МОТИВИ към решение № 517/08.11.2017г. по АНД № 710/2017г. на РРС.

Производството е по реда на глава 28 от НПК.

Постъпило е постановление от 30.08.2017г., с което по реда на чл.375 от НПК се прави предложение за освобожаване от наказателна отговорност на обвиняемия А.О.А. *** по реда на чл.78а от НК за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Нарушителят се явява в с.з., като не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в акта, признава се за виновен и съжалява за случилото се, като моли за минимално наказание. Защитниците му- адв.Д.П. и адв.Кр.К. заявяват, че не оспорват постановлението и същото е най-благоприятния начин за решаване на делото, поради което молят наказанието да бъде определено към предвидения в закона минимум.

Представителят на РП-Разград поддържа постановлението и предлага нарушителят да бъде признат за виновен в извършеното от него престъпление, като бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложена глоба в минимален размер по реда на чл.78а от НК.

Разградският районен съд, след като съобрази представените писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.О.А. „има обичайно пребиваване“ в гр.Бремен- Германия от 05.04.2007г. През 2013г. същият завършил курс за водач на МПС в ЕТ „Д. П.“- гр.Цар Калоян, за което му били издадени съответните удостоверения. Във връзка с придобиване на СУМПС на 27.02.2013г. в писмена декларация, приложена към Заявление № 2656/27.02.2013г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български гражданин, подс.А. посочил, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през всяка календарна година) не е в друга държава - членка на Европейския съюз. Тази декларация подс.А. попълнил във връзка с изискването на чл.151, ал.5 от ЗДвП, съгласно който член «Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация». Декларацията, заедно с останалите документи подс.А. подал чрез свид.Й.И.А. - служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Разград, до директора на ОДМВР-Разград.

Въпреки, че обичайното пребиваване на подс.А.А. било в друга държава, членка на ЕС, а именно гр.Бремен, Германия, същия посочил в декларацията, подадена съгласно чл.13, т.6 от Наредба № 1-157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която удостоверил неверни обстоятелства. В декларацията обвиняемият собственоръчно декларирал, че обичайното му пребиваване /повече от 185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава - членка на Европейския съюз. След това подписал декларацията в графата „Декларатор”.

От заключението по назначената по делото графическа експертиза /л.41- 42/ е видно, че:

1. Подписът за „декларатор“ в декларация по чл.13, т.6 от Наредба № I- 15/2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина от 27.02.2013г. е изпълнен от А. ОРЛИЛОВ А..

2. Поради липса на сравнителен материал от почерка на А. О. А., отразен в ръкописен текст, не бе възможно сравнително изследване относно ръкописният текст в декларация.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена, с оглед на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелката, експертизата, другите писмени доказателства. Всички те безспорно установяват, че с действията си А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата- 27.02.2013г. същият е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на чл.151, ал.5 от ЗДвП се дава пред орган на властта- Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР- Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства. Същият напълно съзнателно е посочил едно невярно обстоятелство- че обичайното му пребиваване, повече от 185 дни през всяка календарна година, не е в друга държава- членка на ЕС, въпреки че много добре е знаел, че пребивава обичайно в гр.Бремен, ФР Германия. Подс.А. е извършил деянието при пряк умисъл. Съзнавал е противоправния характер на деянието си, а именно, че потвърждва неистина в попълнената лично от него декларация, като отразява обстоятелства, които не съответстват на действителните факти. Същият е действал със съзнанието, че потвърждавайки неистината върши престъпление, тъй като в самата декларация съществува съобщение, че за деклариране на неверни данни, деклараторът носи наказателна отговорност по чл.313 от НК.

Предвид обстоятелството, че за това умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години, чистото съдебно минало на А., както и че с деянието няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че нарушителят следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като бъде ангажирана административната му такава, а именно глоба. При определяне и индивидуализиране на наказанието, което е в размер на минимума- 1000 лв., съдът отчете степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, поради което намира, че така наложената глоба се явява справедлива и съответна на извършеното.

По този начин ще бъдат постигнати в най-пълна степен целите на наказанието и най-вече специалната превенция.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

Районен съдия: