Р Е Ш Е Н И Е

№287/27.10.2017г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на осемнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Живка Ранкова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 585 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

            Искът е за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен и е предявен на основание чл.19 ал.3 от ЗЗД.

            Ищцата, моли съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен сключения между нея и ответника на 10.09.2013г. в гр.Разград предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в ж.к.”Орел” на гр.Разград. Претендира и направените по делото разноски.

            Ответникът оспорва иска, настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски. Твърди, че: с нотариално заверена декларация от 23.12.2016г. е оттеглил даденото на 04.08.2011г. на ищцата пълномощно да се разпорежда с имота както намери за добре и при сключване на предварителния договор тя е действала без представителна власт; че предварителния договор е антидатиран и е нищожен, тъй като е сключен при липса на съгласие на представлявания-чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД. В условията на евентуалност, твърди че договора е нищожен и противоречащ на добрите нрави и морала, че ищцата е договаряла сама със себе си във вреда на представлявания-чл.40 от ЗЗД. Заявява още, че иска е неоснователен поради липса на плащане на уговорената цена, че никога не е получавал сума от 4 700 лева и прави искане за разваля на договора.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Страните по делото са баба и внук. Видно от представения по гр.д.№1932/2016г. по описа на РРС нотариален акт №85 т.ІІ рег.№4550 дело №224 от 2011г. на нотариус В.Тодорова на 04.08.2011г. ищцата е продала на ответника собствения си недвижим имот, а именно: жилище-апартамент №24 с идентификатор №61710.504.9.1.63 с адмистративен адрес: гр.Р със застроена площ от 75,37 кв.метра, състоящо се от дневна, спалня, столова с кухненски бокс и сервизни помещения, ведно с прилежащо избено помещение №1, като си е запазила правото безвъзмездно да живее в имота и да го ползва до края на живота си. На същата дата-04.08.2011г. купувачът, настоящия ответник, е упълномощил ищцата да „продава имота при цени и условия каквито намери за добре, дарява, да заменя и разпорежда както намери за добре, включително да договаря сам със себе си”-л.7 от посоченото гр.д. на РРС, приобщено към настоящото дело.

            На 10.09.2013г. ищцата, действайки като пълномощник на ответника сключва процесния предварителен договор, съгласно който ответника продава имота на ищцата за сумата от 4 700 лева и поема обещание да оформят сделката с нотариален акт в срок до 01.10.2013г. В договора е отбелязано, че продажната цена от 4 700 лева е платена на ответника изцяло преди подписването му.

            Видно от представените: у-ние от Банка ДСК и платежно нареждане-л.38 и л.39 от делото на 14.02.2012г. ищцата е привела по сметка на ответника сумата от 4100 евро с левова равностойност от 8 027,80 лева.

            Анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели, става ясно какви са били отношенията между страните във връзка с жилището, предмет на предварителния договор за покупко-продажба. Ответникът е внук на ищцата, чийто баща е починал в Испания. След смъртта на сина си ищцата е хранела надежда, че внукът й К. ще остане в гр.Разград, да живее при нея и да я гледа на старини. Според св.А.Е. това я мотивирало през 2011г. да прехвърли жилището си на ответника, но той се установява да живее в Германия при майка си и през последните години се е връщал в гр.Разград инцидентно, като винаги е искал пари от баба си „назаем”. Ищцата продала нивите и златните си пръстени за да му дава и изпраща пари. От своя страна, ответникът през периода 24.09.2011г. до 12.10.2016г. е изпращал на баба си по 50 евро месечно-това е видно и от представеното извлечение от банкова сметка ***-л.28-л.30 от делото. През лятото на 2013г., според св.П.П. през лятото на 2014г., ответникът завръщайки се в страната решил да продаде процесното жилище, обяснявайки, че иска да купи друго за баба си в центъра. Посоченият свидетел в показанията си ,обаче, заявява, че като кандидат-купувач при огледа на жилището „бабата се възмути, че води купувач, възникна спор, разбрах, че жената не е съгласна да се продава жилището. Споделя още ”с учудване разбрах, че М. има пълномощно да продава жилището”, и че „К. не ми е казвал, че баба му ще продължи да живее в имота”. Показанията на св.П.се подкрепят и от представените по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с дата 07.08.2013г. и Анекс към него от 03.10.2013г.-л.32-л.34 от делото.

            Видно от материалите по гр.д.№1932/2016г.по описа на РРС на 04.10.2016г. ищцата е депозирала искова молба срещу ответника по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен. С молба от 01.12.2016г. оттегля иска си и производството по посоченото гр.дело е прекратено.

            В съдебно заседание, състояло се на 03.07.2017г. повереника на ищцата представи договор за спогодба с дата 21.11.2016г.-л.37 от делото, съгласно който ответникът се е задължил в срок до 31.12.2016г. да прехвърли по нотариален ред собствеността на процесното жилище. Договорът за спогодба не е оспорен от ответника, напротив, в писмените бележки депозирани от повереника му по делото-л.51 подробно се описва начинът на подписването му. Процесуалният представител на ответника представя още и декларация-л.31 от делото, заверена в консулска служба в гр.Мюнхен, Германия с дата 23.12.2016г., с която ответникът на основание чл.38 ал.2 от ЗЗД оттегля пълномощното което е дал на ищцата с рег.№4554, издадено на 04.08.2011г. По делото не се посочиха и събраха доказателства, че оттеглянето на пълномощното е стигнало до знанието на ищцата или нотариуса, чието доказване е в тежест на ответника.

            Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е основателен и доказан. Процесният предваритилен договор съдържа всички елементи на окончателния договор: съгласие за прехвърляне, определяне на предмета и цената. Ответникът-продавач е собственик на посочения в договора недвижим имот, получил е договорената за него цена, но не е изпълнил даденото обещание да прехвърли собствеността му. Затова договора следва да се обяви за окончателен. Нито едно възражение на ответника в писмения му отговор не се доказа. Към момента на сключване на процесния предварителен договор-10.09.2013г. ищцата е разполагала с пълномощно да се разпорежда със жилището, предмет на предварителния договор, с дадено от представлявания съгласие да договаря включително и сама със себе си. В случая, по-късното оттегляне на пълномощното на 23.12.2016г. е ирелевантно за предмета на спора. Към момента на сключване на предварителния договор ищцата е имала нужната представителна власт и неоснователно се възразява, че договора е нищожен поради липса на съгласие на представлявания-чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД. Доказателства, че договора е антидатиран, така както твърди ответника , не се посочиха и не се събраха. Напротив, налагащия се извод е, че договора е сключен след като ищцата осъзнава, че внукът й има намерение да продаде жилището и че той няма намерение да живее при нея в гр.Разград.

Неоснователно се твърди още , че договорът противоречи на добрите нрави и морала, не само поради липса на доказателства за това, но сравнявайки хронологически подробно посочените в обстоятелствената част дати, по-скоро укоримо е поведението на ответника наподобаващо протакане и шиканиране, вместо това на ищцата.

            Съгласно чл.364 ал.1 от ГПК ищцата следва по понесе разноските по прехвърляне на собствеността, като до плащането им имота следва да бъде възбранен. Данъчната оценка на имота е в размер на 11 798 лева, дължимата местна такса е в размер на 283,15 лева, а нотариалната такса дължима на РРС е в размер на 174,88 лева.

            Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъдат осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1 071,92 лева.

            По изложените съображения съдът

 

                                                        Р  Е  Ш  И  :

 

            ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.09.2013г., с който К.Б.П. с ЕГН-********** *** продават на М.Б.Й. с ЕГН-********** *** следния недвижим имот:

            САМОСТОЯТЕЛЕН ОБКТ В СГРАДА- жилище №24 с идентификатор №61710.504.9.1.63 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Разград с административен адрес:гр.Р със застроена площ от 75,73 кв.метра състоящо се от дневна, спалня, столова с кухненски бокс и сервизни помещения при съседи в сградата: на същия етаж №61710.504.9.1.62; под обекта №61710.504.9.1.60, над обекта-няма, ведно с прилежащото избено помещение №1 с полезна площ от 2,00 кв.метра при граници: от ляво-външна стена, от дясно-стена и коридор от горе-първи жилищен етаж, както и 4,03% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,за сумата 4 700 лева/четири хиляди и седемстотин лева/ изплатена на продавача изцяло.

            ОСЪЖДА М.Б.Й. с ЕГН-********** *** да заплати на община Разград -283,15 лева местна такса, на РРС-174,88 лева нотариална такса и такса за вписване в размер изчислен към датата на вписване на решението.

            НАРЕЖДА да се впише ВЪЗБРАНА върху горния недвижим имот за сумата 458,03 лева.

            ОСЪЖДА К.Б.П. с ЕГН-********** *** да заплати на М.Б.Й. с ЕГН-********** *** разноски по делото в размер на 1 071,92 лева/ хиляди и седемдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/.

            Препис от решението да се издаде на ищцата, след като представи доказателства, че е заплатила разноските по прехвърлянето и данъчните и публични задължения на праводателите й към държавата и общината.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: