В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на втори октомври, две хиляди и седемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Живка Ранкова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №897 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за установяване съществуване на вземане и е предявен на основание чл.422 от ГПК.

Ищецът-„Сосиете Женерал Експресбанк”АД-Варна, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата 14 460,45 лева, представляваща главница по договор за кредит „Експресо” №406468, сключен на 30.04.2015г., ведно със законна лихва, считано от 10.01.2017г. до окончателното плакане, както и 820,25 възнаградителна договорена лихва за периода от 10.01.2016г. до 04.08.2016г. и 915,71 лева обезщетение за забава за периода от 04.08.2016г. до 04.01.2017г. Претендира и присъждане на разноски по настоящото исково и по заповедното производство.

Ответницата депозира писмен отговор, с който настоява иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание не се явява. В отговора твърди, че договорът и ОУ за предоставяне на кредити съдържат редица неравноправни клаузи и недействителни уговорки, без да уточнява и конкретизира кои от тях счита за такива.Депозираното в заповедното производство възражение по чл.414 от ГПК също е неконкретизирано.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№31/2017г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за сумата от 14 460,45 лева, представляваща главница по договор за кредит „Експресо” №406468, сключен на 30.04.2015г., ведно със законна лихва, считано от 10.01.2017г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане, както и за 820,25 лева възнаградителна договорена лихва за периода от 10.01.2016г. до 04.08.2016г.; 25,61 лева обезщетение за забава за периода от 10.01.2016г. до 04.08.2016г.; 915,71 лева обезщетение за забава за периода 04.08.2016г. до 04.01.2017г и 22,17 лева застрахователни премии за периода от 10.01.2016г. до 04.08.2016г. Със заповедта за изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 324,88 лева, представляващи платена държавна такса.

С възражение вх.№3344 от 30.04.2017г. длъжникът-настоящата ответница е заявил, че не дължи изпълнение на вземането, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск, в чиито петитум не се сочат сумите: 25,61 лева обезщетение за забава за периода от 10.01.2016г. до 04-08.2016г. и 22,17 лева застрахователни премии за периода от 10.01.2016г. до 04.08.2016г.

Не се спори,, а видно от представения договор за кредит, на 30.04.2015г. между страните е сключен договор за кредит „Експресо” №406468, по силата на който ищецът е предоставил по разплащателната сметка на ответницата сума в размер на 15 000 лева , а тя се е задължила да върне получената сума, ведно със 7 769,91 лева лихви и 541,29 лева застраховки по кредита на 120 равни ежемесечни вноски, съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. На 10.01.2016г. е настъпил падеж на 8-та погасителна вноска по кредита, по разплащателната сметка на ответницата не е имало достатъчна наличност и не е последвало захранване на сметката. С покана от 06.07.2016г., получена лично на 15.07.2016г. на ответницата е даден срок до 02.08.2016г. да погаси задължението си към банката, като след посочената дата кредита е преминал в статут на „предсрочно изискуем.”

По делото е назначената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице по която депозира заключение, че действително към 04.08.2016г. просрочието по кредита е от 207 дни, а към 10.01.2017г.-датата на постъпване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда неплатения остатък от процесния банков кредит е в размер както следва: 14 460,45 лева главница; 820,25 лева възнаградителна договорна лихва за периода от 10.01.2016г. до 04.08.2016г. и 951,71 лева наказателна лихва за периода от 04.08.2016г. до 04.01.2017г. Вещото лице е посочило още, че след датата на депозиране на ИМ в съда, ищецът е осчетоводил постъпления по дължимата главница съответно: на 21.06.2017г.-39,73 лева; на 20.07.2017г.-28,32 лева и на 22.08.2017г.-367,94 лева. И така към 24.08.2017г. дължимата главница по кредита е в размер 14 024,46 лева.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Между страните по делото е сключен договор за кредит. Кредита е усвоен изцяло от ответницата и тя дължи връщане на получения кредит в сроковете договорени в погасителния план. Неоснователно ответницата възразява, че договорът и ОУ съдържат редица неравноправни клаузи, въпреки дадената възможност ответницата не посочи и не уточни кои клаузи счита за такива. Видно от обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание договорената лихва по кредита е 8,9 и не е променена като размер, а начислените наказателни лихва са съгласно договорените. Забавата за погасяване на кредита е 207 дни, предсрочната изискуемост е настъпила на 04.08.2016г., за което ответницата е уведомена с писмо- покана връчена й лично на 15.07.2016г. със срок за доброволно плащане до 02.08.2016г. Затова предявеният иск за съществуване на вземане, като основателен и доказан следва да се уважи, като размера на дължимата главница се коригира на 14 024,46 лева, пред вид осчетоводените постъпления по кредита след датата на постъпване на ИМ в съда и пред вид разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК.

Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК и т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. ответницата дължи на ищеца и направените разноски и по настоящото и по заповедното производство и следва да бъде осъдена да ги заплати. По заповедното производство разноските са: 324,88 лева платена държавна такса. В настоящото производство разноски са в размер на 704,94 лева=354,94 платена държавна такса; 200 лева платен депозит за вещо лице и 150 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК-изм.ДВ-бр.8 от 24.01.2017г. във връзка с чл.37 от ЗПП и Наредбата за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на Д.С.Д. ЕГН-********** ***, че съществува вземането на „Сосиете Женерал Експресбанк”АД с ЕИК-*****-гр.Варна, и че тя дължи сумата от 14 024,46 лева, представляваща главница по договор за кредит „Експресо” №406468, сключен на 30.04.2015г., ведно със законна лихва, считано от 10.01.2017г. до окончателното плащане, както и 820,25 лева неплатена договорена лихва за периода от 10.01.2016г. до 04.08.2016г. и 915,71 лева обезщетение за забава за периода от 04.08.2016г. до 04.01.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на дължимата главница до първоначално претендирания размер от 14 460,45 лева.

ОСЪЖДА Д.С.Д. ЕГН-********** *** да заплати на „Сосиете Женерал Експресбанк”АД с ЕИК-*****-гр.Варна, сумите: 324,88 лева разноски по заповедното производство и 704,94 лева разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :