Мотиви към Присъда №473/10.10.2017г., постановена по НОХД №667/2017г. по описа на Разградския районен съд .

                 Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу С.С.К. *** за това, че за времето от 09.05.2008 г. до 31.03.2016 г., в гр. Разград и гр. Цар Калоян, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 0826/16.04.2008г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД-гр.Разград, а не на лицето, което действително го е съставило, приложен към:

              -Заявление с вх.№ МП-605 7/09.05.2008г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх.№ МП- 6060/09.05.2008г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на Районно управление „Социално осигуряване“- гр.Разград /ТП на НОИ/ до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“-гр.Разград /ТП на НОИ/ и

                 -Молба-декларация № 13/30.01.2009г., представена пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград, до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград,

               е получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност в размер на 17500,23 лева, собственост на Национален осигурителен институт- гр.София и месечни добавки за социална интеграция по чл.25 /транспорт/ и чл.29 /диетично хранене и лекарства/ от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ГЕПЗИХУ/ в размер на 1 189,50 лева, собственост на Агенция за социално подпомагане-гр.София и всичко в общ размер от 18 689,73 лева, с намерение да го присвои -престъпление по чл. 212, ал. 1, пр.2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

                 Представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен  като му наложи съответно наказание.

Подсъдимият не се явява и спрямо него е проведено задочно производство на основание чл.269, ал.3, т.4, б. „в“ от НПК, тъй като според изявлението на защитника му същия се намира в чужбина, но е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Съдът е преценил, че отсъствието на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина. Защитникът на подсъдимия моли в случай че съдът приеме обвинението за доказано да наложи минимално наказание.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Национален осигурителен институт гр. София, претендиращо подсъдимия  да бъде осъден да му заплати сумата от 17500,23 лв като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Като граждански ищец е конституирано ощетеното юридическо лице Агенция “Социално подпомагане” гр. София, претендиращо подсъдимия да бъде осъден да му заплати сумата от 1189,50 лв, като имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и  събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.С.К.  е  роден на *** ***.  Същият  е със средно образование, женен, неосъждан /реабилитиран/.

       Подсъдимият живее в гр. Цар Калоян. Той никога не се е явявал пред ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград, поради което и не му било издавано експертно решение. Въпреки това, той се сдобил по неустановен по делото начин и от неустановено лице с неистински официален документ на негово име - Експертно решение № 0826 от 16.04.2008г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр. Разград, на който бил придаден вид, че е подписан от д-р В.К.Ш. за „Председател”, д-р Р.Д.Д., д-р М.К.М., д-р Б.Б.-НОИ и Р.Х. - АСП за „Членове”, а не от лицето, което действително го било съставило. Експертното решение било издадено въз основа на медицинска документация от МБАЛ «Св. Иван Рилски» АД-Разград. В експертното решение било посочено, че подс. С. К. е с намалена работоспособност в размер на 72 %, считано от 29.01.2008г., с водеща диагноза «Др. болести на артериите и артериолите». Срокът на инвалидността бил определен за пожизнен.

     След като се сдобил с описаното неистинското експертно решение на 09.05.2008 г. подс. С. К. се явил в сградата на РУ «Социално осигуряване»-Разград /ТП на НОИ-Разград/ и подал Заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП-6057/09.05.2008 г. и Заявление за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-6060/09.05.2008 г.  до Директора на Районно Управление „Социално осигуряване“ - гр. Разград /ТП на НОИ- Разград/. Към заявленията подс. С.К. приложил Експертно решение № 0826/16.04.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-гр. Разград“ АД. Тъй като в експертното решение била посочена намалена работоспособност 72 %, св. С.Х. - специалист при РУ «СО» /ТП на НОИ/-Разград, приела и обработила заявленията и приложеното от подс. С.К. експертно решение.

  С Разпореждане за отпускане на пенсия № **********/30.06.2008 г. на подс. С. К. били отпуснати пожизнено лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с намалена работоспособност от 71 до 90 на сто пожизнено по чл. 74, ал. 1 от КСО и лична социална пенсия за инвалидност за трайно намалена работоспособност от 71 до 90 на сто по чл. 90, ал. 1 от КСО, считано от 29.01.2008 г.

  Пенсиите подс. С.К. получавал по посочена от него банкова сметка ***.

   Изплащането на пенсии било преустановено с Разпореждане № 2146- 16-40/15.03.2016 г., считано от 01.04.2016 г. на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.

   Общо за периода от 09.05.2008 г. до 31.03.2016 г. подс. С.К. ***/ пенсии в размер на 17 500,23 лева, начислени за периода от датата на инвалидизация 29.01.2008 г. до 31.03.2016 г., собственост на Националния осигурителен институт-гр. София.

Възползвайки се от неистинското Експертно решение № 0826/16.04.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” АД-гр. Разград, подс. С.К. решил да подаде и молби- декларации за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Съгласно Закона за интеграция на хората с увреждания, хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните им потребности, установени в оценката въз основа на медицинската експертиза, която представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за ежедневни нужди, обучение, балнеолечение, рехабилитационни услуги и лекарствени продукти.

На 30.01.2009 г. подс. С. К. подал пред св. Т.Д. - социален работник при Дирекция «Социално подпомагане»-гр. Разград, ИРМ гр. Цар Калоян, Молба-декларация вх. № 13/30.01.2009 г.  за отпускане на месечна добавка за социална интеграция. Към молбата приложил и Експертно решение № 0826/16.04.2008 г. от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ «Св.Иван Рилски-Разград» АД. Св. Т. Д. приела и обработила представените от подс. С.К. документи. Въз основа на тях със Заповед № 13/30.01.2009 г.  на подс. С.К. била отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл. 25, ал.1 от ППЗИХУ за транспортни услуги в размер на 9,75 лева, считано от 01.01.2009 г. до 31.01.2014 г. и по чл. 29 от ППЗИХУ за диетично хранене и лекарствени продукти в размер на 9,75 лева, считано от 01.01.2009 г. до 31.01.2014 г. Интеграционните добавки били превеждани по посочена от подс. С.К. банкова сметка ***. Изплащането се извършвало през месеца, следващ този, за който били дължими.

     Общо за периода от 01.01.2009 г. до 31.01.2014 г. подс. С.К. получил от Дирекция «Социално подпомагане»-гр. Разград месечни добавки за социална интеграция в размер на 1 189,50 лева, дължими за времето от 01.01.2009г.г. до 31.01.2014 г.

     От заключението на назначената комплексна експертиза  е видно, че:

1.Подписите, положени в графите „Председател“ и „Членове“ в ЕР № 0826/16.04.2008 г. не са изпълнени съответно от В.К.Ш., Р.Д.Д., М.К.М., Б.Г.Б. и Р.Б.Х..

2.Отпечатъкът от печат в ЕР № 0826/16.04.2008 г. вероятно е положен с печата на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Иван Рилски“-гр. Разград.

3.Подписите, положени в графа „Получих решението“ в ЕР, в заявление с вх.№ МП 6057/09.05.2008 г. и в заявление с вх.№ МП-6060/09.05.2008 г. и в графа „Подпис“ в молба-декларация с вх.№ 13/30.01.2009 г. не са изпълнени от С.С.К..

    От заключението по назначената  съдебно-икономическа експертиза е видно, че:

    Общо за периода 29.01.2008 г. до 31.03.2016 г. С.С.К. *** е получил от РУСО, гр. Разград изплатени пенсии в размер на 17 500,23 лева.

    С.С.К. е получил за периода от 01.01.2009 г. до 31.01.2014г. месечни добавки за социална интеграция по чл.25, ал.1 /транспорт/ и чл.29 /диетично хранене и лекарства/ общо в размер на 1 189,50 лева.

    С.С.К. *** е получил за периода от 29.01.2008 г. до 31.03.2016 г. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, социална пенсия за инвалидност, месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, диетично хранене и лекарства, общо в размер на 18 689,73 лева.

  Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от показанията на свидетелите,  заключенията на назначените експертизи, приложените писмени доказателствени материали. Съдът приема за безспорен факт че подсъдимият лично е подал пред съответните институции заявленията си и молба – декларациия за отпускане на пенсии и добавки за социална интеграция– това обстоятелство не се оспорва и това е бил установеният ред за подаване на такива документи в съответните институции. Съществен е  факта, че подсъдимият сам се е ползвал от неистинското експертно решение с което се бил снабдил, а това сочи, че подсъдимият сам е инициирал отпускане на процесните пенсии и добавки и в този смисъл съзнателно  се е ползвал от неистинското експертно решение с което се бил снабдил.  Също така за съда е несъмнено, че подсъдимият е бил наясно, че това експертно решение е неистински документ. Елементарната логиката сочи, че принципно всеки  е наясно, че за да се снабди с експертно решение следва да се яви пред съответна експертна комисия. Това очевидно е било ясно и на подсъдимия. Подсъдимият без съмнение  не се е явил пред такава комисия през 2008г.– липсва валидно експертно решение в този смисъл. Експертното решение,  с което е разполагал подсъдимия  е неистинско, както сочи почерковата експертиза /не е подписано от посочените в него лица като комисия/, а фактът, че подсъдимият не е бил реално освидетелстван означава, че той самият е бил наясно, че решението от което се ползва е неистинско, защото не е издадено по съответния ред  и от съответните компетентни лица. С ясното съзнание относно нередовността на това експертно решение подсъдимият го е представил пред съответните длъжностни лица. В този смисъл съдът приема, че отразената в обвинителния акт фактическа обстановка е доказана.

Изложените фактически обстоятелства обуславят следните правни изводи:  С деянието си подс.С.К.     е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението “документна измама” по смисъла чл.212, ал.1, пр.2  във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в за времето от 09.05.2008 г. до 31.03.2016 г., в гр. Разград и гр. Цар Калоян, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № 0826/16.04.2008г., на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на председателя и членовете на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ АД-гр.Разград, а не на лицето, което действително го е съставило, приложен към:

              -Заявление с вх.№ МП-605 7/09.05.2008г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление с вх.№ МП- 6060/09.05.2008г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на Районно управление „Социално осигуряване“- гр.Разград /ТП на НОИ/ до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“-гр.Разград /ТП на НОИ/ и

                 -Молба-декларация № 13/30.01.2009г., представена пред служител на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград, до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Разград,

               е получил без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност и социална пенсия за инвалидност в размер на 17500,23 лева, собственост на Национален осигурителен институт- гр.София и месечни добавки за социална интеграция по чл.25 /транспорт/ и чл.29 /диетично хранене и лекарства/ от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ГЕПЗИХУ/ в размер на 1 189,50 лева, собственост на Агенция за социално подпомагане-гр.София и всичко в общ размер от 18 689,73 лева, с намерение да го присвои.

Подсъдимият  е използвал  неистински официален документ - процесното експертно решение, представяйки го пред служители  на РУ “Социално осигуряване“  и Дирекция “Социално подпомагане” . Така се е стигнало до разпореждане от страна на съответни длъжностни лица за отпускане в полза на подсъдимия на съответни парични средства под формата на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване,  социална пенсия за инвалидност и  добавки за социална интеграция. В ситуация като разглежданата   именно конкретното експертно решение е прякото юридическо основание за получаване на пенсии и добавки. Точно това пряко основание не е било налице, поради което и подсъдимият не е имал право да получи процесните плащания. Вследствие на акта на имуществено разпореждане от страна на заблудените лица на подсъдимия са изплатени парични средства без за това да е налице действително правно основание. От субективна страна подс.К.  е действал с пряк умисъл – бил е наясно, че използва неистински официален документ и че всъщност няма основание да получи тези плащания – действал  е съзнателно и целенасочено. Намерението му е било да присвои съответните парични средства.  Налице са редица присвоителни деяния, извършени от подсъдимия и изразяващи се в периодично получаване на парични суми, които присвоил. Процесното неистинско експертно решение е използвано пред две институции. Извършените от подсъдимия  деяния са от един и същ вид, осъществени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината и следва да се определят като  продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Доколкото защитата на подсъдимия изтъква, че подсъдимият е подпомогнат от други лица, че сам не бил наясно със съответните процедури, то съдът намира за необходимо да отбележи, че подсъдимият несъмнено е бил наясно със неправомерността на собственото си поведение, аргументи за което се изтъкнаха по-горе. Дали подсъдимият е подпомогнат от други лица, включително и по-компетентни в тези процедури, е отделен въпрос, който по същество не може да промени извода за виновността на подсъдимия в извършване на конкретното престъпление.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия  С.К. съдът отчита като смекчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимият се счита неосъждан,  социалното му положение очевидно е нелеко /представена е документация за негово заболяване/. Отегчаващо обстоятелство обаче е твърде високият размер на присвоените суми и крайно продължителния период в който е продължило неправомерното поведение на подсъдимия.  При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се определи наказание в размер на три години   лишаване от свобода, като съдът намира, че този размер на наказанието е справедлив с оглед постигане целите на наказателната репресия. Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за условно осъждане и че за поправянето на подсъдимия  не е наложително ефективното изтърпяване на наказанието. При това изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

   Основателни са и предявените граждански искове  и същите следва да бъдат уважени в размерите в които са предявени. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на НОИ гр. София сумата от 17500,23 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, а  на Агенция “Социално подпомагане” гр. София следва да бъде осъден да заплати сумата от 1189,50 лв, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

            С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото, както и държавна такса върху уважените граждански искове.

           Съдът се произнесе и относно приложените като веществени доказателства медицински документи.

               Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: