В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на осемнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Живка Ранкова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2493 по описа за 2016г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е установителен и е предявен на основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че те са собственици на основание наследство получено от баща им С.Б. А., който преживе е придобил срещу договор за издръжка и гледане от баба си и дядо си недвижим имот, находящ се в с.Дянково, ул****. Настояват на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариалния акт за собственост №13 т.2 рег.№1570 дело 201 от 2015г. на нотариус Р.И. с който първата ответница, тяхна леля, се е снабдил по обстоятелствена проверка да се отмени, тъй като тя никога не е установявала фактическа власт върху имота и не би могла да го придобие по наследство и давност, тъй като имота не е бил собственост на родителите й към момента на смъртта им и продавайки имота на вторите двама ответници тя е продала чужда вещ.

И тримата ответници оспорват иска и настояват за отхвърлянето му, с присъждане на разноски на първата от тях. Първата ответница твърди в писмения си отговор, че договора за издръжка и гледане, на който се позовават ищците е развален от родителите й през 1992г., че е развален и договора, сключен от тях с дъщеря й Г. през 1996г. и че след тяхната смърт от 1999г. само тя владее и ползва имота, тя е заплаща данъците и ищците не са смущавали владението й с каквито и да било действия.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, а видно от представения нотариален акт-л.37 от делото, №142 т.ІІ дело №752/84г. на РРС, процесния имот, а именно: поземлен имот с площ от 852 кв.метра, находящ се в с.Дянково, община Разград, ул****, съставляващ имот 322, за който е отреден парцел №ІІ-322 в кв.104 по плана на селото, заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 61 кв.метра с прилежащо избено помещение с полезна площ от 47 кв.метра, е бил собственост на съпрузите А. Б.М./А. А.Б./ и А.С.М.а/Б.. Съгласно у-ние за наследници-л.44 от делото, А. е починал на 24.10.1999г., а А.-л.43 от делото, на 03.05.1998г. Първата ответница по исковата молба-Ф.А., е тяхна дъщеря.

Видно от представения с исковата молба нотариален акт №66 т.ІІ дело №601/92г. по описа на РРС през 1992 г. двамата съпрузи са прехвърлили на своя внук-С.Б. ***, починал на 15.12.2013г. процесния имот с договор за гледане и издръжка. Двамата ищци, съгласно у-ние за наследници-л.20 от делото, са негови деца и единствени наследници. След справка и съгласно съдебно удостоверение –л.52 от делото, договорът обективиран в посочения нотариален акт с решение по гр.д.№878/92г. по описа на РРС е развален по иск на собствениците А. и А.. Видно от същото удостоверение с решение по гр.д.№884/96г. е развален и договор за издръжка и гледане по нот.акт №72/93г. по иск на А. и А. срещу Г. З.Ф., тяхна внучка-л.35 от делото.

По делото са разпитани трима свидетели. Видно от показанията им, „внукът С. е живял малко в процесния имот”-св.Н.А.; „след смъртта на баба си и дядо си С. се премести в друга къща”-св.Т.Е.; а св.Е.А.заявява:”След смъртта на А. Ф. не е живяла в тази къща, само го наглеждаше, тя си има друг имот в с.Дянково, ищците в имота не съм ги виждал, преди да починат бабата и дядото Ф. и нейния съпруг се грижеха за тях”.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното:

Така предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. По делото не се установи ищците да са собственици на процесния недвижим имот нае основанието сочено в обстоятелствената част на исковата молба- да са получили го по наследство от своя баща, който пък го е придобил на основание договор за издръжка и гледане от своите баба и дядо. Напротив, сочения в исковата молба договор е бил развален с влязло в сила съдебно решение и процесния имот при смъртта на собствениците му А. и А., съответно към 1998 и 1999г. е бил в техния патримониум. В случая, пред вид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не следва да издирва и изследва въпроса станали ли са те съсобственици или не на процесния имот на основание, различно от твърдяното в исковата молба, така както заявява техния повереник и то едва в устните сътезания.

Пред вид изхода на спора по чл.124 ал.1 от ГПК не следва де се уважава и искането по чл.357 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариалния акт за собственост, с който се е снабдила първата ответница, а пред вид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищците й дължат заплащане на направените от нея разноски, но по делото не се представят доказателства за направени такива и затова не следва да се присъждат.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.С.Б., роден на ***г. и Х.С.Б., родена на ***г*** със съдебен адрес:***-партера-адв.Ж.Ч. против Ф.А.Х. с ЕГН-********** ***; М.Р.Е. с ЕГН-********** и А.Й. с ЕГН-**********,*** установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК, с които настояват да се признае, че те са собственици на поземлен имот в с.Дянково, ул**** по наследство от баща си С.Б. А., придобил имота на основание договор за гледане и издръжка по нотариален акт №66 т.ІІ дело №601/92г. по описа на РРС, като неоснователен и недоказан, като ОТХВЪРЛЯ И искането на основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт №13 т.2 рег.№1570 дело №201 от 2015г. на нотариус Р.И..

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: