Р Е Ш Е Н И Е

Номер 334 03.11.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Живка Ранкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 1573/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.79 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба „БИЕС“ЕООД и „Стройконсулт-ГН99“ЕООД като съдружници в Дружество по ЗЗД „Обединение ЕН ЕФ“, с която е предявен иск срещу Община Разград за заплащане на сумата 4 500 лв. на Дружество по ЗЗД „Обединение ЕН ЕФ“, представляващи заплатена от дружеството парична гаранция за изпълнение по Договор за обществена поръчка №362/13.10.2015 г. Претендира и за заплащане на законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото. Твърди, че на 13.10.2015 г. между страните по делото е сключен Договор за изпълнение на обществена поръчка №362 с предмет „Извършване на технически услуги по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“ по обособена позиция №2 „Изпълнение на детайлно обследване на енергийна ефективност и издаване на енергиен сертификат, съгласно чл.12 от Наредба №16-1594 от 13 ноември 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради“за срок до 31.12.2016 г., че в процеса на изпълнение на договора между страните е възникнал спор относно сроковете за изпълнение, поради което Община Разград задържала сумата 10 000 лв. като неустойка за неизпълнение. Според ищеца между страните се води и друго дело с предмет задължение на възложителя, а не задължения на изпълнителя по договора и тъй като няма спор за изпълнението на задълженията на изпълнителя, то възложителя дължи връщане на гаранцията от 4500 лв.

Ответникът в писмения си отговор счита иска за допустим, но неоснователен. Признава, че между страните по делото е сключен договор. Сочи, че в този договор е уговорен срок за изпълнение на задълженията на ищеца – 30 календарни дни за всяка многофамилна жилищна сграда поотделно, който тече от датата на възлагането чрез възлагателно писмо. Твърди, че възлагателното писмо е връчено на ищеца на 26.10.2016 г., а задължението не е изпълнено до 26.11.2015 г., а с приемо-предавателен протокол тези документи са получени от ответника на 26.01.2016 г. Счита, че ищецът е изпаднал в забава, която се дължи на виновното му поведение и която е продължила повече от 10 дни, поради което следва да се приложи клаузата за неустойка, уговорена в чл.19, ал.2 от договора. По този повод възникнал спор между страните, по който в настоящия момент се водело гр.д.№1639/2017 г. по описа на РС Разград и този спор ответникът счита за основание да не освободи внесената от ищеца гаранция. Освен това счита, че на основание чл.16, ал.3 от договора между страните има право да задържи и да се удовлетвори от гаранцията, тъй като ищецът е забавил изпълнението на задълженията си по договора с повече от 10 календарни дни.

Предявените искове са допустими – подадени от легитимирано лице, участник в твърдяното материалноправно отношение.

Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и като съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

Ищците по делото – „Бюро за икономия на енергия в строителството“ЕООД и „Стройконсулт-ГН99“ЕООД с договор от 01.04.2015 г. са обединили усилията си за участие в обществена поръчка с възложител Община Разград за извършване на технически услуги по Национална програма за енергийна ефективност на многоетажни жилищни сгради. Като гаранция за изпълнение на поръчката първият ищец е внесъл сумата 4500 лв. /л.18/

Между ответника и Дружество по ЗЗД“Обединение Енеф“, съдружници в което са ищците, на 13.10.2015 г. е сключен договор за обществена поръчка №362, с който Община Разград като възложител е възложила на Дружество по ЗЗД“Обединение ЕН ЕФ“, респ. последното е поело задължение надлежно да изпълни услуга с предмет „Извършване на технически услуги по Национална програма за енергийна ефективност на многоетажни жилищни сгради“ по обособена позиция №2 „Изпълнение на детайлно обследване за енергийна ефективност и издаване на енергиен сертификат, съгласно чл.12 от Наредба №16-1594. Към договора е приложена и техническа спесификация. Конкретните задължения на дружеството са: изготвяне на доклад от обследване, сертификат за енергийни характеристики, резюме за отразяване на резултатите от обследването, всяка друга документация, изисквана по наредбата. Срокът на договора е уговорен до 31.12.2016 г., като срокът за изпълнение на дейностите е 30 календарни дни за всяка многофамилна жилищна сграда поотделно, който започва да тече от датата на възлагането й, чрез възлагателно писмо. Този конкретен срок не подлежи на удължаване според чл.3, ал.4 от договора, освен при непредвидени обстоятелства и само ако с това не се застрашава общия срок за изпълнение. В р.9 от договора са уговорени неустойки при неизпълнение, респ. при забавено изпълнение. Така в чл.19 страните са уговорили, че при закъснение в сроковете за изпълнение на договорените работи изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 700 лв. за всеки календарен ден забава, като при виновна забава на изпълнението с 10 и повече дни /ал.2/ се счита за пълно неизпълнение на договора и дължи неустойка в размер на 10 000 лв., като възложителят има право да приспада начислените неустойки от гаранцията за изпълнение на договора. Гаранцията е уговорена в размер на 1,5 % от стойността на поръчката за обособената позиция. Същата се освобождава в срок от не по-малко от 20 дни /тридесет/ дни след изтичане на срока на поръчката. В ал.3 е предвидено, че възложителят задържа и се удовлетворява от гаранцията, когато изпълнителят системно не изпълнява някое от задълженията си по договора, както и когато прекъсне или забави изпълнението на задълженията си по договора с повече от 10 календарни дни. В следващия текст страните са уговорили , че гаранцията за изпълнение не се освобождава от възложителя, ако в процеса на изпълнение на договора е възникнал спор между страните относно неизпълнение на задълженията на изпълнителя и въпросът е отнесен за решаване пред съд.

На 23.10.2015 г. ответникът е отправил писмо до дружеството на ищците, с което възложил извършването на дейностите по чл.2 от договора за две многофамилни жилищни сгради с адреси гр.Разград, ж.к.“Орел“, *** и ул.“Св.Климент“ №** в гр.Разград. В писмото е посочен срока за изпълнение, уговорен в договора. Това писмо е връчено с известие за доставяне на 26.10.2015 г. С писмо от 22.01.2016 г. са приети част от документите по изпълнението на поръчката за обекта в ж.к.“Орел“, а с приемо-предавателен протокол от 26.01.2016 г. са приети и останалите документи.

С писмо от 24.01.2017 г. Община Разград са уведомили „Обединение ЕН ЕФ“, че считат, че е налице хипотезата на чл.16, ал.4 предвид възникнал правен спор между страните по горепосочения договор.

Сключеният между страните договор е срочен до 31.12.2016 г. И двете страни в становищата си признават, че задълженията на дружеството на ищците са изпълнени, съответно възнаграждението, дължимо от ответника е платено с изключение на сумата 10 000 лв., която ответникът е задържал като неустойка за забавено изпълнение по чл.19, ал.2 от договора. За заплащане на тази сума се води гражданско дело между същите страни.

Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Уговорената между страните и внесена от дружеството на ищците гаранция цели гарантиране на изпълнението на договора, като предвижда при неизпълнение възложителят да се удовлетвори от гаранцията. В случая не се касае за допълнителна санкция, паралелна на уговорените неустойки, а за възможност сумите от гаранцията да бъдат задържани като неустойка. Тъй като договорът вече е изпълнен и за дружеството на ищците е възникнало правото да получи уговореното възнаграждение, а част от това възнаграждение е задържано като неустойка, то няма причина ответникът да задържи и сумата, внесена като гаранция.

Ето защо сумата 4500 лв. следва да бъде върната от ответника на ищците, предвид изтеклия срок на договора, а в случай, че по спора за заплащане на остатъка от възнаграждението съдът реши, че действително има забава и се дължи неустойка, то същата ще бъде за сметка на дължимото възнаграждение.

Задържайки сумата 10 000 лв. от възнаграждението като неустойка за забава, Община Разград е решила по този начин да извърши прихващане между двете съществуващи според нея насрещни задължения за заплащане на възнаграждение по договора и за заплащане на неустойка, а не да задържи гаранцията като част от дължимата неустойка.

На основание чл.78 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците направените от тях разноски по делото – държавна такса в размер на 180 лв.

Воден от гореизложеното, Разградския районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК **** със седалище гр.Разград, представлявана от Кмета д-р В. В. ДА ЗАПЛАТИ на „БИЕС“ЕООД, ЕИК **** със седалище гр.София представлявано от управителя С.П.Т.и „Стройконсулт-ГН99“ЕООД, ЕИК **** със седалище гр.София представлявано от А.С.Г., двете дружества като съдружници в Дружество по ЗЗД „Обединение ЕН ЕФ“, ЕИК **** сумата 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/, внесена като гаранция по договор№362/13.10.2015 г. ведно със законната лихва от 13.07.2017 г. и сумата 180 лв. /сто и осемдесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: