Мотиви към Присъда №532/16.11.2017г., постановена по НОХД №607/2017г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу П.Н.М. *** за това, че за времето от 01.01.2016г. до 30.06.2017г., включително в гр. Разград, след като е осъден с Решение №330/29.09.2015г. по бр.д №1235/15г. по описа на Районен съд –гр. Разград, влязло в сила на 29.09.2015г. да издържа свой низходящ –детето си М.П.М. като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100лв, чрез неговата майка и законен представител С.Г.С., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно осемнадесет пълни месечни вноски, на стойност 1800 лв - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, като предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, но да не му се налага наказание, доколкото са налице данни, че след повдигане на обвинението е изпълнил задължението си.

Подсъдимият дава обяснения в които признава обстоятелствата по обвинителния акт, като сочи, че след започване на процеса е изплатил дължимата сума. заявява, че се признава за виновен.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият П.Н.М. е роден на ***г***. Същият е с основно образование, разведен, не е осъждан.

Подсъдимият П.М. и св. С.С. са бивши съпрузи. Двамата са родители на малолетното дете М.П.М.- родена на ***г. С Решение №330/29.09.2015г. по бр. дело №1235/15г. по описа на РРС, влязло в сила на 29.09.2015г., е одобрено споразумение за прекратяване на брака им по взаимно съгласие, като подсъдимият се е задължил да плаща издръжка на детето М.М., като следвало да й заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв, чрез майката С.С.. Упражняването на родителските права било предоставено на майката. От момента на влизане на решението в сила подсъдимият не заплащал издръжка за детето си.

Непосредствено след влизане в сила на съдебното решение подсъдимият заплатил на свидетелката С. С. сума в размер на 200 лв. През м. август 2016г. й дал парична сума от 50 лв, а през м. април 2017г. парична сума от 150лв. Тази обща сума от 400 лв покрива дължимата издръжка от м. септември 2015г. до края на м. декември 2015г..

От 01.01.2016г. до 30.06.2017г. включително подсъдимият не е заплащал дължимата издръжка на малолетното си дете М.

Подсъдимият поддържал контакти с детето, купувал му обувки, дрехи, играчки, мобилен телефон.

Дължимата издръжка за периода 01.01.2016г. до 30.06.2017г. включително възлиза на 1800лв.

В хода на процеса подсъдимият П.М. е изплатил цялата дължима сума, предмет на обвинението, на св. С. С.. Последното се установява от показанията на посочената свидетелка.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелката С. С., а също и от обясненията на подсъдимия М., от приложените писмени доказателствени материали, съдебно-икономическа експертиза.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият П.Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за времето от 01.01.2016г. до 30.06.2017г. , включително в гр. Разград, след като е осъден с Решение №330/29.09.2015г. по бр.д №1235/15г. по описа на Районен съд –гр. Разград, влязло в сила на 29.09.2015г. да издържа свой низходящ –детето си М.П.М. като му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 100лв, чрез неговата майка и законен представител С.Г.С., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно осемнадесет пълни месечни вноски, на стойност 1800 лв. Подсъдимият е знаел задължението си произтичащо от осъдителното съдебно решение, но въпреки това не го е изпълнил. Възможността на подсъдимия да заплаща издръжка на детето си е преценена от гражданския съд, присъдил издръжката и подсъдимият е следвало да се съобрази с това решение.

Фактът, че подсъдимият е изплатил изцяло задължението си в хода на процеса, води до това, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен за посоченото престъпление, но на осн. чл.183, ал.3 от НК не следва да му бъде налагано наказание.

С оглед на това, че подсъдимият е признат за виновен, то той следва да бъде осъден да заплати разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: