Р Е Ш Е Н И Е

Номер 362 15.11.2017 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На седми ноември две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Ганка Атанасова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1959 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” ЕАД против К.Е.П., с която са съединени искове за установяване дължимостта на сумите 362,95 лв. за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2014г. – 07.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и сумата 58,50 лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2014 г. до 13.03.2017г., както и сумата 25лв. за разноски. /По отношение искането за разноски, производството е прекратено с определение №3873 от 12.10.2017г./ Сочи се, че ищецът е доставял топлинна енергия в жилище етажна собственост с централно топлоснабдяване, като ответникът не е изпълнил задължението си да заплаща потребена топлинна енергия за адрес гр.Р. **** за процесния период, както и че е издадена заповед по чл.410 от ГПК по гр.д. №1192/2017г. на РРС за претендираните суми.

Ответникът депозира отговор, твърди, че не дължи изпълнение, като сочи, че ищецът не е подавал/доставял топлинна енергия за битови нужди, поради факта, че с молба от 2008г. е прекратил топлоподаването до имота. В жилището са премахнати всички отоплителни тела свързващи отоплителната система. Иска ответникът да приложи досие по аб. №10388, както и споразумение за доставяне на топлинна енергия за битови нужди на абонатната станция.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: Между страните няма спор, че ответникът е бил собственик на недвижим имот – апартамент в гр.Р.**** през процесния период, че същият се намира в топлофицирана сграда етажна собственост.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1192/2017 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 362,95лв. главница за ползвана топлинна енергия за периода 30.11.2014г. – 07.07.2016г. и за сумата 58,50лв. обезщетение за забава за периода 31.12.2014 г. до 13.03.2017г.

В общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6. Според чл.11 ал.5 от общите условия купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираните термостатни радиаторни вентили остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят предявява установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД на потребители за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост присъединени към абонатна станция са клиенти на топлинна енергия. Т.е. ответникът е клиент на топлинна енергия в процесния период, като собственик на топлоснабдено жилище видно и от приложени молби за присъединяване. Между страните са налице облигационни отношения във връзка с продажба на топлинна енергия, поради което ответникът е длъжен да заплаща същата. Не се установява, да е било прекратено топлоснабдяването в хипотезата на чл.153 ал.2 от ЗЕ, поради което ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.3 от ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.1 от ЗЕ “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията“. Разпоредбата на чл.11 ал.5 от Общите условия предвижда, че купувачите в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни радиаторни вентили, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Дори и прекратили топлоподаването към отоплителни тела в имота си остават клиенти на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части в сградата гласи и разпоредбата на чл.153 ал.6 от ЗЕ. Според разпоредбата на чл.143 ал.1 от Закона за енергетиката топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация се определя от топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период. Сградната инсталация в етажната собственост е обща собственост по предназначение – да отоплява вътрешната част на сградата и в тази сграда отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са отношения между отделните потребители. Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. След като етажната собственост е взела решение за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки собственик придобива правото да ползва постъпващата в сградата топлинна енергия, респ. да участва в тежестите, свързани със сградата инсталация. Всички собственици на имоти в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградата инсталация топлинна енергия. Размерът на претендираната от ищеца потребена топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за процесния период, не се оспорва от ответника, като съдът приема, че е действително ползвана, поради което главният иск е основателен. Това се установява и от приложените фактури за същия период. Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава. По отношение на претенцията за обезщетение по чл.86 от ЗЗД, същата е в размер на 81,14лв., /изчислена с ел. калкулатор/ поради което претендираната от ищеца в размер на 58,50лв., е основателна и доказана.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съобразно уважената част от иска, т.е. в размер на 75лв. внесена държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение - на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 25лв. за разноските по ч.гр.д. №1192/2017г. на РРС

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Е.П., ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Топлофикация Разград” ЕАД ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, сумата 362,95 лв. /триста шестдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/ за потребена топлинна енергия за периода 30.11.2014г. до 07.07.2016г., ведно със законната лихва от 09.06.2017г. до окончателното и изплащане, сумата 58,50лв. /петдесет и осем лева и петдесет стотинки/ обезщетение за забава за периода 31.12.2014г. до 13.03.2017 г.

ОСЪЖДА К.Е.П., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК 116019472 сумата 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./двадесет и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №1192/2017г. на РРС

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: