Р Е Ш Е Н И Е

№ 343, 16.11.2017г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 857 по описа за 2017г. на РРС

Предявени са установителни искове по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.

Депозирана е искова молба от “Енерго-Про Продажби“АД, с която молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че е налице вземане в размер на 206.53лв.-главница за доставена и ползвана ел.енергия за периода /по фактури/ 09.02.15г.-15.04.15г. в обект, находящ се в гр.Разград, ЖК ***** аб.номер 0100907117 и кл.номер 1800016790 и сумата 35.68лв. мораторна лихва. Претендира главницата ведно със законната лихва от депозиране на заявлението, както и направените разноски в заповедното и съдебното производства. За претенцията си ищецът има издадена заповед за изпълнение №671/02.03.1017г. по гр.д.№378/17г. на РРС, по която ответникът е възразил. В законоустановения месечен срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си. Представя справка за консумирана ел.енергия, извлечение от сметка, справка за платени и неплатени фактури, копия на фактури, копие от ОУДПЕЕ. Има искане за назначаване на ССЕ.

Ответникът И.П.Й. в с.з. оспорва иска, като твърди че през 2012г. е продал жилището на трето лице и представя заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба № 101 т.1 рег.№818 д.56/2012г. на нотариус Р.К.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: Ищецът твърди, че ответникът се води титуляр на партида на обект аб.номер 0100907117 и кл.номер 1800016790, находящ се в гр.Разград, ЖК****. Ответникът представя нотариален акт за покупко-продажба на имот № 101 т.1 рег.№818 д.56/2012г. на нотариус Р.К., от който е видно, че същият е продал процесния имот на Ф.М.С. По делото е назначена ССЕ, според която потребената ел.енергия за периода 23.12.14г.-22.01.15г. е 96.19лв., за периода 23.01.15г.-22.02.15г. е 91.34лв. и за възстановяване на захранване-19лв., общо на стойност 206.53лв., а дължимото обезщетение за забава е в размер на 35.77лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим. Разгледан по същество същият се явява и основателен.

Спорен за страните е факта дали след 2012г. между тях е продължил да съществува договор за продажба на ел.енергия, сключен при Общи условия, по силата на които ищецът доставя, а ответникът потребява ел.енергия.

Установено е по делото, че към 01.01.2008г., когато са влезли в сила ОУ, одобрени през 2007г. с решение на ДЕКЕВР, ответникът е бил собственик на обект с аб.номер 0100907117- ап.** в ЖК ***** в периода 27.03.1991г.-05.03.2012г.. Съгласно чл.98а ла.5 ЗЕ законодателят е предоставен 30-дневен срок от влизане в сила на ОУ, в който потребителят при несъгласие с публикуваните ОУ, да предложи специални такива или да се откаже от договора. Аналогична разпоредба има и в ЗЗД /чл.16 ал.3/, а именно: при договори с продължително изпълнение изменянето или заменянето на общите условия има сила за насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля. Тъй ответникът не твърди и не представи доказателства, че е възразил спрямо предложените ОУ, за съда той има качеството на заварен потребител /абонат/, обвързан от сключения договор при ОУ.

Не се спори по делото, че ответникът и съпругата са продали жилището-обект на договора през 2012г.. Промяната на собствеността обаче не води автоматично до прекратяване на договора за доставка на ел.енергия, а е само предпоставка за това. Че това е така, се следва и от текстовото изписване на уговореното в чл.17 ал.3 от ОУ договорно задължение на абоната за писмено информиране на ищеца при промяна на собствеността. Следователно промяната на собствеността само по себе си не води до прекратяване на договора за доставка на ел.енергия. Ответникът не е изпълнил договорното си задължение писмено да информира ищеца при промяна на собствеността, нито да поиска закриване или промяна на партидата. Само по този начин същия би се освободил от договорните си задължения. Към процесния период, за ищеца този обект е бил собствен на ответника, което му е дало основание за изпълни договорното си задължение за доставка на ел.енергия и респективно да търси стойността на доставената ел.енергия.

Като страна по договора ответникът дължи заплащане на доставената и потребена в обекта ел.енергия /чл.17 ал.2/, а ако изпадне в забава и мораторна лихва /чл.38 ОУ/. В чл.26 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената ел.енергия по график, обявен в интернет страницата и посочен във фактурата, след изтичане на периода, за който се отнася.

Вещото лице е установило, че за процесния период ответникът не е заплатил както доставената му ел.енергия, така и начисленото обезщетение за забава.

Претендираният от ищеца и установеният от вещото лице размер на обезщетението за забава е различен, като съдът следва да се произнесе единствено до претендираният от ищеца размер.

Воден от гореизложеното, съдът намира че ответникът дължи претендираните от ищеца суми от 206.53лв за потребената ел.енергия и обезщетение за забава в размер на 35.68лв.

Ответникът изтъква и довод, че правата му са нарушени, тъй като искът не е бил насочен и към съпругата му, предвид на това, че имотът е бил в режим на СИО. Съдът намира този довод за неоснователен, тъй като ответникът неоснователно прави тъждество между вещното право на собственост и облигационното договорно задължение.

Основателността на исковете обосновава основателността на претенцията за разноски на ищеца за разноски в размер на 445лв., от които 150лв. юк.възнаграждение, 75лв. държавна такса, 220лв. депозит за вещо лице.

Ответникът дължи на ищеца и направените в заповедното производство разноски в размер на 75лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.Й. ***, ЕГН **********, че дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД гр.Варна, ЕИК ***** сумата от 206.53лв./двеста и шест лева и петдесет и три стотинки/ доставена ел.енергия и сумата от 35.68лв./тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ обезщетение за забавено плащане.

ОСЪЖДА И.П.Й. да заплати на „Енерго- Про Продажби“ ЕАД сумата от 445лв../четиристотин четиридесет и пет лева/ съдебни разноски и сумата от 75лв./седемдесет и пет лева/ разноски по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: