Р Е Ш Е Н И Е

№ 518 13.11.2017 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на девети ноември две хиляди и седемнадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

Секретар: Живка Ранкова

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 788 по описа за 2017 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “ЙОНИКС ИМОТ” ЕООД гр. Разград против наказателно постановление № 17-000344 от 14.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като се излагат доводи за незаконосъобразност и се твърди че нарушението, визирано в НП не е извършено.

В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Представителят на наказващия орган излага становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.08.2017 г. в 16,00 часа служители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места за спазване на трудовото законодателство в бистро „Спринт“, находящо се в гр. Разград, градски парк, който обект бил стопанисван от обжалващото дружество. Контролните органи установили, че в кухнята на обекта работи Д. И. Д., която била назначена като готвач по трудов договор. На 15.08.2017г. била извършена и проверка по документи в офиса на Д “ИТ” Разград и било установено, че работодателят “ЙОНИКС ИМОТ” ЕООД гр. Разград бил сключил трудов договор с Д. И. Д. на 11.08.2017г. /Трудов договор №20/11.08.2017г./. При документалната проверка били представени и копия уведомление по чл.62, ал.5 от КТ и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ в която бил посочен час 16:57:06 часа /л.8 от делото/. Така се установило, че всъщност справката за приети и отхвърлени уведомления била издадена на същата дата от 16:57:06ч.. Това означавало, че на същата дата по време на проверката по работни места, извършена в 16,00 часа Д. Д. е допусната до работа в обекта без да й е връчено копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2 от КТ и на работодателя бил съставен акт за административно нарушение № 17-000344/ 18.08.2017г., съставен от гл. инспектор при Д “ИТ” – Разград. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаната в хода на съдебно производство свидетелка - актосъставителя М. М., която потвърждава обстоятелствата по акта. Сочи, че при проверката назначената Д. Д. обяснила, че работи от същия ден и че е подписала трудов договор, но не и е връчен препис от уведомление за регистрацията му. В декларация /л.18 от делото/ тя посочила в съответната графа /т.3/, че няма сключен договор, но в противоречие с това в т.9 отбелязала, че получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключения договор. Очевидно в декларацията е допуснато объркване, поради което същата не се явява реален доказателствен материал. Затова съдът се опира на показанията на актосъставителя и приема, че към момента на проверката с работничката е бил сключен трудов договор – това обяснила самата работничка на проверяващите, макар и договорът да не е представен тогава. Този договор е представен впоследствие на документалната проверка и представителят на дружеството също е попълнил декларация /л.24/, в която посочил, че към момента на проверката на 11.08.2017г. трудов договор бил подписан с работничката, но към същия момент нямало справка от НАП. При това съдът намира, че действително такъв трудов договор е бил наличен към момента на проверката по работни места и не приема доводите на защитата на обжалващата страна, че такъв договор към този момент изобщо липсвал /с оглед приложението на друг наказателен състав/. Съдът приема за доказано, че към момента на проверката Д. Т. е работила в обекта /осъществявала трудова дейност/, като готвач.С работничката очевидно е бил подписан трудов договор, но не й е връчено копие от уведомлението за регистриране на този договор, заверено от ТД на НАП, тъй като справката за това уведомление е била генерирана по – късно, след началото на проверката /на същата дата/ от компетентния орган, което се установява от приложената разпечатка. При това съдът намира за несъмнено, че работничката е допусната да осъществява трудова дейност в предприятието, без да й се предостави копие от заверено уведомление, поради което и намира фактическата обстановка изложена в акта и НП за напълно доказана.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона, наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът намира, че санкционираното дружество е осъществило вмененото му нарушение. С издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 63,ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ - за това, че на 11.08.2017г. Д. И. Д. е осъществявала трудова дейност в предприятието на работодателя без последният да й е предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62, ал.1 от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на съответния работодател. Освен това обаче, преди съответният работник да бъде допуснат на работа, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от трудовия договор и копие от уведомлението за регистрацията на този трудов договор, заверено от ТД на НАП. Работникът не може да бъде допускан до работа без работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения. Работодателят обаче е допуснал Д. Д. до работа без да й предостави всички изискуеми документи - при всички случаи не й е предоставлил копие от изискуемото уведомление за регистрация на трудов договор, съответно заверено, защото такова уведомление, не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този момент работника вече е осъществявал трудовата си функция. Деянието е осъществено с допускане на работничката да осъществява трудова функция, без да са й предоставени всички изискуеми документи, както изисква разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. Съдът намира, че въз основа на установеното от фактическа страна безспорно се доказва предоставянето на работна сила от страна на Д. Д. към момента на осъществяване на проверката от контролните органи и реално изпълнение на трудова функция. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал.2 вр. от КТ. Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на работника до работа, трудовият договор е регистриран и уведомление било издадено, не променя извода по същество за съставомерност на деянието. С оглед разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ нарушенията на чл. 63, ал.2 от КТ не могат да са маловажни. Ето защо и законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В случая на обжалващото дружество е наложена санкция в размер равен на минималния и не може да се поставя въпрос за намаляването й. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-000344 от 14.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ, на “ЙОНИКС ИМОТ” ЕООД гр. Разград на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: