Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 276 11.10.2017 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд, на 14.09.2017 г., в публично заседание в
състав:
Председател: А. Христов
секретар Даринка Д.
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 896 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно
основание чл. 82, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 163, ал.2, т.3, във вр.
с ал.3 ЗУТ.
Депозирана е искова молба от
"ДЕЛТА-КОВЪР" ЕООД, ЕИК 116516496, със седалище и адрес на
управление: гр. Р.*****, с управител Д. Ст. Ив., с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове
по чл. 82, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 163, ал.2, т.3, във вр.
с ал.3 ЗУТ СРЕЩУ "ПЕТСТРОЙ" ЕООД, ЕИК 116554073, със
седалище и адрес на управление: гр. Разград 7200, ул. Братя Миладинови No 5,
ап. 4, тел.: 084661264, факс: 084661264, управител А.П.А., за осъждането
му да заплати на ищеца сумите:
- 6 400 лв. /шест хиляди и четиристотин лева/ представляваща обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в разходи за заплащане неустойка по Договор за
наем от 02.08.2013г. с сключен между от една страна "ДЕЛТА-КОВЪР"
ЕООД, ЕИК 116516496, като наемодател и от друга страна "ГИЧЕВ-ТРАНС"
ООД, ЕИК 116543582, седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Хан Тервел No 2, с управител Ст. Хр. Г., както и със С.
С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, като наемател, в резултат от
неизпълнение на ответника на задълженията му по сключения между страните
Договор за изпълнение на СМР от 22.07.2013г., за изграждане на обект „Автосервиз, пункт за смяна на гуми,
автомивка и магазин за резервни части“,
-
15 000 лв. /петнадесет хиляди
лева/, частично от 64 896 лв., представляващи обезщетение за вреди под
формата на пропуснати ползи от нереализирана печалба, произтичащи от забавено
изпълнение за периода от 15.04.2014 г. до 29.07.2015г., в резултат от
неизпълнение на ответника на задълженията му по сключения между страните
Договор за изпълнение на СМР от 22.07.2013г.,
за изграждане на обект „Автосервиз, пункт
за смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни части“.
Излага подробни съображения. В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването се явяват управителя Д.
Ст. Ив. и пълномощника му адвокат Н.Л. от САК. Поддържат исковите претенции и
претендират разноски. Представят подробна писмена защита.
Ответникът оспорва исковете.
Сочи, че невъзможността за изпълнението в договорения срок се дължи на причина,
която не може да му се вмени като вина – наличие на отклонение от представеното
проекто изчислително натоварване на земната основа, изразяващо се в установено
наличие на насип на строителни отпадъци /парчета от тухли и пепел от пещите за
изпичане на тухли/ на строителната площадка. Това е наложило да се преустановят
строителните работи и да се изготви проект по част Конструкции с ново проектно
решение за полагане на баластрена възглавница под основите на сградата. На
обекта работели и други строителни фирми, поради което ответникът нямал вина за
забавянето. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание, при
редовност в призоваването се явява пълномощика му адвокат В.З. от АК - Разград. Поддържа отговора си на
исковите претенции и претендира разноски. Представят подробна писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
На 22.07.2013 г. между страните
по делото е сключен договор за СМР /л.19-30/, с който ответникът е поел
задължение спрямо ищеца да изпълни възмездно със свои ресурси, качествено и в
срок обект автосервиз, пункт за смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни
части със застроена площ от 460 кв.м. в парцел IV-4099, имот №6376, квартал 327 по плана на гр.Разград, съставляващ имот с
идентификатор 61710.503.6376 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Разград с административен адрес ул.“Ивайло“, №20. Съответно в качеството си
на изпълнител ответникът е следвало да изпълни договорените видове работи и
съпътстващите ги дейности съгласно най-добрите стандарти в тази област, като
гарантира, че същите ще имат необходимото качество за получаване на одобрението
на компетентните органи за въвеждане на строежа в експлоатация. Изрично е
посочено, че бетона по всички части ще се доставя от възложителя и съответно
няма да се заплаща на изпълнителя. В договора изрично е посочено, че
изпълнението на обекта включва следните дейности: конструктивна – кофражни
работи, конструктивна – бетонови работи, конструктивна – армировъчни работи,
конструкции – земни работи, вертикална планировка, архитектура – изолационни
работи, В и К монтажни работи – водопровод, В и К монтажни работи канал, В и К
изгребна яма, В и К – строителни работи площадков водопровод, В и К –
строителни работи – площадков канал, като е посочено, че същите са подробно
обхванати в одобрения инвестиционен проект и количествените сметки,
предоставени от възложителя.
По отношение на стойността на
договора е посочено, че същата се определя на база договорени единични цени,
приложение към договора съобразно действително извършени на обекта СМР, приети
по надлежния ред от възложителя и на база договорени единични цени в приложения
2. По отношение на ДДС е уговорено, че същият се начислява върху общия обем
СМР, определени с акт за разплащане – обр.19. По отношение на отчитане на
строителството, страните са уговорили след завършването изпълнителят да
подготви документите за разплащане, които са подробна количествена сметка,
количествено-стойностна сметка /акт за разплащане – обр.19/, актове,
удостоверяващи изпълнените работи и др.
и да ги предаде на възложителя за преглед и приемане.
Срокът за плащане по договора е
уговорен в 7-дневен срок от датата на получаване на фактурата от възложителя,
като схемата на плащане е следната: аванс в размер на 35% от общата стойност на
договора, доплащане в размер до 95 % от актуваните суми съгласно акт за разплащане – обр.19 за всеки
завършен етап от строителството, като се приспадне аванса и 5% от сумата се
задържа и се възстановява една година след датата на приемо-предавателния
протокол, с който е предадена изпълнената работа. Уговорена е и възможност
възложителят без предварително съгласие да удържа всички суми, които по силата
на договора му се дължат от изпълнителя.
В договора са фиксирани срокове
за изпълнение – части конструкции и архитектура – 40 работни дни, считано от
датата на подписване на договора, като при неблагоприятни метеорологични
условия срокът се удължава с 10 дни и за
част Вертикална планировка и ВиК – 20 дни след даден фронт от страна на
монтажника.
В раздел ХІ от договора страните
са уговорили дължимите неустойки при неизпълнение или забавено изпълнение на
договора. Така в чл.68 е посочено, че при забавяне на изпълнението с повече от
10 календарни дни съгласно междинните срокове, изпълнителят дължи неустойка в
размер на 0,1% от стойността на договора на календарен ден, но общо не повече
от 10% от стойността на договора. При забава, продължила над 20 календарни дни,
възложителят има право да прекрати договора, като в този случай изпълнителят дължи еднократна неустойка в размер на 5 % от
стойността на договора и възстановява получения аванс.
В раздел ІХ е посочено, че
страните се освобождават от санкции за неизпълнение на задълженията си по
договора, ако причините са предизвикани от фарсмажорни обстоятелства и
позоваващата се на тях страна е направила необходимото, за да уведоми другата
страна за невъзможността да изпълни задължението си.
С допълнително споразумение от 16.09.2013 г. /л. 31/, страните са
предоговорили сроковете за изпълнение на проекта, а именно: за изпълнение на
част Конструкции – до 07.10.2013 г. вкл.,
за изпълнение на част Архитектура /изолационни работи – 40 работни дни,
като при неблагоприятни метеорологични условия срокът се удължава с 10 дни.
На 25.07.2013г. между ищеца и
Каримекс ЕООД е сключен Договор за доставка и монтаж относно процесния обект.
Съгласно раздел ІІ срокът бил 40 работни дни считано от подписването на
договора, но видно от Дневник на монтажните работи е че дейността по договора е
извършена в периода от 24.03.2014г. до 04.06.2014г. Видно и от показанията на
управителя на Каримекс ЕООД – свидетеля Цв. Т. Ив., воден от ищеца, че за това
отклонение от уговорения срок са се „разбрали“ с възложителя – ищец /л. 460/.
На 02.08.2013г. между ищеца като
наемодател от една страна и от друга страна „Гичев-Транс“ ООД и С. С. Н., като
наемател, е сключен Договор за наем,
съгласно който наемодателя – ищец предоставил на наемателя : Автосервиз, пункт
за смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни части, относно процесния
обект, с наемна цена от 3 200 лв. месечно /л. 84-88/. Наемодателя се
задължил да предаде владението на наетите имоти на 15.02.2014г., съгл. чл. 6,
ал.1. В чл. 7, ал.3 е предвидена неустойка в размер на 6 400 лв. в случай
на забава продължила повече от 1 месец, както и право на наемателя да прекрати
договора. Съгласно чл. 5, ал.2 наемателя
предоставил депозит в размер на 3 200 лв. На 25.09.2013г. между страните
по договора за наем е подписан Анекс съгласно който срока за предаване на
владението по чл. 6, ал.1 се променя на 15.04.2014г. /л.89/. С уведомление от
16.06.2014г. наемателя уведомил наемодателя, че поради невъвеждане в
експлоатация на наетите имоти и съответно непредаване на владението им,
прекратява договора за наем и го кани да му заплати неустойка в размер на
6 400 лв. и му върне депозита от 3 200 лв., на осн. чл. 7, ал.3 от Договора за наем. По делото е представена
разписка от 21.06.2014г., с която Д. Ив. като управител на ищеца и заплатил
сумата от 3200 лв. представляваща внесения депозит по договора, както и сумата
от 3 200 лв. представляваща половината от неустойката по договора /л. 91/.
Представена е и разписка от 26.06.2014г. между същите лица, с която С. С.
получила 3 200 лв. представляваща остатък от дължимата неустойка /л.92/.
Видно от заключението на
допълнителната ССЕ, неоспорено от страните, което се възприема от съда като
пълно обективно и компетентно изготвено, е че ПКО № 1 от 02.08.2013г. за внесен
депозит от С. Н. С. в размер на 3 200 лв. е осчетоводен в счетоводството
на ищеца задбалансово по с/ка 921 Чужди финансови активи, предоставени като обезпечение.
Възстановения депозит – 3 200 лв. и
изплатената неустойка в размер на 6 400 лв. не са осчетоводени в
счетоводството на ищеца, защото са изплатени от личните средства на управителя.
С. Н. С. не е декларирала сумата от 6 400 лв като придобит доход за
данъчната 2014г., с обяснения: средствата не са нейни, на съпруга й Пл. Ив. /л.
433-436/.
Отношенията между страните по
делото се влошили, между същите се разменила многобройна кореспонденция, като
всяка страна обвинявала другата в неизпълнение на сключения договор.
На 13.03.2014 г. ищецът е
отправил заявление до ответника за
разваляне на договора за СМР. В него сочи, че сроковете по договора са изтекли,
но „Петстрой“ ЕООД не е изпълнило в пълен обем възложените СМР /л.43-44/, а
именно за част „Констукции“ до 07.10.2013 г. и за част „Архитектура/изолационни
работи/“ – 40 работни дни.
На 25.05.2015г. между страните по делото са подписани Протоколи обр. 19, в
които е посочено, че са изпълнени качествено, в срок и в съотвестствие с
договор за изпълнение на СМР от 22.07.2013г.
/л. 124-126/. Ответникът издал фактури за сумите посочени в Протоколите
обр. 19, като фактурите са подписани от представител на възложителя – ответник
/л.127-128/. Тези
протоколи и фактури не са оспорени.
На 29.07.2015г. от Община Разград
е издадено Удостоверение № 27 за въвеждане в експлоатация на строеж:
Автосервиз, пункт за смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни части,
относно процесния обект /л.82/.
По делото е разпитан свидетеля М.М., който сочи че е
изготвил проекта на договора между страните и първия анекс, които страните
подписали. В последствие отношенията между страните се влошили и последвала
обилна кореспонденция, а в последствие и съдебна процедура /л.455-456/.
В показанията си свидетелят М. Г. Г. – управител на осъществяващата
инвеститорски контрол фирма Проекто - строй контрол - 99 ООД, описва начина на
изпълнение на процесния обект от страна на ответника /л. 358-362/. Потвърждава
приложените писма до Уникредит Булбанк АД и нотариус Росица Кирилова
/л.105-107/, с които ги е запознала с възникналите проблеми при строителството,
довели до забавяне на изпълнението от страна на ответника.
В показанията си свидетеля Ст.
Хр. Г. – управител на „Гичев Транс“ ЕООД, потвърждава сключения договор за наем
с ищеца, както и прекратяването на същия /л. 456-457/.
В показанията си св. Я. Д. Я.,
сочи че поради откриването на слаба основа – насип от тухли, е преработил
инвестиционния проект и фундирането за процесния обект. Същият потвърждава
подписите си в приложените по делото Актове /л. 457-459, 461-462/.
В показанията си Цв. Т. Ив.,
управител на „Каримекс“ ЕООД, с който ищецът е сключил договор за Договор за
доставка и монтаж относно процесния обект, описва дейностите си по цитирания
Договор, като сочи че независимо от договорения срок, с възложителя ищец се
разбрали дейността по договора да започне едва през пролетта за да има по добро
качество на изработката /л. 460-461/.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:
За да бъде уважен иск
за вреди и пропуснати ползи, основан на чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД е
необходимо да бъде установено виновно неизпълнение на основно договорно
задължение от страна на длъжника, и предвидимост на вредите, изразяващи се в
пропуснати от кредитора ползи, както и причинна връзка между неизпълнението и
реалната възможност за увеличаване патримониума на последния. Вредата следва да
е необходима и закономерна последица от неизпълнението, респ. от поведението на
длъжника.
В случая съдът
намира, че не е налице виновно неизпълнение на договорното задължение от
страна на ответника.
По делото е установено, че
обектът е бил завършен значително време след предвиденото в договора, но
липсват категорични доказателства за това по какви причини е станало това.
Наложило се изграждане на баластрена възглавница, проблеми е имало с
инвеститорския контрол, на обекта са работили и други фирми. От представените
доказателства не може да се направи категоричен извод, че ищецът е бил изправна
страна по договора, както и извод, че закъснението на ответника се дължи на
причини, за които само той носи отговорност, за да се приеме, че добросъвестно
е упражнено правото на разваляне на договора.
Двустранно
подписаните между страните протоколи образец 19 за
изпълнени видове СМР, в който са посочени количеството, единичната цена и
общата стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява
приемо-предавателен протокол за конкретно извършените работи; Протоколът е от
категорията на частните свидетелстващи документи, които не се ползват с
материална доказателствена сила за отразените в съдържанието им факти и се
преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства по
делото. Макар да не се ползват с
материална доказателствена сила, подписаните от възложителя протоколи съдържат
признание за извършване на всички констатирани при съставянето им работи и
последващото твърдение, че работите не са извършени както е посочено в
протокола, е изцяло в тежест на възложителя. Така и постановените
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 76 от 10.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 729/2014
г., II т. о., ТК и Решение № 65/16.07.2012
г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, II т. о.
В случая в двустранно подписаните
протоколи обр. 19 е посочено, че СМР са
изпълнени качествено, в срок и
в съотвестствие с договор за изпълнение на СМР от 22.07.2013г. /л. 124-126/.
Възражението на ищцовата страна,
че ги е подписала „поради крайна нужда“, остана
недоказано.
В
случая възложителя – ищец не ангажира доказателства, с които докаже
и то пълно и пряко, т.е. несъмнено, съгл. чл. 154,
ал.1 ГПК, твърдението си че ответникът виновно не е извършил прецесните СМР в
срок и в съответствие
с договор за изпълнение на СМР от 22.07.2013г.
Недоказани
останаха твърденията на ищеца и за несвоевременното съставяне на актовете и
протоколите по време на строителството, поради което се явяват
неоснователни претенциите му за вреди по чл. 163, ал.2, т.3, във вр. с
ал.3 ЗУТ.
В случая отсъства виновно неизпълнение от
страна на ответника, което да обуслови поставяне в тежест на последния неблагоприятните
правни последици, разпоредени от закона - арг. от чл. 81 ЗЗД.
Налице
е невиновна
невъзможност за изпълнение в уговорения срок - чл. 81, ал. 1 ЗЗД,
поради което ответникът се освобождава от отговорност за претендираните от
ищеца вреди.
С
оглед липсата на виновно неизпълнение от страна на ответника, то съдът намира за
безпредметно да обсъжда дали са налице останалите кумулативно необходими
предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 82 ЗЗД.
Ето защо исковите претенции
следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.
По разноските.
С оглед изхода от спора, в полза
на ответника следва да се присъдят разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
По възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ответната страна, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, по граждански дела дължимият минимален хонорар за един адвокат
при материален интерес над 10 000 лв. за една инстанция се определя по
формулата: "830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.". В процесния
случай това означава 830 лв. + 3 % в/у 11 400 лв. - или 342 лв., чиито сбор
възлиза на 1 172 лв. Така и Определение № 64 от 1.02.2017 г.
на ВКС по ч. т. д. № 453/2016 г., I т. о., ТК.
Съдът
намира че заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат в
размер на 3 430
лв. е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Ето защо, същото следва да бъде намалено, но не до горепосочения
минимум, а до сумата от 1 500 лв.
В
полза на ответника следва да се присъди и сумата от 100 лв. представляваща
разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице.
Що се касае за претендираните от
ответника разноски в размер на 100 лв. представляващи депозит за призоваване на
свидетели, искането за присъждането им е неоснователно, тъй като сумите не бяха
изплатени на свидетелите, поради направени изрични откази от страна на
свидетелите за изплащане на възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ДЕЛТА-КОВЪР" ЕООД,
ЕИК 116516496, със седалище и адрес на управление: гр. Р.*****, с управител Д.
Ст. Ив., кумулативно обективно съединени искове
по чл. 82, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 163, ал.2, т.3, във вр.
с ал.3 ЗУТ СРЕЩУ "ПЕТСТРОЙ" ЕООД, ЕИК 116554073,
със седалище и адрес на управление: гр. Разград 7200, ул. Братя Миладинови No
5, ап. 4, тел.: 084661264, факс: 084661264,
управител А.П.А., за
осъждането му да заплати на ищеца сумите:
- 6 400 лв. /шест хиляди и
четиристотин лева/ представляваща
обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в
разходи за заплащане
неустойка по Договор за наем от 02.08.2013г. с сключен между от една страна
"ДЕЛТА-КОВЪР" ЕООД, ЕИК 116516496, като наемодател и от друга страна
"ГИЧЕВ-ТРАНС" ООД, ЕИК 116543582, седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ул. Хан Тервел No 2, с управител Ст. Хр. Г., както и със С.
С. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, като наемател, в резултат от
неизпълнение на ответника на задълженията му по сключения между страните
Договор за изпълнение на СМР от 22.07.2013г., за изграждане на обект „Автосервиз, пункт за смяна на гуми,
автомивка и магазин за резервни части“,
- 15 000 лв. /петнадесет хиляди
лева/, частично от 64 896 лв., представляващи обезщетение за вреди под формата
на пропуснати ползи от нереализирана печалба, произтичащи от забавено
изпълнение за периода от 15.04.2014 г. до 29.07.2015г., в резултат от
неизпълнение на ответника на задълженията му по сключения между страните Договор
за изпълнение на СМР от 22.07.2013г., за
изграждане на обект „Автосервиз, пункт за
смяна на гуми, автомивка и магазин за резервни части“.
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3
ГПК, "ДЕЛТА-КОВЪР" ЕООД, ЕИК
116516496, със седалище и адрес на управление: гр. Р.*****, с управител Д. Ст.
Ив. ДА ЗАПЛАТИ на "ПЕТСТРОЙ" ЕООД, ЕИК 116554073, със седалище и
адрес на управление: гр. Разград 7200, ул. Братя Миладинови No 5, ап. 4, тел.:
084661264, факс: 084661264, управител А.П.А., сумите:
- 100 лв. /сто лева/ представляваща разноски за заплатено
възнаграждение на вещо лице.
- 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/ представляваща разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането за присъждане на разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата до пълния му претендиран
размер от 3 430 лв., като прекомерно на осн. чл. 78, ал.5 ГПК, както и
отхвърля искането за присъждане на сумата от 100 лв. представляващи разноски за
внесен депозит за разпит на свидетели, като неоснователно,
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл.
7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: