№ 418, 13.10.2017г., град Разград
Разградският районен съд
На дванадесети Септември 2017година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Пенка Тоцева
Прокурор:
Като разгледа докладваното
от съдията анд № 598 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от « Фарма Лек 1 «ООД - Плевен, с ****, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул.
„ ******, представлявано от Е.С.Й.чрез процесуален представител, против НП № 260660 – F291957/ 24.03.2017г. на Директор на ТД на НАП гр.Варна, с което на жалбоподателя
за нарушение на чл. 185, ал.2
вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00лева на основание чл.185, ал.1
от ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон
и се моли същото да бъде изцяло
отменено, с приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание, жалбоподателят редовно
призован, не изпраща представляващ, за него повереник, редовно упълномощен и
приет от съда, като поддържа жалбата по посочените в нея основания и моли за
отмяна на обжалваното НП.
Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Варна, изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за
установено от фактическа страна следното: При извършена проверка
на 16.02.2017г. в търговски
обект Аптека „ Феникс „ , находящ се в гр. Разград , ****,
стопанисван
от « Фарма Лек 1 «ООД - Плевен,
с ****, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, бул. „ ******, представлявано от Е.С.Й.документирана
в ПИП сер. АА № 0100413/16.02.2017г., е
установено въз основа на данните в касовите книги, междинните финансови отчети от 6бр.
ЕКАФП
и въпросни листи, попълнени от работещите
по време на проверката по трудово правоотношение с жалбоподателя, както и
описа на паричните средства в касите на обекта,
е констатирано, че жалбоподателят не е
изпълнил задължението си извън случаите на продажби да регистрира
във ФУ всяка промяна на касовата наличност, чрез операциите „ Служебно въведени „ и ” Служебно изведени
„ – в случая регистриран във ФУ ЕКАФП – изправен, регистриран в НАП с № на ФП
50104710, оборот в размер на 272,96лв., фактическа наличност 447,93лв. –
разлика 174,81лв. Проверката извършена в присъствие на Управителя на аптеката – Х.В.М., която в писмена декларация в Протокола за проверка е
заявила „... допуснала съм грешка, неволно, защото парите бяха под форма на
монети, които донесоха от клиент...”.
На
22.02.2017г. е съставен АУАН сер. АN
бл. № F291957
в присъствие на упълномощен представител на жалбоподателя, в което нарушението
е описано по същият начин, квалифицирано е като такова по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, връчен на
жалбоподателя и подписан от него без възражения. Такива не са постъпили в
тридневния срок по ЗАНН.
На 24.03.2017г. е издадено и процесното НП, в
което адм. наказващият орган е описал нарушението по идентичен с АУАН начин,
квалифицирал го е по чл. 185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС вр. чл. 33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, а на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложил
минималната, предвидена в Закона „имуществена санкция” в размер на 500,00лева.
НП е връчено на търговеца на 27.06.2017г., жалбата срещу него
е постъпила при адм. наказващия орган на 03.07.2017г. с пощенско клеймо от
30.06.2017г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт. По същество е неоснователна.
От така възприетата от съда фактическа обстановка, безспорно се установява по
делото, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, още
повече, че по делото не се спори, че процесното ФУ е разполагало с функциите „ Служебно
въведени „ и ” Служебно изведени „.
Относно възражението за прилагане на чл.28 от ЗАНН,
поради маловажност на случая, съдът не споделя доводите на жалбоподателя в
този смисъл. С
оглед препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН разпоредбите на
Наказателния кодекс (НК), включително и относно обстоятелствата, изключващи
отговорността са приложими и в административно - наказателния процес.
Такова обстоятелство, изключващо отговорността, е предвидено в нормата на чл. 9, ал. 2 НК -
деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона
административно нарушение, но поради своята малозначителност, не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на
гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република
България или други интереси, защитени от правото, т. е. стойността на установената в
касата парична наличност,
обичайния оборот на търговския обект и липсата на широк обществен отзвук са
неотносими към маловажността на административното нарушение.
Наказателното постановление, както и
Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при
спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните
законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на
които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и
конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и
основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по
своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН
от формална страна.
Наложената от адм. наказващия орган санкция е в минималния
предвиден размер и се явява съответна на
извършеното нарушение.
Относно възраженията на жалбоподателя, наведени с
въззивната жалба, предвид приобщените по делото писмени доказателства – копие
на Заповед № ЗЦУ – 1582 от 23.12.2015г. на Изп. Директор на НАП, намира същите
за неоснователни, досежно материалната и процесуална компетентност на
актосъставителя и адм. наказващия орган.
Неоснователно е и възражението за нарушение на чл.
40,ал.1 от ЗАНН, относно вписването само на един свидител в процесния АУАН. В
хода на съдебното следствие по категоричен начин е установена истинността на
отразеното в ПИП и АУН, които притежават своята доказателствена стойност, която
не е оборена.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
нарушение на чл. 57, ал.1,т.5 от ЗАНН, защото в процесното НП ясно са посочени
и изброени писмените документи, въз основа, на които адм. наказващия орган е
направил своя извод за осъщественото от жалбоподателя адм. нарушение.
За прецизност, съдът намира за необходимо да посочи, че
разминаването в констатираната разлика в ПИП от една страна и в АУАН и НП в
размер на 10 стотинки се дължи на техничесдка грешка. Доколкото имуществената
санкция е наложена в своя минимален размер, то тази разлика не се отразява
върху тежестта на адм. наказателната отговорност на жалбоподателя, в конкретния
случай.
В този смисъл като правилно и законосъобразно,
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Воден
от изложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 260660 – F291957/ 24.03.2017г. на Директор на ТД на НАП гр.Варна, с което на «
Фарма Лек 1 «ООД - Плевен, с ****, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул. „ ******,
представлявано от Е.С.Й.за нарушение на чл. 185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС
вр. чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер
на 500,00лева на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: