Р Е Ш Е Н И Е

Номер 332 26.10.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На десети октомври две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №797 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Теленор България” ЕАД против Р.В.Х., с която са предявени обективно съединени искове за установяване, че ответникът дължи сумата 1960 лв. за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, в това число дължими лизингови вноски въз основа на сключени за абонатен номер №** договори за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва, както за осъждането на ответника да заплати сума в размер на 694,56лв. - начислена договорна неустойка,иска и разноските по делото. Сочи се, че е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сума в размер на 2654,56лв. по гр.д.№2458/16г. на РРС, от която ответникът дължи сума в размер на 1960лв., като частта до пълния размер на претенцията, представлява начислена договорна неустойка в размер на 694,56лв. Между страните са сключени договори за мобилни услуги: за мобилен №** и за мобилен №*** от 10.05.2014г., по който ответникът е взел мобилно устройство, като се задължил да заплати цената на последното на 23 месечни вноски в размер на 49,50лв. всяка. Договор за мобилни услуги от 08.05.2014г. за мобилен №**, във връзка с който ответникът е взел мобилно устройство, като се задължил да заплати цената му посредством 23 месечни вноски в размер на 39,90лв. всяка. Страните подписали и Сертификат за пакетни услуги от 10.05.2014г., с който ползваните от абоната абонаментни програми са обединени в пакетна услуга, за която се ползва пакетна отстъпка за ползваните услуги по посочените абонаментни програми. В т.3.1 от подписания Сертификат за пакетни услуги посочено, че договорните условия влизат в сила от 10.05.2016г. За потребените мобилни услуги по клиентски №003557003 са издадени фактури: №7211615144/15.07.2014г. за сумата 303,35лв. платима до 30.07.2014г.; фактура №7212842484/15.08.2014г. в размер на 398,12лв. платима до 30.08.2014г.; фактура №7214334290/15.09.2014г. в размер на 271,40лв. платима до 30.09.2014г.; фактура №7215699393/15.10.2014г. в размер на 2664,56лв., от които 694,56лв. начислена договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги и 1698,60лв. дължими лизингови вноски. Поради незаплащането на стойността на потребените услуги, на осн. чл.75 вр. с чл.19б от ОУ, ищецът е прекратил едностранно сключените договори, което обусловило правото на ищеца да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно клаузата за неустойка, съдържаща се във всеки договор, както и в т.2.3 от подписания Сертификат за пакетни услуги. Освен това поради прекратяване на договорите за мобилни услуги, приложените към договорите за мобилен номер ** и ** т.12 ал.2 от ОУ, дължимите месечни вноски за предоставените устройства са обявени за предсрочно изискуеми.

Ответникът депозира отговор, намира исковете за неоснователни. Счита, че договорите са нищожни поради противоречие със закона, правилата на добрите нрави. В условията на евентуалност за унищожаемост като сключени при измама , изходяща от трети лица-К. и А., за което на производство пред РРП Разград е преписка вх.№1700/2014г. и ДП №330 ЗМ-354/2015г. по описа на ОД на МВР Разград, по което се води разследване за извършени инкриминирани деяния на посочените лица. Спрямо него и В. М. М. и познатите им М. и Й. Твърди, че сключването на процесните договори,било извършено от него с активното участие на К. и А., които го убеждавали, че им прави услуга и че няма ангажимент към ищеца, тъй като ще поемат изплащането на получените телефони, както и месечните сметки. В с.з. процесуалният представител уточнява, че възражението за нищожност на процесните договори и сертификат е съобразно чл.4 ал.1 от ЗЗП и чл.5 от ЗЗП, а клаузата за неустойка, поради противоречие с разпоредбата на чл.143 от ЗЗП.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните са сключени договори за мобилни услуги: от 10.05.2014г. за мобилен номер ** и ***, във връзка с който ответникът е взел мобилно устройство марка Samsung – модел Galaхy S5 Black, като се задължил да заплати цената на последното на 23 месечни вноски в размер на 49,50лв; Договор от 19.10.2012г. за мобилен номер ** за срок от 24 месеца; от 08.05.2014г. за мобилен номер ** във връзка с който е взел мобилно устройство марка Samsung модел Galaхy Black Еditinon, като се задължил да заплати цената на последното посредством 23 месени вноски в размер на 39,90лв.. Страните подписали и Сертификат за пакетни услуги от 10.05.2014г., в сила от същата дата с продължителност до 10.05.2016г. с който ползваните абонаментни програми са обединени в пакетна услуга, за която се прилага пакетна отстъпка за ползваните услуги. За потребените от абоната-ответник мобилни услуги, били издадени съответните фактури за периоди на потребление: 15.06.2014г.-14.07.2014г., 15.07.2014г.-14.08.2014г., 15.08.2014г.-14.09.2014г. и от 15.09.2014г. до 14.10.2015г. Съгласно договорките между страните плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. При неспазване, се дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. Съгласно т.3.3 от Сертификат за пакетни услуги от 10.05.2014г. в случай на неспазване на срока по т.3.1 от страна на потребителя, в това число при прекратяване на договор по вина на потребителя, същият дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаментни за всеки номер, по отношение на който е налице неизпълнение поотделно дължими до края на срока по 3.1, /т.е. до 10.05.2016г./, както и стандартните месечни абонаменти на допълнителните пакети активирани за този номер. Поради неплащане на задълженията, ищецът е прекратил едностранно сключените договори с ответника. Освен това при прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставените услуги, на основание т.12 ал.2 от Общите условия, приложени към договорите за мобилен номер ** както и **, дължимите месечни вноски за предоставените на абоната устройства посочени по-горе, са обявени за предсрочно изискуеми.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2458/2016 г. на РРС е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 2654,56лв. главница, сумата 555,65 лв. лихва за периода от 31.10.2014г. до 21.11.2016г.

Според представеното по делото заключение на вещото лице изготвило съдебно-счетоводна експертиза, дължимите суми за потребени мобилни услуги за период от 15.06.2014г. до 14.10.2014г. са следните: тел №** - 108,41лв., №** – 181,49лв., №** – 207,49лв., №** – 14,05лв., или в общ размер на 511,40лв. Плащания в процесния период - 250лв., като дължими суми за мобилни услуги към 08.09.2917г. в размер на 261,40лв. Размерът на предсрочно изискуемите лизингови вноски за двете мобилни устройства – 1698,60лв. Размерът на дължимата неустойка е 694,56лв., или общото задължение е в размер на 2654,56лв. Съдът намира заключението на вещото лице за обективно пълно, компетентно, неоспорено от страните, поради което го кредитира.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят следва да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение/в случая заявителят е предявил установителен иска за 1960лв. - част от присъдената в заповедта сума/. Между страните по делото са сключени посочените по-горе договори, за което не се спори. Във всеки от процесните договори е упоменато, че ответникът е получил екземпляр от Общи условия, а подписите на същите, както на лизингови договори, не са оспорени от него. Във всеки от договорите е посочена цената, която се дължи месечно за ползване на услугата, за какъв срок ще бъде предоставяна, предпочетен мобилен номер, абонаментна програма и цена. Включена е клауза и за отговорност на абоната, в случай на предсрочно прекратяване ползването на услугите за предпочетен номера, се дължи неустойка в размер на оставащите дължими до изтичане на уговорения срок месечни абонаментни такси. Потребителят се задължава да заплаща стойността на услугите в 18 дневен срок от датата на издаване на фактурата – т.26,27 от ОУ, заплащането се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно, като неполучаването им, не освобождава от задължението за плащане. Ищецът е прекратил едностранно договора на основание чл.75 вр. с т.19б от ОУ, поради неплащане на дължимите суми, за което сочи и приложената фактура №7215699393/15.10.2014г. относно пълния размер на задължението на ответника. В случая не са заплатени потребени услуги на стойност посочена от вещото лице, а именно 261,40лв., лизингови вноски в размер на 1698,60лв., или общо1960лв. Поради което съдът намира, че претенцията по чл.422 от ГПК за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, в това число дължими лизингови вноски е доказана.

Безспорно се установи, че дължимата неустойка съгласно т.3.3 от Сертификат от 10.05.2014г. изчислена от вещото лице, изчислена съгласно дължими до края на срока месечни абонаментни такси е в размер на 694,54лв. Поради което осъдителната претенция на ищеца по чл.92 ал.1 от ЗЗД за заплащането и е основателна.

По отношение възражението на ищеца за нищожност на договора, поради неспазване на чл.4 ал.1 от ЗЗП, чл.5 от ЗЗП, както и на чл.143 от ЗЗП - относно клаузата за неустойка, намира следното: Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Следователна, за да бъде нищожна една клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: да бъде неравноправна, същата да не уговорена индивидуално. В чл.143 от ЗЗП са предвидени критерии, чрез които може да се установи неравноправният характер на договорни клаузи, а именно да са сключени във вреда на потребителя; клауза, която не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни отношения и равнопоставеност на контрагентите; както и клауза, която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143 от т.1 до т.17 от ЗЗП са посочени примери с неравноправни клаузи. Съгласно чл.4 от ЗЗП правото на информация за цената на услугите е основно право на потребителя, съответно задължение на добросъвестния търговец, да даде информация, така, че потребителят да може да направи своя избор. В случая тези изисквания са спазени, тъй като в процесните договори, е налична необходимата информация относно предоставяните от доставчика - ищеца на потребителя-ответник услуги, съответно срока и цената за ползването на услугата, индивидуализиращите я данни – предпочетен мобилен номер, абонаментна програма. Т.е. ответникът е бил наясно със съдържанието на договорите, които не спори, че е подписал. Информацията е предоставена в писмена форма, на български език, четливо, ясно и разбираемо, поради което не е налице и противоречие с разпоредбата на чл.5 от ЗЗП. По отношение клаузата за неустойка, в подписаните договори и в т.3.3 в Сертификат от 10.05.2014г. е уговорено, че в случай на „неспазване на срока по т.3.1 от страна на потребителя, в това число при прекратяване на договора, се дължи неустойка от потребителя в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, по отношение на който е налице неизпълнение поотделно, дължими до края на срока по чл.3.1, както и стандартните месечни абонаменти на допълнителните пакети активирани на тези номера“. Неустойката служи като обезщетение за вредите, без да е нужно тяхното доказване. Страните в случая са определили предварително размера на щетите, които изправната страна ще претърпи, ако другата не изпълни задължението си. Уговорената неустойка не е прекомерна, което ще е налице ако размерът и не е съобразен с действителните вреди, а в случая не е така, този размер е съобразен с тях и равен на месечната такса по дните до края на всеки договор, както обясни и вещото лице в с.з. А месечните такси, от които ищецът се е лишил и е щял да получи, са действителните вреди от неизпълнението, които не са прекомерни. Поради което е неоснователно и възражението за несъответствие на клаузата за неустойка с разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, в частност с т.5 от ЗЗП, която визира, че същата е неравностойна, ако задължава потребителя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Не се установява договорните клаузи да попадат под нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗП. По изложените съображения възражението за нищожност на договорите е неоснователно.

По отношение на възражението в условията на евентуалност – за унищожаемост на договорите, поради това, че са сключени при измама изходяща от трети лица, ответникът не ангажира доказателства, поради което същото е неоснователно, като недоказано.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, а именно за държавна такса – 64,20лв., депозит за вещо лице - 200лв. и адвокатско възнаграждение-365,66лв–/л.11/., или в общ размер на 629,86лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство, по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца за разноските по ч.гр.д. №2458/2016г. на РРС, съразмерно уважената част от иска/съобразно това, че в настоящото производство, не е предявен иск за лихва в размер на 555,65лв./ в общ размер на 279,73лв.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.В.Х., ЕГН**********, адрес *** **, че дължи на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6, сумата 1960лв. /.хиляда деветстотин и шестдесет лева/ за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, в това число дължими лизингови вноски въз основа на сключените за абонатен номер №004495575 договори за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2016г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Р.В.Х., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6 сумата 694,56 лв. /шестотин деветдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/ начислена договорна неустойка по сключените договори за клиентски номер №004495575.

ОСЪЖДА Р.В.Х., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Теленор България” ЕАД, ЕИК130460283, седалище гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София сграда 6 сумата 629,86 лв. /шестотин двадесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ за направените по делото разноски, както и сумата 279,73лв./двеста седемдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №2458/2016г. на РРС.

След влизане в сила, настоящото да се докладва по ч.гр.д. №2458/2016г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: