Р Е Ш Е Н И Е

Номер 311 11.10.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1208 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу К.Н.П., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 531,69 лв. за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2013 г. – 29.02.2016 г. в имот, находящ се в гр.Разград, ж.к.“Лудогорие“, бл.1, вх.1, ап.19, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 124,01 лв. обезщетение за забава за периода 31.12.2013 г. – 14.03.2017 г. и сумата 25 лв. разноски по ч.гр.д.№574/2017 г. Сочи, че ответникът е купувач на топлоенергия в жилище етажна собственост като собственик на топлоснабден имот, получен по наследство. Претендира и за заплащане на направените разноски.

Ответникът признава, че е собственик на жилището, посочено в исковата молба. Прави възражение за погасяване на част от задължението по давност и заявява готовност за заплащане на останалата част от задължението.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.

Огтветницата признава, че е собственик на процесния имот, находящ се в гр. Р.*****.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№574/2017 г. е издадена заповед за изпълнение №974/29.03.2017 г. срещу К.Н.П. ***»ЕАД за сумата 531,69 лв. главница за периода 30.11.2013 г. – 29.02.2016 г. ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. и за сумата 124,01 лв. обезщетение за забава за периода 31.12.2013 г. – 14.03.2017 г.

По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация /за отоплителните тела в общите части на сградата процесуалния представител на ищеца призна, че няма такива в тази етажна собственост./ Специални разпоредби са предвидени в общите условия и за отчитане на потребената топлинна енергия. В тази връзка чл.50 предвижда задължение на купувача да осигури достъп до имота си при отправено писмено искане със срок не по-малък от три работни дни преди датата за осигуряване на този достъп. В чл.38, ал.2 и чл.39, ал.1 от същите общи условия е посочен начина, по който се изчислява топлинната енергия при неосигурен от купувача достъп до имота – като инсталираната мощност се умножи с максималния специфичен разход на сградата.

По делото е представена справка за задълженията по партида на ответницата, която не е оспорена.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. След като ответникът не е възразил срещу тези условия, той мълчаливо се е съгласил със същите, вкл. и с разпоредбите, уреждащи задължението за осигуряване на достъп и с тези, регламентиращи начина, по който се заплаща топлоенергията при неосигурен достъп. Ответникът не спори, че за процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната станция и му е начислена ползваната топлинна енергия в съответствие с показанията на измервателните уреди.

По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично задължение.

По отношение възражението за погасителна давност, същото основателно. С подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.03.2017 г. е прекъсната давността /чл.422, ал.1 от ГПК приема, че искът за съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът за предявяване на този иск/, т.е. погасени по давност са само вземанията, възникнали преди 28.03.2014 г., а именно задълженията за заплащане на топлоенергия / в случая такса сградна инсталация/ в размер на 188,50 лв. и мораторната лихва върху нея в размер на 60,56 лв. Това е сбора от задълженията, посочени в справката, които са възникнали преди 28.03.2014 г. и лихвите върху тях, тъй като в съответствие с разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.

В останалата си част до размерите на 321,07 лв. главница и 63,45 обезщетение за забава исковете се явяват основателни и доказани, тъй като имотът, който ищцата притежава е топлофициран и същата не е оспорила размера на сумите, претендирани по месеци.

Основателно е и искането на ищеца за заплащане на направените от него разноски по производството, съразмерно на уважената част от исковете в съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, а именно 43,98 лв.

Юрисконсултското възнаграждение на ищцовото дружество следва да се определи от съда при условията на чл.78, ал.8 от ГПК в размерите, посочени в чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ и с оглед сложността на делото и материалния интерес би следвало да бъде в размер на 100 лв. Същото следва да бъде заплатено на ищеца от ответника съразмерно уважената част на иска, а именно 58,64 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските , направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. От направените по ч.гр.д.№574/2017 г. разноски в размер на 25,00 лв. ответникът следва да заплати 14,66 лв. съразмерно на уважената част от иска.

Тъй като горната сума следва да бъде присъдена с осъдителен диспозитив, съдът следва да прекрати производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 25,00 лв. разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на същия.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Н.П., ЕГН **********,***, че същата дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 321,07 лв. / триста двадесет и един лева и седем стотинки/ за ползвана топлинна енергия за периода 28.03.2014 г. – 29.02.2016 г. ведно със законната лихва от 28.03.2017 г. и 63,45 лв. /шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.05.2014 г.- 14.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №974/29.03.2017 г. по ч.гр.д.№563/2017 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ исковете в частта им за заплащане на главница в размер на 188,50 лв. за периода 30.11.2013 г. – 28.03.2014 г. и 60,56 лв. обезщетение за забава върху тази главница като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 срещу К.Н.П., ЕГН **********,*** за установяване на задължението за заплащане на сумата 25 лв. разноски по ч.гр.д.№ 563/2017 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА К.Н.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 43,98 лв. /четиридесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ за направените по гр.д.№1208/2017 г. разноски и сумата 58,64 лв. /петдесет и осем лева и шестдесет и четири лева/ юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, както и сумата 14,66 лв. /четиринадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ разноски по ч.гр.д.№ 563/2017 г. по описа на РС Разград.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№ 563/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: