МОТИВИ към решение № 495/25.10.2017г. по АНД № 761/2017г. на РРС.

Производството е по реда на глава 28 от НПК.

Постъпило е постановление от 21.09.2017г., с което по реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна отговорност на обвиняемия Е.Г.В. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Нарушителят се явява в с.з., като не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в акта, признава се за виновен и съжалява за случилото се, като моли за минимално наказание. Защитникът му- адв.Р.М. заявява, че не оспорват постановлението и същото е най-благоприятния начин за решаване на делото, поради което моли при определяне на наказанието да се ориентира съда към предвидения в закона минимум.

Представителят на РП-Разград поддържа постановлението и предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.

Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Е.Г.В. е правоспособен водач на МПС от 2008г. На 26.02.2013г. от ОД на МВР - гр. Разград му било издадено Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 282151475, валидно до 26.02.2018г.

През 2016г. подс. Е. Г.В. се намирал във Федерална Република Германия, където живеел и работел. На 20.05.2016г. в гр. Берлин - Вединг, той управлявал лек автомобил с per. № **, след употреба на алкохол и причинил пътно-транспортно произшествие. Със съдебен акт - решение от 01.08.2016 г. на Районен съд Тиргартен, му било наложено наказание глоба и му било отнето горепосоченото СУМПС /иззето на 20.05.2016г./.

Въпреки, че знаел, че СУМПС му е отнето, при завръщането си в Р. България, на 27.12.2016г. в гр. Разград, подсъдимият подал пред св. М. Г. Ц. - служител на длъжност „Системен оператор” в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Разград, Заявление за издаване на документ за самоличност на български граждани с вх. № 5272/27.12.2016г, с което заявил желанието си, да му бъде издадено ново СУМПС. Заедно с посоченото заявление подс. Е.Г.В. представил пред св. М. Ц., изискуемата по закон, „Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност“ (л. 74). Тази декларация подсъдимият попълнил и подписал лично, като в нея декларирал, че е изгубил притежаваното от него СУМПС № 282151475, ведно с контролния талон, в дискотека в гр. И., въпреки, че това не отговаряло на обективната действителност.

След като обработила така подаденото заявление и приела подадената декларация към него /както и другите изискуеми по закон документи/, св. М. Ц. по служебен път ги изпратила на Началник Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР - Разград. СУМПС № 282151475 било обявено за невалидно, а на 29.12.2016г. на подсъдимия Е.Г.В. било издадено ново СУМПС с № 283140993 от ОДМВР-Разград, което той получил лично на 03.01.2017г.

Отнетото във ФРГ СУМПС с № 282151475 на подс. Е.Г.В. било изпратено по служебен път от компетентните немски власти на Главна дирекция „Национална полиция” при МВР - гр. София, откъдето в ОД на МВР - гр. Разград. Тук било установено, че подсъдимият вече е декларирал, че е изгубил същото и било образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-почеркова експертиза /л.48–49/ от заключението на която е видно, че: саморъчният подпис за «декларатор» в декларация с per. № 383/27.12.2016г. по чл. 17, ал. 1 от Правилник за издаване на БДС от името на Е.Г.В. е изпълнен от същото лице.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена, с оглед на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелката, обясненията на нарушителя, експертизата, другите писмени доказателства. Всички те безспорно установяват, че с действията си В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата- 27.12.2016г. същият е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.8, ал.2 от ЗБДС се дава пред орган на властта- служител на сектор Пътна полиция при ОД на МВР- Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства. Същият напълно съзнателно е посочил едно невярно обостятелство- че СУМПС е изгубено, въпреки, че много добре е знаел, че същото му е отнето във ФР Германия за станалото ПТП при употреба на алкохол. Подс.В. е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е противоправния характер на деянието си, а именно, че потвърждва неистина в попълнената лично от него декларация, като отразява обстоятелства, които не съответстват на действителните факти, тъй като е знаел, че СУМПС е отнето във ФР Германия, а не е изгубено. Същият е действал със съзнанието, че потвърждавайки неистината върши престъпление, тъй като в самата декларация съществува съобщение, че за деклариране на неверни данни, деклараторът носи наказателна отговорност по чл.313 от НК.

Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чистото съдбено минало на В., както и че с деянието няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че нарушителят следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната му такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.

По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на наказанието и най-вече специалната превенция.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Районен съдия: