Мотиви към Решение №476/10.10.2017г., постановено по НОХД №716/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимата С.М.И. *** за това, че на 27.11.2015г. в гр. Разград съзнателно се е ползвала пред Й.И.А. – служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Разград от неистински официален документ, удостоверяващ завършено образование – диплома за завършено през учебната 2001/2002г. средно образование серия С-2000, бл.№007172, рег. №1862/28.06.2002г., на който е придаден вид, че е издаден от професионална гимназия по икономика – гр. Разград на името на С.М.И., като от нея за самото съставяне на неистинския официален документ не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, пр.1 във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението.

По отношение на подсъдимата е проведено задочно производство на основание чл.269, ал.3, т.3 от НПК, тъй като същата е редовно призована и не се е явила без да сочи уважителни причини за неявяването си, предупредена е за възможността делото да се разгледа в нейно отсъствие и съдът е преценил, че отсъствието на подсъдимата няма да попречи на разкриването на обективната истина. Защитникът на подсъдимата моли за нейното оправдаване, тъй като намира, че случая е малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно моли за налагане на минимално наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимата С.М.И. е родена на ***г***. Същата е с основно образование, омъжена, неосъждана.

Подсъдимата живее гр. Разград. Същата има основно образование. В периода 1998-2001г. същата се е обучавала в Професионална гимназия по облекло „Станка Николица Спасо-Еленина“ гр. Разград, видно от приложеното удостоверение /л.20 от делото/. Същата е била дневна форма на обучение през учебната 2000/2001г. в III курс/XI клас, но не е зачетена производствена практика, поради което не се е стигнало до завършване на гимназиален етап на обучение.

През 2015г. подсъдимата се сдобила по неустановен начин и от неустановено лице с неистински официален документ – диплома за завършено през учебната 2001/2002г. средно образование серия С-2000, бл.№007172, рег.№1862/28.06.2002г. на който бил придаден вид, че е издаден от Професионална гимназия по икономика – гр. Разград. Всъщност подсъдимата не е била ученичка в това учебно заведение и не й е издавана диплома за завършено средно образование. Последното се удостоверява от писмо изх. №344/04.05.2017г. на директора на Професионална гимназия по икономика „Робер Шуман“ – гр.Разград /л.58 от ДП/, в което е посочено, че диплома с такъв сериен номер не е издавана. Дипломите за средно образование през този период са били със серия В-02.

На 27.11.2015г. подсъдимата се явила в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Разград на гише за прием на документи за издаване на СУМПС, на което гише работела св. Й.А.. Пред същата служителка подсъдимата подала заявление №4005/27.11.2015г. за издаване на свидетелство за управление на МПС. С оглед изискванията на чл.14, ал.1 от Наредба 1-157/2003г. за условията и реда за издаване на СУМПС и Правилника за издаване на български документи за самоличност към това заявление подсъдимата приложила Удостоверение за здравословно състояние на кандидат за водач на МПС, Удостоверение за допускане до теоретичен и практически изпит за водач на МПС от категория „А“, копие от диплома за завършено през учебната 2001/2002г. средно образование серия С-2000, бл.№007172, рег.№1862/28.06.2002г. Подсъдимата подала и декларация от същата дата във връзка с чл.13, т.6 от Наредба 1-157/2002г. Впоследствие на подсъдимата е издадено свидетелство за управление на МПС№282840855, кат. АМ, В1,В.

На досъдебното производство е назначена графическа експертиза, която установява, че ръкописните текстове „Вярно с оригинала“ и „С.М.И.“ и подписите след тях на двете страници на диплома за средно образование серия С-2000/1862 с №007172/28.06.2002г. са изпълнени от С.М.И.. Отпечатъците от печат в копието на диплома за средно образование не са от печата на Професионална гимназия по икономика – гр. Разград.

Назначена е и допълнителна съдебно –почеркова експертиза, която установява, че подписите положени след „Директор“ в копие на диплома за средно образование серия С-2000/1862 с №007172/28.06.2002г. не са изпълнени от Д.Ц.Д..

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните доказателства - разпитаните свидетели Д.Д. и Й.А., писмените доказателства, заключенията на експертизите. Фактически тази фактическа обстановка не се оспорва и съдът я приема за доказана.

Тази фактическа обстановка според съда обаче не води до извод за извършено престъпление от общ характер. Това е така защото разглежданото деяние само формално осъществява признаците посочения в обвинението престъпен състав по чл.316, пр.1 във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Всъщност липсват обществено опасни последици от разглежданото деяние. Действително подсъдимата си е служила и то съзнателно с неистински официален документ, удостоверяващ завършено средно образование. В случая обаче подсъдимата е имала необходимия образователен ценз за издаване на свидетелство за управление на МПС. Към процесната дата се е изисквало основно образование за това, а понастоящем се изисква завършен X клас – чл.151, ал.2 от ЗДвП. На тези условия подсъдимата отговаря, тъй като има основно образование, а също и завършен десети клас на средно образование. При това ползвайки неистинската диплома за завършено средно образование тя всъщност не се е сдобила със свидетелство за управление на МПС без да има право на това. От гледна точка на изискуемото образование, тя е имала право на това, поради което не може да се каже, че е удостоверила изискуемо от закона обстоятелство, което всъщност липсва. Изискуемите обстоятелства всъщност са били налице. Действително подсъдимата е използвала неистински документ, което е неправомерна проява, но чрез този документ тя е удостоверила едно неизискуемо от закона и в този смисъл излишно обстоятелство, а именно обстоятелството на завършено средно образование. Държавният орган обаче не е подведен относно наличието на изискуемите обстоятелства, защото последните именно са били налице. Затова и съдът намира, че в случая, макар и да е налице неправомерна проява, то не се е стигнало до засягане на обществените отношения до степен, че да се констатира наличие на обществено опасни последици. По въпроса е налице и съдебна практика – Решение №4/03.01.2017г. на СГС по ВНОХД №5045/2016г. Поради изложеното съдът намира, че деянието на подсъдимата е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК и в този смисъл не се явява престъпно. С оглед на това подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: