Р Е Ш Е Н И Е

Номер 271 04.10.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На дванадесети септември две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№480 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от В.Д.А. против В.Н.Д. ***, с която е предявен иск осъждането им и солидарно заплащане на сумата 3000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на получено увреждане на 31.01.2017г. Претендира и имуществени вреди в размер на 61,02лв. Сочи, че на 31.01.2017г. на път за работа минала покрай блок №4 и бл.5 в жк Орел в посока автобусната спирка. Поради непочистен тротоар се движела по пътното платно, което също не било почистено от сняг и лед. Движението било близо до тротоара, като се подхлъзнала и дясното и ходило попаднало под движещия се в непосредствена близост л.а. „Киа Пикантино“ с рег. *********, управляван от ответника В.Д., който не могъл да спре, продължил движението си и преминал със задната си лява гума през дясното и ходило. В резултат на това загубила равновесие и паднала. За случая бил съставен Констативен протокол за ПТП, в който било вписано, че взема отношение за административно-наказателна отговорност за участник №1, като предполага, че е издаден АУАН на водача Д.. След инцидента посетила кабинета на д-р Б., който я прегледал, издал болничен лист с диагноза: „други повърхностни травми на глезена и стъпалото. Предписал лечение с „Неоеделмалт“, който закупила на 01.02.2017г. При посещението при д-р Б. заплатила потребителска такса в полза на ДКЦ-1 ЕООД на 31.01.2017г. и на 08.02.2017г. На 08.02.2017г. била прегледана от д-р Д.В., за което било издадено съдебно-медицинско удостоверение №9/2017г.,, в което били пописани получените травматични увреждания. Тъй като от пътния инцидент преживяла силен стрес на 09.02.2017г. била прегледана от специалист-психиатър д-р М.Б.Предписано и било медикаментозно лечение като на два пъти закупила предписания медикамент и започнала лечение с него. В с.з. представителят на ищцата твърди, че поведението и е съобразно разпоредбата на чл.108 ал.2 т.1 от ЗДВП, като придвижването и по пътното платно се осъществявало, поради обективна невъзможност да ползва тротоара.

Ответникът В.Д. депозира отговор, счита иска за неоснователен. Твърди, че управлявал процесния ден около 07,50ч. таксиметровия автомобил, ищцата се движела по заснеженото пътно платно, като го видяла се изтеглила от пътя и влязла в снега на тротоара. Спрял автомобила, ищцата минала покрай него и продължила надолу, видял я в огледалото за обратно виждане, попитал дали е ударена имал ли нещо, тя отказала. Взел си клиентите, ищцата била на спирката на ТОТО-то. Спрял и попитал дали и има нещо, да отидат до болницата, до КАТ, тя отново отказала. Не забелязал накуцване. Около 10часа се явил в КАТ, където бил извикан, пешеходката дошла след 11ч., не куцала, дошъл полицай, който ги изслушал и съставил АУАН, че не е уведомил КАТ, не предприел мерки да запази пешеходката и минал с лявата задна гума през десния и крак.

Ответникът Община Разград оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че в изпълнение на нормативните изисквания Община Разград има задължение да поддържа и обезопасява улиците и прилежащите към тях тротоари. Твърди, че има сключен договор за възлагане на обществена поръчка с “А.С.А. България” ЕООД София за зимно почистване на улици и други места за обществено ползване на територията на гр.Разград. Твърди, че не е допринесла за причиняване на ПТП. Счита, че сочените вреди са пряка и непосредствена последица единствено от ПТП и последвалото от него падане на ищеца на уличното платно, а не от предхождащо го подхлъзване, т.к. задната лява гума на МПС е преминала през дясно ходило на пешеходеца, а не през крака на паднал пешеходец. ПТП е станало вследствие на неправилно разминаване на МПС и пешеходец. В условията на евентуалност да се намали обезщетението, поради принос по смисъла на чл.51 от ЗЗД, тъй като ищцата чрез проявена небрежност е допринесла за настъпване на пътния инцидент, вървяла по платното, а не по тротоара. Дори при наличието на сняг и лед, не следва да се движи по пътното платно, а по тротоара.

По искане на ответника Община Разград на основание чл.219 от ГПК като трето лице помагач е привлечен “А.С.А. България” ЕОО София - с ново наименование „Еф Си Си България“ ЕООД гр.София, който не е депозирал отговор

По искане на ответника В.Д. е привлечен на основание чл.219 от ГПК като трето лице помагач Лев Инс АД гр.София. В депозирания отговор, счита иска за неоснователен. Оспорва наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените от ищеца вреди, механизма на настъпилото ПТП, както и че е настъпило изобщо.При наличие на съприкосновение между автомобила и ищцата, същото е възникнало с оглед виновното и поведение на ответник Д.. Както, че изключителна вина за ПТП има ищцата, тъй като се е движела по пътното платно, при наличие на алтернатива да се движи по тротоара. Счита, че поведението на ищцата е най-малко съпричиняване, както че травмите като вид и интензитет несъответстват на посочения механизъм на твърдяното ПТП. Оспорва протокола за ПТП, тъй като удостоверителната му сила не се разпростира относно механизма на ПТП, както и съдебномедицинско удостоверение, поради липса на причинно следствена връзка.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 31.01.2017г. сутринта около 7ч. ищцата се движела по уличката покрай блок №4 и бл.5 в жк Орел в посока автобусната спирка. Поради непочистен тротоар вървяла по пътното платно, което също не било почистено от сняг и лед, пътя бил в коловози. По уличката срещу нея се движел л.а. „Киа Пикантино“ с рег. *********, управляван от ответника В.Д., ищцата застанала плътно до „бариерата от сняг“, той минал в близост до нея, тя се подхлъзнала, загубила равновесие и паднала, като автомобила преминал със задната си лява гума през дясното и ходило. Ответникът спрял и предложил помощ, но ищцата отказала. След това се придвижила до автобусната спирка, където изчакала съпруга си на когото се обадила. Ответникът Д. връщайки се спрял и отново и предложил да я откара, където иска или в болница ако има травми, но тя отвърнала, че ще дойдат да я вземат. След това заедно със съпруга си посетили личния лекар, както и лекар ортопед. Който издал болничен лист от 31.01.2017г. - в отпуск до 09.02.2017г., продължен от 10.02.2017г. до 19.02.2017г. На 08.02.2017г. посетила съдебен лекар, а на 09.02.2017г. - психолог.

По искане на ищеца са разпитани като свидетели Н.Е.Ш., Д.Г.Б. и С.М.Н.. В показанията си св. Н. сочи, че съставил констативен протокол, като нарушението било на водача на автомобила-ответника Д., че не е внимателен към уязвимите участници в движението, съставил му АУАН, наложена му била глоба, водачът нямал възражения. Посетил мястото около час след инцидента, потърпевшата била откарана в болница, получил информация о колегата си, че имала охлузвания. Когато посетили мястото, дирите/коловози били от автомобили, било на път - двупосочен между 4 и 5 блок в жк Орел, имало сняг, който не бил почистен и пътят бил заледен. Снежната покривка била около 15см. на пътното платно. От едната страна имало тротоар, който също не бил почистен от снега, нямало място за минаване. Хората не вървели по тротоара, а по коловозите. Пешеходката се движела в дясната страна на пътното платно по посока на движението.

Св.Ш., съпруг на ищцата сочи, че на 31.01.2017г. му се обадила около 7,50ч., казала, че претърпяла инцидент и се намира на централната спирка в жк Орел. Отишъл там и тя му обяснила, че инцидента бил с таксиметров автомобил. Взел я с автомобила и отишли при личния лекар, а от там при ортопед. Видимо по десни глезен имало наранявания, зачервявания, оплаквала се, че я боли кракът. Към края на деня се оплакала от силна болка, която продължила 3-4 дни. След инцидента станала изнервена, първите дни била асоциална, контактувала с него и приятелката си Д.Б.. Имала изключително неспокоен сън, което продължила до началото на месец април, споделяла му, че преживява инцидента отново. Била на преглед при лека психиатър, имала изписани медикаменти и ги ползвала. Тревожното и състояние продължило до 01.04. след което започнало да отшумява. И до днес избягвала да шофира, както улици с много хора и на него правела забележки, когато шофирал. Посетил мястото на инцидента на следващия ден, тротоара бил затрупан със сняг и лед, пътят бил заледен на коловози, имал нещо като улей от леда. Дебелината на снежната покривка на тротоара била около половин метър. Ищцата му разказала, че автомобила се движел нагоре, не е имал намерение да спре, защото няма да може да потегли, тя се изтеглила встрани от заледения участък, той минал на сантиметри от нея, тя паднала и автомобила минал през крака и. Водачът спрял и я попитал какво става, дали желае помощ, да я закара до някъде. Тя му отказала и се придвижила до спирката, която е на около 30м. Когато таксиметровия автомобил слизал надолу с клиенти я попитал дали желае да я закара някъде, но тя отново отказала.

Св.Б., сочи, че на 31.01.2017г. вечерта и се обадила ищцата, била доста притеснена и споделила за инцидента. Казала, че е уплашена, има силни болки и не се чувства добре. Посетила я след работа, тя била седнала с вдигнат крак, за да не оттича. Имала охлузвания по тялото. Седмица след това отново се видели, ищцата била притеснена, още продължавала да изживява инцидента. Била в болнични около 20 дни.

Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни незаинтересовани, а показанията на св.Ш. при хипотезата на чл.172 от ГПК, същите се подкрепят от заключенията на вещите лица по изготвените съдебно медицинска и психологична експертизи, писмените доказателства.

Според заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидента пострадалата е получила: Контузия на дясна раменна става-спонтанна и палпаторна болка; контузия на гръдния кош в дясна гръдна половина-палпаторна болка; контузия на десния крак – кръвонасядания в под средата на капачката на коляното в долната трета на вътрешностранична повърхност на дясната подбедрица и във вътрешната половина на гърба на ходилото на десния крак, спонтанна, палпаторна болка и ограничаване на обема на движение по осите на дясна глезенна става. Травмата в дясната половина на тялото и дясната подбедрица добре отговаря да е получена при приземяване на терена след падането, а уврежданията по вътрешностранична повърхност на долна трета на подбедрицата и вътрешната половина на гърба на ходилото, може да се дължат на притискане от автомобилна гума. Кръвонасяданията търпят пълно обратно развитие за срок до 2 седмици. Възстановяването на функцията на дясната глезенна става-до 3 седмици.

Според заключението на изготвената автотехническа експертиза основната причина за настъпване на ПТП е че пешеходката А. се е движела по уличното платно, вместо по прилежащия тротоар, като по този начин е създала опасност за движението на МПС в условията на усложнена пътна обстановка. От своя страна водачът Д. също е имал възможност своевременно да възприеме движещата се по уличното платно срещу него пешеходка и е следвало да осигури безопасна напречна дистанция при разминаването им. При необходимост същият е следвало да спре и да изчака разминаването с пешеходката.

Според заключението на назначената психологичната експертиза, ищцата е преживяла психотравмено събитие на 31.01.2017г. Преживяването е с дълъг период на възстановяване, с много високи стойности на преживян страх, усещане за край, нещо застрашаващо живота и здравето на потърпевшия. Въпреки, че са изминали повече от 6 месеца, през които са се случили и две приятния събития/сватба и нова работа/, има тежка депресия на преживяване на страх към връщане на събитието. Симптомите очертават данни за ПТСР/посттравматично стресово разстройство/. Когнитивните процеси са възстановени, а емоционалните индикатори отчитат силно чувство за несигурност и безпомощност, което завишава тревожността, повишена е склонността да се страхува. Неустойчивото и състояние и раздразнителност са в отговор на ситуацията, която нарушава спокойствието и и затруднява контактите и.

По делото са приложени констативен протокол за ПТП от 31.01.2017г., НП, АУАН, обяснения от ищцата и ответника Д., съдебномедицинско удостоверение, медицински документи, полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, договор за възлагане на обществена поръчка с приложения, оперативен план за действие при зимни условия, месечни обобщения на снежната покривка.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Исковете за заплащане на имуществени и неимуществени вреди са частично основателни. По отношение на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Д. по смисъла на чл.45 от ЗЗД, намира, че е налице причинена вреда изразяваща се в установените от вещото лице телесни увреждания получени от ищцата, вследствие на преминалата гума на автомобила управляван от ответника, през външната долната част на подбедрицата на десния крак. Ответникът Д. не се е движел в най-дясната част на платното за движение, в който случай не би имал съприкосновение с пешеходката, а се движел в коловоз оставен от дирите на преминали през покритото със сняг платно. Към този момент ответникът е имал валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с третото подпомагащо лице ЗК „Лев Инс“ АД полица № BG/22/116000655296. Управляваното от него МПС л.а Киа с рег. ********* се е движело по този начин, тъй като втория ответник - Община Разград, не е изпълнил задължението си по поддържане на уличната инфраструктура, обезопасяването на уличната мрежа и привеждането на улиците в състояние, годно за нормалното им ползване от гражданите. Необезопасяването им, представлява бездействие от страна на задължените лица. Отговорността на Община Разград по своята правна същност има обезпечително-гаранционна функция, като тя настъпва след като натовареното от него лице при или по повод изпълнение на възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия, както и при наличие на причинна връзка между тях. Съдът намира, че в случая са налице посочените изисквания на закона за ангажиране отговорността и на Общината, за причинени на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания. Вината в случая се предполага до доказване на противното съгласно чл.45 ал.2 от ЗЗД. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че процесния ден това не е било сторено. Тротоарът и пътното платно на мястото на инцидента са били покрити със сняг, снежната покривка е била около 20см., видно и от приложеното месечно обобщение на снежната покривка за процесния ден. Поради което на уличното платно се били образували коловози от преминалите автомобили. Тротоарът не се използвал от пешеходците, същите се движели по коловозите на уличното платно, видно от показанията на свидетелите Н. и Ш.. Действително по делото са приложени доказателства за възлагане от страна на ответника на “А.С.А. България” ЕООД София зимното почистване на улици и други места на територията на града, както и оперативен план за действие при зимни условия, списък на техниката, както и на уличните платна,тротоари, площади, паркинги и други места за обществено ползване с режим на почистване/интензивен и екстензивен/. Улицата е подлежала на интензивно почистване според приложение №4, тъй като е част от уличната мрежа в гр.Разград. Безспорно е установено, че на процесната улица и по прилежащия тротоар, снегът не е бил почистен, имало е заледяване, което в съвкупност е причина ищцата да се движи по платното, а не по тротоара. Очевидно, че дружеството–помагач Еф Си Си България ЕООД, не е изпълнило качествено задълженията си за зимно почистване на общинската пътна мрежа. В случая се касае за съпричиняване на вредите в резултат на взаимосвързани, но независими едно от друго противоправни действия на различни субекти – водачът на автомобила В.Д. ***, а при съпричиняване отговорността е солидарна съгласно чл.53 от ЗЗД независимо, че се ангажира личната отговорност на един от деликвентите и гаранционно-обезпечителната на другия/В т.см. Р-е №295/26.05.2009г. гр.д. №1346/08г. II г.о. ВКС/.

Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост, като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, вредоносните последици, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение. А също така личността на пострадалата и евентуалните прогнози за професионалното и развитие. Установено е, че в резултат на травмата ищцата е търпяла силни болки след инцидента, за което сочат свидетелите Ш. и Б.. Предвид продължителността на периода на възстановяване, също така полученото в резултат на инцидента посттравматично стресово разстройство, изминалия период повече от 6 месеца, наличието на тежка депресия на преживяване на страх към връщане на събитието, справедливо обезщетение за овъзмездяване на вредите по смисъла на чл.52 от ЗЗД, предвид и задължителната съдебна практика – ППВС №4 от 23.12.1968г. според настоящия състав е в размер на 2000лв. До първоначално предявения размер следва да се отхвърли, тъй като претенцията се явява несъразмерна с доказаните вреди. Съдът намира, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което следва да бъде намалено обезщетението, в какъвто смисъл е възражението на ответниците и третото лице. Принос по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за деликта и за вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, т.е. причинна връзка между неговите действия или бездействия и вредоносния резултат. По делото се установява безспорно, че ищцата се е движела по пътното платно и то в неговата дясна част/по посока на движението на ППС/. Наличието на непочистена снежна покривка с установената дебелина, не прави използването на съществуващия на мястото на инцидента тротоар, обективно невъзможно по смисъла на чл.108 ал.2 т.1 от ЗДВП, а само силно затруднява придвижването на пешеходците по него, поради което последното не е основание за движението им на пътното платно. В този смисъл е задължителната практика на ВКС – Решение №118/27.06.2014г. по т.д.№3871/13г. I т.о. ВКС. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата на ЗДВП, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки отделен случай преценка за реалния принос и за разпределението на отговорността за причиняването на деликта. В случая нарушението от ищцата на правила на чл.108 ал.1 от ЗДВП следва да се съпостави с нарушението на ответника Д., а именно чл.5 ал.2 т.1 от ЗДВП отразено в АУАН. Съдът намира, че освен отразеното в АУАН нарушение, ответникът Д. е нарушил и разпоредбата на чл.15 ал.1 от ЗДВП, според която водачите на ППС са длъжни да се движат в най дясната част на платното за движение. От гласните доказателства и схема на ПТП в констативен протокол за ПТП се установява, че същият не е сторил това, а се е движел в средата, или по близо до лявата част на платното, тъй като пътното платно не е било почистено от сняг и на това място е имало коловози, които явно са били по-удобни за движението. При движение в най-дясната част, е било възможно да не засегне ищцата, която се е движела по-близо до другия край на пътното платно. Независимо от усложнената пътната обстановка, наличния сняг и лед, същият е нарушил посочената разпоредба от ЗДВП, което е довело до ПТП и причинените в резултат на същото травматични увреждания на ищцата, установени от медицинската експертиза. Съпоставяйки поведението на участниците в движението с оглед установените от ЗДВП правила, посочени по-горе, приноса на ищцата за настъпване на вредоносния резултат според настоящия състав е 10%, поради което и на основание чл.52 ал.2 от ЗЗД определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали, т.е. на ищеца се следва такова в размер на 1800лв.

По отношение на претенцията за имуществени вреди в размер на 61,02лв. включваща стойност на заплатени медикаменти, потребителски такси и такси за освидетелстване, съдът намира за доказана в размер на 5,80лв. – заплатена на два пъти потребителска такса за преглед при ортопед д-р Б./л.19/, като за горницата този иск следва да се отхвърли. От приложените фискални бонове за закупени лекарства на стойност 20,77лв./л.18/ и 9,45лв./л.16/, не се установява какъв е техния вид, нито дали същите са били от изписаните на ищцата, във връзка с лечение на претърпените увреждания.

Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на деликта-31.01.2017г., както и поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски съразмерно уважената част от иска. Поради което ответниците следва да заплатят сума в размер на 579 лв.

На основание чл.78 ал.3 ответниците имат право на разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Поради което ищцата дължи за разноски на ответника В.Н.Д. сума в размер на 184 лв., а на Община Разград 82лв./от определеното от съда в размер на 200лв. съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК вр с чл.25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ./

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК***** и В.Н.Д., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В.Д.А., ЕГН**********, адрес *** сумата 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ за причинени неимуществени вреди в резултат на получено увреждане на 31.01.2017г., ведно със законната лихва от 31.01.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърля иска до първоначално предявения размер от 3000лв.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК***** и В.Н.Д., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на В.Д.А., ЕГН**********, адрес *** сумата 5,80лв./пет лева и осемдесет стотинки/ представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 31.01.2017г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска до първоначално предявения размер.

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК***** и В.Н.Д., ЕГН**********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Д.А., ЕГН**********, адрес *** сумата 579лв./петстотин седемдесет и девет лева/ за разноски

ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.Д., ЕГН**********, адрес *** сумата 184лв./сто осемдесет и четири лева/ за разноски

ОСЪЖДА В.Д.А., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Община Разград, ЕИК***** сумата 82лв./осемдесет и два лева/ за разноски

Решението е постановено при участието на “Еф Си СИ България” ЕООД, ЕИК 831578348, адрес гр.София, ул. Н. Хайтов №3А ет.2, като трето лице помагач на страната на ответника Община Разград и ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК121130788 седалище гр.София, бул. „Черни връх“ №51Д, като трето лица помагач на страната на ответника В.Н.Д., ЕГН**********.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: