№315, 26.10.2017г., гр.Разград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
На двадесет и девети септември две
хиляди и седемнадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
секретар Сребрена Русева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
тр.дело № 804 по описа за 2017г.:
Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 4;
чл.128 КТ; чл.224 КТ и чл.220 ал.1 КТ.
Постъпила е искова молба от М. Х. Я., който твърди че е работил при
ответника на длъжността „шофьор, товарен автомобил/международни превози/ през
периода 27.05.16г.-01.03.17г. Твърди, че в периода 20.02.17г.-01.03.17г. е бил
в болнични, като през м.март ходил няколко пъти в офиса на работодателя. На
21.03.17г. при връчване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание,
разбрал че е уволнен, считано от 01.03.17г. Според ищеца на него не му е било
известно, че срещу него се води дисциплинарно производство, не са му били
искани обяснения, както и посоченият в заповедта ЕГН не е негов. В заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение не се сочат причините за
прекратяването, както и че работодателят изобщо не е отчел факта, че през този период
е бил в отпуск при временна нетрудоспособност. При изпълнението на служебните
си задължения ищецът твърди, че е извършвал единична езда, за което
работодателят му дължи и командировъчни в размер на 27 евро, а не от
0.20лв./км. пробег. След м.ноември 2016г. ищецът не е получавал командировъчни.
Моли съда да отмени уволнението като незаконосъобразно и да го възстанови на
преди заеманата длъжност, да осъди ответника да му заплати сумата от 2000лв. командировъчни
за м.12.16г., м.01.17г. и м.02.17г.; сумата от 600лв. обезщетение по чл.224 КТ
за 2016г. и 2017г.; сумата от 400лв. трудово възнаграждение за периода
01.03.17г-21.03.17г.; сумата от 600лв. за неспазен срок на предизвестие, ведно
със законната лихва от предявяването на исковете и разноски. Претендира от съда
да допусне поправка на заеманата от него длъжност в заповедта, на
основанието за уволнението в трудовата книжка и датата на прекратяване на
трудовия договор. Представя писмени
доказателства. Има искане за разпит на двама свидетели, да се приложи трудовото
му досие; ответника да представи дигитален тахограф и персонална карта на
водача от 01.11.16г. до 28.02.17г., както и ЧМР за всяко едно пътуване през
горепосочения период. Да се назначи ССЕ експертиза.
Ответникът Арон логистик ООД оспорва исковете. Твърди, че ищецът е бил
назначен на длъжността „Шофьор товарен автомобил/международни превози/, като
изброява и описва. Твърди, че ищецът е допуснал нарушения на трудовата
дисциплина: 1. Самоволно напускане на поверения му товарен автомобил на 15.02.17г.
и изоставянето му в Пловдив, вместо извършване на курса до Турция; 2. от
16.02.17г. ищецът не е идвал на работа, като на 08.03.17г. е оставил служебния
си телефон, банкова карта и документи, а на 09.03.17г. донесъл болничен лист; 3.при
отчитане на извършени от него курсове, отчитал завишен разход на дизелово
гориво. Ответникът твърди, че е констатирал дисциплинарните нарушения и е
наложил адекватно наказание, като е спазил определената в КТ процедура по
налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че ищецът е възпрепятствал
вземането на обяснения с неявяването си на работа, като по този начин сам се е
поставил в положение да не може да даде обяснения. Заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение е връчена чрез куриер с обратна разписка. Оспорва
представеният от ищеца болничен лист, без да уточнява на кои според него
изисквания от НМЕ същият не отговаря. Оспорва претендирания размер на
обезщетението по чл.224 КТ. Оспорва твърдението на ищеца, че командировъчните
следва да са в размер на 27 евро за индивидуална езда, а следва да са на
изминат километър на основание чл.31 ал.6 НСКСЧ. Ответникът твърди, че ищецът е
отчел общо 827л. дизелово гориво по-малко, на стойност 1405.60лв. Има искане за
разпит на трима свидетели. Представя писмени доказателства. Противопоставя се
болничният лист да бъде приет като доказателства, както и на прилагането на
персоналната карта на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът е
назначен на работа при ответника с трудов договор №15/26.05.16г. на длъжност
шофьор товарен автомобил/международни превози/ с код по НКПД 83322006 с
изпитателен срок, на 8 часов работен ден, с основно трудово възнаграждение
463лв. Със заповед №4/01.03.17г. на ответникът е наложил на ищеца наказание
„дисциплинарно уволнение“ за извършено нарушение на трудовата дисциплина: “ не
се явява на работа на 16 и 17.02.2017г.При отчитане на извършени от него
курсове отчита завишен разход на дизелово гориво“. Тези деяния на ищеца според
ответника се явяват нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 т.1 и 9 от КТ,
като тези нарушения са и основания по смисъла на чл.190ал.1 т.2 и 4 КТ за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания. Няма данни тази заповед да е
връчена на ищеца. На същия ден е издадена и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.330 ал.1 т.6 КТ. Заповедта е връчена
на служителя на 21.03.17г. По делото е приложен болничен лист, от който е видно
че ищецът е бил в отпуск по болест 10 календарни дни, от 20.02.17г. до
01.03.17т., като билничният лист е издаден на 20.02.17г. По делото са
представени заповеди за командировка на ищеца с № 100/02.12.16г. /за
командировка до Русия за периода 07.11.16г.-01.12.16г./, № 103/21.12.16г./ за командировка
до Русия за периода 05.12.16г.-20.12.16г./, №105/30.12.16г. /за командировка в
България за периода 26.12.16г.-29.12.16г./, № 107/16.01.17г./за командировка до
Русия за периода 04.01.17г.-15.01.17г./ и №110/17.02.17г. /за командировка до
Русия за периода 26.01.17г.-15.02.17г./.
За тези курсове са приложени пътни
листи и отчети към тях, изготвени от ищеца и поправени впоследствие от св.К. С.
Пътен лист серия Т № 007974 за периода
07.11.16г.-01.12.16г. по маршрут Разград- Пловдив- Истанбул- Александров-
Базау- Цар Калоян- Перник- Цар Калоян/ изминати 7146км. от товарен автомобил с
рег.№**** и №****. Отчета е изготвен от ищеца на 02.12.16г. Същият е получил
при тръгване 100лв.,1350 турски лири и 1000 usd. Този курс не е в предмета на делото, тъй като ищецът
претендира командировъчни след този период.
Пътен лист серия Т № 007935 за периода
05.12.16г.-20.12.16г., изминати 4995км. по маршрут Цар
Калоян-Александров-Разан-Цар Калоян от товарен автомобил с рег.№**** и №****А.
Отчета е изготвен на 23.12.16г. При тръгване ищецът е получил 72лв. и 800 usd. Направил е разходи с документ и без документ от 144лв. и
462.04 usd.
Останали са му 338 usd
умножени по курс 1.83 са 618.54лв. От тях ищецът е добавил отдолу още 72лв.
разходи, като според отчета му се дължат още 452.46лв. командировъчни. Тази
сума е получена от разликата от дължимите командировъчни пари – останалите суми
от предварително дадените за разходи.
Пътен лист серия Т № 001249 за периода 26.12.16г.-29.12.16г.,
изминати 1059км. по маршрут Разград-Самоков-Пазарджик от товарен автомобил с
рег.№*** и №****. Отчета е изготвен на 29.12.16г. При тръгване ищецът не е
получил пари, като е направил разход от 10лв. В отчета като сума за получаване
ищецът е записал 228лв. Тази сума е получена от сбора от дължимите
командировъчни пари 218лв. и 10лв. разход.
Пътен лист серия Т № 0570995 за периода
04.01.17г.-15.01.17г., изминати 4880км. по маршрут Цар
Калоян-Александров-Разан-Русе от товарен автомобил с рег.№**** и №****. Отчета
е изготвен на 25.01.17г. При тръгване ищецът
е получил 72лв. на карта и 700 usd, като е направил разход от 500
usd., като са му останали 200
usd. Умножени по курс 1.82 са 364лв. В отчета като сума за получаване ищецът е
записал 610лв. Тази сума е получена от разликата от дължимите командировъчни
пари 976лв. и остатъка от 364лв.
Пътен лист серия Т № 001268 за периода 27.01.17г.-15.02.17г.,
включващ два курса, изминати 4948км. по маршрут не се
чете-Москва-Резан-Разград-София-Добла баня от товарен автомобил с рег.№РР1762АХ
и №РР2200ЕХ. Отчета е изготвен на 17.02.17г. При тръгване ищецът е получил 140лв., 200 леи и 500 usd, като е направил разходи от 29.49лв. и 425
usd., като са му останали 75
usd,
умножени по курс 1.82 са 135лв. В отчета като сума за получаване ищецът
е записал 653лв. получена като разлика от дължимите командировъчни пари 989.60лв.
и остатъка от 135лв. и парите за двете
винетки, общо 336.47лв.
По делото са приложени три заповеди
№11/13.05.16г.,№13/01.10.16г.и №1/03.01.17г., с които се определя размера на
командировъчните пари съгласи разпоредбата на чл.31 ал.6 във вр. с чл.32 ал.1
от НСКСЧ. Процесния период касаят последните две заповеди. За периода до 03.01.17г.
командировъчните са се определяли на база изминатите километри, а именно
0.20лв./км. След 03.01.17г. командировъчните се определят по 60лв./ден за
курсовете между България, Турция и Румъния и само за дните с пробег.
Ответникът представя разходни касови
ордери: от 05.10.16г. за 270лв./командировъчни/, от 05.11.16г. за 100лв. и
155турски лири/командировъчни/, от 03.01.17г. за 300 евро/командировки/,от
03.01.17г. за 700долари /за път… /, от 18.01.17г. за 200лв./командировъчни/, от
26.01.17г. за 100лв./пътни, командировъчни/ и от 26.01.17г. за 253лв./командировки
2016/. Приложени са и две платежни нареждания от 27.12.16г. за 117.48лв./аванс
командировка/ и от 27.02.17г. от 117.21лв./аванс командировка/. На РКО от
05.10.16г., от 05.11.16г. и от 26.01.17г. оспорва авторството, като твърди че
подписа на получил сумата не е негов. Оспорва съдържанието на РКО от 03.01.17г.
за 300евро, от 100лв. от 26.01.17г. и от 200лв. от 18.01.17г. На платежните
нареждания от 27.12.16г. и от 27.02.17г. също оспорва съдържанието.
По делото е назначена ССЕ, съгласно
която през м.12.2016г. ищеца е бил в командировка в чужбина 15 дни, като
съгласно НСКСЧ прил.3 му се дължи 27 евро на ден за единична езда или общо
405евро/793.33лв./. Изминатия пробег от ищеца за м.12.16г. е 6054км., който
работодателя е използвал като ставка и е определил командировъчни по 0.20лв./км.
или 1210.80лв. По отчет по пътен лист №007935 има за получаване 452.46лв., а по
отчет за пътен лист №001249-228лв. или общо 680.46лв. Изплатени авансово на
ищеца са 117.48лв. с платежно нареждане от 27.12.16г. и ищеца има да получава
от командировки за м.12.16г.-562.98лв.
През м.01.17г. командировъчните дни според вещото лице са 11 дни х 27
евро=297евро /581.77лв./.Изминатият пробег н ищеца за месеца е 6054км., като
работодателят е приел 5192км. х 0.20лв./км. = 1038.40лв. По отчет по пътен лист
№ 0570995 има да получава 403лв., а по отчета за пътен лист № 001267-54.20лв.,
или общо 457.20лв. Изплатени авансово командировъчни в размер на 1140.65лв.,
като остава да получава 683.45лв. за м.01.17г. За м.02.17г. ищеца има 14
дни командировки х 27евро =378евро /740.44лв./. Изминатият пробег е 4948км.,
който ответника е оценил на изминат километър или 4948км. х 0.20лв./км. =
989.60лв. По отчет по пътен лист №001268 ищеца има да получава 653лв., от които
117.21лв. са изплатени авансово на 27.02.17г. или остава да получава 535.79лв. за м.02.17г. Дължимите общо за трите месеци суми са 1782.22лв. За периода от
20.02.17г.-01.03.17г. ищецът е бил в болнични. За дните 16 и 17.02.17г. и от
02.03.17г. до 21.03.17г. ищецът не се е явявал на работа. За периода от
м.05.2016г.-м.02.2017г. на ищеца се полагат 15 дни платен годишен отпуск, който
ищецът е ползвал на два пъти: 7дни в периода 20.06.16г.-28.06.16г. и 8 дни в
периода 16.01.17г.-25.01.17г. БТВ за месеца предхождащ уволнение е 463лв.
Ищецът представя извлечение от сметката
си, от което е видно че ответникът му е превел трудово възнаграждение за
месеците ноември,януари и февруари, но не и за декември. Отчетени са и двата
превода направени на дата 27, месеци декември и февруари.
По делото са разпитани трима свидетели:
Св.А.Г. също бивш работник във фирмата на ответника, като ръководител ремонтно
звено. Занимавал се изцяло с шофьорите,
с товарните автомобили, с проблеми възникнали по време на път.Офиса на фирмата
в е Разград, а гаражите и шофьорите са в Цар Калоян. Всички шофьори имат
служебни телефони и биват търсени от свидетеля когато има курсове. Парите за
командировки свидетеля пренасял на ръка от гр.Разград до гаража в гр.Цар
Калоян. Не всички РКО са подписани от него. Ищеца управлявал влекач с
полуремарке, над 12 тона. Всички камиони във фирмата са над 12 тона. Отчетите
листи изготвял свидетеля, а пътните листи шофьорите си попълвали сами.
Свидетелят твърди, че задраскванията по отчетните листи и добавките в пътните
листи не са направени от него. За командировката през м.февруари 2017г., твърди
че му се обадил ищеца, за да му каже, че не се чувства добре, но въпреки това
отишъл до София за разтовари стоката от Русия. На следващия ден трябвало да
натовари стока от Долна Баня и да направи митница в Пловдив. Свидетелят твърди,
че постоянно комуникирал с ищеца и се интересувал за състоянието му, като се
наложило да отиде със служебен автомобил до Пловдив. Изчакал ищеца да мине
митница и го сменил, като заминал за Турция, а ищеца се върнал с колата в
Разград. Според свидетеля ответникът е бил уведомен от него, че отива в Пловдив
със служебен лек автомобил, тъй като ищеца не е добре и че ще го смени. Свидетелят
твърди, че е оставил на бюрото си болничният лист на ищеца, тъй като св.Катя
Събева била в Турция и нямало никой в офиса.
Според св.Г. камионите, които
управлявали били стари, амортизирани и с по-голям разход на гориво. При
международните курсове зареждали с гориво главно в Турция и Русия, защото
горивото било по-евтино. В България зареждали в краен случай, с минимални
количества. Имали Шел-катра, която използвали. За другите бензиностанции
плащали в брой. Ищеца е пътувал и в двете направления до Русия и до Турция.
Тръгвал със 700 долара и служебна карта, с която се плащал изхода от България
на Дунав мост-72лв. Там плащане в брой е невъзможно. За курсовете за Турция
давали 100лв.,100лири и 100долара. Слез м.октомври парите за командировка ги
давали трудно. Според него след приключването на всеки курс остатъка от парите
от път се прибирал от шофьора, като тази сума се приспадала от командировъчните
му впоследствие.Според ищеца при курсовете в чужбина имало много разходи, не
само за гориво. За част от тях на шофьорите не издавали платежни документи /за
рушвети/. Работодателят различно ги признавал.Свидетелят твърди, че след 16
февруари работодателят му казал да не работи повече с ищеца, да не го вика за
курсове. Според свидетеля шофьорите научили за уволнението на 9 или 10 март,
когато си върнали телефоните. На шофьорите били дали документи за напускане по
чл.325 т.1 КТ, което за тях било неприемливо, тъй като имали да получават пари.
След това били уволнени по чл.330Кт. На 10 март свидетеля също подал молба за
напускане и си предал телефона.
Св.Р. също бивш шофьор във фирмата на
ответника посочва идентични факти за осъществяването на курсовете до Турция и
до Русия, начина на зареждане на автомобилите, начина на разплащане на
разходите с и без документ, за начина на доплащане на командировъчните след
извършване на курса. Твърди, че са напуснали защото не им плащали. Според
свидетеля не знаели, че има липси на гориво, не били информирани. Пътните лист
и и отчетите се попълвали от св.Г.. Твърди, че научили за дисциплинарното си уволнение
на 26-27март, като не са им искани никакви обяснения. Също твърди, че е бил в
болнични, като лично св.Г. го е завел в болницата. Свидетелят твърди, че е
занесъл болничния си лист във фирмата, преди да научи че е уволнен.
Св.К. С. майка на управителя на
фирмата, твърди, че знаела, че ищеца няма да продължи курса от Пловдив до
Турция, и че св.Г. ще го замени, но последният не й бил казал, че ищеца е
болен. Твърди, че от сина си/управителя на фирмата/ знае, че ищеца не продължил
курса, защото не можел да си вземе парите от фирмата. Пътните листи и отчетите
се попълвали от св.Г.. Свидетелката също признава разходите правени както с
документи, така и без документи. Тези разходи са обичайни и сходни по размер
около 150-200 долара на курс. Остатъка от дадените пътни пари остава за
шофьора, като се приспадат от командировъчните, които му се полагат. За всеки
автомобил си има норматив, определен от ръководите транспорт. Колата на ищеца
по норматив гори 25-29 на 100, като нов. Влекача на ищеца бил нов, на една
година. Полуремаркетата са от 2008-2009 година. Свидетелката твърди, че установила
прекалено голям и необоснован разход на гориво. Свидетелката твърди, че
болничните листи са й предадени на 20 или на 21 март., като веднага след това
ги е декларирала в НОИ. Уволнила дисциплинарно служителите, тъй като на 16 и 17
февруари не се явили на работа. Не ги е търсила лично, но управителя е търсил
ищеца, който казал, че няма да дойдат на работа. После не са ги търсили отново.
Според свидетелката се е случвало да ползват и други шофьори, без трудов
договор, с граждански договор. Когато шофьорите нямат курс си седят в къщи. С
финансите на фирмата се занимавала свидетелката, а с кореспонденцията и
шофьорите синът й. Според свидетелката проблемът с шофьорите се появил след
като установили липсите на гориво. Шофьорите подбирал главно св.Г..
Свидетелката твърди, че заповедите за командировка били изготвяни едва след
като курсът е приключил и след като са й предадени пътните листи и отчетите.
Заплащането е 0.20лв./км. Свидетелката твърди, че поправките в пътните листи и
в отчетите са направени от нея, след като са установени липси. Твърди, че у
искала устно обяснение от шофьорите за липсите на 09 март, когато дошли да
донесат болничните си и да предадат телефоните си. Преди това не е искала
обяснения, защото шофьорите не са идвали в офиса. Според свидетелката на 09
март им предложила да прекратят трудовите договори по взаимно съгласие, но те
не се съгласили. Заповедите им били връчени на 21.03.17г. когато за втори път
отишли във фирмата. Изготвени са от счетоводителката по-рано. Свидетелката не е
наясно как счетоводителката е преценила, че на 21.03.17г. ще бъде връчена
заповедта на ищеца. Не е сигурна дали на 1 или на 21 март е подписала
заповедта. Свидетелката също твърди, че камионите на фирмата са над 12тона и че
е станала грешка при записването, но впоследствие грешката е поправена пред
НОИ.Не отрича, че още не са внесени осигуровките на служителите.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна съдът намира следното:
Предявеният иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ
се явява основателен и доказан. За да проведе законосъобразно дисциплинарно
производство и наложи наказание, работодателят на първо място следва да изиска
обяснения от работника за установените нарушения на трудовата дисциплина.
Ответникът твърди, че е бил поставен в невъзможност от работника да му поиска
обяснения, вкл. е осуетил възможността изявлението на работника да достигне до
него. Това твърдение на ответника не кореспондира със събраните по делото
доказателства. Св.К. С., служител занимаващ се с документацията на фирмата и
майка на управителя твърди на л.157 от делото, че е искала устно обяснение на
09 март от ищеца за липсите на гориво. Тъй като шофьорите не са се ходили преди
това в офиса, затова не са им искани обяснения. След това свидетелката твърди,
че първо са им изготвили заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие, и след като шофьорите са отказали, са ги уволнили
дисциплинарно. Според съда твърдяното от свидетелката не ходене на шофьорите и
в частност ищеца в офиса на фирмата не може да бъде възприето като поставяне в
невъзможност работодателят да иска обяснения, респ. да ги получи. Като ищеца,
така и другите шофьори са разполагали със служебни телефони, на които да могат
да бъдат намерени. Фактът, че работник не е отишъл на работа не налага извода,
че работодателят е поставен в невъзможност за иска обяснения. Дори и да се
приемат за достоверни показанията на свидетелката, то те противоречат на представената
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 01.03.2017г., която е с дата
предхождаща датата, на която според свидетелката е поискала обяснения и то само
за едно от установените нарушения-липсите на гориво. За другото
нарушение-отсъствие от работа не са искани обяснения. Ето защо съдът намира
показанията на свидетелката за в частта за това дали е искала обяснения на
ищеца за недостоверни, противоречащи на издадени от ответника писмени документи
и на показанията на св.Р., който твърди, че изобщо не са им искани обяснения. Липсата
на изискани обяснения сама по себе си е основание за отмяна на уволнението като
незаконосъобразно. Съдът намира, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание от формална страна съдържа и други пороци. Работодателят е
констатирал две нарушения на трудовата дисциплина: неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни и отчитане на завишен разход на
дизелово гориво. Дори и да се приеме, че първото нарушение е в достатъчна
степен индивидуализирано, то за съда остава защо ралотодателят е решил, че
ищеца се е отлъчил от работа за два последователни дни, след като ме у издал
заповед за неплатен отпуск №25/16.02.17г. за дните, през които уж се е
самоотлъчил от работа. Второто твърдяно нарушение пък изобщо не е
индивидуализирано. В заповедта не са посочени за кои курсове какви количества
завишен разход на дизелово гориво са констатирани, а съгласно разпоредбата на
чл.195 ал.1 КТ заповедта следва да бъде мотивирана. Липсата на мотиви също
предполага незаконосъобразност на наложеното наказание „дисциплинарно
уволнение“.
От основателността на иска по чл.344
ал.1 т.1 КТ се обуславя основателността на иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ за
възстановяване на предишната работа-шофьор
товарен автомобил/международни превози/, код по НКПД:83322006.
Претенцията на ищеца по чл.344 ал.1 т.4
КТ за допускане на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка се явява недопустим. Този иск не е средство за защита на работника срещу
незаконно уволнение. С този иск разполага работникът когато не оспорва
прекратяването на трудовия договор, а само вписаното в трудовата книжка
основание за прекратяването му. В тази част производството по делото следва да
бъде прекратено.
Недопустима е и претенцията на ищеца за
поправка на заеманата длъжност с код по НКПД, във всички документи, тъй като
ищецът реално извършвал друга по квалифицирана длъжност на шофьор на товарен
автомобил над 12т. /международни превози с код по НКПД 83322005. Изменението
или поправката на договор, вкл.
трудов може да бъде направено само от страните по този договор и то във формата, в която е сключен договорът.
Наличието на писмен договор прави невъзможно разглеждането на иск за установяване на трудов стаж на
длъжност, различна от посочената в договора, поради което иска се явява недопустим.
Претенцията на ищеца да се признае за
установено в отношенията между страните, че Трудовият договор е прекратен на
основание заповед № 3/01.2017г., считано от 21.03.2017г., а не от 01.03.2017г.,
се явява основателна. Съгласно разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 КТ трудовият договор в
случаите на прекратяване без предизвестие, се прекратява от момента на
получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Издаването
на заповедта за дисциплинарно уволнение само по себе си не прекратява трудовото
правоотношение, докато заповедта не бъде връчена на работника или
служителя. Ето защо, трудовото правоотношение между страните е
прекратено с получаването на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение- 21.03.2017г., а не от датата на издаването на заповедта- 01.03.2017г.
От имуществените претенции на ищеца са
неоснователни тези по чл.224 КТ и по чл.220 ал.1 КТ. По първата претенция
вещото лице установи, че ищецът е имал право за периода, през който е работил
на ответника на 15 дни платен годишен отпуск, като 7дни е ползвал в периода
20.06.16г.-28.06.16г. и 8 дни в периода 16.01.17г.-25.01.17г.. Следователно не
се установи право на ищеца на обезщетение по чл.224 КТ.
Претенцията за присъждане на
обезщетение по чл.220 ал.1 КТ също е неоснователна, тъй ката с отмяната на
уволнението като незаконно, отпада основанието за заплащане на обезщетение за
недаденото предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.
Претенцията за дължими пари за
командировка за месеците декември 2016г., януари и февруари 2017г. общо в
размер на 3238.80лв. се явява частично основателна. Съгласно НСКСЧ персоналът
на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари за времето на
изпълнение на международни рейсове, като в тези пари се включват всички дължими
средства за обезпечаването на работника по време на транспорта- дневни,
квартирни. В чл.31 ал.1 НСКСЧ във вр. с приложение №3 е посочен минималният
размер на дължимите командировъчни пари при единична езда на международен
сухоземен транспорт уреден – 27 евро на ден. В ал.6 на същия член законодателят
е предвидил възможност работодателят да определи размери на командировъчните
пари, различни от определените в приложение №3, но само ако са по-големи от
нормативно определените. В случая ответникът е издал заповед №13/01.10.16г., с
която е определил размера на командировъчните пари за времето на изпълнение на
международните курсове съобразни изминатите километри съгласно чл.32 ал.1 НСКСЧ
0.20лв./км. Видно от изминатите километри на курс, тази ставка се явява
по-благоприятна от законовата разпоредба за 27 евро на ден. В последствие
ответникът е издал нова заповед №1/03.01.17г. като е определил командировъчни
само за дните с пробег от 60лв./ден. Тази заповед като противоречаща на
закона-разпоредбата на чл.31 ал.1 НСКСЧ се явява нищожна и следва да се приложи
законовоопределения минимум. От събраните по делото доказателства обаче се
установи, че работодателят е начислил командировъчни съгласно заповед
№13/01.10.16г., което се явява още по-благоприятна за ищеца и размера на
командировъчните за м.януари и февруари следва да се определи по тази ставка, с
оглед добросъвестността на ищеца.
От събраните гласни доказателства и
писмени доказателства, вкл. показанията на св.С. се установява по категоричен начин,
че парите получавани от ищеца по РКО по своята същност не са командировъчни, които
се следват на ищеца, а средства за разходи /служебен аванс/, обезпечаващи
единствено провеждането на курса, които работодателя предоставя на работника
целево. Всички свидетели твърдят, че шофьорите са тръгвали с пари, с които да
обезпечат пътуването си, а именно: зареждане на гориво, плащане на такси за
преминаване на Дунав мост, за винетки, направени разходи „без документ“ и други
с документ. Този извод се подкрепя и от самите заповеди за командировка, които
са издавани незнайно защо, след извършването на всеки курс. Следователно парите
давани преди всеки курс на шофьорите не са командировъчни по смисъла на НСКСЧ,
а служебен аванс. Всички свидетели дават едни и същи показания в смисъл, че
след приключването на курса останалите у шофьорите пътни са задържали, като
след това са били приспадани от командировъчните. Тъй като в самите РКО не е
посочено за кой курс се предоставят сумите, от тях не може да се установи за
какво са дадени. Същите нямат силата на валидни първични счетоводни документи.
От тях не може да бъде установено, за кой курс са предоставени и на кого с
оглед показанията на св.Г., че той е носел парите от гр.Разград и гр.Цар Калоян
и ги е давал на шофьорите, като твърди че част от подписите в РКО са негови. Достоверни
данни според съда могат да се извлекат от отчетите попълвани от св.Г., който е
незаинтересована страна по делото и отговарят за шофьорите.
За м.декември 2016г. ищецът е имал два
курса от 05.12.16г. до 20.12.16г. и от 26.12.16г. до 29.12.16г. Изминатите
километри на първия курс са 4995, а на втория 1059. Дължимите командировъчни на
ищеца са за първия курс 999лв., а за втория 218лв. Видно от отчета попълнен от
св.Г., към пътен лист №007935 ищецът е получил пътни 800 $ и 72лв. в карта за
Дунав мост. Същият е направил разходи в брой от 72лв./42лв.+30лв./ и 462.04 $. На
ищеца са останали 338 $, приспаднати със 72лв. разходи, или 618.54лв. -72 лв.=546.54лв. Тези пари ищецът
е взел за себе си. Тъй като са му дължими 999лв., то реално за този курс ищецът
има да получава още 452.46лв.
За втория курс по пътен лист № 001249
ищецът не е получил никакви пари, като е дал свои 10лв., следователно
работодателят му дължи 228лв., от които 218лв. командировъчни и 10лв. разходи с
документ.
За месец декември работодателят дължи
на ищеца общо командировъчни в размер на 680.46лв. На 27.12.16г. по банков път
ищеца е получил 117.48лв., които също следва да се приспаднат от дължимите
командировъчни и за м.декември, като ищеца има да получава 562.98лв
През месец януари 2017г. ищецът е провел
три курса, оформени в две заповеди за командировка, като втория е продължил и
през месец февруари докато реално ищецът е пътувал. Изминатите километри на курсовете
са 5260 по първия курс /обединен от два пътни листа/ и 4948 по втория курс или
общо 10208км. Дължимите командировъчни за двата месеца следва да са 2041.60лв.
За курса по пътен лист №0570995
изминатите километри са 4480 като командировъчните са 976лв. Ищецът е получил в
брой 700 $ и 72лв. в карта, като е изхарчил 500 $ и са му останали 200 $ или
364лв. За този курс ищеца има да получава още 610лв.
За курса по отчет от 17.02.17г. по
пътни листи №№ 001267 и 001268 ищецът е получил в брой 100лв., 200 румънски леи
и 500 $ и карта с 40лв., като ищецът е направил разходи за 425 $, 200 румънски леи
/90.96лв./ и 140лв. /29.49+110.51лв./. Остатъкът е 75 $ или 135лв. За двата
курса обединени в един/ пътни листи №№001267 и 001268/ изминатите километри са
5260 и за тях се дължат 1052лв., от които следва да се приспаднат 135лв., като
ищеца има да получава още 917лв. От тази сума следва да се извади сумата от
117.21лв. преведена на 27.02.17г. или дължими за февруари са 799.79лв.
Общо за трите месеца дължимите и
неизплатени командировъчни са в размер на 1972.77лв. Парите са дължими ведно
със законната лихва, считано от предявяването на исковете- 27.04.2017г.
Претенцията за трудово възнаграждение
за периода от 01.03.2017г. до 21.03.2017г. се явява частично основателна по
отношение на претендирания размер от 400лв. Тъй като трудовото правоотношение
между страните е прекратено на 21.03.2017г.,
а не на 01.03.2017г. то за периода от
01.03.2017г. до 21.03.2017г. на ищеца се дължи трудово възнаграждение. Видно от
неоспореното в тази му част заключение на ССЕ, е че за периода 01.03.2017г.
21.03.2017г., БТВ на ищеца е в размер на 267.70лв. Искът следва да се уважи до
този размер и се отхвърли в останалата му част до пълния предявен размер
от 400.00 лева, като неоснователен и
недоказан.
На осн. чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83,
ал.1, т.1 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на районен съд – Разград
държавни такса в размер на 50 лв. иска за отмяна на уволнението по чл.
344, ал.1, т.1 КТ, 50 лв. за иска за признаване за установено че датата на
прекратяване на трудово правоотношение е 21.03.2017г., по чл. 124, ал.1 ГПК във
вр. с чл. 357, ал.1 КТ, както и 50лв. за
иска по чл. 224, ал.1 КТ, и 50 лв. за иска заплащане на трудово възнаграждение
по чл.128 т.2 КТ – т.е. общо 200 лв. Следва да заплати по сметка на РРС сумата
150лв., представляваща разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице.
Досежно претенциите за разноски
направени от двете страни:
С оглед частичното уважаване на
исковите претенции/ половината уважени, а другата половина отхвърлени/,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважените искови
пертенции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. Искането за присъждане на разноски за
разликата до претендирания размер от 600 лв., следва да се отхвърли като
неоснователно.
С оглед частичното отхвърляне на
исковите претенции, ищеца следва да заплати на ответникът сумата от 160лв., представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлените искови пертенции, на осн. чл.
78, ал.3 ГПК. Искането за присъждане на разноски за разликата до претендирания
размер от 320 лв., следва да се отхвърли като неоснователно.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението за незаконно и ОТМЕНЯ заповед
№4/01.03.2017г. за налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение“ и заповед №22/01.03.2017г.
на Управителя на “Арон логистик“ООД, с която на основание чл.330 ал.1 т.6 КТ е
прекратено трудовото правоотношение с А. ***, ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВАВА А.Х.Я. на преди заеманата
от него длъжност „шофьор товарен автомобил /международни превози/“ код по НКПД
83322006.
ПРИЗНАВА за установено в отношенията
между страните А.Х.Я. и „АРОН ЛОГИСТИК" ООД, че Трудов договор №15/26.05.2016г.,
сключен между страните по делото, е прекратен на основание заповед №4/01.03.2017г.,
считано от 21.03.2017г., на
основание чл.357 ал.1 във вр. чл.335 ал.2 т.3 КТ.
ОСЪЖДА "АРОН ЛОГИСТИК" ООД,
ЕИК 200813931, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.Н.Й.Вапцаров №17,
офис 2, представлявано от управителя Д. Т. В. ДА ЗАПЛАТИ на А. ***, ЕГН **********
сумата от 1972.77лв./хиляда деветстотин седемдесет и два лева и седемдесет и
седем стотинки/, представляваща неизплатени
командировъчни пари по чл.215 КТ за м.декември 2016г., м.януари 2017г. и
м.февруари 2017г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба –
27.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до
първоначално предявения размер.
ОСЪЖДА "АРОН ЛОГИСТИК" ООД,
ЕИК 200813931, със седалище и адрес
на управление гр.Разград, ул.Н.Й.Вапцаров №17, офис 2, представлявано от
управителя Д. Т. В. ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Я., ЕГН ********** сумата от 267.70 лв.
/двеста шестдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща дължимо брутно
трудово възнаграждение за периода от 01.03.2017г. до 21.03.2017г., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба-27.04.2017г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му размер от
400.00 лв. като неоснователен и недоказан.
На
основание чл.242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в
частта за присъдено трудово възнаграждение и командировъчните.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на А.Х.Я. за ДОПУСКАНЕ на поправка в Трудов договор №
15/26.05.2016г. сключен между страните в заеманата от А.Х.Я. длъжност от „Шофьор, товарен автомобил /международни
превози/“, с код по НКПД 83322006, на
„Шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“ с код по НКПД 83322005,
като процесуално НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на А.Х.Я.
за допускане на поправка на основанието за уволнението му извършено със Заповед
№4/01.03.2017г. за налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение“ и Заповед №
22/01.03.2017г. за прекратяване на трудово правоотношение, вписано в трудовата
книжка или в други документи, като
процесуално НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част, чл. 344, ал.1, т.4 КТ.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Х.Я. против
"АРОН ЛОГИСТИК" ООД за присъждане на обезщетение по чл.220 ал.1 КТ в
размер на 600лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА "АРОН ЛОГИСТИК"ООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС 200лв. /двеста лева/ държавни
такси и 150лв./сто и петдесет лева/ съдебни разноски.
ОСЪЖДА "АРОН ЛОГИСТИК" ООД ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Я. сумата 300лв./триста лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Х.Я. ДА
ЗАПЛАТИ на "АРОН ЛОГИСТИК"
ООД сумата 150лв./сто и петдесет лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважените искови претенции.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: