Р Е Ш Е Н И Е

№317, 02.10.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Сребрена Русева

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 916 по описа за 2017г. на РРС

Депозирана е искова молба от “Теленор България“ЕАД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата от 95.10лв. незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата 301.45лв. неустойка за предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителна услуга с аб.номер №005204797, сумата 66.87лв. мораторна лихва за периода 26.03.15г.-21.11.16г., ведно със законната лихва върху главницата и разноски от двете /заповедно и исково/ производства. Твърди, че с ответницата имат сключен договор за мобилни услуги, съгласно който на ответницата е предоставен номер **по програма Резерв 8.79лв. и номер ** по програма Старт 7.99лв. за срок от 24 месеца. Мобилните услуги за двата номера са фактурирани на номер аб.номер 005204797. За потреблението ищеца е издал две фактури№7218218743/10.12.14г. за отчетен период 10.11.14г.-09.12.14г. за сумата 67.26лв., платима до 25.12.14г. и фактура № 7219468580/10.01.15г. за периода 10.12.14г.-09.01.15г. сумата от 33.79лв. Поради неплащането на стойността на потребените услуги ищецът е прекратил едностранно договора с ответницата и е издал на аб.номер №005204797 крайна фактура №********** на стойност 396.55лв., в която е включена и уговорената в т.11 от договора неустойка от 301.45лв. Тъй като ответницата не е изпълнила задължението си ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№2462/16г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение №4187/20.12.16г. В срока ответницата е възразила. В едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск срещу длъжника. Ищецът представя писмени доказателства: договор и приложения, фактури.

Ответницата Д.С.Д.,не е отговорила, не се явява в с.з.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Страните са сключили договор за мобилни услуги от 07.11.2014г., съгласно който на ответницата е предоставен за ползване мобилен номер ** по програма Резерв 8.79лв.и мобилен номер ** по програма Старт 7.99лв. за срок от 24месеца.

За периода 10.11.2014г.-09.01.15г. ищецът е издал две фактури №№7218218743 и №7219468580 общо за 101.05лв., като едностранно е прекратил договора и е начислил неустойка от 301.45лв. Размерът на претендираната лихва е 66.87лв.

Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение.

И двете страни са представили извънсъдебно споразумение, с което са уредили взаимоотношенията доброволно, като ответницата е признала и приела дълг от 817.55лв., включващ главница, неустойка и разноски по заповедното и исковото производство, а ищецът се отказва от претенцията си за лихви от 66.87лв. Страните искат от съда да се произнесе с решение при условията на чл.237 ал.1 ГПК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен в обема, в който е направено признание на иска: главница, неустойка и разноските, направени от ищеца в заповедното и исковото производства, като за съда отпада задължението да изложи мотиви. По отношение на претендираната лихва искът се явява неоснователен и недоказан, с оглед постигнатото съгласие между страните ответницата да не дължи лихва.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Д. С. Д. ***, ЕГН **********, че дължи на Теленор България ЕАД, ЕИК 130460283 сумата от 95.10лв./деветдесет и пет лева и десет стотинки/за незаплатени далекосъобщителни услуги и сумата 301.45лв./триста и един лева и четиридесет и пет стотинки/ неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Теленор България ЕАД против Д. С. Д. установителен иск по отношение на претендираната лихва в размер на 66.87лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д. С. Д. ***, ЕГН ********** да заплати на Теленор България ЕАД, ЕИК 130460283 сумата от 216лв./двеста и шестнадесет лева/ разноски в заповедното производство и сумата от 205лв./двеста и пет лева/ съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: