Р Е Ш Е Н И Е

Номер 297 16.10.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесети септември две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 1441/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Д. П.Д., с която е предявен искх срещу Х.И.Х. за установяване задължението на последния към ищеца за заплащане на сумата 6968,27 лв. определени като такси и разноски по изп.д.№20147620400032 с постановление на ищеца в качеството му на ЧСИ. Сочи, че сумата по изпълнителното дело е платена от длъжника направо на взискателя при вече образувано изпълнително дело, както и че държавата е била присъединен взискател по същото изпълнително дело и дължимата към нея сума също е заплатена доброволно от ответника.

Ответникът счита, че не дължи сумата, за която е предявен иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ищецът Д. Д. е регистриран като частен съдебен изпълнител с регистрационен №762 на Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие окръжен съд Разград.

В кантората на същия е образувано изп.д.№ 20147620400032 с взискател „Банка ДСК“ЕАД и длъжници Х.И. Х. и Г. Д. Х..въз основа на изпълнителен лист, издаден от РС Исперих за сумите 63 491,89 лв. главница по договор за ипотечен кредит от 21.12.2006 г., 457,78 лв. такси обслужване на кредти, 9080,63 лв. договорна лихва, 6142,04 лв. санкционна лихва, законната лихва от 14.03.2013 г. и направените разноски в размер на 1 583,44 лв. държавна такса и 1 241,72 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

С платежно нареждане от 17.01.2014 г. взискателят е заплатил на ЧСИ сумата 258 лв. по справка от 20.01.2014 г. /л.22/ за образуване на изп.д., проучване на имущество, изпращане на призовка изготвяне на връчване на документи и налагане на запор. След тази дата взискателя е заплащал и други такси за удостоверения. Поискани и получени са редица справки за недвижими имоти и МПС на длъжниците, регистрирани договори и др., наложени са възбрани, запорирани са банкови сметки.

На 05.03.2014 г. на двамата длъжници са връчени покани за доброволно изпълнение. На същата дата са връчени и призовки за принудително изпълнение със съобщение за насрочен опис на два недвижими имота. На 27.03.2014 г. и на 05.03.2017 г. са извършени описи на недвижими имоти в гр.Исперих, същите са изнесени на публична продан, наложен е запор на МПС.

На 14.05.2014 г. солидарния длъжник Г. Д. Х. е превела по сметка на ЧСИ сумата 8670 лв. От тази сума ЧСИ е удържал за такси 759,86 лв. /л.144/ и е превел сумата 7909,54 лв. на взискателя „Банка ДСК“.

Според представената по делото справка претендираните суми са за справка за длъжника и неговото имущество – 3 бр. по 5 лв, , пощенски и куриерски услуги – 1,40 лв., справка за длъжника и неговото имущество – 25 лв.за изготвяне и връчване на покана и др. – 20 лв., искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана – 45 лв., доп. Разноски за поща и куриер – 10,25 лв., д.т. за вдигане на възбрани – 30 лв., 4,20 лв. за пощенски услуги, 4,65 лв. банкови такси и сумата 4 812,68 лв. пропорционална такса по т.26 за изпълнение на парично вземане в размер на 4,812,68 лв. или общо сумата 4 968,18 лв., върху която сума е начислено ДДС в размер на 993,64 лв., т.е. общия сбор е 5961,82 лв.За тези суми е издадена фактура №0000025979 от 20.10.2016 г. за сумата 5961,82 лв. Допълнително за сумата 10006,45 лв. /от които 838,71 лв. такси и 167,74 лв. ДДС/ е издадена фактура №0000025980/20.10.2016 г.

На 13.08.2014 г. взискателят е поискал от ЧСИ спиране на публичните продани по изпълнителното дело. Към молбата е приложено и споразумение от 12.08.2014 г., сключено между взискателя и длъжника, в който двете страни са постигнали съгласие за размера на вземането и са уговорили плащане на месечна вноски от 800 лв. за периода до 28.01.2015 г. за погасяване на задължението, както и на разноските, дължими по изпълнителното дело с приблизителен размер от 96 лв. месечно. Страните освен това са се договорили до горепосочената дата длъжникът да предложи адекватни мерки за обслужване на задължението. В това споразумение взискателят е поел задължение да поиска спиране на принудителните продани по изпълнителното дело. В изпълнение на това споразумение на 17.12.2014 г. и на 21.01.2015 г.- на ЧСИ са преведени по 80 лв. за такси.

По искане на ЧСИ, отправено на основание чл.191, ал.3 от ДОПК и чл.458 от ГПК Национална агенция по приходите ТД Варна е издала удостоверение изх.№170371601503114/28.01.2016 г. , от което е видно, че Х.И.Х. има задължение за заплащане на сумата 1715,11 лв. Тези задължения са били изплатени и на 23.06.2016 г. отново по искане на ЧСИ е издадено ново удостоверение, в което е посочено, че ответникът няма задължения.

С молба от 05.07.2016 г. взискателят по изпълнителното дело „Банка ДСК“ЕАД е поискал прекратяване на изпълнителното производство по делото на основание чл.433, ал.1 т.2 от ГПК / по искане на взискателя/ след събиране на дължимите такси по ЗЧСИ.

С постановление от 20.10.2016 г. на ЧСИ Д.Д. същият е приел за дължими солидарно от длъжниците Х.И.Х. и Г. Д. Х. неплатените такси и разноски по делото във връзка със събиране на вземането на длъжниците към взискателя „Банка ДСК“ЕАД за сума в размер на 5 961,82 лв., както и за дължими от Х.И.Х. неплатените такси и разноски по делото във връзка със събиране на вземанията на този длъжник към взискателя за сума в размер на 1006,45 лв. Към това постановление е издадена сметка за двете суми. Първата от тях е за изпълнение на парично вземане в размер на 103 339,61 лв., както и за редица разноски, останали неразплатени от взискателя в размер на 155,50 лв. Втората е за изпълнение на две парични задължения – в размер на 8268,83 лв. и 1 715,11 лв.

В писмо от 06.06.2017 г. /л.33 от делото/ представител на „Банка ДСК“ е уведомил съда, че кредит №17/13309343 на името на Х.И.Х. е преструктуриран на 29.06.2016 г. чрез рефинансиране с нов кредит съгласно договор от 23.06.2016 г. Представени да новият договор за ипотечен кредит за сумата 73 590 лв., както и извлечение от сметката, по която е обслужван първоначалния кредит, от която е видно, че за периода 25.02.2016 г. – 29.06.2016 г. по тази сметка взискателя е получил от длъжника сумите 800 лв., 1120 лв., 61 591,89 лв., 100,48 лв. и 11 998,11 лв.

На 20.01.2017 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и съдебен състав при РС Исперих е издал заповед за изпълнение на сумата 6 968,27 лв. ведно със законната лихва от 20.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането , както и направените разноски по това производство в размер на 143 лв.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е направил възражение и това е обусловило правния интерес на ищеца от завеждането на установителен иск за вземането.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Тази Тарифа регламентира размерите на таксите, събирани по изпълнителните дела.

Тъй като в случая взискателят е поискал образуване на изпълнително дело въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист и в рамките на период от две години по това дело са извършени редица действия /вкл. и изпълнителни/, които в крайна сметка са принудили длъжника да погаси задължението си чрез получаване на нов кредит, то за тези от извършените действия, за които не е внесена д.т. от взискателя, длъжникът е останал задължен към съдебния изпълнител.

С погасяването на задължението към взискателя, както и към ТД на НАП Варна, за длъжника се е породило задължението да заплати и таксата по т.26 от горепосочената тарифа, предвидена за изпълнение на парично вземане в размер съобразно размера на вземането.

При изчисляването на последната такса в сметката на л.274 от изпълнителното дело е посочен материален интерес от 103 339,61 лв. Взискателят е представил доказателство по настоящото дело /извлечение от сметка, изискано от „Банка ДСК“ и прието в с.з. на 20.09.2017 г.// само за сумата 75 610,48 лв., платена със средства от нов кредит. При този размер на плащането таксата по т.26 би следвало да бъде в размер на 4244,42 лв., а не в размер на 4 812,68 лв., както е посочено в сметка №0000029031.

По отношение на другата сума, за която е издадена сметка №0000029032 при преценка на нейната дължимост, съдът следва да изхожда от твърденията, посочени в исковата молба, като прави преценка за това дали същите са доказани. В случая в исковата молба е записана само сумата 1 715,11 лв. задължения на длъжника към държавата. Ето защо дължимата от ответника към ищеца сума е 157,21 лв. за погасените задължения към държавата като присъединен взискател.

Така до размера на 1499,71 лв. /568,26 лв. по първата сметка и 681,50 лв. по втората сметка ведно с начисленото и претендирано ДДС/ искът за заплащане на такси и разноски се явява неоснователен, тъй като не са наведени твърдения за част от сумата, респ. не са представени доказателства за дължимост на останалата част.

В останалата част от иска – до размера на 5 468,56 лв. установителния иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Въпреки че за част от това вземане ответникът носи солидарна отговорност заедно с трето лице, на основание чл. 122 от Закона за задълженията и договорите кредиторът /в случая ищецът/ може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да било от длъжниците.

На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 106,52 лв. за настоящото производство и 112,23 лв. за заповедното.

По отношение претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, размерът на същото следва да се определи в съответствие с разпоредбата на чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ в диапазона от 100 до 300 лв. съобразно материалния интерес. С оглед правния интерес, заявен с исковата молба, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., Ответникът дължи заплащане на същото съразмерно на уважената част от иска, а именно 156,96 лв.

По гореизложените съображения, Съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.И.Х., ЕГН ********** с адрес ***, че същият дължи на Д. П. Д. в качеството му на Частен съдебен изпълнител с рег.№762 с район на действие ОС Разград, с адрес на управление гр.Р., ул.**, ЕИК ********** сумата 5 468,56 лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/ такси и разноски по изп.д.№ 20147620400032, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№44/2017 г. по описа на РС Исперих, ведно със законната лихва от 20.01.2017 г. до окончателно изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначалнопредявения размер от 6 968, 27 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Х.И.Х., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Д. в качеството му на Частен съдебен изпълнител с рег.№762 с район на действие ОС Разград, с адрес на управление гр.Р., ул.*, ЕИК ********** сумата 106,52 лв. /сто и шест лева и петдесет и две стотинки / за направените разноски и 156,96 лв. / сто петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки / юрисконсултско възнаграждение по гр.д.№1441/2017 г. по описа на РС Разград, както и сумата 112,23 лв. /сто и дванадесет лева и двадесет и три стотинки / за направените по ч.гр.д.№44/2017 г. по описа на РС Исперих разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на РС Исперих за прилагане но ч.гр.д.№44/2017 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: