Р Е Ш Е Н И Е

Номер 358 03.11.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Сребрена Русева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1827 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД срещу П.П.С., с която са съединени искове за установяване дължимостта на сумите 479,26 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода 9.07.2014 г. – 08.09.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и 74,89 лв. обезщетение за забава за периода от 9.8.2014 г. до 17.03.2017г., сумата 25 лв. разноски по делото. Сочи, че е доставял на ответника топлинна енергия по реда на ЗЕ и Наредба №16-334/06.07.2007г. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ на ищеца, клиентът на топлинна енергия следва да заплаща потребената енергия по утвърдена от КЕВР цена, като в противен случай дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден на забава, ситано от изтичане на 30-дневнен гратисен период. Ответникът, не е изпълнил задължението си да заплаща в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в сграда етажна собственост на адрес гр.Разград ж.к. Освобождение бл.8 ап.11 на посочената стойност, че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №1072/2017г. на РРС за претендираните суми.

Ответникът не е заявил становище по исковете. В първото с.з. се явява, като не оспорва претенцията, но заявява, че няма възможност да внесе веднага сумата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните няма спор, че ответникът е бил собственик на недвижим имот – апартамент в гр.Разград, жк ***през процесния период, че същият се намира в топлофицирана етажна собственост.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1072/2017 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 479,26 лв. главница за ползвана топлинна енергия за времето 9.07.2014 г. – 08.09.2016 г. и за сумата 74,89лв. обезщетение за забава за периода 9.8.2014 г. до 17.03.2017г.

В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция са потребители на топлинна енергия. Т.е. ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния период, като собственик на топлоснабдено жилище видно от молба за присъединяване. Между страните са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът е длъжен да заплаща същата, при условията и по реда на съответната наредба. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Дори и прекратили топлоподаването към отоплителни тела в имота си остават потребители на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в сградата гласи и разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ. Според разпоредбата на чл.143 ал.1 от Закона за енергетиката топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. Размерът на претендираната от ищеца потребена топлинна енергия за периода от 9.7.2014г. до 8.9.2016г. не се оспорва от ответника, като съдът приема, че е действително е ползвана в имота му, поради което главният иск е основателен. Това се установява и от приложените фактури за същия период. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. По отношение на претенцията за законната лихва, същата е в размер на 126,89лв. /изчислена с ел. калкулатор/, поради което претендираната от ищеца в размер на 74,89лв., е основателна и доказана.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, т.е. в размер на 75лв. внесена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение - на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №1072/2017г. на РРС

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.П.С., ЕГН **********, адрес *** че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД ЕИК *** със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, сумата 479,26 лв. /четиристотин седемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ за потребена топлинна енергия за периода 09.07.2014 г. – 08.09.2016г., ведно със законната лихва от 31.05.2017г. до окончателното и изплащане, сумата 74,89лв. /седемдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ обезщетение за забава за периода 09.08.2014г. до 17.03.2017 г.

ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК **** сумата 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №1072/2017г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: