Р Е Ш Е Н И Е

Номер 338 31.10.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Даринка Димитрова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№915 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Б.Х.Р., с която са предявени обективно съединени искове срещу Н.Х.И. за заплащане на сумата 2000 лв. неимуществени вреди - физически болки и страдания, 1000 лв. неимуществени вреди – психически болки и страдания и сумата 500 лв. имуществени вреди, всички причинени от престъпление по чл.131, ал.1 т.1 и т.12 от НК, за което ответникът е осъден с влязло в сила съдебно решение. Иска и присъждане на направените по делото разноски. Твърди, че с решение по АНД №1106/2016 г. , влязло в сила на 04.04.2017 г. ответникът е признат за виновен в това, че на 26.05.2016 г. в с.Раковски е причинил на ищеца лека телесна повреда като длъжностно лице - имам в Мюсюлманско изповедание, Районно мюфтийство гр.Разград при и по повод изпълнение на службата му съгласно Устава на Мюсюлманското изповедание в Република България и Правилника за дейността на свещенослужителите , изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, поради кръвонасядане над горната трета на гръдно-ключично-сисовидния мускул на лявата страна, палпаторна болезненост по хода на гръдно-ключично-сисовидния мускул двустранно, болка и парене при преглъщане, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131,а ла.1 т.1 и т.12 пр.1, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, поради което на основание чл.78А, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв., че в резултат на това престъпление ищецът е претърпял множество физически болки и страдания, почувствал се унизен, накърнени били честта и достойнството му като гражданин и духовен наставник и водач на мюсюлманите в селото. Освен това ангажирал адвокатска защита по АНД №1106/2016 г., за което заплатил сумата 500 лв.

Ответникът признава претенцията по основание, но я оспорва по размер. Счита, че исканото обезщетение е прекомерно с оглед претърпените от ищеца вреди. Предлага спогодба.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

С решение от 26.01.2017 г., постановено по АНД №1106/2016 г. по описа на РС Разград ответникът по настоящото дело е признат за виновен в това, че на 26.05.2016 г. в с.Раковски е причинил лека телесна повреда на ищеца в качеството му на длъжностно лице – имам в Мюсюлманско вероизповедание, Районно мюфтийство гр.Разград, назначен със заповед №5/05.01.2015 г. при и по повод изпълнение на службата му съгласно Устава на Мюсюлманското изповедание на Република България и Правилника за дейността на свещенослужителите, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство за здравето поради кръвонасядане над горната трета на гръдно-ключично-сисовидния мускул от лявата страна, палпаторна болезненост по хода на гръдно-ключично-сисовидния мускул двустранно, болка и парене при преглъщане, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, пр.1, във връзка с чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78А, ал.1 от НК го освобождава от наказателна отговорности му налага административно наказание глоба в размерна 1000 лв.

По делото е представено съдебномедицинско удостоверение за преглед от 01.06.2016 г. и експертно решение на ТЕЛК от 28.06.2016 г. След анализ на така представените доказателства съдебномедицинската експертиза е дала заключение, че в резултат на инцидент от 26.05.2016 г. на ищеца са причинени кръвонасядане зад най-горната част на гръдно-ключично-сисовидния мускул от лявата страна, палпаторна болка по хода на същия мускул двустранно и анамнестично – болка и чевство за парене при преглъщане. Според вещото лице, изготвило тази експертиза по своята медико-биологична характеристика описаните в медицинската документация увреждания обуславят болка и страдание и в своята съвкупност могат да бъдат причинени от упражнен натиск /стискане с пръсти на ръката. Според заключението локализацията на кръвонасядането – зад най-горната част на гръдно-ключично-сисовидния мускул от лявата страна сочи, че е възможно ако нападателят си и служил с дясна ръка да се е намирал лице в лице или във фронталната равнина спрямо пострадалия. Оздравителния период при такъв вид травми според експертизата е около 10-на дена.

Във връзка с твърденията на ищеца за причинени му от ответника психически болки и страдания е назначена съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице в своето заключение е посочило, че ищецът страда от органична емоционална лабилност /астенно разстройство/ и има анамнезни данни за преживяна в резултат на инцидента остра стресова реакция – отшумяла впоследствие след няколко дни. Заболяването му е отпреди инцидента и обикновено е следствие от болестта на Паркинсон.

Във връзка с твърденията на ищеца за претърпени от него болки и страдания, респ. възраженията на ответника че същите не са такива, щото да обуславят претендираните размери на обезщетенията, са разпитани свидетелите Д., А., С. и Д. Всички те на процесната дата – 26.05.2016 г. били в дома на свид. А. ***, по повод погребението на неговия баща. Последният свидетел имал уговорка с ищеца, който бил имам на селото погребението да се състои в 11 часа. В уреченото време свид.А. чакал ищеца пред къщата, а зад него бил ответника. Ищецът закъснял няколко минути и когато пристигнал ответникът го попитал защо закъснял и го хванал за врата с ръце и част от присъстващите ги отдалечили един от друг. Всичко това се случило пред 10-15 човека, които чакали пред дома на свид.А. След това ищецът извършил съответните ритуали при мюсюлманско погребение, вкл. и тези на гроба, като за целта бил подпомаган от ответника, свид. Д. и от още един жител на селото. Четиримата били стари приятели и работели заедно, но след инцидента вече ответникът не помагал при погребенията в селото. Два дни след 26.05.2016 г. ищецът се оплакал на свид. Д., че го било страх да спи, тъй като останал без въздух, изпитвал и страх да не умре. Според свид. Д. причина за инцидента била припряността на ответника, а конкретния повод – закъснението с пет минути.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Исковете за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди за причинените от ответника на ищеца физически страдания и за психическите травми са частично основателни и доказани.

Правото на обезщетение възниква поради наличието и на петте предпоставки за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл. 45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на същото е ответника, което е установено с влязло в сила решение по НАХД №1106/2016 г. на РС Разград, което е задължително за съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая се касае за лека телесна повреда, което предполага като последица неимуществени вреди – болки и страдания.

Размерът на обезщетенията за неимуществените вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на уврежданията, начина и обстоятелствата, при които са получени, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, причинените морални страдания. В случая ищецът е преживял физически болки и страдания без разстройство на здравето му, като за част от тях има обективни находки, а друга част са по негови оплаквания при снемане на анамнезата от лекар. За обезщетяване на тези негативни изживявания, съдът счита, че ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1 500 лв. Освен това същият е преживял и стресова ситуация, бил е подложен на унижения пред неговите съселяни и за възмездяване на тези отрицателни емоции съдът счита, че следва да бъде заплатена от ответника сумата 800 лв.

В останалата им част двата иска се явяват неоснователни и недоказани, тъй като не бяха представени убедителни доказателства за трайни здравословни проблеми и страхови изживявания. И двете вещи лица бяха категорични, че физическите болки и стреса са отшумяли за няколко дни.

Искът за заплащане на сумата 500 лв. за причинени имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение за адвокатски услуги на досъдебното производство е недоказан. По делото не бяха представени доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че е упълномощил защитник. Ето защо този иск следва да бъде отхвърлен.

Ответникът следва да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, а именно 328,57 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 4% за всеки от двата иска, но не по-малко от 50 лв. за всеки – т.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Така за първия иск дължимата д.т. е 60,00 лв., а за втория – 50,00 лв.

На основание чл.78 , ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати и направените по делото разноски от бюджета на съда в размер на 420 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Н.Х.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Х.Р., ЕГН ********** *** сумата 1 500 лв. / хиляда и петстотин лева/ обезщетение за причинени неимуществени вреди – физически болки и страдания и сумата 800 лв. /осемстотин лева/ за причинени неимуществени вреди – психически болки и страдания в резултат на престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, за което е определено наказание по НАХД №1106/2016 г. по описа на РС Разград, осъществено на 26.05.2016 г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 328,57 лв. /триста двадесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата им част до първоначално предявените размери от 2000 лв. и от 1000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Б.Х.Р., ЕГН ********** *** срещу Н.Х.И., ЕГН ********** *** за заплащане на сумата 500 лв. имуществени вреди като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.Х.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 110 лв. /сто и десет лева/ държавна такса и сумата 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: