МОТИВИ към Присъда № 480/12.10.2017г.

по НОХД №548/2017г. на РС – Разград

Обвинението е повдигнато срещу Д.Н.И. ЕГН **********, за това, че за периода от 01.11.2016 г. до 29.11.2016 г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление - на няколко пъти, чрез обещаване, даване и получаване на облаги - парични средства, набирал лице, ненавършило 18 години - М.Д.М. *** с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й - престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,

Както и за това, че за периода от 01.11.2016 г. до 29.11.2016 г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление - на няколко пъти свождал /чрез осигуряване на лица от мъжки пол/ към съвкупление лице, ненавършило 18 години - М.Д.М. ***, като деянието е извършено с користна цел - престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството по искане на подсъдимия се развива по реда на Глава ХХVІІ от НПК в условията на чл.371,т.2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита, че е доказано по безспорен начин и пледира на подс. Д. И., при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства да бъдат наложени наказания „ лишаване от свобода” под, законово предвидения минимален размер от три години, като редуцира същите по реда на чл. 58, ал.1 от НК, съдът да определи едно общо наказание по реда на чл. 23, ал.1 от НК, изтърпяването, на което да отложи по реда на чл. 66, ал.1 от НК за един по дълъг изпитателен срок от 4 години, а комулативно предвидените наказания „глоба” да бъдат присъединени към определеното общо наказание.

Защитата на подс. Д. И. – адв. Р. К. ***, предлага на съда, при признатите факти от обстоятелственята част на обвинителния акт, да признае подсъдимия за виновен само за престъплението по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а за обвинението по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК да бъде оправдан, поради липса на част от обективната страна на деянието, алтернативно, че същото е в състояние на поглъщане от престъплението по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК. Иска от съда да наложи минимално наказание, което да редуцира по реда на чл. 58а, ал.1 от НК с освобождаване от изтърпяване на наказанието. Алтернативно, моли при положение, че съдът признае за виновен подсъдимия по двете обвинения, да наложи наказания в минимален размер, които да редуцира по реда на чл. 58а, ал.1 от НК, а при определяне на общо наказание да не прилага разпоредбата на чл. 24 от НК, предвид възрастта на подсъдимия и процесуалното му поведение. Изтърпяването на определеното общо наказание, намира, че следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 от НК, а комулативно определените наказания „глоби„ следва да бъдат намалени наполовина.

Подсъдимият Д.Н.И. по същество признава фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава вината си, моли за минимално наказание.

Съдът, като прецени признанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371,т.2 от НПК и събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д.Н.И. е роден на *** ***, постоянен адрес:***, настоящ адрес:***, български гражданин, със средно образование, работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Съдът с оглед неоспорването от страна на подс. И., нещо повече признаването на фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, я възприема изцяло, а именно:

Подсъдимият Д. И. ***М. е родена на ***г., т.е. към инкриминирания период тя била на 15 години. По същото време свидетелката била настанена в Комплекс от центрове за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания /КЦНСТДМБУ/ гр. Разград, ул. «Добровска» № 53. Подс. Д. И. и св. М. М. се запознали през 2015 г. в гр. Русе. От тогава поддържали приятелски отношения като се виждали, а така също си кореспондирали чрез Интернет, по «Фейсбук».

За времето от 13.09.2016 г. до 13.10.2016 г. св. М. М. била на лечение в «Детско-юношески център за психично здраве» - Русе ЕООД, откъдето била изписана с диагноза «Биполярно афективно разстройство», след което се прибрала в КЦНСТДМБУ в гр. Разград. От тогава, св. М. и подс. Д. И. започнали отново периодично да се виждат, както и да поддържат връзка по Интернет. Подсъдимият знаел, че св. М. е непълнолетна - на 15 години, и че е настанена в Центъра за деца, понеже я вземал от там с колата си, за да се срещат. На една от срещите им св. М. му споделила, че има нужда от пари и че може да предоставя сексуални услуги срещу заплащане. От своя страна обвиняемия й казал, че би могъл да й намери клиенти, като парите, които получи ще ги разделят помежду си.

Така, в началото на месец ноември 2016 г., подс. Д. И. започнал да разпространява информация между приятелите си и познатите си, сред които св. Д.С.Х., че предлага св. М. за осъществяване на полови контакти срещу заплащане.

Така за периода от 01.11.2016 г. до 29.11.2016 г., подс. Д. И. успял да осигури различни лица от мъжки пол, които срещу сумата от 20 лева осъществявали полов акт със св. М. и/или орални услуги «свирки». Обикновено, подс. Д. И. идвал с лекият си автомобил «Опел» с per. № РР 8984 АР до Центъра за деца, откъдето вземал св. М.. След това двамата отивали пред магазин «Т-маркет» в ж.к. «Орел», гр. Разград. Там последователно идвали намерените от подс. И. мъже, в колите на които свидетелката се качвала. След това, клиентите й я отвеждали на различни места в близост до гр. Разград, където в автомобила, осъществявали полов акт с нея, а така също тя им предоставяла и орална услуга. Парите, които получавала от клиентите си, тя разделяла с подс. Д. И.

На 25.11.2016 г. подс. Д. И. се обадил на приятеля си св. Д.Х., чийто братовчед - св. А.В. искал да се възползва от сексуалните услуги на св. М.. Подсъдимият му казал, че в момента с момичето са пред магазин «Т-маркет» в ж.к. «Орел» и ако искат да дойдат да я видят. Св. Х. и св. В. отишли с лекият автомобил на първия — спортно «БМВ» с две врати. Св. М. се качила при тях, след което излезли извън гр. Разград, към местността «Пчелина». Там св. М. първо извършила орална услуга «свирка» на св. В., а след това двамата осъществили полов акт. За предоставените сексуални услуги св. В. й дал 20 лева. След това, описаното по-горе се повторило със св. Х., който дал на св. М. 15 лева, понеже имал само толкова пари. След като приключили св. Х. се обадил на подс. И., който му казал да върнат момичето при него, на мястото откъдето са я взели. След като я върнали, тя се качила в автомобила на подсъдимия и му дала 20 лева, съгласно уговорката им. След известно време, до тях спрял джип «БМВ» с две лица от мъжки пол в него. Подс. И. казал на св. М., че това са следващите й клиенти. Св. М. се качила при мъжете, след което те я откарали извън гр. Разград в посока към бившите военни потделения. Там свидетелката осъществила последователно полов акт с двамата, за което получила общо 40 лева. След като била върната при подсъдимия, тя отново му дала половината от «изработените» пари. Подс. Д. И. й казал, че за този ден ще има още двама клиенти, които пристигнали след известно време. Св. М. осъществила полов акт и с тези мъже, като пак дала половината от получената сума на подсъдимия - 20 лева, след което двамата се разделили. Следващият ден - 26.11.2016 г., подс. Д. И. се свързал със св. М. и й казал, че за този ден й е намерил трима клиенти. Св. М. осъществила полов акт и с тримата, като за предоставените от нея сексуални услуги получила общо сумата от 60 лева, тридесет от които дала на подсъдимия. Същият ден, св. М. ***«Орел» социалният служител от ЦНСТ Абтула Абтулов, който й казал, че трябва да се прибере в Центъра, а малко по-късно уведомил и органите на реда. От показанията на св. М., се установява, че преди тези дни подс. И. също й е осигурявал и други клиенти, като дати и имена тя не може да конкретизира.

От заключението на вещите лица по назначената и извършена в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза се установява, че: Освидетелстваната М.Д.М. страда от Гранично личностово разстройство. Граничното личностово разстройство включва нестабилност във взаимоотношенията, себевъзприемането и чувствата, както и значителна импулсивност, крайни усилия за избягване на истинско или въображаемо изоставяне; интензивни но нестабилни взаимоотношения със склонност към обезценяване на други хора, нарушена идентичност с нестабилност на преживяване на собствения Аз, нарушена идентичност; импулсивност в най-малко две вредни за индивида области/ харчене на пари, секс, злоупотреба с ПАВ, шофиране или пристъп на преяждане/; суицидно поведение /демонстративно поведение, заплахи или самонараняване/; емоционална нестабилност; хронично чувство за празнота; несъразмерен гняв или агрессия; преходни, дистрес - индуцирани параноидни свръхценни идеи, или тежки дисоциативни симптоми.

Освидетелстваната М.Д.М. е с нормален интелект, съответен за календарната възраст. Социализирана, обучава се в масово училище, може да извършва редица действия. Личностовото разстройство не е тежко психично заболяване, а е изразена характерологична особеност, която смущава силно адаптацията на индивида. То се простира в граничната област между здравето и болестта. Базисните годности за разбиране и ръководене на постъпките са запазени дори и в най-тежките форми на личностовото разстройство. Възможността да възприеме адекватно ситуацията свързана с делото не е нарушена. Данните от делото и нейните обяснения за инкриминираното деяние са пълни и подредени, освидетелстваната може да участва във фазите на наказателното производство и да дава парвилни и достоверни показания, относно факти, имащи отношение по делото.

Налице е неправилно изградена полова идентификация и устойчив модел на поведение, изразяващ се в разстроена сексуалност и изграждане на редица неадекватни социални умения като нарушени връзки с връстници, липса на интереси и мотивация за развитие, липса на трудови навици водещи до неумение да се вгражда адекватно в социума, които са свързани с личностовото разстройство и нямат пряка връзка с инцидента. Няма психични отклонения, които да възпрепятстват възможността на пострадалата за разбиране и противодействие на физическо и психическо насилие. Данните от анамнезата и прегледа сочат, че практически няма упражнено насилие срещу освидетелстваната. Дейстивята й са улеснени от личностовите дисфункции и изградения траен модел на дисфункционално поведение.

Идентифицират се снижени резултати в мисленето и паметта - затруднения свързани с възможността за анилз, синтез и за обобщение. Интелектуалното развитие е в норма, в долните граници на средно ниво, съответно за възрастта и придобития жизнен опит. Личностна и характерова ориентация към екстровертен тип. Тревожна, неспокойна и объркана. Отчита се наличие на депресивни състояния и емоционална лабилност. С импулсивно поведение, неустойчиво емоционално състояние със склонност към афективни реакции. Към момента се намира в ситуация на стрес. С изявен стремеж към самостоятелност и себесъхранение. Неспокоен тип, неуверена в себе си, търси покровителство. Емоционална и личностова незрялост. Тревожна, често няма способност да контролира емоциите си. При психологичното изследване не се идентифицира склонност към лъжа или преиначаване на истината.

Подсъдимият Д.Н.И. е неосъждан.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от гласните и писмени доказателства, приобщени към материалите по делото, събрани по реда предвиден в НПК, намиращи се в ДП№ 1873 – ЗМ -708/2016г. по описа на РУ на МВР - Разград – Докладна записка, Докладна от Директор ЦНСТДМУ – Разград, Телеграма за обявяване за ОДИ, Приемо – предавателен протокол, Епикриза, ЕР № 2362 от 188/08.01.16г., от показанията на свидетелите М.Д. М., Д.С.Х., А.С.В., Д.П.С., И.Л.Л., А.А.А., от заключението на вещите лица по назначената и извършена на ДП КСППЕ, справка за съдимост на подсъдимия, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за неприключили наказателни производства, характеристична справка на подсъдимия.

Самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от всички тези доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в съвкупност, дават на съда обоснован извод, че подс. Д. И. е извършил престъплениеята, в които е обвинен.

От правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че подс. Д. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна, подсъдимият за периода от 01.11.2016 г. до 29.11.2016г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление - на няколко пъти, чрез обещаване, даване и получаване на облаги - парични средства, набирал лице, ненавършило 18 години - М.Д.М. *** с цел да бъде използвана и използвана за развратни действия, независимо от съгласието й. Изпълнителното дейние е «набиране», защото на няколко пъти привлякъл, вербувал, уговорил св. М. с цел да бъде използвана за развратни действия - да проституира. Престъплението е формално, на просто извършване и е довършено в момента, в който лицето е набрано от дееца и то независимо от съгласието му. В конкретния случай св. М. не само е «набрана» по смисъла на НК, но е и участвала в полови сношения. Съгласно съдебната практика /т.р. 2-09-ОСНК/, изпълнителното деяние «набиране» може да се извърши и чрез склоняване към проституция. Съгласието на жертвата може да бъде постигнато с мотивиране чрез убеждаване или чрез въздействие върху волята й с някое от средствата по чл. 159а, ал. 2 НК. В случая обвиняемия е осъществил деянието използвайки едно от тези средства, а именно по т. 6 от 159а, ал. 2 НК, понеже е мотивирал св. М. да участва в развратните действия чрез обещаване и даване на облаги - парични средства.

Съгласно същото тълкувателно решение налице е «набиране» и когато активна страна е жертвата на престъплението, а не деецът. Също така, съгласието или съдействието на жертвата не изключва отговорността на дееца при осъществяване на която и да е от формите на изпълнителното деяние на престъплението «трафик на хора». Извършеното от подс. И. престъпление е квалифициранд с оглед възрастта на пострадалата, която към момента на деянието не е навършила 18 години. Това обстоятелството /по чл. 159а, ал. 2, т. 1 от НК/ му е било известно.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопаснияхарактер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. подс. И. съзнавал, че с поведението си мотивира св. М. към полови сношения с различни мъже срещу заплащане /към проституиране/, с което да постигне целта си да я използва за развратни действия. Субективното отношение на дееца обхваща и квалифициращите елементи, а именно, че действията му са насочени по отношение лице, което няма навършени 18 години, както и относно средствата за постигане на убеждаването й - чрез обещаване, даване и получаване на облаги - парични средства.

Деянията по процесното престъпление са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината и всяко следващо се явява продължение на предходното, поради което са налице и предпоставките на чл. 26, ал.1 от НК.

Подсъдимият Д. И. при наличието на реална съвкупност с гореописаното престъпление, при форма на вината пряк умисъл, е осъществил от обективна и субективна страна и състава на престъплението по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК - на няколко пъти, с користна цел, свождал към съвкупление лице, ненавършило 18 години /така и т.р. 2-09-ОСНК, т. 1.4./

От обективна страна, в инкриминирания период от 01.11.2016 г. до 29.11.2016г., св. М. е имала системни сексуални контакти с мъже, с които е била свързана от подсъдимия, като той лично я е водел при тях, предварително уговарял условията и цената, при която могат да бъдат с нея. Именно в тези действия на пострадалата се изразява проституцията, тъй като тя, подпомагана от подс. И., е отдавала тялото си на различни мъже срещу заплащане. С организирането и осъществяването на срещите между св. М. и нейните клиенти, подс. И. осъществил втората форма на изпълнителното деяние по чл. 155, ал. 1 от НК, а именно свождане към съвкупление.

Св. М. е родена на *** г. и през инкриминирания период е била на 15 години, което обуславя квалификацията на чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 от НК, а именно, че деянието е извършено спрямо лице ненавършило 18 г. Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл. 155, ал. 3 от НК, че деянието е извършено с користна цел, тъй като е установено, че подс. И. бил материално облагодетелстван от това, че е свождал пострадалата към съвкупление. Същата винаги му е давала половината от паричната сума, която получавала от клиентите, които той й намирал. Престъплението е продължавано от смисъла на чл.26, ал.1 от НК, защото подсъдимият повече от един път е осъществил отделните деяния по свождане към съвкупление на едно и също лице. Всяко едно от тези деяния осъществява поотделно състав на едно и също престъпление, извършено е спрямо личността на един пострадал, през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

От субективна страна престъплението е извършено виновно с пряк умисъл, тъй като обвиняемия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

По възраженията на защитата, съобразно изложеното, съдът намира същите за неоснователни. Възраженията за липсата на продължителност на осъществяваното деяние по чл. 159а от НК, както и възражението за ниската стойност на облагодетелстване от осъщественото от подсъдимия престъпление по този състав няма как да бъдат споделени от съда. Правилно защитата се позовава на съдебната практика – ТР №2/2009г. на ВКС, но с прочит различен от този, който е вложен от тълкувателя. Честотата на извършваните деяния по това обвинение, макар и за кратък период от време сами по себе си говорят за системност, за едно трайно състояние, при което при всяко намерено и готово лице за съвкупление със свидетелката М., то обективно се осъществява, като това състояние в конкретния случай зависи от инициативността на подсъдимия. Ирелевантни в случая са случаите, при които св. М. само по собствена воля е осъществявала сексуални контакти с лица, непосочени в обвинителния акт, независимо дали срещу заплащане или не. Несъставомерен признак е и стойността на обогатяването на подс. Д. И. от извършеното процесно деяние. Досежно състоянието на поглъщане между процесните престъпления – т.9 от ТР №2/2009г. на ВКС, ясно и категорично сочи случаите, при които това е възможно. Повдигнатото обвинение по чл. 159а от НК от фактическа и от правна страна изключва изпълнителното деяние склоняване, доколкото св. М. е инициирала до известна степен осъществяването, обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда, при определяне на наказанието. Описанието от фактическа страна и правната квалификация на деянието по чл. 159а в процесния обвинителен акт изключва и възможността за поглъщане от деянието по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. 2 от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 159а, ал. 2, т. 1 и т. 6 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

Съдът намира по отношение на подс. Д. И., че са налице както отегчаващи, така и смекчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващи такива са чистото съдебно минало на подсъдимия, относително младата му възраст, активното поведение от страна на св. М., което е благоприятствало извършване на деянието. Отегчаващи обстоятелства се явяват настойчивостта на извършване на деянията в условията на чл. 26, ал.1 от НК. Поради изложеното съдът намира, че не са налице условия да определи наказание, прилагайки чл. 55, ал.1 от НК. За това деяние, съдът определи минимално по размер наказание – „ лишаване от свобода „ в размер на три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали с 1/3 и определи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години, както и „ глоба „ в минимален размер – десет хиляди лева. Съдът намира, че така определеното наказание, се явява справедливо, съответно на тежестта на извършеното деяние и личността на подсъдимия и се явява явно необходимо за да осъществи целите по чл. 36 от НК.

За престъплението по чл. 155, ал. 5, т. 2, пр. 1 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижна наказание „ лишаване от свобода „ от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет и пет хиляди лева. По вече изложените съображения и за това деяние съдът наложи на подсъдимия„ лишаване от свобода „ в размер на три години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали с 1/3 и определи наказание „лишаване от свобода” в размер на две години, както и „ глоба „ в минимален размер – десет хиляди лева.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи едно общо наказание на подсъдимия Д. и., ЕГН **********, а именно „ лишаване от свобода „ в размер на две години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок в размер на четири години и „ глоба” в размер на десет хиляди лева. Съдът определи един по – дълъг изпитателен срок, защото намери, че подс. Д. И. е проявил безкритичност към осъществяваните от него деяния и този срок, че го мотивира да се въздържа занапред от извършване на прустъпни посегателства от всякакъв вид.

По разноските по делото:

На основание чл. 189 НПК, съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД МВР гр. Разград сумата 415,18 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград, сумата 20,00 лева разноски в съдебното производство.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: