МОТИВИ към Присъда № 498/30.10.2017г. постановена по НОХД № 748/2017г. по описа на РРС.

Обвинението против подсъдимия С.М.А. *** е за това, че на 23/24.05.2016г., в с. Трапище, общ. Лозница, в съучастие като съизвършител с Д.Ю.М. *** и в условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо средство е отнел чужда движима вещ- един акумулатор марка „Банер“ - 12 волта на стойност 103.00 лв. от владението на Т.Ш.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Обвинението против подсъдимия Д.Ю.М. *** е за това, че на 23/24.05.2016г, в с. Трапище, общ. Лозница, в съучастие като съизвършител със С.М.А. *** и в условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо средство е отнел чужда движима вещ- един акумулатор марка „Банер“ - 12 волта на стойност 103.00 лв. от владението на Т.Ш.С. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК

Съдебното производство срещу подсъдимите е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, съгласно разпореждането на съда. При предварителното изслушване същите са признали фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието им, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Защитникът на подс.А.- адв.В. счита, че делото е изяснено от фактическа страна и тези факти те не оспорват. От правна страна обаче счита, че не е налице кражба с използване на техническо средство тъй като липсват доказателства в тази насока. Счита, че деянието следва да бъде преквалифицирано по чл.194, ал.3 от НК. Моли наказанието да бъде справедливо, като счита, че може да бъде определено при условията на чл.55 от НК.

Защитникът на подс.М.- адв.Н. счита, че с оглед направените самопризнания и факта, че процесът се развива по реда на глава 27 от НПК единствения въпрос е този относно определяне на наказанието на подсъдимия. В тази връзка моли наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК в минимален размер.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направените самопризнания и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по така повдигнатите им обвинения, като им се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК в размер на предвидения от закона минимум.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение № 237/27.05.2015г. по ЧНД № 377/2015г. по описа на Районен съд Търговище, влязло в сила на 12.06.2015г., на подс. С.М.А., на основание чл. 25, ал. 1 НК, било определено едно общо наказание по влязлата му в сила присъда по НОХД № 30/2011г. на PC Търговище /за извършено престъпление по чл.157, ал.2 във вр. с ал.1 НК/ и по ЧНД № 212/2011г. на ОС Пазарджик /с което е заменен остатъкът от наложените му пробационни мерки с присъда по НОХД № 99/2007г. на PC Пещера с лишаване от свобода/ в размер на най-тежкото от тях, а именно осем години лишаване от свобода, което следвало да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

С определение по НОХД № 850/2016г. по описа на Районен съд Ловеч, влязло в сила на 25.07.2016г., било одобрено споразумение, съгласно което подс. Ст. А. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 във вр. с чл.346, ал.1 и чл.20, ал.2 НК, като му било определено наказание пет месеца лишаване от свобода, което следвало да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.

Тези две осъждания обуславят квалификацията опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б“ от НК на новото деяние, извършено от подс. Ст. А., предмет на настоящото обвинение.

С присъда по НОХД № 191/2011г. на PC Търговище, влязла в сила на 12.04.2011г., на подс. Д.Ю.М. на основание чл.23, ал.1 НК било определено едно общо наказание за извършени от него престъпления по чл.346, ал.2, т.1 и 3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 НК и по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.28, ал.1 НК, в размер на най-тежкото от тях, а именно осем месеца лишаване от свобода, което следвало да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Наказанието е изтърпяно на 20.09.2011г.

С определение по НОХД № 23/2012г. на Районен съд Търговище, влязло в сила на 17.01.2012г., било одобрено споразумение, съгласно което подс. Д.М. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.„б“ НК, като му било наложено наказание една година лишаване от свобода, което следвало да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Наказанието е изтърпяно на 01.11.2012г.

С определение № 383/02.12.2013г. по ЧНД № 715/2013г. по описа на Районен съд Търговище, влязло в сила на 22.12.2013г., на подс.Д. М., на основание чл.25, ал.1НК, било определено едно общо наказание от тези, наложени му с определения по НОХД № 111/2013г. на PC Търговище /за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и „б“ НК/ и НОХД № 606/2013г. също на PC Търговище /за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и „б“ НК/ в размер на най-тежкото от тях, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, което следвало да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Наказанието е изтърпяно на 03.07.2014г.

С присъда по НОХД № 1212/2014г. на PC Търговище, влязла в сила на 07.02.2015г., на подс.Д.М. на основание чл.23, ал.1 НК било определено едно общо наказание за извършени от него престъпления по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и „б“ НК и по чл.206, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б.„а“ и „б“ НК, в размер на най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода, което следвало да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Наказанието е изтърпяно на 30.03.2017г.

С определение по НОХД № 850/2016г. по описа на Районен съд Ловеч, влязло в сила на 25.07.2016г., било одобрено споразумение, съгласно което подс.Д.М. се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.2 и т.2, пр.3 във вр. с чл.346, ал.1, чл.28, ал.1 и чл.20, ал.2 НК, като му било наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, което следвало да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Наказанието е изтърпяно на 30.03.2017г.

Тези пет осъждания обуславят квалификацията опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б“ от НК на новото деяние, извършено от подс.Д.М., предмет на настоящото обвинение.

През месец май 2016г. подсъдимите Ст. А. и Др. М. се намирали в Затвора Ловеч, където изтърпявали наложени наказания лишаване от свобода. На 19.05.2016г., около 11:00 часа те успели да избягат от затвора, след което стигнали до с.Александрово, обл.Ловеч. Там противозаконно отнели микробус «Фолксваген Транспортер» с per. №***, с който започнали да се предвижват. Понеже микробусът имал проблем със зареждането на динамото, по пътя двамата подсъдими извършвали кражби на акумулатори, а също и на дизелово гориво.

Така, на 23/24.05.2016г. в с.Трапище, общ.Лозница, обл.Разград, те се движели по ул.“Васил Левски“, когато пред дом № 3 видели лек автомобил джип «Дайхацо Фероза» с per. №****, собственост на св. Т.Ш.С. ***. Подсъдимите решили да откраднат акумулатора му, защото същият можел да им потрябва. Автомобилът бил оставен отключен и подс.М. лесно освободил механизма за отваряне на предният капак. След това раздрусал акумулатора марка „Банер“ и разкачил клемите му, както и монтажната планка, която го държи здраво закрепен към шасито на автомобила, като по този начин демонтирал акумулатора. Откраднатия акумулатор подсъдимите поставили в микробуса, с който се придвижвали, след което продължили пътя си.

От заключението на извършената по делото оценъчна експертиза /л.61-63/ е видно, че стойността на един акумулатор, марка „Банер“ - 12 волта, е в размер на 103.00 лева.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимите и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Тяхното самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите, оценъчна експертиза, характеристика, справка за съдимост и др. Ето защо съдът приема, че на инкриминираната дата подсъдимите А. ***, в съучастие като съизвършители помежду си и в условията на опасен рецидив са отнели чужда движима вещ- 1 бр. акумулатор на стойност 103лв. от владението на Т.С. от с.с. без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвоят.

Така с деянието си всеки един от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, а именно обикновена кражба, извършена в условията на опасен рецидив.

Кражбата, съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от НК се определя като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца. Настъпилият обективно за пострадалия резултат- липсата на акумулатора, сочи правото на собственост като непосредствен обект на престъпно посегателство. Подсъдимите са прекратили фактическата власт на собственика върху веща и са установили своя такава. Налице е и другият елемент от обективна страна, а именно липсата на съгласие от страна на владелеца подсъдимите да установят своя фактическа власт върху веща.

В случая липсва квалификацията използване на техническо средство с неустановен произход, както е повдигнатото обвинение. В тази връзка са единствено обясненията на двамата подсъдими, които са категорични при направените самопризнания още на ДП, че не са използвали никакви технически средства, а просто подс.М. успял да демонтира акумулатора с ръце. Липсват каквито и да било доказателства в противното, а в тази връзка е единствено предположението на прокурора, че „е невъзможно акумулатора да бъде демонтиран от монтажна планка без помощта на техническо средство- било то клещи или гаечен ключ“. Ноторно известен е обаче факта и константната практика на ВКС, че присъдата не може да почива на предположения, а следва да е резултат от конкретните събрани по делото доказателства.

От субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл, съзнавайки, че лишават от фактическата власт владелеца на една чужда вещ. Предвид предходните осъждания и на двамата подсъдими, настоящото деяние се явява извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.а и б от НК.

Ето защо двамата подсъдими съдът призна за виновни в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като ги оправда по обвинението по чл.195, ал.1, т.4 от НК.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за това престъпление /кражба по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК/, съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- тежкото семейно и материално положение на подсъдимите, обуславящи мотивите за извършване на престъплението, ниската стойност на предмета на престъпление /103 лв. доста под МРЗ за страната/, направените самопризнания и оказаното съдействие още на досъдебното производство, а като отегчаващи такива- предходните осъждания, проявената престъпна упоритост, поради което им определи наказания при условията на чл.54 от НК в размер на минимума- 2 години лишаване от свобода за всеки един от тях, което съгласно чл.58а от НК намали с 183 и им наложи наказания от 1 /година/ и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, което да изтърпят ефективно при първоначален строг режим. По този начин целите на наказанието ще бъдат реализирани в най-пълна степен, като преди всичко двамата подсъдими ще бъдат лишени от възможността да извършат и други престъпления.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: