МОТИВИ към Присъда № 477/23.10.2017г. постановена по НОХД № 487/2017г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия Д.А.Ц. *** е за това, че: на 27.01.2017г. в землището на гр.Разград- в местността „Стражецки лозя“, се заканил с убийство на И.К.П. *** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Подсъдимият Д.А.Ц. *** не се признава за виновен, като дава подробни обяснения по случая. Заявява, че не се е заканвал с убийство на П., а всъщност е искал да го предпази, тъй като действително е работил с моторна резачка. Твърди, че действията и думите му са били продиктувани от желанието да предпази съседа си П., който обаче не реагирал пи никакъв начин и просто минал покрай него. Впоследствие бил викан в полицията, когато и се извинил на П. за станалото недоразумение. Защитникът му адв.Ив.И. счита обвинението за недоказано по един безспорен и несъмнен начин. Не се установява по несъмнен начин, че е отправял закани за убийство, освен това същият е бил с изключена резачка и действията му са били неправилно разбрани от св.П.. Последният не само не се е изплашил, а и не е възприел думите на подс.Ц. като заплаха, а от своя стана подсъдимият не е целял да предизвика какъвто и да е страх, камо ли закана за убийство. Ето защо счита, че цялата разиграла се ситуация е едно недоразумение, поради което моли подзащитният й да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, като дадените от подсъдимия обяснения счита, че следва да бъдат ценени единствено като негово право да гради защитна версия за случилото се, чиято цел е да го оневини. Намира, че всички други доказателства установяват по несъмне начин извършеното престъпление, участието на подсъдимия и виновността му. Същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е обвинен. Предлага на съда да го подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода към минимума, което да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за подходящ срок.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Д.А.Ц. *** в местността „Стражецки лозя“. Същият е **, но работи в ** ООД гр.Р. като охранител. Подсъдимият Ц. е член на Съюза на ***, получавал е поздравителни адреси, има активна гражданска позиция. В обитавания от него имот във вилната зона на града, същият отглеждал голямо количество кучета, по повод на което имало оплаквания от други лица, притежаващи имоти в близост до неговия.

Св.И.К.П. и съпругата му- св.С.П.П. *** и притежават вилен имот, находящ се в местността „Стражецки лозя“, в близост до имота на подсъдимия. Поради тази причина тримата се познавали като съседи.

На 27.01.2017г. /петък/ около 17.30-18.00 часа св.П. и съпругата му- см.П. пътували към вилния си имот находящ се в гр.Разград, местността Стражецки лозя. В имота отглеждали животни, поради което го посещавали ежедневно, а уикенда оставали там. Движейки се с автомобила си по пътя към вилата, малко преди да стигнат до нея, свидетелите видели на пътя разпилени дърва по такъв начин, че нямало как да продължат напред, предвид тесния път. Това принудило св.П. да спре автомобила. Видял техния съсед- подс.Д.Ц., който режел дървата с моторна резачка. Подсъдимият не само не започнал да разчиства пътя, за да преминат, а започнал да вика към П., че ще го заколи и нареже. Св.П. слязъл от автомобила, за да разчисти сам дърветата, които му препречвали пътя. Тогава подс.Ц. се приближил до него, като продължавал на висок тон да повтаря, че ще го нареже ще се разправи с него, обвинявайки, че са отровили едно от кучетата му, при което допрял шината на резачката до тялото на П.. В този момент мотора на резачката работел, но шината била спряла. Запазвайки самообладание, св.П. бутнал шината да не се опира в него и се опитал да заобиколи покрай него, след което разчистил клоните. След това подсъдимият отново тръгнал с резачката към св.П., но последният се бил отдръпнал по-назад, след което се качил в автомобила си и потеглили заедно със св.П. към вилата си.

Първоначално св.П. не очаквал такава агресия спрямо него и реакцията на подс.Ц. го изненадала. Притеснил се за съпругата си, която била в автомобила, като впоследствие осъзнал, че става дума за неговия живот и че подс.Ц. е можел да изпълни заканите си.

За станалия инцидент, на 30.01.2017г. била депозирана жалба от св.П. ***, като при извършената проверка от св.Б. бил съставен протокол за предупреждение на основание чл.65 от ЗМВР от 15.02.2017г. на подсъдимия Д.А.Ц.. При осъществената по инициатива на полицейския служител среща подс.Ц. се извинил на пострадалия П..

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства- показанията на свидетелите И.П., С.П., Д.Б., протокол за предупреждение, справка за съдимост, членска карта, поздравителен адрес, свидетелство за дарение, статия от в-к Екип 7 и др. писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло. Всички те преценени поотделно и в тяхната съвкупност установяват по несъмнен начин, че на инкриминираната дата- 27.01.2017г. в местността Стажецки лозя в гр.Разград подс.Ц. се е заканил с убийство на пострадалия И.К.П.- употребявайки думите „ще те убия, ще те заколя“ и опирайки спряната шина на работеща моторна резачка до гърдите на пострадалия, като това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. По този начин същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което му е и повдигнато обвинение. Свидетелите очевидци- пострадалия П. и неговата съпруга П. са категорични, че поведението на подсъдимия е било силно агресивно, същият не само се е заканвал с думите „щете убия, ще те заколя“, но и е бил с включена моторна резачка, като дори е опрял шината й /макар и спряна в момента, но с работещ мотор на резачката/ до гърдите на пострадалия П.. Последният се е притеснил не само за собствения си живот, но и за живота на съпругата си, която от своя страна също е била силно притеснена и е изпитала страх. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от показанията на полицейския служител извършил проверката по случая, както и от съставения протокол за предупреждение.

В противоречие с тези доказателства са единствено обясненията на подс.Д.Ц., които обаче не могат да бъда възприети по друг начин, освен като негова защитна теза, с цел оневиняване и оправдаване на извършеното. Неговите обяснения са в противоречие с другите събрани по делото писмени /протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР/ и гласни /показанията на тримата свидетели/ доказателства относно подлежащите на доказване факти. Твърденията му, че е искал да предпази пострадалия П., а не да му се заканва, се опровергават от показанията на свидетелите, които са категорични, че не само е отправил вербални закани са думите „ще те убия, ще те заколя“, но и е допрял моторната резачка до св.П.. Действията му са и създалата се ситуация е предизвикала основателен страх както у пострадалия П., така и неговата съпруга, че подсъдимият може да изпълни заканата си.

Заканата с престъпление по чл.144 от НК и по конкретно по ал.3- с убийство, от обективна страна се характеризира с няколко момента- преди всичко изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие, което се изразява в обективиране на намерение от дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него. Като при заканата с убийство не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на взетото решение. В случая подс.Ц. с действията си- отправените заплахи, че ще убие и ще заколи пострадалия П. /вербалните действия/ са подкрепени и от последвалите физически такива- приближаването до пострадалия с работеща резачка и опирането на шината, макар и спряла, в гърдите на св.П., обективират в себе намерението на подс.Ц. към пострадалия П., че ще извърши престъпление спрямо него и то именно убийство.

Поведението на подс.Ц. от обективна страна е създало възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх както за собствения му живот, така и за живота на съпругата му. Действията му показват реална възможност, че може да осъществи намерението си.

От субективна страна подс.Ц. е действал при пряк умисъл, като е съзнавал, че отправя към пострадалия заплаха с престъпление срещу личността му, както и че тя се възприема от пострадалия и че у последния може да възникне основателен страх за осъществяване на престъплението.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление /закана с убийство/, съдът отчете превес на смекчаващите отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, поради което му наложи наказание в размер на предвидения от закона минимум, а именно 3 /три/ месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години. По този начин съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна степен.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: