Р Е Ш Е Н И Е

Номер 351                                               07.11.2017 г.                                 гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесет и пети октомври                                  две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар   Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1988 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 от ГПК.

               Депозирана е искова молба от “Е.ОН-България Продажби”АД срещу С.И.А., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване  дължимостта на сумите 257,59 лв. за консумирана ел. енергия за периода 02.02.2011 г. – 01.09.2011 г. и 145,49 лв. обезщетение за забава ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и направените разноски в заповедното производство. Претендира и за заплащане на направените разноски в това производство. Сочи,      че за тези суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение.

Ответникът счита иска за неоснователен. Твърди, че е отчуждил процесния имот на 19.12.2008 г. Представя нотариален акт. Прави и възражение за изтекла погасителна давност. Претендира заплащане на разноски при отхвърляне на иска

            След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Видно от представените по делото фактури  за процесния период  от 02.02.2011 г. до 01.09.2011 г. по партида на ищеца е начислено задължение за заплащане на ел. енергия в размер на 355,93 лв. Тази ел. енрегия е за обект с аб.№0100901173 с адрес гр.Разград, ж.к.“*********“, бл.**, вх.**, ап.**. По делото не е представен и не се твърди да е сключван договор между ищеца и ответника за доставяне на ел. енергия в този обект. Ответникът признава, че до 19.12.2008 г. е бил собственик на горепосочения апартамент, като на същата дата е прехвърлил правото на собственост на трето за делото лице и е представил нотариален акт за покупко-продажба от същата дата.

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1495/2017 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 257,59 лв. за ползвана ел. енергия за времето 18.03.2011 г. – 08.10.2012 г., както и за 145,49 лв. обезщетение за забава за периода до 15.06.2017 г.  и за законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2017 г. до окончателното изплащане и за  25 лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение..

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: 

Предявеният установителен иск  за сумата 257,59 лв. е допустим, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен. Предвид липсата на договор между страните за доставка на ел. енергия в процесния обект, задължението за заплащане на ел. енергия може да се основава единствено и само на правото на собственост или на вещно право на ползване. Респ. след отчуждаването на правото на собственост задължението за заплащане на ел. енергията следва да се счита, че възниква вече за новия собственик на имота. Ето защо за процесния период заплащането на ел. енергията не се дължи от ответника.

Дори и процесното задължение да съществуваше, предвид изтичането на давностния срок по чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите, същото щеше да бъде погасено по давност много преди подаването на заявлението от 04.07.2017 г., а именно на 02.09.2014 г., респ. и на това основание искът се явява неоснователен.

            С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния такъв за установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът има право да получи от ищеца сумата 380 лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК 103533691, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия за установяване задължението на С.И.А., ЕГН ********** *** за заплащане на сумите 257,59 лв. за потребена ел. енергия по фактури, издадени за периода 18.03.2011 г. – 08.10.2012 г. и 145,49 лв. обезщетение за забава до 15.06.2017 г., за които е издадена заповед №2413/05.07.2017 г. по ч.гр.д.№1495/2017 г. по описа на РС Разград.

            ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК 103533691, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия ДА ЗАПЛАТИ на С.И.А., ЕГН ********** *** сумата 380 лв. /триста и осемдесет лева/ за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане на решението в сила същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №1495/2017 г.

                                                           

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: