициативно писмо от служба КВА- компетентен орган по издаване на СУМПС във ФР Германия относно издадено българско свидетелство за управление на МПС №282760166 на името на Е.Д.А.. В писмото си службата уведомявала, че по тяхна информация горепосоченото лице имало „обичайно пребиваване“ в Германия- гр. Куксхавен от 03.08.2011г., а българското СУМПС било издадено на 10.09.2015г. което е в противоречие с изискването за „обичайно пребиваване" съгласно Директива 2006/126/ЕО.

Съгласно Параграф 6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Обичайно пребиваване в Република България е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена страна членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайното пребиваване“. Посоченият текст е възприет напълно от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10.12.2006г. относно свидетелствата за управление на превозни средства, в чиито чл. 12 е дефинирано понятието „обичайно пребиваване“ по същия начин.

Видно от изпълнената молба за правна помощ от прокуратура Щаде по отношение на местопребиваването на А. - за времето от 03.08.2011г. до 20.03.2016г. същия е бил трайно адресно регистриран в гр Куксхавен, където е сменил три адреса. От 20.03.2016г. до 01.04.2016г. е бил регистриран в с. Р. и от 01.04.2016г. до 21.04.2017г. отново е бил адресно регистриран в Куксхавен.

Видно от характеристичната справка на А. същия се намира в Р. Германия за неопределен период от време.

В хода на досъдебното производство била изготвена съдебно графологическа експертиза ,според която подписа в инкриминираната декларация по чл.13т.6 от Наредба 1-157 от 2002 г. на МВР е изпълнен от А..

Обв. А. е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл.313, ал.1 от НК. На 07.09.2015г. в гр.Разград е потвърдил неистина в писмена декларация по чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № I- 157 от 01.10.2002г. на МВР за условията и реда на издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина-“ Първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя: декларация, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз“ която по силата на чл.151,ал.5 от ЗДвП „Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация“ се дава пред орган на властта - Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Разград за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - а именно, че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на Европейския съюз.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на вредните последици и е целял и искал тяхното настъпване. По този начин обв. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на цитираното по-горе престъпление. В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 64/2017г. по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК – Докладна записка, Писма, Заявление за издаване на СУМПС с вх. № 5264 - 073915/07.09.2015г., писмена Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на БЛД, показанията на св. Й. А., от заключението на вещото лице по назначената и извършена в досъдебното производство съдебно – графическа експертиза, Справка за съдимост, Характеристична справка за обвиняемия, Декларация.

С оглед предвиденото в този текст наказание, и необремененото съдебно минало на обв. А. и възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Е.Д.А., ЕГН: **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.

Съдът осъди обв. А. да заплати да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР Разград за разноски по делото сумата от 72.73 лв.

По изложените съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: