Р Е Ш Е Н И Е

Номер 333 17.10.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 1204/2017 г.

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92 от Закона за задълженията и договорите.

Депозирана е искова молба от „Теленор България“ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Т.С.С.– установителен иск за сумата 27,43 лв. за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, предоставени от „Теленор“, сумата 154,30 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор, за които е издадена заповед за изпълнение ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№473/2017 г. по описа на РС Разград.Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че ответникът е сключил договор за мобилни услуги на 02.09.2009 г. с „Космо България Мобайл“ЕАД, чийто правоприемник е ищеца, че е сключвал и допълнителни споразумения за същите услуги, последното от 31.20.2013 г. за срок то 24 месеца, че за ползваните услуги са издавани фактури, че не е платил сумите 17,51 лв. за отчетен период 18.11.2014 г. – 17.12.2014 г. и 17,59 лв. за периода 18.12.2014 г. – 17.01.2015 г., че ищецът едностранно е прекратил договора поради неизпълнение и начислил неустойка в размер на 154,30 лв.

Ответникът е поставен под ограничено запрещение. За него се явява попечителя му Г.С.С.. Същият иска от съда да отхвърли иска

Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №473/2017 г. на РРС.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 31.10.2013 г. между „Космо България Мобайл“ЕАД и ответника Т.С.Т. е сключено допълнително споразумение по програма „заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги с тел №359897975223. С това споразумение е уговорен абонаментен план с месечна цена 16,99 лв. за 280 мин към мобилни и фиксирани национални и международни разговори, цена след изчерпване на минутите – 0,32 лв., и кредитен лимит от 60 лв. за първоначален срок от 24 месеца. В т.3 от договора потребителят се е задължил да не извършва някое от действията , предвидени в т.3А от общите условия, а при неспазване на това задължение в т.4 е уговорено заплащането на неустойка в размер на сумата от стандартните за програмата месечни абонаменти, дължими до края на срока на това споразумение.

В т.7 от споразумението е посочено, че за всички неуредени в това допълнително споразумение въпроси се прилагат приложимите Общи условия на „Косто България Мобайл“ЕАД за взаимоотношения с потребителите на съответния вид услуги.

За процесните суми ответникът е издал фактура №7222582843/18.03.2015 г., в която са вписани 27,43 лв. задължения от предходен период с ДДС и 154,30 лв. неустойки предсрочно прекратяване на договор. Тези задължения за предишен период според представените по делото доказателства са за периода 18.12.2014 г. – 17.01.2015 г. – 17,59 лв./л.13/ и за периода 18.11.2014 г. – 17.12.2014 г. в размер на 17,51 лв.

В исковата молба ищецът се е позовал на разпоредбата на чл.75 от договора, която му дава право да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него като основание за начисляване на претендираната неустойка.

По делото е представена последна покана за доброволно изпълнение от 16.02.2015 г., адресирана до ответника, в която са посочени дължимите суми с предупреждение, че при неплащане на същите договорът ще бъде прекратен.

Видно от представеното удостоверение от Държавна психиатрична болница Ловеч от 07.11.2014 г. ответникът е настанен на лечение при тях с диагноза параноидна шизофрения.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на сумата 27,43 лв. лв. незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 18.11.2014 г. – 17.01.2015 г. е основателен и доказан. Между праводателя на ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на мобилни услуги. С този договор „Космо България Мобайл“ се е задължила да доставя на ответника мобилни услуги срещу такса, която същият ще заплаща. Предоставените услуги и дължимата цена са индивидуализирани в допълнителното споразумение, сключено между двете страни. За двата процесни месеца на ответника са начислени суми под предвидената в договора, като сумите са увеличени с дължимия ДДС. Същите са дължими на основание сключения договор. Тъй като не са начислени суми за проведени разговори, съдът не е давал указания, респ. страните не са представяни доказателства за трафика от съответния мобилен номер.

По отношение на иска за заплащане на неустойка, тъй като същата е начислена за прекратяване на договора от страна на доставчика поради виновното неизпълнение на потребителя, съдът следва да прецени дали ищецът е упражнил това свое потестативно право, в т.ч. и дали са налице предпоставките за това.

Действително ответникът по делото не е бил изправна страна по договора и в продължение на два месеца не е заплащал дължимите такси. Този период на неизпълнение съвпада с времето, в което същият е бил настанен за лечение.

Същевременно не са представени никакви доказателства за това, че изявлението на ищеца за прекратяване на договора е достигнало до ответника, който е бил настанен в психиатрично заведение, респ. до неговите попечител или зам.попечител, ето защо съдът счита че не сме в хипотезата на разваляне на договора.

Ето защо за ищеца не е възникнало правото на начисли и търси неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

Ето защо съдът приема, че ответникът дължи на ищеца само първата от сумите, за които е поискана и издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК

Ищецът има право на направените в настоящото, както и в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от исковете. Така за настоящото производство ответникът следва да му заплати сумата 11,32 лв. за държавна такса и 27,17 лв. за адвокатско възнаграждение, а за заповедното – сумата 3,77 лв. за държавна такса и 27,17 лв. за адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.С.С., ЕГН ********** *** действащ лично и със съгласие на своя попечител Ш. С.С., ЕГН ********** със съдебен адрес *** /чрез Г.С.С. – зам. Попечител/ че същият дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК ** със седалище гр.С. и адрес на управление ж.к.** сумата 27,43 лв. /двадесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 18.11.2014 г. – 17.01.2015 г., както и законна лихва върху главницата от 10.03.2017 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение №803/14.03.2017 г. по ч.гр.д.№473/2017 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на задължението за заплащане на сумата 154,30 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН ********** *** действащ лично и със съгласие на своя попечител Ш. С.С., ЕГН ********** със съдебен адрес *** /чрез Г.С.С. – зам. Попечител/ ДА ЗАПЛАТИ на Теленор България“ЕАД, ЕИК ** със седалище гр.С. и адрес на управление ж.к.** сумата 11,32 лв. / единадесет лева и тридесет и две стотинки/ разноски и сумата 27,17 лв. /двадесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ платено адвокатско възнаграждение по настоящото дело и сумата 3,77 лв. / три лева и седемдесет и седем стотинки/ разноски и сумата 27,17 лв. /двадесет и седем лева и седемнадесет стотинки/ платено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№473/2017 г. на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №473/2017 г. на РРС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: