Р Е Ш Е Н И Е

Номер 352 08.11.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1893/2017 г.

Производството е с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.

Депозирана е искова молба от Р.И.И., с която са предявени обективно съединени искове ТП Държавно горско стопанство „Разград“ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение от 06.07.2017 г., за възстановяване на преди заеманата от нея длъжност “лесоинженер ” и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищеца е останала без работа в резултат на уволнението в размер на 1088 лв. месечно за периода от 07.07.2017 г. – 07.01.2018 г. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че е работила на тази длъжност за периода 03.07. – 06.07.2017 г. и за този период работодателят не е могъл да прецени дали същата притежава необходимите качества, твърди, че в заповедта не са конкретно изброени качествата, които липсват, а са необходими за изпълнение на длъжността, поради което прави извод, че същата не е мотивирана. Счита, че написаното в заповедта не съответства на професионалните й знания и умения.

Ответникът оспорва обективно съединените искове. Твърди, че сключването на допълнително споразумение с ищцата е било във връзка с промяна наименованието на длъжността от „лесничей“ на „лесоинженер“ в ново щатно разписание, утвърдено от горестоящия на работодателя орган. Без да са изменени основните функции и задачи за длъжността, както и че ищцата не притежава качествата, посочени в заповедта и необходими за изпълнение на работата й.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Ищцата е работила в ответното дружество на длъжност “лесничей“ по трудово правоотношение от 02.12.2013 г. Видно от представеното по делото трудово досие същата е замествала зам. Директора на ТП Държавно горско стопанство „Разград“, когато същият е бил в болнични. На 25.04.2014 г. й е възложено с нарочна заповед да отговаря за въвеждането на данни относно издаване на позволителни за сеч в интернет базираната система на ИАГ.

С допълнително споразумение от 27.06.2017 г. е договорена промяна в длъжността на ищцата от лесничей с код по НКП 2132-6014 на лесоинженер с код 2132-6001 без да се променят останалите елементи на договора, в т.ч. и трудовото възнаграждение. В поименното щатно разписание на ответното стопанство е посочено, че лесоинженера и лесничеите са в категория „специалисти“, като за „лесоинженера“ се предвижда по-високо минимално и максимално трудово възнаграждение. Индивидуалното трудово възнаграждение на ищцата също е било по-високо от това на колегите й лесничеи.

В трудовото досие на ищцата има длъжностна характеристика единствено за длъжността „лесничей“. В нея е посочено, че основните функции и задължения за длъжността са: да организира, участва и отговаря за мероприятията по страничната дейност в горите, ловно и риболовностопанската дейност и непромишлените води, участва в маркирането и комплектоването на лесосечния фонд, в изготвянето на проекто-сметната документация, в ревизиите на охранителните участъци, в инвентаризацията на горските култури, в организиарнето и изпълнението на лесокултурните мероприятия, в подготвянето на документацията за дейностите в горите, контролира работата на горските стражари, следи за спазването на технологичната дисциплина и правилата за техническа безопасност, предлага рационални технологии, следи за изготвянето на първичните документи, за спазването на противопожарните правила, , изготвя първични справки и отчети, участва в лесокултурната дейност, спазва и контролира технологията по лесоползването, участва в провеждането на лесопатологични изследвания, следи за изпълнението на противопожарните мероприятия, следи за нарушения в горите, взема оперативни решения по проблемите, за които отговаря, изпълнява допълнителни функции, които са възложени и пази грижливо имуществото, което му е поверено. По отношение на организационните връзки и взаимоотношения е посочено, че лесничея е пряко подчинен на зам. Директора на „ДГС Разград“ и на Директора, има функционални отношения с тях, както и с всички служители на ДГС в териториалния обхват на дейността, както и отношения с представители на ИАГ, СЦДП, ДП, РДГ, с органите на полицията, противопожарната охрана и спешна медицинска помощ, общинска администрация и др. ведомства, фирми и физически лица. С тази характеристика ищцата е запозната на 02.12.2013 г. , за което се е подписала.

В периода от 26.05. до 06.06.2017 г. шестима служители на ответника са написали и завели в деловодството рапорти, в които се оплакват от работата на ищцата. Конкретно пишат, че имала грубо отношение към тях, което си обясняват с различния етнически произход,както и че пред 2016 и 2017 г. им разпределила лоши участъци за маркиране, че им правела неоснователни забележки за неправилно маркирана дървесина, нарочно и целенасочено им подавала погрешна информация, че ищцата споделила с външно лице, че състоянието на работа, организация и осъществяване на контрол в стопанството не са на нужното ниво, че отклонила служител да работи под нейно ръководство, че упрекнала горски стражар, че не си изпълнява служебните задължения. Всички тези доклади и рапорти са заведени в деловодството на стопанството в периода 26.05.2017 г. – 02.06.2017 г. и са били обобщени и преразказани от зами директора в рапорт от 06.06.2017 г., адресиран до директора на стопанството. В този последен рапорт е посочено също така, че ищцата сравнявала работата на стопанството с организацията във „Воден-Ири Хисар“, като заявявала, че последната е по-добра, че се явила на работа в нетрезво състояние и това станало достояние и на служители на друго дружество, че следяла един от служителите, както и че се опитвала да кадрува в стопанството. В рапорта е направена оценка за това, че действията на ищцата довели до срив в част от колектива, липса на диалог и комуникация, както и че самото й присъствие има страшно негативен ефект. Сочи за допуснати нарушения в работата на стопанството, като твърди, че доколкото е запознат всичко това е пряко свързано с ищцата. Квалифицира нейните действия като затормозяващи работния процес, пречещи на нормалните взаимоотношения между служителите, уронване на авторитета на стопанството и на директора като ръководител.

На 06.07.2017 на ищцата са връчени последователно предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. С последната работодателя е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1 т.5 от КТ , считано от 07.07.2017 г. Като причини за това прекратяване е посочено трайна и обективна липса на качества, които са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, като конкретно е посочено, като конкретно е посочено, че й липсват умения за планиране и организиране на работата, липса на мотивация за работа, комуникативни умения със служители и контрагенти на стопанството, организационни способности, добронамереност, отзивчивост, умение за изслушване на събеседника, като тази липса не позволява на работника да изпълнява ефективно възложената му работа.

След прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата същата е останала без работа и е регистрирана в Бюро по труда Разград. Брутното трудово възнаграждение на ищцата за длъжността „лесоинженер“ е било в размер на 1097,40 лв.

За установяване на обстоятелствата, посочени като причини за прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата са разпитани свидетелите Б., А., С., Г., Х., и С.. В показанията си същите преразказват написаното от тях в докладите и рапортите. Свид. Б. пояснява, че докато е охранявал района си не е имало сеч на дърва, а след това имало набези и отрязани дървета. Именно за тези дървета ищцата го упрекнала, че не е съставил констативен акт. Свид.А. обяснява, че и той и ищцата следва да се обадят на определен служител –ТРО, който да участва в приемането на дървесината. Ищцата го упрекнала защо не й се е обадил, когато е извикал този служител и го докладвала на директора за това. След това Директора на стопанството му направил устна забележка. Свид.С. в показанията си сочи, че ищцата подала грешен сигнал за крадени дървета и като отишли на мястото не открили такива, както и че не им обяснява когато я запитат и се държи високомерно.След това този свидетел обяснява, че ищцата не получава сигналите за нарушения, както и че иска да им възлага задачи, но тя не им е началник. Този свидетел споделя и притеснение, че ищцата можело да се обади на началника да ги тормози. Свид.Г. съобщава за случай, при който ищцата упрекнала него и колегите му ,че не си вършат работата, тъй като била установена незаконна сеч. Според този свидетел ищцата не уважава труда на другите хора. Според същия свидетел ищцата и старши лесничея отговарят за разпределянето на отделите за маркиране. За нея определила района на с.Градинка, който бил лесен за маркиране, а на свидетеля и негови колеги дала трудни райони, като си обяснява това с факта, че те са мюсюлмани. Според свид.Х. ищцата му е пряк началник, но същата няма право да му прави забележка за начина, по който си върши работата.

Според показанията на свид.С. той и директора на стопанството са имали няколко разговора за работата на ищцата. Именно тези диалози и други писмени рапорти той обобщил в своя рапорт. Същият съобщава, че знае само по физиономия лицето, за което разбрал от друг служител, че ищцата го била разубедила да кандидатства за работа. За случая, в който ищцата се явила в нетрезво състояние, не знае кога е било това, тъй като не е питал. Досежно разпределението на функциите между началник участъка и ищцата, свид.С. не дава категорични показания, тъй като това са неща, които в различни участъци могат да се разпределят по различен начин. По отношение на проблемите с участъците и твърденията, че разпределението им било извършено от ищцата на етническа основа свид.С. обясни, че на ищцата и на началник участъка били разпределени по-добри райони, а на останалите, които били и мюсюлмани – по-лоши. В йерархията на участъка ищцата била непосредствено след началник-участъка. Същият свидетел пояснява, че новото щатно разписание е променило длъжностите на много служители, а тъй като ищцата имала завършено висше образование била преназначена на длъжност лесоинженер.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Разпоредбата на чл.328, ал.1 т.5 от КТ дава възможност на работодателят да прекрати трудовото правоотношение , като отправи писмено предизвестие до работника или служителя … при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата.

Когато работодателят сочи, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа,той трябва да посочи кои качества липсват на работника или да посочи задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Това следва да са такива качества, липсата на които води до неизпълнение, лошо или недостатъчно качествено или резултатно изпълнение на работата. Именно въз основа на посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите към тях доказателства, които следва при пълно и главно доказване да установяват тези обстоятелства, се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото правоотношение.

В настоящия случай въпреки дългите мотиви на заповедта е посочена липса само на няколко качества /конкретно посочени/ - умения за планиране и организиране на работата, липса на мотивация за работа, комуникативни умения със служители и контрагенти, организационни способности, добронамереност, отзивчивост, умение за изслушване на събеседника. Всички тези качества действително са необходими за изпълнение на длъжността, която заема ищцата – лесоинженер, която съдът намира, че е със същите функции като заеманата до този момент длъжност „лесничей“, тъй като липсва друга трудова характеристика, и двете длъжности са в клас специалисти и трудовото възнаграждение на ищцата не е променено при преназначаването на новата длъжност. Единствената разлика е минималната образователна степен, която в единия случай е магистър в поименното щатно разписание и бакалавър в длъжностното разписание, а в другия – средно специално. В заповедта не са посочени конкретни задължения, които ищцата не може да изпълни поради липса на качества за това.

Качествата на работника не могат да бъдат измерени пряко, но за тях съди по поведението на работника и по получените резултати. Специфичното за това основание за уволнение е наличието на обективно и трайно състояние, което има проявление през един сравнително продължителен период от време, а не е инцидентно и дължащо се на случайни обстоятелства. Доказването на отрицателния факт за липса на качества се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът или служителят се справя с възложената работа и към нивото на изпълнение на трудовите задължения.

В случая представените писмени доказателства, както и свидетелските показания установяват проблеми във взаимоотношенията между ищцата и свидетелите. Същевременно обаче след като ищцата е била следваща по ранг след началник участъка, показанията на тези свидетели не могат да се приемат напълно безкритично. В самата длъжностна характеристика също е посочено, че лесничея контролира работата на горските стражари. Ето защо не може да се квалифицира като липса на комуникативни умения забележката на свид.Б., че не са съставили констативен протокол, тази на свид.Х., че неправилно маркира дърветата, както и оплакването от свид.А., за което той е получил устна забележка от ищцата. За част от проблемите, от които се оплакват свидетелите работодателят също им е направил забележка /напр. този на свид.А./. Написаните рапорти, в които не се сочат никакви конкретни дати, както и „обобщаващия“ рапорт на свид.С., говорят по-скоро за някакво негативно отношение към ищцата, отколкото да свидетелстват за липса на посочените в заповедта качества.

Както рапортите, така и показанията на свидетелите излагат техни твърдения, оценки и квалификации, а не говорят за конкретни факти, от които съдът да направи своите изводи.

Ето защо съдът счита, че твърдението на ответника за липса на качествата, които е посочил в заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, остана недоказано, поради което искът за отмяна на уволнението като незаконно следва да бъде уважен.

Предвид основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно основателен се явява и този за възстановяването на ищцата на преди заеманата от нея длъжност “лесоинженер ”.

По отношение на иска за заплащане на сумата обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа за периода 07.07.2017 г. – 07.01.2018 г. в размер на 1088 лв. за всеки месец от периода, същият се явява частично основателен. По делото бе установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение и до приключване на съдебните прения на 25.10.2017 г. ищцата е била без работа. Обезщетението с правно основание чл.225 от КТ следва да бъде изчислено за периода 07.07.2017 г. – 25.10.2017 г. и при неговото изчисляване съдът следва да вземе за база размера на претендираната от ищеца сумата от 1088 лв. като трудово възнаграждение, тъй като брутното трудово възнаграждение на ищцата е било малко по-голямо /1097,40 лв./., предвид диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо размера на обезщетението е 3906,91 лв. /по 1088 лв. за трите месеца от периода от 07.07. до 07.10.2017 г. и по 49,45 лв. за тринадесетте дни от 07.10.2017 г. до 25.10.2017 г./. Тази сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от 25.10.2017 г., тъй като от тази дата задължението е в този размер. В останалата част искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като от уволнението не е изтекъл шестмесечен период на оставане без работа, за който е поискано.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 1000 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Разград д.т. за уважените искове, а именно по 50 лв. за първите два иска и 156,28 лв. върху уважения размер на третия иск.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №РД-11-80/06.07.2017 г. на директора на ТП „Държавно горско стопанство Разград“, ЕИК ** със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”Черна“, №34, с която е прекратено трудовото правоотношение на Р.И.И., ЕГН ********** *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА и ВЪЗСТАНОВЯВА Р.И.И., ЕГН ********** на преди заеманата от нея длъжност “лесоинженер”.

ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Разград“, ЕИК ** със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”Черна“, №34 ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.И., ЕГН ********** *** сумата 3906,91 лв. / три хиляди деветстотин и шест лева и деветдесет и една стотинки / обезщетение с правно основание чл.225 ал.1 от КТ за периода 07.07.2017 г. – 25.10.2017 г. вкл. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1000 лв. /хиляда лева/ разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа до първоначално предявения размер от 6528 лв. и за периода от 25.10.2017 г. до 07.01.2018 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА ТП „Държавно горско стопанство Разград“, ЕИК * със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.”Черна“, №34 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 256,28 лв. /двеста петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ държавна такса за уважените искове.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от 08 .11.201 г. пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: