Р Е Ш Е Н И Е

№ 326

гр. Разград 26.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 05.10.2017 г., проведено в състав:

районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря Живка Ранкова, като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 1385 по описа на Разградски районен съд за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София 1335, район Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: office@theagency.bg, интернет страница: www.theagency.bg, законен представител: М. Д. Д., ЕГН **********, Н. Т. С., ЕГН **********, начин на представляване: поотделно, чрез пълномощника юрисконсулт – К.Д.Д., иск ПРОТИВ С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***.

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца:

- сумата 646.52 лв./шестстотин четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ - главница, ведно със законната лихва считано от 24.04.2017г., до окончателното изплащане на сумата.

- сумата 58.18 лв. /петдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/ - договорна лихва за периода от 02.06.16г. до 27.10.16г.,

- сумата 31.68 лв./тридесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/ - лихва за забава по договор за заем, за периода от 03.06.16г. до 24.04.17г.,

- сумата 123.20лв. /сто двадесет и три лева и двадесет стотинки/ сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 02.06.2016г. до 27.10.2016г.,

- сумата 16.96лв. /шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/ лихва за забава по договор за допълнителни услуги от 03.06.16г. до 24.04.17г.,

- сумата 254.10лв. /двеста петдесет и четири лева и десет стотинки/ застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 02.06.16г. до 27.10.16г.,

за които суми е издадена Заповед № 1291 от 25.04.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 768/2017г. по описа на Районен съд – Разград. Претендират се и деловодни разноски, както по заповедното, така и по исковото производство.

Ищецът сочи, че вземането произтича от следните обстоятелства: Вземането произтича от следните обстоятелства: договор за заем CrediHome №1161-10127026 и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10127026 , сключени между ответника и Микро АД, като вземането е прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия от 16.01.15г., приложение №1/10.09.16г. Излага подробни съображения. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ищеца се явява пълномощникът му юрисконсулт К.Д.Д., който поддържа исковите претенции и излага допълнителни съображения.

Ответникът, депозира отговор на исковата молба. Оспорва исковите претенции. Сочи че изплатен заем № 1161-10120901 /рефинансираната сума 188.44 лв./ е свързан с настоящия иск. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ответникът се явява лично и поддържа отговора си на исковата молба.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

От неоспорените договор за заем CrediHome №1161 - 10127026 от 12.05.2016г. и извлечение се установява, че „Микро Кредит” АД в качеството му на кредитор е отпуснал заем в размер на 700.00 лв. на ответника в качеството му на кредитополучател, с договорена лихва 70.40 лева. Общ размер на плащанията по заема 770.40 лева, при 24 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 32.10 лева, при първа погасителна вноска платима на 19.05.2016 г. и последна 24 вноска платима на 27.10.2016 г. /л.9-12/.

На същата дата - 12.05.2016 г. между заемодателя „Микро Кредит” АД гр.София и ответника - заемополучател, е сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10127026 /л. 13 от делото/, съгласно който, „Микро Кредит” АД гр.София, предоставя на заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани в Приложение 1 /л.14 - 17 от делото/, като ответника по делото се е задължил да заплати пакетна цена за допълнителните услуги в размер на 134.40 лв., съгласно График на плащанията към договори за заем и услуги CrediHome №1161-10127026, на 24 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 5.60 лева, при първа погасителна вноска платима на 19.05.2016 г. и последна 24 вноска платима на 27.10.2016 г. /лист 64/.

Съгласно сключения договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161-10127026, заемодателя „Микро Кредит” АД гр.София, в качеството си на застрахователен посредник, предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит” АД гр.София, застраховка „Защита”, към застрахователна компания „Уника живот” АД, ЕИК 831626727, конкретните условия по която са посочени в индивидуална застрахователна полица. Съгласно договора заемополучателят се е задължил да върне на заемодателя общата сума на застрахователната премия от 277.20 лева, на 24 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 11.55 лева, при първа погасителна вноска платима на 19.05.2016 г. и последна 24 вноска платима на 27.10.2016 г. /лист 64/

Съгласно Погасителен план график на плащанията и ГПР (годишен % на разходите) срокът за издължаване на заема е 24 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 49.25 лв. (падежни дати на седмични погасителни вноски), включваща главница и договорирана лихва 32.10 лв., допълнителни услуги 5.60 лв. и застраховки 11.55 лв., с начална първа вноска на 19.05.2016 г.

По делото е безспорно установено, че ответника - заемополучател, е направила само 2 броя седмични погасителни вноски /първа и втора/.

На 10.09.2016г. вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит” АД в полза на ищеца, по силата на Приложение № 01/10.09.2016г. към рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. С връчването на исковата молба на ищеца е връчено и Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от ищеца /л.24/, който е упълномощен за това с пълномощно от заемодателя /л.38/.

Видно от неоспореното заключение на СИЕ, което съдът приема като пълно, обективно и компетентно изготвено е че размерът на остатъкът на задължението на ответника по договор за заем CrediHome №1161 - 10127026 и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1161 – 10127026, е както следва:

Остатък по главница - 646.52 лв.

Остатък по договорирана лихва - 58.18 лв.

Остатък застраховки, премия - 254.10 лв.

Остатък допълнителни услуги - 123.20 лв.

Със сключването, между страните, на процесния договор за заем CrediHome №1161 - 10127026, е рефинансирана сума 188.44 лв., остатък от заем №1161 - 10120901 и ответника вместо 700.00 лв. отпуснат заем от „Микро Кредит” АД гр.София, получава 511.56 лв. /700.00 - 188.44 = 511.56/. След рефинансирането, ответника няма задължения към договор за заем CrediHome №1161 - 10120901. Същия е погасен изцяло.

Счетоводството на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, както и на „Микро Кредит”АД София, са водени редовно за проверявания период.

Горната фактическа обстановка е безспорна, а и се установява от събрания по делото доказателствен материал.

По делото не се оспорва размера на претендираните лихви върху процесните главници.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че първоначалния кредитор и ответника са се намирали във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за заем, обстоятелството, че кредиторът се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предаде реално уговорената сума на ответника, както и размера на вземането, както и валидността на договора за цесия, и уведомяването на кредитополучателя от страна на стария кредитор за прехвърлянето на вземането. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на заема.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че валидно сключения процесен Договор за заем и Договор за допълнителни услуги, както и последващия Договор за цесия и уведомяването на кредитополучателя за прехвърлянето на вземането. Безспорно се установи, че сумата предмета на договора за заем е преведена в полза на кредитополучателя, както и че последния е спрял плащането на вноските.

Относно исковете за лихви:

В правната теория, в зависимост от юридическия факт, който поражда задължението, лихвите се определят на законна и договорна лихва, като последната може да бъде възнаградителна или обезщетителна.

Уговорената наказателна лихва, освен обезщетителна функция има и обезпечителна функция, сходна с тази на неустойката, /в т. смисъл постановеното по реда на чл. 274, ал.3 ГПК определение № 591/18.07.2011 г., ч. т. д. № 47/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. В този случай наказателната лихва служи за обезщетение на причинените на кредитора вреди от забавеното изпълнение на паричното задължение за главница.

Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД урежда последиците от неизпълнението на всяко изискуемо парично задължение, когато страните не са уговорили друго. Кредиторът има право на законна мораторна лихва срещу изпадналия в забава длъжник, без да е уговорена. Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е само законна, като размерът й се определя от Министерския съвет - чл. 86, ал. 2 ЗЗД, за разлика от договорната наказателна лихва, която може да бъде по - висока, равна или по - ниска от законната лихва.

При предявен иск за парично вземане ищецът има право освен на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да претендира и законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до окончателното плащане. Законната лихва се дължи като законова последица от предявяването на иска за вземането и за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца, т. е. не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 93 от 27.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1882/2015 г., I т. о., ТК.

По разноските в исковото производство.

С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски.

С оглед фактическата и правна сложност на делото, Съдът определя възнаграждение на ищеца за защита от юрисконсулт в исковото производство, в размер на 100 лв., на осн. чл. 78, ал.8 във вр. с ал.1 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ето защо, искането за юрисконсултско възнаграждение за разликата до 350 лв. следва да се отхвърли като неоснователно. Ответникът следва да заплати на ищеца за деловодни разноски и сумата от 275 лв. за държавна такса, 391.46 лв. разноски за вещо лице. Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъдят доловодни разноски направени в исковото производство в общ размер на 766.46 лв., като искането за заплащане на разноски за разликата до пълния размер от 1 016.46 лв., следва да се отхвърли като неоснователно на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.

По разноските в заповедното производство.

С оглед изхода от спора, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25 лв. разноски за заплатена държавна такса и 50 лв. възнаграждение за юрисконсулт. За разликата до претендирания размер от 150.00 лв. искането за юрисконсултско възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.8 във вр. с ал.1 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ. Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъдят доловодни разноски направени в заповедното производство в общ размер на 75 лв., като искането за заплащане на разноски за разликата до пълния размер от 175.00 лв, следва да се отхвърли като неоснователно на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес *** дължи на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София 1335, район Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: office@theagency.bg, интернет страница: www.theagency.bg, законен представител: М. Д. Д., ЕГН **********, Н. Т. С., ЕГН **********, начин на представляване: поотделно, следните суми за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1291 от 25.04.2017г., по ч.гр. дело № 768/2017г. на Районен съд Разград:

- сумата 254.10лв. /двеста петдесет и четири лева и десет стотинки/ застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 02.06.16г. до 27.10.16г.

ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София 1335, район Люлин, ж.к. Люлин - 10, бул. Д-р Петър Дертлиев No 25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел.: 02 483 55 35, електронна поща: office@theagency.bg, интернет страница: www.theagency.bg, законен представител: М. Д. Д., ЕГН **********, Н. Т. С., ЕГН **********, начин на представляване: поотделно, следните суми:

- 766.46 лв. /седемстотин шестдесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща деловодни разноски в настоящото исково производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на разноски за разликата до пълния размер от 1 016.46 лв, като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК,

- 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1385/2017г. по описа на Районен съд – Разград, като ОТХВЪРЛЯ искането за заплащане на разноски за разликата до пълния размер от 175.00 лв, като неоснователно на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

районен съдия: