Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 314, 26.10.2017 г., град Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и
девети септември две хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
като разгледа
докладваното от председателя
гр.дело № 611 по
описа за 2017 г.
Производството
е по реда на чл.409 ал.5 ГПК.
Депозирана
е искова молба от УниКредит Булбанк АД, с която моли
съда да осъди длъжника И.Г.Н. да му заплати сумата 10146.37лв. главница, сумата
1974.64лв. просрочени лихви, сумата 294.59лв. деловодни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане. Твърди, че между страните е имало сключен договор за
ипотечен кредит на граждани № 837, като ищецът се явява правоприемник на ТБ“ейч ви банк Биохим“АД. На
05.10.06 г. е поискала издаването на изпълнителен лист на осн.
Чл.237 б.“в“ ГПК/отм./, като на 12.10.06 г. съдът е издал изпълнителен лист за претендираните суми: 12000 лв
главница, 1931.24 лв. просрочени лихви, 19.70 лв. лихви върху просрочена
главница, 279.02 лв. разноски. Ищецът твърди, че е получил изпълнителният иск,
но с оглед настъпилите промени в банката, откриването и закриването на офиси,
изпълнителният лист е бил изгубен. Ищецът твърди, че е претендирал за
издаването на дубликат от изгубения изп. лист, но с
решение № 7361/26.10.2016 г. ШРС е
отхвърлил молбата му, тъй като липсва актът, въз основа на който е издаден изп. лист, както и официален документ, посредством който да
се възстанови неговото съдържание. След издаването на изп.
лист ответника е внасял доброволно суми до 27.04.15 г.. доброволните плащания
след датата на издаване на изп. лист са довели до
промяна в размера на дължимите суми за главница, лихви и разноски. Представя
копие от договор за ипотечен кредит, копие от изпълнителен лист, съдебни
решения, молба за издаване на изп.лист. Има искане за
назначаване на ССЕ.
Ответникът И.Г.Н. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК.
Назначеният му особен представител счита иска за допустим, но неоснователен тъй
като вземането на ищеца е погасено по давност, настъпила след издаването на изп.лист. В с.з. по същество изтъква доводи за
основателността на иска.
Съдът
намира за установено от фактическа страна, следното: На 05.10.2006г. ищеца /с
предишно наименование Търговска банка Биохим АД, а след това БТ Ейч Ви Би банк Биохим АД вляла се
в Булбанк АД, чието наименование е променено на УниКредит
Булбанк АД/ е депозирал молба за издаване на изпълнителен лист срещу отв. И.Г.Н. на основание чл.237 б.В/отм./ на 12.10.06 г.
Районен съд-Шумен е издал изпълнителен лист № 4717/17.10.06 г. срещу ответника
за сумата от 12000 лв. просрочена главница, 1931.24лв.—просрочени лихви,
19.70лв. лихви върху просрочена главница, законната лихва върху главницата,
считано от 16.09.06г. до окончателното й изплащане и 279.02лв. деловодни
разноски. Изп.лист е получен от банката, но с оглед
организационните промени в банката оригиналът на изпълнителния лист е бил
изгубен. Този факт възпрепятствал ищеца да образува изпълнително производство.
Ищецът е инициирал производство по чл.409 ал.1 ГПК за издаване на дубликат от изп.лист, като съдът е отхвърлил молбата му с влязло в сила
решение №731/26.10.16г. по гр.д.№2871/16г. с мотива, че липсва актът, въз
основа на който е издаден първообразния изпълнителен лист, както и официален
документ, посредством който да се
възстанови неговото съдържание. Ответникът е извършил последно плащане на 27.04.2015г. като е внесъл на каса сумата
от 400лв./ по двеста лева за всеки един от заемите си/. По делото е назначена
счетоводна експертиза, според заключението на която размерът на дълга на
ответника към датата на издаването на изпълнителния лист-12.10.06г. е бил
12000лв. главница, 1950.94лв. просрочена лихва и 279.02лв. деловодни разноски.
Размерът на дълга към момента на предявяването на иска е 10146.37лв. главница,
1974.64лв. просрочена лихва и 294.59лв. деловодни разноски.
Така установената фактическа
обстановка, мотивира съда за следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.409 ал.5 ГПК, ако
първообразът на изпълнителния лист бъде унищожен, изгубен и няма
възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални докуманти следва да се предяви осъдителен иск. В това
производство за да уважи иска ищецът следва да установи,
че е бил издаден изпълнителен лист, че актът
въз основа на който е бил
издаден, вече не съществува
и не
може да бъде
възстановен, и че първообразът на изпълнителния лист е бил унищожен/изгубен. В това производство законодателят е предоставил възможност на длъжника да
направи и възражения не само липса
на горепосочените предпоставки, но и такива за погасяване
на дълга въз основа на
обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. Тези възражения
са допълнителен елемент от фактическия
състав на чл.409
ГПК, който не е задължителен, но длъжникът може да ги въведе
като предмет на делото. В случая ищецът доказва всички факти, за които носи доказателствената тежест, но въпреки това искът му се явява
неоснователен с оглед направеното от процесуалния представител на ответника в
писмения отговор за изтекла в негова полза погасителна давност. Това възражение
в отговора на исковата молба следва да бъде обсъдено от съда, независимо от последващите доводи на особения представител. Установено е
по делото, че ищецът се е снабдил с изпълнителен лист на 12.10.06г., като до
2016г. не е предприемал никакви действия по принудително събиране на вземането
си.Това е период от 10 години, през който безспорно е изтекла общата петгодишна
погасителна давност за вземането за главницата и разноските и тригодишната
давност за лихвите. Извършеното от ответника частично плащане на 27.04.2015г.
не прекъсва давността, тъй като частичните плащания на дълга спрямо
непогасената му част не представляват признание с последиците на чл.116 б.“а“
ЗЗД, нито се явяват признание за възникването на задължението или за произхода
му. В този смисъл трайната съдебна практика по чл.290 ГПК /решение
№87/24.07.2015г ВКС по т.д.№1171/14г. Iт.о., вкл. цитираните в него/.
Предвид на това претенцията на ищеца
следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от УниКредит Булбанк АД против И.Г.Н. иск
по чл.409 ал.5 ГПК да му заплати сумата 10146.37лв. главница, сумата 1974.64лв.
просрочени лихви, сумата 294.59лв. деловодни разноски, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: