№ 462, 07.11.2017г., град Разград
Разградският районен съд
На трети Октомври 2017 година
в публичното заседание в следния състав:
Председател:
Николай Борисов
Секретар: Сребрена Русева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията анд № 194 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р.В.Р. ***,
ЕГН **********, против НП № 17-1075-000024/23.01.2017г. на Началник Сектор « ПП
« към ОДМВР – Разград, с което на жалбопадателя за нарушение на чл. 42, ал.2,
т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 130,00лв.,
на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.6 от
ЗДвП; за нарушение на чл. 16, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание « Глоба « в размер на 20,00лв.,
на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал.1, т.1
от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на 200,00лв.,
на основание чл.177, ал.1,т.8 от ЗДвП и за нарушение на чл.100, ал.1,т.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание « глоба « в размер на 10,00лв. на
основание чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В жалбоподателят по същество
оспорва фактическите констатации отразени в АУАН, респективно в НП, отправя
възражение по пунктове 1,2 и 3, относно адм. нарушения визирани в тях, счита,
че не е осъществил такива. Възражението по пунк 4, е че тъй като процесното МПС
е било чужда собственост, то е бил в невъзможност да представи валидна полица
за сключена задължителна застраховка « ГО «. Моли обжалваното НП да бъде
отменено изцяло, като постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява, лично, поддържа жалбата по изложените в нея
доводи.
Административнонаказващия орган, при редовно призоваване
не изпраща представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за потвърждаване на атакуваното НП.
За РРП не се явява представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 13.01.2017г. около
12,00ч. на път Е-70 в отсечката между гр. Разград и с. Ушинци, след настъпило
тежко ПТП, контролни органи от „ ПП „ при ОДМВР – Разград въвели временна
организация на движението в тази отсечка, в която пътят бил с три ленти за
движение, като лентата за изпреварване била за МПС, движещи се от с. Ушинци към
гр. Разград, като периодично пропускали колоната от автомобили посока към с.
Ушинци. Около 12,55ч. жалбоподателят, управлявайки л.а. „ Рено Клио „ с рег. №
Р 1144 АТ, се движел в посока от гр. Разград към с. Ушинци. Видимостта по това
време не била ограничена или намалена, ясно слънчево време, пътната настилка
била мокра след разтопен лед на пътното платно, маркировката ясно се виждала.
Жалбоподателят отдалеч възприел пътната обстановка, дългата колона от около 80
до 100 МПС, които се движели с много бавна скорост и били пропускани от св. Д. А.
по посока с Ушинци и решил да предприеме маневра изпреварване, като последователно
навлязъл в средната лента, която била предназначена за изпреварване от насрещно
движещи се МПС, а след това и в крайна лява за него лента, т.е. за насрещно
движещите се МПС, въпреки, че и двете ленти били маркирани с непрекъснати
линии. Минавайки покрай св. Д. А., който също отдалече възприел поведението и
движението на жалбоподателя, същият бил спрян и му била извършена проверка. В
последствие бил съставен и процесния АУАН бл. № 593708, в който нарушенията
извършени от жалбоподателя, словесно били описани „... неправилно изпреварва
колона от автомобили, като навлиза в крайна лява лента за движение. Движейки се
по тази лента създава опасност за останалите участници в движението. Не носи
полица за застраховка „ Гражданска отговорност...”. Квалифицирани от
актосъставителя по чл. 42, ал.2,т.3; чл. 16, ал.1, т.2, чл. 5, ал.1, т.1, пр.1
и чл. 100, ал.1,т.3 от ЗДвП. АУАН съставен в присъствие на жалбоподателя,
запознат със съдържанието, вписал „...имам възражения „, след което му бил
връчен срещу подпис.
На база съставеният АУАН на 23.01.2017г. е издадено процесното НП, в което фактическата обстановка
е описана по идентичен с АУАН начин, квалифицирани от адм. наказващият орган, като
такива по чл. 42, , ал.2, т.3; чл. 16, ал.1, т.2; чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 100,
ал.1, т.3 от ЗДвП.
Адм. наказващия орган за описаните нарушения наложил съответно
административни наказания «
Глоба « в размер на 130,00лв., на
основание чл.179, ал.1, т.5, пр.6 от ЗДвП; « Глоба « в размер на 20,00лв., на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП; «
Глоба « в размер на 200,00лв., на основание чл.177, ал.1,т.8 от ЗДвП и « глоба
« в размер на 10,00лв. на основание чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДвП.
НП връчено редовно на
15.02.2017г., жалбата срещу него постъпила при адм. Наказващия орган на
22.02.2017г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в
законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против
подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
С оглед събраните в хода на производството гласни и
писмени доказателства по делото, съдът намира, че жалбоподателят не е
осъществил от обективна страна адм. нарушения по пунктове 1, 2 и 3 от
обжалваното НП. От една страна квалифицираните от актосъставителя, респективно
от адм. наказващия орган адм. нарушения по чл. 42, ал.2, т.3 от ЗДвП и по чл.
16, ал.1,т.2 от ЗДвП са противоречащи едно на друго и няма как да бъдат
осъществени едновременно. Това е така, защото в първото се твърди, че водачът /
жалбоподателят / е осъществил маневрата „ изпреварвана „, а във второто, че не
е изпреварвал и не е заобикалял. Отделно от това съобразно възприетата от съда
фактическа обстановка, безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е
осъществил маневрата „ изпреварване „ на колона от бавно движещи се МПС, като е
навлязъл първоначално в средна, а последствие и в крайна лява лента, което е
нарушение на чл. 16, ал.1, т.2 от ЗДвП, но без допълнението „...без да
изпреварва или заобикаля ...” вписано както в АУАН, така и в процесното НП,
защото съгласно възприетата от съда маркировка в участъка на движение на
жалбоподателя, същият не е имал право да изпреварва, навлизайки в средната
лента на пътното платно. Вписаното допълнение, автоматично деквалифицира
нарушението на чл. 16, ал.1, т.2 от ЗДвП описано по този начин, тъй като
безспорно е установено, че жалбоподателят е осъществил маневрата изпреварване.
Относно нарушението по пункт 3 - чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира, че
жалбоподателят не го е осъществил, доколкото нито в обжалваното НП, нито в хода
на съдебното следствие по делото се събраха достатъчно доказателства, че
жалбоподателят по какъвто и да е начин с управляваното от него МПС; на първо място
е преградил пътя, на второ с цел да
попречи на нормалното движение по него. Напротив, установи се, че
жалбоподателят е изпреварил колоната от бавнодвижещи се автомобили и е бил
спрян за проверка от св. Д. А.. От изложеното съдът намира, че обжалвоното НП
следва да бъде отменено по посочените три пункта като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон.
Съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
единствено нарушението по пунк 4 на чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДвП. Самият той не
отрича както в процесната жалба, така и в съдебно заседание, че не е носил в
себе си полица за сключена задължителна застраховка „ ГО „ на автомобилистите,
валидна за управляваното от него МПС. Възражението наведено от него, относно собствеността
на процесното МПС е неоснователно и не го освобождава от адм. задължение по чл.
100, ал.1,т.3 от ЗДвП. В тази част обжалваното НП следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно, защото от процесуална страна, Наказателното
постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя
административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от
надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и
съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение по
чл. 100, ал.1,т.3 от ЗДвП е надлежно
индивидуализирано, като са посочени дата
и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа
страна, посочена е конкретната законова разпоредба, нарушена с деянието и
съответната норма, въз основа на която следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63 от
ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 17-1075-000024/23.01.2017г. на Началник
Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград, в
частта с която на Р.В.Р. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 42, ал.2,
т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в размер на
130,00лв., на основание чл.179, ал.1,
т.5, пр.6 от ЗДвП; за нарушение на чл. 16, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание « Глоба « в размер на 20,00лв., на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание « Глоба « в
размер на 200,00лв., на основание чл.177, ал.1,т.8 от ЗДвП, като неправилно.
ПОТВЪРЖДАВА НП №
17-1075-000024/23.01.2017г. на Началник Сектор « ПП « към ОДМВР – Разград в
останалата част като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: