Мотиви към Присъда №468/05.10.2017г., постановена по НОХД №11/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия К.Г.Т. *** за това, че на 03.07.2016г. в гр. Разград е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в нанасяне на побой на С.Т.Р. *** и на Е.Т.Р. ***, отправяне на псувни и обиди към същите - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

Подсъдимият К.Г.Т. е обвинен и в това че на 03.07.2016г. в гр. Разград е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на С.Т.Р. ***, изразяваща се в рана с гладки ръбове и охлузване по периферията на раната; изразен оток и невъзможност за свиване в лакътната става, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и на Е.Т.Р. ***, изразяваща се в травма в лявата част на гърба, довела до болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите спрямо подсъдимия обвинения, счита ги за доказани и предлага на съда да наложи на подсъдимия съответни наказания.

Подсъдимият дава обяснения в които отрича виновността си. Защитникът му също излага доводи за недоказаност на обвиненията и моли за постановяване на оправдателна присъда.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.Г.Т. е роден на ***г***. Същият е със средно образование, неженен, безработен, неосъждан.

Подсъдимият К.Т. ***. Свидетелите С.Р. и Е.Т.Р. са братя. Двамата живеят в с. К.. На 03.07.2016 г. около 18:00 часа, двамата свидетели били в гр. Разград в ж. к. “Лудогорие“, на ул. „Перистър“, на спирката срещу бившия завод „Родопа“ и чакали автобус за да се приберат в с. К.. Тогава, на паркинга зад спирката спрял лек автомобил с неустановен в хода на досъдебното производство марка и модел, от който слязъл подс. К. Т.. Свидетелите и подсъдимият не се познавали - преди този случай не се били виждали. Подс. К.Т. се приближил към свидетелите, като в едната си ръка държал гумена палка /тип „полицейска“/. Попитал ги какво чакат тук. Братята му отговорили, че това е спирка и чакат автобус. Подсъдимият на висок тон им казал: „Няма да чакате тук. Отивайте на друго място да чакате автобус“. След това подсъдимият посегнал да удари св. С.Р. с гумената палка в областта на главата му, но свидетелят вдигнал ръка, за да се предпази и той го ударил по нея - по вътрешната страна на лакътя на дясната ръка. Свидетелят почувствал силна болка, погледнал ръката си и видял, че тя започнала да кърви.

Двамата братя силно се уплашили и побегнали в посока към бившия завод „Порцелана“ /към кръстовището на ул.“Перистър“ и ул.“Странджа“/. Подс. К. Т. ги подгонил като ги псувал, викал и отправял обидни думи след тях. Успял да ги настигне и с гумената палка ударил два пъти св. С. Р. по гърба, а след това отново с палката, ударил и св. Е.Р. също по гърба. Братята продължили да бягат до следващата автобусна спирка, а подс. К. Т. ги гонил до светофара на кръстовището, след което се отказал. Когато спрели да бягат, св. Е.Р. съблякъл тениската си и я дал на брат си, за да увие кървящата си ръка.

На 04.07.2016 г. св. С.Р. посетил съдебен лекар при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр. Разград, след което подал жалба в РУ на МВР - гр. Разград.

От заключението на назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, се установява, че на св. С.Р. в резултат на инцидента от 03.07.2016 г. е причинена травма на дясна лакътна област:

-рана с гладки ръбове и

-охлузване по периферията на раната;

-изразен оток и невъзможност за свиване в лакътната става.

Вещото лице е установило уврежданията след извършен личен преглед на пострадалия и издаденото съдебномедицинско удостоверение № 080/2016 г. на ОСМ при МБАЛ - Разград. Според вещото лице, по своята медико-биологична характеристика установените увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

По показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели, вещото лице дава заключение и за нанесен удар в дясната част на гърба на св. С. Р., обективни находки за който, не са установени при прегледа му на 04.07.2016 г. Според вещото лице, травмата в областта на дясна лакътна става може да бъде получена по начин, както е посочил пострадалия. Морфологичната характеристика на общата конфигурация на увреждането сочи нанесен силен удар с твърд тъп предмет по вътрешностраничната част на дясна лакътна става при предно анатомично положение на ръката - вдигната за защита ръка.

Установените увреждания търпят пълно обратно развитие за срок до 2 седмици.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза и по отношение на св. Е.Р. /изготвена върху събраните гласни доказателствени средства/, от заключението на която е видно, че същият е получил травма в лявата част на гърба от удар с палка.По своята медикобиологична характеристика описаната от свидетелите травма е обусловила болка и страдание на пострадалия. Увреждането търпи пълно обратно развитие за срок около 1 седмица.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на част от разпитаните свидетели, заключенията на назначените експертизи, писмените доказателствени материали. Основно доказателствено средство в случая са показанията на пострадалите Е. Р. и С. Р.. Двамата свидетели очевидно трудно се изразяват, което е довело до някои неясноти в твърденията им, поради което съдът е допуснал повторен разпит на същите. В крайна сметка всеки от двамата свидетели разпознава подсъдимия в съдебната зала и го сочи като лицето, нанесъл им побой. И двамата свидетели сочат, че са запомнили подсъдимия именно от датата на разглеждания инцидент /това категорично е уточнено при повторния им разпит/. Защитата на подсъдимия набляга на непоследователност в твърденията на свидетелите дали са разпознали подсъдимия по показани им в полицията снимки, но съдът намира, че това не е дотолкова съществен въпрос. Същественото е, че на досъдебното производство е проведено разпознаване на живо и при това всеки от двамата свидетели категорично е разпознал подсъдимия, видно от протоколите за съответните процесуални действия. В този смисъл и показанията на полицейския служител Н. К., който извършвал проверка по случая са от значение, тъй като и той сочи, че двамата пострадали са разпознали категорично подсъдимия по снимков материал /преди разпознаването на живо в хода на досъдебното производство/, входът на блока в който подсъдимият живеел бил на 10-15 от мястото на събитието, което логично се свързва с твърденията на пострадалите, че подсъдимият дошъл от автомобил, който бил на паркинга при спирката там. На свидетелите Е.Р. и С. Р. е нанесен побой, както се установява от експертизите, и няма никаква логика да се мисли, че те биха уличили лъжливо подсъдимия. Свидетелите нямат мотив да сочат за виновник лице различно от действителния виновник и очевидно добросъвестно изнасят спомените си за случая. Всеки от тях поотделно е разпознал подсъдимия, което сочи на действително ефективно проведено разпознаване с безспорен резултат.

В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетелите Н. С. /съжителница на подсъдимия/, М. М., Н. М., С. П., Ю. П.. Близостта или приятелските отношения на тези свидетели с подсъдимия са безспорни, поради което и доколкото показанията им се оборват от обсъдените по-горе доказателства, съдът не ги кредитира. Всички тези свидетели твърдят, че на процесната дата от обяд до вечерта подсъдимият бил на празненство на св. С. П. в дома и във вилната зона по пътя за гр. И.. Стремежът на тези свидетели да изградят алиби на подсъдимия е явен, но твърденията им не издържат на съпоставка с останалите данни по делото. Както се каза съдът кредитира показанията на пострадалите, по изложени по-горе съображения, което пък налага извод за недостоверност на показанията на втората група свидетели. Поради изложеното не се кредитират и обясненията на подсъдимия. В крайна сметка за съдът остава изводът, че обстоятелствата изложени в обвинителния акт са доказани по един несъмнен начин.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянията си подсъдимият К.Т. е осъществил на първо място съставът на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, тъй като на 03.07.2016г. в гр. Разград е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в нанасяне на побой на С.Т.Р. *** и на Е.Т.Р. ***, отправяне на псувни и обиди към същите. Веднага след като приближил до пострадалите подсъдимият опитал да ги прогони, разпореждайки им да не чакат там, а да отиват на друго място. Сама по себе си тази проява е непристойна, демонстрация на недопустимо повелително поведение, излизаща извън установените обществени норми. След това подсъдимият нанесъл удари на пострадалите, подгонил ги, псувал ги. Извършените от подсъдимия действия са непристойни – брутални, скандални, грубо нарушаващи обществения ред – потъпкващи всякакви норми на благоприличие и морални устои, изразяващи явно неуважение към обществото – демонстрация на безнаказаност, превъзходство. При извършване на престъплението “хулиганство” подсъдимият е действал с пряк умисъл – съзнателно и целенасочено брутално, агресивно. С оглед доводите на защитата, че в случая не може да се поставя въпрос за хулиганство, понеже било налице поглъщане от по-тежкото престъпление и доколкото се изтъква, че е невъзможна идеална съвкупност между умишлено причиняване на телесна повреда и хулиганство, то тези доводи не се приемат от съда. Достатъчно е тук да се напомнят положенията постановени с Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, като в раздел I, т.3 от същото постановление изрично се разглежда като възможна хипотезата на идеална съвкупност между телесна повреда и хулиганство, а в т. 7 от същия раздел отново се поставя въпросът за идеалната съвкупност между престъплението хулиганство и други престъпления и принципно се отрича поглъщаемостта.

На следващо място подсъдимият К.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 03.07.2016г. в гр. Разград е причинил леки телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на С.Т.Р. ***, изразяваща се в рана с гладки ръбове и охлузване по периферията на раната; изразен оток и невъзможност за свиване в лакътната става, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и на Е.Т.Р. ***, изразяваща се в травма в лявата част на гърба, довела до болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди. Подсъдимият е нанесъл удари на пострадалите с гумена палка и така им е причинил уврежданията установени от експертизите. Подсъдимият е нанесъл леки телесни повреди на две лица. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл –напълно съзнателно и целенасочено. Бил е наясно, че извършва посегателство върху личността на пострадалите, че вследствие на действията си ще им причини телесни увреждания. Подсъдимият е действал по хулигански подбуди – пострадалите с нищо не са го предизвикали, подсъдимия и пострадалите дори не са се познавали. Очевидно подсъдимият е търсел саморазправа. Целял е да демонстрира превъзходство, надмощие, незачитане на всякакви морални норми.

Съдът намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан по квалификацията по чл.130, ал.2 от НК, тъй като същата квалификация се поглъща от по-тежката квалификация по чл.130, ал.1 от НК.

Индивидуализирайки наказанията на подсъдимия съдът отчита като смекчаващо обстоятелство чистото му съдебно минало. В тежест на подсъдимия се отчита проявената в случая недопустима агресивност. При това съдът намира, че за извършеното престъпление по чл.325, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца /което е по-близко до минимума/, както и наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата по Радиовъзел Разград . За престъплението по чл. чл.131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на десет месеца, което е над минималния размер, но и под средния законов размер. На основание чл.23, ал.1 от НК следва да бъде определено общо наказание, което следва да бъде в размер на по - тежкото наказание, а именно десет месеца лишаване от свобода. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за отлагане изпълнението на това наказание – подсъдимият не е осъждан, определеното общо наказание лишаване от свобода не надхвърля три години и съдът намира, че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието. Ето защо изпълнението на така определеното общо наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Към така определеното общо наказание лишаване от свобода следва да бъде присъединено и наказанието обществено порицание на основание чл.23, ал.2 от НК.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си

РАЙОНЕН СЪДИЯ: